Български учен патентова суперяка сплав от нанодиаманти с алуминий и силиций
За себе си доцент доктор инж. Иван Панов от Техническия университет - филиал Пловдив споделя, че е потомствено в леярската специалност -баща му е занаятчия на дървени леярски модели. А академик е станал от... любознание. „ Винаги съм желал да се занимавам с научна активност, по тази причина още като студент не съм допускал даже и една тройка в студентската си брошура.
След пет години процедура като цехов технолог в Стоманолеярния Завод-гр.Раковски, воден от научното си любознание, започнах работа в ТУ-София, филиал Пловдив ".
Наскоро неговото инженерно любознание го предиздвикало да смеси нанодиаманти с надевтектични алуминий-силициеви сплави. Това са сплавите, от които се създават главната част от актуалните бутала за моторите с вътрешно горене. Получената сплав има впечатляващи качества.
Благодарение на модифициращото деяние на нанодиамантите - тя е здрава, корозоустойчива и с отлична износоустойчивост. Нещо повече - сплавите резервират тези си свойства, даже след няколко претопявания, което е международна научна и практическа оригиналност. Този собствен леярски опит доцент доктор Иван Панов ще патентова.
„ В науката се стъпва върху насъбраното предишно познание. Така че аз не преставам поредност от български патенти, почнали в Института по галактически технологии към Българска академия на науките. Там беше основана взривна технология за произвеждане на нанодиаманти с размери от 4 до 100 нанометра, както и технология за плакирането им с разнообразни метали. В ИМТМ-БАН бяха основани технологии за въвеждането на плакирани наночастици в подевтектични и евтектични алуминий-силициеви сплави. Моят теоретичен принос е, че реализирах дейно и стопански преференциално разбъркване на плакираните нанодиаманти в надевтектичните бутални алуминий-силициеви сплави. Защото цената на един грам нанодиаманти е няколко $, само че свойствата на крайния артикул са в действителност брилянтни " - разяснява доцент доктор Иван Панов.
Доцент Панов планува развиване на леярството към основаване на 3D принтери за отливане на комплицирани железни елементи. Неговите изследвания демонстрират, че в Британия към този момент употребяват такива 3D принтери работещи с железни стопилки за отливане на елементи, даже за техните реактивни самолети. „ Днес към момента това е доста скъпа технология и се ползва там, където по различен метод не може да се направи или пък при изработването на доста скъпи произведения. Леярството като софтуерен развой за приемане на железни заготовки е толкоз по-ефективно, колкото по-сложен е детайла, който желаете да произведете. " - безапелационен е той.
След пет години процедура като цехов технолог в Стоманолеярния Завод-гр.Раковски, воден от научното си любознание, започнах работа в ТУ-София, филиал Пловдив ".
Наскоро неговото инженерно любознание го предиздвикало да смеси нанодиаманти с надевтектични алуминий-силициеви сплави. Това са сплавите, от които се създават главната част от актуалните бутала за моторите с вътрешно горене. Получената сплав има впечатляващи качества.
Благодарение на модифициращото деяние на нанодиамантите - тя е здрава, корозоустойчива и с отлична износоустойчивост. Нещо повече - сплавите резервират тези си свойства, даже след няколко претопявания, което е международна научна и практическа оригиналност. Този собствен леярски опит доцент доктор Иван Панов ще патентова.
„ В науката се стъпва върху насъбраното предишно познание. Така че аз не преставам поредност от български патенти, почнали в Института по галактически технологии към Българска академия на науките. Там беше основана взривна технология за произвеждане на нанодиаманти с размери от 4 до 100 нанометра, както и технология за плакирането им с разнообразни метали. В ИМТМ-БАН бяха основани технологии за въвеждането на плакирани наночастици в подевтектични и евтектични алуминий-силициеви сплави. Моят теоретичен принос е, че реализирах дейно и стопански преференциално разбъркване на плакираните нанодиаманти в надевтектичните бутални алуминий-силициеви сплави. Защото цената на един грам нанодиаманти е няколко $, само че свойствата на крайния артикул са в действителност брилянтни " - разяснява доцент доктор Иван Панов.
Доцент Панов планува развиване на леярството към основаване на 3D принтери за отливане на комплицирани железни елементи. Неговите изследвания демонстрират, че в Британия към този момент употребяват такива 3D принтери работещи с железни стопилки за отливане на елементи, даже за техните реактивни самолети. „ Днес към момента това е доста скъпа технология и се ползва там, където по различен метод не може да се направи или пък при изработването на доста скъпи произведения. Леярството като софтуерен развой за приемане на железни заготовки е толкоз по-ефективно, колкото по-сложен е детайла, който желаете да произведете. " - безапелационен е той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ