Доц. Чолаков: Законите у нас забраняват HEMS
„ За основаването на HEMS не са нужни средства. Навсякъде в естествените страни хеликоптерите, които оказват помощ от въздуха и транспортират пациенти от автомагистрали и труднодостъпни места, са частни. С изключение на Румъния, на никое място не са държавни. “ Това сподели пред БНР доцент Олег Чолаков, началник на Отделението по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия на Университетска болница „ Лозенец “. Той е и съучредител и учредителен секретар на Българското сдружение по Спешна медицина, съучредител и президент на Българското сдружение по Планинска медицина, а от 2009 до 2012 година е бил ръководител на Планинската избавителна работа при БЧК.
По думите му там, където системата е била държавна, потвърдено не е работила по най-хубавия вероятен метод. „ Държавата обаче би трябвало да сътвори условия. HEMS преди всичко съставлява законодателство за осъществяване на активността. Ние такова нямаме. Имаме закони за въздухоплаване, в това число и за хеликоптери, които сега вършат невероятно осъществяване на активността HEMS. Законите не разрешават осъществяването на тази активност. Второ - HEMS - това са машини, които би трябвало да дават отговор на избрани механически условия съгласно Директивата на Европейска комисия от 2008 година, с цел да правят активност на територията на Европейски Съюз. Втората част от Директивата е за здравната инсталация във въздухоплавателните средства. Тази Директива имаше 6-годишен гратисен интервал и от ноември 2014 година влезе в действие. Само две машини дават отговор на изискванията – Еврокоптер 135 и Бел 129, до 2008 година болшинството от хеликоптерите бяха италианските - Аугуста 109. Заради тази Директива всички Аугусти в Европа бяха продадени, в това число и в България, от компанията, която беше закупила два от тях. Междувременно Аугуста направиха нов хеликоптер, който отговоря на Директивата. България в никакъв случай не е имала нито един от тези три хеликоптера “, сподели доцент Чолаков.
По думите му на трето място са хелипортовете - местата, където би трябвало да кацнат хеликоптерите в болница. „ Има три времеви норматива, касаещи HEMS. Времето от подаване на сигнала до политане на хеликоптера – 5 минути, времето за постигане на хеликоптера до потърпевшия – 20 минути, и третият времеви индикатор – от кацане на хеликоптера в болничното заведение до постъпване на потърпевши в шокова зала – 3 минути. В България няма нито една такава площадка, тъй като няма закон, по който да бъде сертифицирана. Няма закон, който да касае HEMS “, още веднъж акцентира специалистът.
Доц. Чолаков сподели още, че нито един от водачите ни няма нужните 2000 часа за ръководство на избавителен хеликоптер, защото у нас военните водачи се пенсионират с 500 летателни часа, а те не могат да ръководят цивилни въздухоплавателни средства.
„ Готови фрагменти нямаме нито един. Но въпреки всичко имаме такива, които могат да се обучат, без значение че фрагментите ни летят в чужбина. Лекар, който да лети на подобен хеликоптер, също нямаме сега. Той би трябвало да може да лети на подобен хеликоптер, да бъде незабавен доктор, да е бъде физически мощен и с механически умения, тъй като ще му се постанова да се спуска от въже, да слезе на терен във всевъзможни условия. Това е може би най-готовата ни част във връзка с система HEMS, тъй като в Планинската избавителна работа има няколко такива годни и готови лекари. Освен доктор на системата има и един избавител, който нормално е парамедик. Трябва да има и втори водач “, сподели той.
По думите му казусът е в неналичието на финансиране на цялата тази активност. „ Един летателен час коства 2000-3000 евро, а това значи, че такава акция ще коства няколко хиляди лв. “, сподели доцент Чолаков. Финансирането може да се случи посредством здравна застраховка и спомагателни средства за Спешна помощ, счита той. „ Не можем да кажем кое е по- скъпо, тъй като не е изчислена цената на човешкия живот. А какъв брой хеликоптера ще ни трябват на година, за какъв брой случаи годишно – няма такава статистика. Може да са 500 случая. Няма направена статистика какъв брой хора са инвалидизирани в резултат на неоказана в точния момент помощ – не знаем “, уточни лекарят.
Според него са ни нужни 10 хеликоптера и 6 бази на системата HEMS в България.
По думите му там, където системата е била държавна, потвърдено не е работила по най-хубавия вероятен метод. „ Държавата обаче би трябвало да сътвори условия. HEMS преди всичко съставлява законодателство за осъществяване на активността. Ние такова нямаме. Имаме закони за въздухоплаване, в това число и за хеликоптери, които сега вършат невероятно осъществяване на активността HEMS. Законите не разрешават осъществяването на тази активност. Второ - HEMS - това са машини, които би трябвало да дават отговор на избрани механически условия съгласно Директивата на Европейска комисия от 2008 година, с цел да правят активност на територията на Европейски Съюз. Втората част от Директивата е за здравната инсталация във въздухоплавателните средства. Тази Директива имаше 6-годишен гратисен интервал и от ноември 2014 година влезе в действие. Само две машини дават отговор на изискванията – Еврокоптер 135 и Бел 129, до 2008 година болшинството от хеликоптерите бяха италианските - Аугуста 109. Заради тази Директива всички Аугусти в Европа бяха продадени, в това число и в България, от компанията, която беше закупила два от тях. Междувременно Аугуста направиха нов хеликоптер, който отговоря на Директивата. България в никакъв случай не е имала нито един от тези три хеликоптера “, сподели доцент Чолаков.
По думите му на трето място са хелипортовете - местата, където би трябвало да кацнат хеликоптерите в болница. „ Има три времеви норматива, касаещи HEMS. Времето от подаване на сигнала до политане на хеликоптера – 5 минути, времето за постигане на хеликоптера до потърпевшия – 20 минути, и третият времеви индикатор – от кацане на хеликоптера в болничното заведение до постъпване на потърпевши в шокова зала – 3 минути. В България няма нито една такава площадка, тъй като няма закон, по който да бъде сертифицирана. Няма закон, който да касае HEMS “, още веднъж акцентира специалистът.
Доц. Чолаков сподели още, че нито един от водачите ни няма нужните 2000 часа за ръководство на избавителен хеликоптер, защото у нас военните водачи се пенсионират с 500 летателни часа, а те не могат да ръководят цивилни въздухоплавателни средства.
„ Готови фрагменти нямаме нито един. Но въпреки всичко имаме такива, които могат да се обучат, без значение че фрагментите ни летят в чужбина. Лекар, който да лети на подобен хеликоптер, също нямаме сега. Той би трябвало да може да лети на подобен хеликоптер, да бъде незабавен доктор, да е бъде физически мощен и с механически умения, тъй като ще му се постанова да се спуска от въже, да слезе на терен във всевъзможни условия. Това е може би най-готовата ни част във връзка с система HEMS, тъй като в Планинската избавителна работа има няколко такива годни и готови лекари. Освен доктор на системата има и един избавител, който нормално е парамедик. Трябва да има и втори водач “, сподели той.
По думите му казусът е в неналичието на финансиране на цялата тази активност. „ Един летателен час коства 2000-3000 евро, а това значи, че такава акция ще коства няколко хиляди лв. “, сподели доцент Чолаков. Финансирането може да се случи посредством здравна застраховка и спомагателни средства за Спешна помощ, счита той. „ Не можем да кажем кое е по- скъпо, тъй като не е изчислена цената на човешкия живот. А какъв брой хеликоптера ще ни трябват на година, за какъв брой случаи годишно – няма такава статистика. Може да са 500 случая. Няма направена статистика какъв брой хора са инвалидизирани в резултат на неоказана в точния момент помощ – не знаем “, уточни лекарят.
Според него са ни нужни 10 хеликоптера и 6 бази на системата HEMS в България.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ