Какво представляват съветските екскурзии в чужбина?
За руските туристи непознатата страна дава обещание изкушения, на които от време на време е невероятно да се устои.
За множеството руски жители интернационалният туризъм е прекарване, което се случва един път в живота. Тези, които имат шанса да попаднат на екскурзия в чужбина, постоянно се гмуркат с главата напред в проблемите.
Най-надеждните туристи
В. Хоменко/Sputnik
Международният туризъм става наличен в Съюз на съветските социалистически републики за първи път при започване на 1930-те години, когато е основана държавната организация, отговаряща за изпращането на руски жители на задгранични пътувания – „Совтур“. Въпреки това, защото страната под диктатурата на Йосиф Сталин се изолира от ден на ден от останалия свят, „Совтур“ не се показва изключително добре и лимитира активността си единствено до един-единствен круиз.
Хрушчовското топене – интервалът, в който репресиите и цензурата в Съветския съюз са отслабени – отстранява сериозните ограничавания върху интернационалния туризъм за руския народ. От средата на 1950-те години всеки руски жител теоретично може да отиде на екскурзия в чужбина. На процедура обаче за елементарните хора нещата стоят по напълно друг метод.
ТАСС
За да получи позволение за пътешестване в чужбина, евентуалният претендент се нуждае от рекомендации от работата, които да акцентират безупречния му морал. Потенциалните туристи би трябвало да наподобяват, най-малко на хартия, като предани комунисти и скромни, само че политически дейни персони.
След това целесъобразните писма се правят оценка от разнообразни бюрократични институции на Съветския съюз, преди най-после да попаднат на масата в Лубянка, където претендентът в последна сметка е одобряван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
„Съществуваше специфична система от разнообразни инструктажи, по време на които човек трябваше да подпише писмен формуляр, в който обещаваше, че няма да разгласява информация [за живота в СССР], а също по този начин трябваше да се запознае с избран набор от правила. Освен това евентуалният екскурзиант трябваше да премине някакъв изпит. Например, в случай че човек отиваше в Източна Германия, трябваше да уточни името на ръководителя на Германската комунистическа партия“, споделя историкът Игор Орлов в изявление.
ТАСС
На процедура процедурата за приемане на позволение за пътешестване в чужбина е толкоз необятна и комплицирана, че дава опция за случайни решения и корупция. Онези, които имат шанса да получат позволение от управляващите, би трябвало да решат въпроса с парите.
Разходи и пари в брой
А. Бабушкин/ТАСС
Макар че разноските за екскурзиите варират според от дестинацията, множеството от пътешествията, налични за руските жители, стартира от 150 рубли, което е с към 50-100 рубли повече от междинната месечна заплата в Съюз на съветските социалистически републики през 1960-те години.
Геополитиката изиграва значима роля при образуването на най-често срещаните дестинации за пътешестване на руските туристи. Преобладаващата част от екскурзиите в чужбина за руски жители са до Чехословакия, Източна Германия и Социалистическа република Румъния.
Нарастващата известност на България като дестинация за отмора на руските туристи в последна сметка се трансформира в обща сентенция: „Курица не птица, Болгария – не заграница“ („Кокошката не е птица, България не е в чужбина“).
Златни пясъци, 1977Валентин Мастюков/ТАСС
Кубинската гражданска война открива за руските туристи още по-екзотична дестинация. Индия, необвързана страна, която по време на Студената война афишира неутралитет, само че все пак поддържа положителни връзки със Съветския съюз, дава друго място за отмора на руските жители. През 60-те години на ХХ век от време на време се провеждат екскурзии до Финландия, Италия, Северна Корея, Япония, Алжир, Египет, Тунис и даже Мексико.
Колкото по-екзотична е дестинацията обаче, толкоз по-скъпа е екскурзията. Ако екскурзия до България може да коства към 150 рубли, то круиз със спирки в няколко страни в Европа или Африка може да коства цели 900 рубли – еквивалент на петмесечна заплата за руски служащ от междинната класа.
Въпреки че работното място или фабриката евентуално могат да покрият част от разноските, тази привилегия постоянно е непокътната за лица със съществени връзки. Обикновените руски жители би трябвало да икономисват доста, с цел да си разрешат сходни пътувания.
Съществува и ограничаване за това какъв брой локална валута може да закупи руски екскурзиант. Например на малцината руски жители, пътували до Съединени американски щати през 1961 година, е разрешено да закупят общо единствено 31,90 щатски $ (или 2,30 $ за всеки ден престой в страната).
Тъй като това не е задоволително, с цел да се купят неща, които са дефицитни в Съюз на съветските социалистически републики, някои руски туристи съзнателно придвижват спомагателни скъпи предмети, като фотоапарати или бутилки водка, в чужбина, с цел да ги продадат и да получат спомагателни пари.
Стриптийз и мимолетни срещи
Hulton Archive/Getty Images
Съветските жители постоянно отпътуват за чужбина на проведени групи. Преди заминаването ръководителите на групите се избират въз основа на тяхната известност и партийна принадлежност. Ръководителите дават отговор за наблюдението на държанието на членовете на групата, докладването на произшествия и писането на дефинитивни отчети след завръщането на туристите в Съветския съюз.
Освен това руските туристически групи постоянно са придружавани от един или двама сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), чиято задача е била да се уверят, че пътуването е минало безпрепятствено и не е хвърлило сянка върху репутацията и ползите на Съюз на съветските социалистически републики.
Понякога по време на престоя си в чужбина руските туристи се сблъскват с толкоз доста нови изкушения, че макар цялата подготовка надали е било допустимо да ги удържат.
Семьон Майстерман/ТАСС
„…без моето позволение като началник на групата, въпреки и в свободното си време, П. и Х. отидоха дружно в стриптийз клуб, макар че билетите за стриптийз са много скъпи, от 35 до 50 динара“, гласи един от отчетите.
Стриптийз клубовете, незаконната обмяна и търговия с валута, питейните заведения, алкохолните кавги и други пакости са неразделна част от руските екскурзии в чужбина. Едно от най-порицаваните държания обаче е мимолетната среща с чужденец. Подобни произшествия постоянно провокират кавги и попадат в заключителните отчети.
„Жените съставляваха 80% от [всички членове на съветските] туристическите групи, които отиваха в България. Те пристигаха, срещаха се с локалните мъже и изчезваха за една нощ. За ръководителите на делегациите беше потрес, когато девойките не се връщаха в хотелите си в продължение на дни. Както по-късно изясняват бегълците, те прекарвали цялата нощ в „събиране на мидички край морето на плажа“. Стигнало се до такава степен, че ръководителите на туристическите групи заключвали девойките и поставяли „часовой“ на вратата, с цел да се уверят, че те не вървят на никое място през нощта“, споделя историкът Игор Орлов.
Екскурзиите в чужбина са мъчно извоювана привилегия за руските хора през по-голямата част от съществуването на Съветския съюз. Едва през 1991 година, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, руснаците са свободни да пътуват в чужбина по свое предпочитание.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
За множеството руски жители интернационалният туризъм е прекарване, което се случва един път в живота. Тези, които имат шанса да попаднат на екскурзия в чужбина, постоянно се гмуркат с главата напред в проблемите.
Най-надеждните туристи
В. Хоменко/Sputnik Международният туризъм става наличен в Съюз на съветските социалистически републики за първи път при започване на 1930-те години, когато е основана държавната организация, отговаряща за изпращането на руски жители на задгранични пътувания – „Совтур“. Въпреки това, защото страната под диктатурата на Йосиф Сталин се изолира от ден на ден от останалия свят, „Совтур“ не се показва изключително добре и лимитира активността си единствено до един-единствен круиз.
Хрушчовското топене – интервалът, в който репресиите и цензурата в Съветския съюз са отслабени – отстранява сериозните ограничавания върху интернационалния туризъм за руския народ. От средата на 1950-те години всеки руски жител теоретично може да отиде на екскурзия в чужбина. На процедура обаче за елементарните хора нещата стоят по напълно друг метод.
ТАСС За да получи позволение за пътешестване в чужбина, евентуалният претендент се нуждае от рекомендации от работата, които да акцентират безупречния му морал. Потенциалните туристи би трябвало да наподобяват, най-малко на хартия, като предани комунисти и скромни, само че политически дейни персони.
След това целесъобразните писма се правят оценка от разнообразни бюрократични институции на Съветския съюз, преди най-после да попаднат на масата в Лубянка, където претендентът в последна сметка е одобряван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
„Съществуваше специфична система от разнообразни инструктажи, по време на които човек трябваше да подпише писмен формуляр, в който обещаваше, че няма да разгласява информация [за живота в СССР], а също по този начин трябваше да се запознае с избран набор от правила. Освен това евентуалният екскурзиант трябваше да премине някакъв изпит. Например, в случай че човек отиваше в Източна Германия, трябваше да уточни името на ръководителя на Германската комунистическа партия“, споделя историкът Игор Орлов в изявление.
ТАСС На процедура процедурата за приемане на позволение за пътешестване в чужбина е толкоз необятна и комплицирана, че дава опция за случайни решения и корупция. Онези, които имат шанса да получат позволение от управляващите, би трябвало да решат въпроса с парите.
Разходи и пари в брой
А. Бабушкин/ТАСС Макар че разноските за екскурзиите варират според от дестинацията, множеството от пътешествията, налични за руските жители, стартира от 150 рубли, което е с към 50-100 рубли повече от междинната месечна заплата в Съюз на съветските социалистически републики през 1960-те години.
Геополитиката изиграва значима роля при образуването на най-често срещаните дестинации за пътешестване на руските туристи. Преобладаващата част от екскурзиите в чужбина за руски жители са до Чехословакия, Източна Германия и Социалистическа република Румъния.
Нарастващата известност на България като дестинация за отмора на руските туристи в последна сметка се трансформира в обща сентенция: „Курица не птица, Болгария – не заграница“ („Кокошката не е птица, България не е в чужбина“).
Златни пясъци, 1977Валентин Мастюков/ТАСС
Кубинската гражданска война открива за руските туристи още по-екзотична дестинация. Индия, необвързана страна, която по време на Студената война афишира неутралитет, само че все пак поддържа положителни връзки със Съветския съюз, дава друго място за отмора на руските жители. През 60-те години на ХХ век от време на време се провеждат екскурзии до Финландия, Италия, Северна Корея, Япония, Алжир, Египет, Тунис и даже Мексико.
Колкото по-екзотична е дестинацията обаче, толкоз по-скъпа е екскурзията. Ако екскурзия до България може да коства към 150 рубли, то круиз със спирки в няколко страни в Европа или Африка може да коства цели 900 рубли – еквивалент на петмесечна заплата за руски служащ от междинната класа.
Въпреки че работното място или фабриката евентуално могат да покрият част от разноските, тази привилегия постоянно е непокътната за лица със съществени връзки. Обикновените руски жители би трябвало да икономисват доста, с цел да си разрешат сходни пътувания.
Съществува и ограничаване за това какъв брой локална валута може да закупи руски екскурзиант. Например на малцината руски жители, пътували до Съединени американски щати през 1961 година, е разрешено да закупят общо единствено 31,90 щатски $ (или 2,30 $ за всеки ден престой в страната).
Тъй като това не е задоволително, с цел да се купят неща, които са дефицитни в Съюз на съветските социалистически републики, някои руски туристи съзнателно придвижват спомагателни скъпи предмети, като фотоапарати или бутилки водка, в чужбина, с цел да ги продадат и да получат спомагателни пари.
Стриптийз и мимолетни срещи
Hulton Archive/Getty Images Съветските жители постоянно отпътуват за чужбина на проведени групи. Преди заминаването ръководителите на групите се избират въз основа на тяхната известност и партийна принадлежност. Ръководителите дават отговор за наблюдението на държанието на членовете на групата, докладването на произшествия и писането на дефинитивни отчети след завръщането на туристите в Съветския съюз.
Освен това руските туристически групи постоянно са придружавани от един или двама сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), чиято задача е била да се уверят, че пътуването е минало безпрепятствено и не е хвърлило сянка върху репутацията и ползите на Съюз на съветските социалистически републики.
Понякога по време на престоя си в чужбина руските туристи се сблъскват с толкоз доста нови изкушения, че макар цялата подготовка надали е било допустимо да ги удържат.
Семьон Майстерман/ТАСС „…без моето позволение като началник на групата, въпреки и в свободното си време, П. и Х. отидоха дружно в стриптийз клуб, макар че билетите за стриптийз са много скъпи, от 35 до 50 динара“, гласи един от отчетите.
Стриптийз клубовете, незаконната обмяна и търговия с валута, питейните заведения, алкохолните кавги и други пакости са неразделна част от руските екскурзии в чужбина. Едно от най-порицаваните държания обаче е мимолетната среща с чужденец. Подобни произшествия постоянно провокират кавги и попадат в заключителните отчети.
„Жените съставляваха 80% от [всички членове на съветските] туристическите групи, които отиваха в България. Те пристигаха, срещаха се с локалните мъже и изчезваха за една нощ. За ръководителите на делегациите беше потрес, когато девойките не се връщаха в хотелите си в продължение на дни. Както по-късно изясняват бегълците, те прекарвали цялата нощ в „събиране на мидички край морето на плажа“. Стигнало се до такава степен, че ръководителите на туристическите групи заключвали девойките и поставяли „часовой“ на вратата, с цел да се уверят, че те не вървят на никое място през нощта“, споделя историкът Игор Орлов.
Екскурзиите в чужбина са мъчно извоювана привилегия за руските хора през по-голямата част от съществуването на Съветския съюз. Едва през 1991 година, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, руснаците са свободни да пътуват в чужбина по свое предпочитание.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ