Тези градове в СССР са изобразявали запада в съветски филми
За руските режисьори не е елементарно да получат позволение за командировка в чужбина, тъй че изборът е или да построят уместно място в павилиони, или да го търсят в рамките на Съюз на съветските социалистически републики.
Тези градове стават съществени дубльори на задграничните.
Санта Каролина, Съединени американски щати – Коктебел и покрайнините
Алла Сурикова/“Мосфилм“, 1987; Александър Прокопенко (CC BY-SA 4.0)
Провинциалният град Санта Каролина в Дивия запад „израства“ в Крим по време на фотосите на „Човекът от бул. Капуцини“ (1987). Не става и дума за каквито и да било командировка в Съединени американски щати и основателите на кино лентата търсят подобаваща природа в рамките на Съветския съюз. Крим е съвършен вид: локалната природа в действителност наподобява на прериите на американския Див запад, а разнообразието от пейзажи разрешава материалът да се снима по този начин, като че ли е изработен на разнообразни места.
Ключово местонахождение стават покрайнините на Бялата канара и крайбрежието на Тихия залив покрай Коктебел. Тук е снимано преследването на индианците, нападението на бандата на дилижанса на мастър Фест, както и разходките на основните герои.
Усилията на групата са оценени по достолепие – на филмовия фестивал „Золотой Дюк-87“ („Златен херцог“ – кинофестивал, проведен в Одеса по време на руските години, на името на първия кмет на града херцог Дьо Ришельо) филмът получава специфичната премия на журито „За правдиво изображение на Дивия запад в дивите условия на руското кинопроизводство“.
Околностите на Девън, Англия – нос Ай-Тодор и покрайнините
Станислав Говорухин/Одесская киностудия, 1987; Legion Media
В търсене на подобаващ палат за екранизацията на романа на Агата Кристи „Десет дребни негърчета“ (1987), на снимачната група им се постанова да обиколят цялото западно крайбрежие на Съюз на съветските социалистически републики, само че тя по този начин и не намира нищо. Подходящата природа виждат в Крим и, апропо, построяват личен палат на див нос покрай известното „Лястовиче гнездо“.
Алпинисти оказват помощ за построяването на замъка на мистър Оуен, където се развиват събитията. Той се издига на пустинна канара, която е обкръжена от морето.
Други подиуми са снимани в самото „Лястовиче гнездо“, псевдо-готически палат от началото на XX век. Само че той е добре прочут на руската аудитория и заради това е грижливо маскиран и не е сниман в общ проект.
Лондон, Англия – Талин, Естонската република
Вадим Дербеньов/“Мосфилм“, 1983; Legion Media
За да снимат различен детектив на Агата Кристи – „Тайната на черните косове“ (1983), на екипа им се постанова да прибегнат до ловкост. Защото единствено трима души от групата са пуснати в Лондон – операторът, режисьорът и асистентът. Те снимат общи проекти на града, с което маркират мястото на действието, а актьорите са снимани покрай естонския град Талин.
Подходящо място става имението Васалема. Строежът му стартира при започване на XVIII век в стила на британските рицарски крепости, а това идеално се вписва в историята на Кристи.
Южното крайбрежие на Англия – Каунас, Литовската република
Вадим Дербеньов/“Мосфилм“, 1989; Watas Arunas Gineitis (CC BY-SA 4.0)
За още една замяна на Англия служи Литва. Южното курортно градче Сент Лу, в което се развиват събитията със популярния детектив Еркюл Поаро в романа на Кристи „Загадката на Енд Хаус“, са снимани в Каунас, втория по величина литовски град. Мястото на сцените по крайбрежие на Корнуол става Каунаското водохранилище.
Зрителите дават висока оценка на стилизацията на режисьора Вадим Дербеньов. Истината е, че някои елементи от интериора и костюмите са пресъздадени доста подробно.
Истанбул, Турция – Баку, Азербайджанската република
Леонид Гайдай/“Мосфилм“, 1969; Урек Мениашвили (CC BY-SA 3.0)
В руския филм „Диамантената ръка“ (1969) сцените от Истанбул се снимат в Баку, тъй като снимачната група не е пусната в Турция. Главната локация в Азербайджанската република е старинният квартал Ичери-Шехер и неговите забележителности: дворецът Ширваншахов, джамията Джума и Девичата кула. Пак там, с цел да се пресъздаде околната среда, са окачени табели на разнообразни езици, в това число и на фарси, което няма нищо общо с Истанбул. Това обаче основава усещането, че действието на кино лентата се развива в чужбина.
Берлин, Германия – Рига, Латвийската република
Татяна Лиознова/Киностудио „М. Горки“, 1971-1973; Jorge Franganillo (CC BY 2.0)
Шпионската драма „Седемнадесет мига от пролетта“ (1971-1973) за руски шпионин, който е внедрен във висшите ешелони на властта в нацистка Германия, отчасти е сниман в Германска демократична република. Само че сцените в Берлин се снимат в обичаната на руските режисьори Рига. А най-много улица „Яуниела“, която съгласно сюжета е „Блуменщрасе“.
Между другото тази улица изиграва и лондонската улица „Бейкър“ в руския филм за Шерлок Холмс.
Лондон, Англия – Ленинград
Игор Масленников/“Ленфилм“, 1980; Txllxt TxllxT (CC BY-SA 4.0)
Санкт Петербург е определян като най-европейския съветски град поради архитектурния си образ. В Съветския съюз градът се назовава Ленинград и в него режисьорите виждат Лондон, където живее Шерлок Холмс.
Например игралният клуб „Багател“, където Уотсън става очевидец на свада сред сър Роналд Адер и полковник Моран, е сниман в имението на Матилда Кшесинска, примабалерината на Мариинския спектакъл и тайната държанка на император Николай II.
източник: RUSSIA BEYOND
Тези градове стават съществени дубльори на задграничните.
Санта Каролина, Съединени американски щати – Коктебел и покрайнините
Алла Сурикова/“Мосфилм“, 1987; Александър Прокопенко (CC BY-SA 4.0) Провинциалният град Санта Каролина в Дивия запад „израства“ в Крим по време на фотосите на „Човекът от бул. Капуцини“ (1987). Не става и дума за каквито и да било командировка в Съединени американски щати и основателите на кино лентата търсят подобаваща природа в рамките на Съветския съюз. Крим е съвършен вид: локалната природа в действителност наподобява на прериите на американския Див запад, а разнообразието от пейзажи разрешава материалът да се снима по този начин, като че ли е изработен на разнообразни места.
Ключово местонахождение стават покрайнините на Бялата канара и крайбрежието на Тихия залив покрай Коктебел. Тук е снимано преследването на индианците, нападението на бандата на дилижанса на мастър Фест, както и разходките на основните герои.
Усилията на групата са оценени по достолепие – на филмовия фестивал „Золотой Дюк-87“ („Златен херцог“ – кинофестивал, проведен в Одеса по време на руските години, на името на първия кмет на града херцог Дьо Ришельо) филмът получава специфичната премия на журито „За правдиво изображение на Дивия запад в дивите условия на руското кинопроизводство“.
Околностите на Девън, Англия – нос Ай-Тодор и покрайнините
Станислав Говорухин/Одесская киностудия, 1987; Legion Media В търсене на подобаващ палат за екранизацията на романа на Агата Кристи „Десет дребни негърчета“ (1987), на снимачната група им се постанова да обиколят цялото западно крайбрежие на Съюз на съветските социалистически републики, само че тя по този начин и не намира нищо. Подходящата природа виждат в Крим и, апропо, построяват личен палат на див нос покрай известното „Лястовиче гнездо“.
Алпинисти оказват помощ за построяването на замъка на мистър Оуен, където се развиват събитията. Той се издига на пустинна канара, която е обкръжена от морето.
Други подиуми са снимани в самото „Лястовиче гнездо“, псевдо-готически палат от началото на XX век. Само че той е добре прочут на руската аудитория и заради това е грижливо маскиран и не е сниман в общ проект.
Лондон, Англия – Талин, Естонската република
Вадим Дербеньов/“Мосфилм“, 1983; Legion Media За да снимат различен детектив на Агата Кристи – „Тайната на черните косове“ (1983), на екипа им се постанова да прибегнат до ловкост. Защото единствено трима души от групата са пуснати в Лондон – операторът, режисьорът и асистентът. Те снимат общи проекти на града, с което маркират мястото на действието, а актьорите са снимани покрай естонския град Талин.
Подходящо място става имението Васалема. Строежът му стартира при започване на XVIII век в стила на британските рицарски крепости, а това идеално се вписва в историята на Кристи.
Южното крайбрежие на Англия – Каунас, Литовската република
Вадим Дербеньов/“Мосфилм“, 1989; Watas Arunas Gineitis (CC BY-SA 4.0) За още една замяна на Англия служи Литва. Южното курортно градче Сент Лу, в което се развиват събитията със популярния детектив Еркюл Поаро в романа на Кристи „Загадката на Енд Хаус“, са снимани в Каунас, втория по величина литовски град. Мястото на сцените по крайбрежие на Корнуол става Каунаското водохранилище.
Зрителите дават висока оценка на стилизацията на режисьора Вадим Дербеньов. Истината е, че някои елементи от интериора и костюмите са пресъздадени доста подробно.
Истанбул, Турция – Баку, Азербайджанската република
Леонид Гайдай/“Мосфилм“, 1969; Урек Мениашвили (CC BY-SA 3.0) В руския филм „Диамантената ръка“ (1969) сцените от Истанбул се снимат в Баку, тъй като снимачната група не е пусната в Турция. Главната локация в Азербайджанската република е старинният квартал Ичери-Шехер и неговите забележителности: дворецът Ширваншахов, джамията Джума и Девичата кула. Пак там, с цел да се пресъздаде околната среда, са окачени табели на разнообразни езици, в това число и на фарси, което няма нищо общо с Истанбул. Това обаче основава усещането, че действието на кино лентата се развива в чужбина.
Берлин, Германия – Рига, Латвийската република
Татяна Лиознова/Киностудио „М. Горки“, 1971-1973; Jorge Franganillo (CC BY 2.0) Шпионската драма „Седемнадесет мига от пролетта“ (1971-1973) за руски шпионин, който е внедрен във висшите ешелони на властта в нацистка Германия, отчасти е сниман в Германска демократична република. Само че сцените в Берлин се снимат в обичаната на руските режисьори Рига. А най-много улица „Яуниела“, която съгласно сюжета е „Блуменщрасе“.
Между другото тази улица изиграва и лондонската улица „Бейкър“ в руския филм за Шерлок Холмс.
Лондон, Англия – Ленинград
Игор Масленников/“Ленфилм“, 1980; Txllxt TxllxT (CC BY-SA 4.0) Санкт Петербург е определян като най-европейския съветски град поради архитектурния си образ. В Съветския съюз градът се назовава Ленинград и в него режисьорите виждат Лондон, където живее Шерлок Холмс.
Например игралният клуб „Багател“, където Уотсън става очевидец на свада сред сър Роналд Адер и полковник Моран, е сниман в имението на Матилда Кшесинска, примабалерината на Мариинския спектакъл и тайната държанка на император Николай II.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ