Българската песен, която Сара Джесика Паркър не спира да слуша месеци наред
За Сара Джесика Паркър 2025 година не е просто година, а книжовен манастир. Като член на журито на най-престижната премия " Букър ", актрисата се отдава на задача, която трансформира всичко - от всекидневието ѝ до самата ѝ същина. Тя се потапя в 153 романа, трансформирайки дома си в " вместилище " за книги, където даже фамилията ѝ знае, че вратата ѝ е затворена за света.
След разочарованията и рецензиите – по какъв начин Сара Джесика Паркър отбрани финала на „ Просто ей по този начин “
Франчайзът на „ Сексът и градът “ наподобява завършен, само че не както почитателите се надяваха
" Никой не се опитваше да се състезава с " Букър " ", споделя Паркър. Вечерите, в които фамилията избира филм, минават без нея. Съпругът ѝ, Матю Бродерик, стопира да я кани на спектакъл. Децата я виждат единствено на най-важните събития, където тя идва с книга в чанта, внимавайки никой в публиката да не надникне в нейния свят. Това е самотност, която за първи път ѝ дава същинско чувство за живота на писателя - изолиран, под напрежение и изцяло обхванат от словото.
За да оцелее в този натоварен маратон, Паркър се нуждае от нова звукова. Познатата музика е неразрешена, " с цел да не ме накара да запея ", както споделя пред New York Times. Вместо това, в дома ѝ се разнасят тибетски песни, нигерийски ритми, кубински мелодии от 60-те. И измежду тази екзотична палитра, един глас пробива и оставя дълготраен отпечатък - българският.
Това е " Ди-ли-до " в осъществяване на Женския хор на Българското радио и телевизия, ансамбълът, който светът ще узнае като " Мистерията на българските гласове ". За Паркър тази ария, класирана на десето място в персоналния ѝ плейлист, е като глътка пресен въздух. Тя внася лекост и трансформира атмосферата в стаята по време на най-тежките месеци на четене. Култовите записи, издадени от Марсел Селие и донесли на България Грами, се трансформират в непредвиден сателит в нейното странствуване из актуалната литература.
След разочарованията и рецензиите – по какъв начин Сара Джесика Паркър отбрани финала на „ Просто ей по този начин “
Франчайзът на „ Сексът и градът “ наподобява завършен, само че не както почитателите се надяваха
" Никой не се опитваше да се състезава с " Букър " ", споделя Паркър. Вечерите, в които фамилията избира филм, минават без нея. Съпругът ѝ, Матю Бродерик, стопира да я кани на спектакъл. Децата я виждат единствено на най-важните събития, където тя идва с книга в чанта, внимавайки никой в публиката да не надникне в нейния свят. Това е самотност, която за първи път ѝ дава същинско чувство за живота на писателя - изолиран, под напрежение и изцяло обхванат от словото.
За да оцелее в този натоварен маратон, Паркър се нуждае от нова звукова. Познатата музика е неразрешена, " с цел да не ме накара да запея ", както споделя пред New York Times. Вместо това, в дома ѝ се разнасят тибетски песни, нигерийски ритми, кубински мелодии от 60-те. И измежду тази екзотична палитра, един глас пробива и оставя дълготраен отпечатък - българският.
Това е " Ди-ли-до " в осъществяване на Женския хор на Българското радио и телевизия, ансамбълът, който светът ще узнае като " Мистерията на българските гласове ". За Паркър тази ария, класирана на десето място в персоналния ѝ плейлист, е като глътка пресен въздух. Тя внася лекост и трансформира атмосферата в стаята по време на най-тежките месеци на четене. Култовите записи, издадени от Марсел Селие и донесли на България Грами, се трансформират в непредвиден сателит в нейното странствуване из актуалната литература.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ