Зорница Христова: Чрез играта детето ще открие уменията, които ще са ценни за бъдещето
" За страдание учебното заведение доста мъчно посредничи във връзката с музеите, тъй като е административно е мног мъчно да се заведе цялостен клас. Още по-трудно е да се измисли и целият път, по който децата да минат през музея, тъй че да не им е скучно или пък да не се уплашат от нещо. Това е задачата нашата книга. Тя да бъде този медиатор сред фамилията, детето и музея ", по този начин стартира диалогът със Зорница Христова за книгата " Още един ден в музея ".
" Книгата споделя историите, които са скрити в музея, освен това по апетитен метод за децата ", продължи тя и даде образец с палеонтологически роман, при който деца откриват скелет на от дълго време починало животно.
" Децата безусловно се интересуват от наличие. Интересуват се от нещо, което приказва на техния език и не е толкоз значимо под каква форма е поднесено ", съобщи Христова. Според нея единственият проблем е по какъв начин да се съберат и провеждат искащите деца, а не дали те имат интерес към музеите. " Те се възпламеняват на всяка покана за игра ", добави тя.
" Ние тръгнахме от това, какво ще бъде забавно на нашите деца ", изясни тя за просветителния темперамент на книгата. " Главите не завършват с разходката в самия музей. След това има спомагателни неща, с които, в случай че им е станало забавно, да се занимаят ".
" В актуалния свят все по-рядко е допустимо човек да си избере от дребен специалност и да е сигурен, че до момента в който порасне тази специалност няма да я извършва някой изкуствен интелект. Точно играта разрешава еластичност и свързване със самия себе си и да можеш да правиш това, което ти е забавно по креативен метод. Това, което AI към момента не го владее, " изясни Христова. Според нея тъкмо посредством играта може детето да откри за бъдеще тъкмо тези умения, които ще го създадат скъпо. " Знанията можем и в този момент да ги намерим в мрежата, само че какъв е смисълът да бъдем ходещи библиотеки. По-други умения стават значими. Точно играта ще му даде еластичност на мисълта, което ще му разреши да основава неща ", добави тя.
" Книгата споделя историите, които са скрити в музея, освен това по апетитен метод за децата ", продължи тя и даде образец с палеонтологически роман, при който деца откриват скелет на от дълго време починало животно.
" Децата безусловно се интересуват от наличие. Интересуват се от нещо, което приказва на техния език и не е толкоз значимо под каква форма е поднесено ", съобщи Христова. Според нея единственият проблем е по какъв начин да се съберат и провеждат искащите деца, а не дали те имат интерес към музеите. " Те се възпламеняват на всяка покана за игра ", добави тя.
" Ние тръгнахме от това, какво ще бъде забавно на нашите деца ", изясни тя за просветителния темперамент на книгата. " Главите не завършват с разходката в самия музей. След това има спомагателни неща, с които, в случай че им е станало забавно, да се занимаят ".
" В актуалния свят все по-рядко е допустимо човек да си избере от дребен специалност и да е сигурен, че до момента в който порасне тази специалност няма да я извършва някой изкуствен интелект. Точно играта разрешава еластичност и свързване със самия себе си и да можеш да правиш това, което ти е забавно по креативен метод. Това, което AI към момента не го владее, " изясни Христова. Според нея тъкмо посредством играта може детето да откри за бъдеще тъкмо тези умения, които ще го създадат скъпо. " Знанията можем и в този момент да ги намерим в мрежата, само че какъв е смисълът да бъдем ходещи библиотеки. По-други умения стават значими. Точно играта ще му даде еластичност на мисълта, което ще му разреши да основава неща ", добави тя.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ