За съжаление, София е единствената столица в Европа, която няма

За страдание, София е единствената столица в Европа, която няма една добре устроена, красива, прелестна Ботаническа градина. Нуждата от средства и от щатни бройки е огромна, а оранжериите се нуждаят от повсеместен ремонт.

Това съобщи в изявление за БГНЕС доцент доктор Антоанета Петрова от Сектор „ Тропически и субтропически сбирки “ в Ботаническата градина на Българската академия на науките (БАН).

Доц. Петрова е дългогодишният шеф на Ботаническата градина на Българска академия на науките и добре познава проблемите.

Ботаническата градина е част от състава на Българска академия на науките от 1947 година Наследява Царската ботаническа градина, която се е намирала в региона на Паметника на руската войска, който бе демонтиран. Градината е изместена през 60-те години в началото в региона на Погребите, а по-късно в подножието на Витоша, където се намира и през днешния ден – над Околовръстното шосе и под квартал Бояна.

Според доцент Петрова актуалното местонахождение има своите плюсове, само че и минуси.

Плюсовете, по думите ѝ, са свързани с прелестния аспект към града и към Витоша. „ Има и своите минуси, тъй като теренът е комплициран и много сложен за асимилиране “, означи тя.

Доц. Петрова изясни, че като част от Българска академия на науките Ботаническата градина получава финансиране, което е съразмерно на множеството звена в Българска академия на науките. Ботаническата градина не е строго научно, а експертно звено, обвързвано с популяризация на познания, предоставяне на експертни оценки и финансирането е по-оскъдно.

Въпреки, че дълги години не е имало никакви промени в оранжериите, там се поддържат едни извънредно положителни сбирки от тропически и субтропически растения, които са на доста положително приблизително международно равнище.

„ На Балканите са най-богати “, сподели доцент Петрова. Като доказателство за това тя уточни растенията, наследени от Царските ботанически градини, които повече от век са част от сбирките, живи са и са в положително положение, макар че са претърпели две международни войни и редица строги ограничавания на бюджета.

Освен потребността от средства – това, което не доближава, е личен състав за откритите територии на градината.

„ Шест университета имат своите на практика занятия при нас, те няма къде другаде в страната да видят такава прелестна и богата сбирка от растения “, означи доцент Петрова.

На въпроса може ли да назове като сума какво финансиране е належащо за потребностите на Ботаническата градина, тя отговори, че няма пълномощията и не е правила сметките, с цел да поеме този ангажимент.

„ Но мога умерено да кажа, че за добра поддръжка и създаване на цялата територия на градината, са нужни най-малко още 15 бройки личен състав – както служащи, по този начин и експерти, които да ги управляват, които да поемат грижата за обособени тематични сбирки, сектори, с цел да може да е по-добре показана българската флора “, сподели още доцент Петрова.

Според нея точно тогава Ботаническата градина ще се трансформира в положително и желано място за посещаване освен от българи, само че и от чужденци, които да научат за българската и балканска флора, и оттова нататък са средствата.

Оранжериите се нуждаят от един повсеместен ремонт.

„ Истината е, че с това благосъстояние на сбирките, ние заслужаваме и една чисто нова оранжерия с добра климатизация, с автоматика, тъй като в действителност сбирката е чудесна “, безапелационна е доцент Петрова.

Градината страда и от климатичните промени, а материалната база е на първа линия против бурите.

Нужно е да се обърне повече внимание на Ботаническата градина и нейното финансиране, тъй като растенията са в основата на живота.

„ Растенията са тези, които обезпечават целия О2 на планетата и ние би трябвало да имаме познания за тях, повече хора да са привлечени от тях, с цел да могат да се насочат към специалности, които способстват за опазването на растенията, на биоразнообразието.

Също по този начин, в случай че те отидат в областта на политиката, в областта на вземащите решения, да знаят полезността на растителния свят, нуждата от просветителни и проучвателен институции, и още доста други фактори и аргументи една градина да бъде поддържана. Дори и единствено за това хората да идват тук, да усъвършенстват своето душевно положение, да изпитват наслаждение, позитивни страсти, да стават по-добри “, заключи доцент Петрова. /БГНЕС