Графична база в Бургас трябва да има, това е изкуство, което заслужава да бъде видяно от повече хора
За страдание със гибелта на нашия занаятчия умдрукер Георги Велков, съществуващата спря да се употребява интензивно, счита дългогодишният ръководител на Дружеството на бургаските художници
- Г-н Динев, по кое време спря да се употребява интензивно графичната база в Бургас?
- Самата графика, като техника, загуби известност през годините. Но когато умря , всичко спря в Графичната база. Това е доста характерен поминък, който не се учи за 3 дни, не се учи и за месеци, а лишава години. Той беше човек с доста огромен опит, беше пристигнал от друга печатарница и след това стартира да работи в Графичната база. Велков беше „ съизвършител ” при изработването на всяка литография.
- Вие, като човек, който дълги години е бил в Графичната база и дълготраен ръководител на Дружеството на бургаските художници - в какво положение е постройката все още?
- След редица наводнения има доста влага. Под самата постройка има вода. По какъв метод е реконструирана, когато е превърната в Графична база, не знам. Но постоянно е било влажно. По време на социализма повече като че ли не обръщахме внимание на всичко това - създавахме си сами уют и опция да се работи. Но имаше един миг, когато ремонтираха Морската градина в този регион. В този регион сложиха високи бордюри на алеите и това се оказа доста пагубно за Графичната база, тъй като водата стартира да тече по алеите като река. Пред постройката нямаше бордюри и всичко се изливаше вътре. Освен това, при всеки дъжд покривът течеше, наводняваха се стаите. Мажехме, боядисвахме, поддържахме базата и продължаваше да работи.
- Вие осведомен ли сте с плана за реорганизация?
- Истината е, че не съм, защото самодейността към този момент я пое Националната художествена академия, с което аз персонално не съм доста склонен, само че тук приказваме за съглашения сред Академията и Дружеството на художниците. Общината също има своето отношение към цялата обстановка.
- Нуждае ли се Бургас от Графична база?
- Абсолютно! Няма никакъв спор по тематиката. В България останаха доста малко такива и по време на моето председателство на Дружеството на бургаските художници имаше един миг, където се направиха опити тази постройка да бъде отнета от нас. Земята да се вземе и да се направи на нещо друго. След това имаше концепция да се вземе цялото пространство зад базата и да се построи хотел, наливаха нафта в дърветата, с цел да могат да ги изсекат и да вдигнат хотела. Тогава обаче спасихме Графичната база - сътвори се недоволство, писа се, приказва се и в последна сметка остана. Но апетити постоянно има и постоянно ще има. Мога с горделивост да кажа, че това е един от моите приноси към изкуството на Бургас.
- Има ли нещо характерно в тази постройка и в нейното прилагане през годините?
- Камъните вътре са доста характерни. Те са закупувани от художниците, от Дружестовото, графичната преса е благосъстоятелност на Дружестовото и тя ще бъде завещана на НХА. По мое време направихме някои шкафове вътре, които са ни правили работа. Имаше една реорганизация през годините, само че по-късно отново се наводни и по този начин.
- А какво отличава графиката от останалите течения на изобразителното изкуство?
- Това е графична техника, в която може да се употребява извънредно доста цвят. Това е така наречен „ висок щемпел ”. Ще ви опиша малко повече. Имаме камък с по-особен варовиков състав, който се дълбае единствено в избрани реки в Европа - най-много в Германия. Върху него се рисува, обработва се. Там, където се рисува с така наречен литографски туш или молив, то попива, защото има лой. След това мастилото хваща единствено там, където е имало рисунка. За да се стигне до това, е необходим добър печатар. Ние му казвахме ундрукер. В света не престават да съществуват такива графични бази, които са с доста по-големи камъни, за които е нужна по-голяма преса - множеството са електрически, до момента в който нашата беше ръчна. Тази техника прави хубава връзка сред живописта и графиката, тъй като можеха да се създават доста красиви произведения с доста повече цвят. Когато човек гледа отдалеко една такава графика, може да си намерения, че е акварел, темпера, живопис. В този смисъл графиката е страхотна техника.
- Какви известни художници и създатели са идвали през годините в Графичната база в Бургас?
Тук са идвали страхотни създатели. Владимир Гаджович имаше напечатани произведения при нас. Много български художници са идвали също. Да не приказваме и за Стоян Цанев, който тук правеше литографиите си и участваше след това със своите творби на своите изложения в Япония. Атанас Яранов, Милко Божков - доста са. Но тогава имаше печатар.
- Има ли интерес към това изкуство от страна на младите?
- Интерес има, в случай че се демонстрира изкуството. А сега то нито има по какъв начин да се покаже, нито по какъв начин да се създаде и няма по какъв начин хората да го припознаят за нещо свое. В изкуството, както в музиката, има образователен развой - би трябвало нещо да се покаже, с цел да могат хората да го харесат. Когато един човек в никакъв случай не е слушал класика или рок музика, а единствено чалга - той ще слуша единствено чалга. Така е и с тази графична техника.
- НХА в този момент поема контролът върху Графичната база. Има ли преподаватели, които да могат да предадат това познание на младото потомство?
- Преподаватели има доста. Другия човек, който бих споделил, че знае повече от мен, е Димо Колибаров. Той е наясно с тази техника доста. Бургаският художник Георги Петков също е доста кадърен. Въпросът е, че въпреки да има хора, които се занимават с това изкуство, те не престават да нямат печатар - някой, който безрезервно да се наеме с тази нелека задача, в която облага няма. Единственият вид е тук да стартират да идват по-сериозни създатели, които да подаряват творбите си.
- Имало ли е галерия на графика през годините?
- Правили сме и не е мъчно. Имаме голям фонд в Галерията и в Дружеството на бургаските художници. Това са графични листи, които има характерен метод да се експонират. По принцип графиката се съхранява на изсъхнало място, би трябвало да е поставена хоризонотално. Като всяко нещо си има специфичност.
- Г-н Динев, по кое време спря да се употребява интензивно графичната база в Бургас?
- Самата графика, като техника, загуби известност през годините. Но когато умря , всичко спря в Графичната база. Това е доста характерен поминък, който не се учи за 3 дни, не се учи и за месеци, а лишава години. Той беше човек с доста огромен опит, беше пристигнал от друга печатарница и след това стартира да работи в Графичната база. Велков беше „ съизвършител ” при изработването на всяка литография.
- Вие, като човек, който дълги години е бил в Графичната база и дълготраен ръководител на Дружеството на бургаските художници - в какво положение е постройката все още?
- След редица наводнения има доста влага. Под самата постройка има вода. По какъв метод е реконструирана, когато е превърната в Графична база, не знам. Но постоянно е било влажно. По време на социализма повече като че ли не обръщахме внимание на всичко това - създавахме си сами уют и опция да се работи. Но имаше един миг, когато ремонтираха Морската градина в този регион. В този регион сложиха високи бордюри на алеите и това се оказа доста пагубно за Графичната база, тъй като водата стартира да тече по алеите като река. Пред постройката нямаше бордюри и всичко се изливаше вътре. Освен това, при всеки дъжд покривът течеше, наводняваха се стаите. Мажехме, боядисвахме, поддържахме базата и продължаваше да работи.
- Вие осведомен ли сте с плана за реорганизация?
- Истината е, че не съм, защото самодейността към този момент я пое Националната художествена академия, с което аз персонално не съм доста склонен, само че тук приказваме за съглашения сред Академията и Дружеството на художниците. Общината също има своето отношение към цялата обстановка.
- Нуждае ли се Бургас от Графична база?
- Абсолютно! Няма никакъв спор по тематиката. В България останаха доста малко такива и по време на моето председателство на Дружеството на бургаските художници имаше един миг, където се направиха опити тази постройка да бъде отнета от нас. Земята да се вземе и да се направи на нещо друго. След това имаше концепция да се вземе цялото пространство зад базата и да се построи хотел, наливаха нафта в дърветата, с цел да могат да ги изсекат и да вдигнат хотела. Тогава обаче спасихме Графичната база - сътвори се недоволство, писа се, приказва се и в последна сметка остана. Но апетити постоянно има и постоянно ще има. Мога с горделивост да кажа, че това е един от моите приноси към изкуството на Бургас.
- Има ли нещо характерно в тази постройка и в нейното прилагане през годините?
- Камъните вътре са доста характерни. Те са закупувани от художниците, от Дружестовото, графичната преса е благосъстоятелност на Дружестовото и тя ще бъде завещана на НХА. По мое време направихме някои шкафове вътре, които са ни правили работа. Имаше една реорганизация през годините, само че по-късно отново се наводни и по този начин.
- А какво отличава графиката от останалите течения на изобразителното изкуство?
- Това е графична техника, в която може да се употребява извънредно доста цвят. Това е така наречен „ висок щемпел ”. Ще ви опиша малко повече. Имаме камък с по-особен варовиков състав, който се дълбае единствено в избрани реки в Европа - най-много в Германия. Върху него се рисува, обработва се. Там, където се рисува с така наречен литографски туш или молив, то попива, защото има лой. След това мастилото хваща единствено там, където е имало рисунка. За да се стигне до това, е необходим добър печатар. Ние му казвахме ундрукер. В света не престават да съществуват такива графични бази, които са с доста по-големи камъни, за които е нужна по-голяма преса - множеството са електрически, до момента в който нашата беше ръчна. Тази техника прави хубава връзка сред живописта и графиката, тъй като можеха да се създават доста красиви произведения с доста повече цвят. Когато човек гледа отдалеко една такава графика, може да си намерения, че е акварел, темпера, живопис. В този смисъл графиката е страхотна техника.
- Какви известни художници и създатели са идвали през годините в Графичната база в Бургас?
Тук са идвали страхотни създатели. Владимир Гаджович имаше напечатани произведения при нас. Много български художници са идвали също. Да не приказваме и за Стоян Цанев, който тук правеше литографиите си и участваше след това със своите творби на своите изложения в Япония. Атанас Яранов, Милко Божков - доста са. Но тогава имаше печатар.
- Има ли интерес към това изкуство от страна на младите?
- Интерес има, в случай че се демонстрира изкуството. А сега то нито има по какъв начин да се покаже, нито по какъв начин да се създаде и няма по какъв начин хората да го припознаят за нещо свое. В изкуството, както в музиката, има образователен развой - би трябвало нещо да се покаже, с цел да могат хората да го харесат. Когато един човек в никакъв случай не е слушал класика или рок музика, а единствено чалга - той ще слуша единствено чалга. Така е и с тази графична техника.
- НХА в този момент поема контролът върху Графичната база. Има ли преподаватели, които да могат да предадат това познание на младото потомство?
- Преподаватели има доста. Другия човек, който бих споделил, че знае повече от мен, е Димо Колибаров. Той е наясно с тази техника доста. Бургаският художник Георги Петков също е доста кадърен. Въпросът е, че въпреки да има хора, които се занимават с това изкуство, те не престават да нямат печатар - някой, който безрезервно да се наеме с тази нелека задача, в която облага няма. Единственият вид е тук да стартират да идват по-сериозни създатели, които да подаряват творбите си.
- Имало ли е галерия на графика през годините?
- Правили сме и не е мъчно. Имаме голям фонд в Галерията и в Дружеството на бургаските художници. Това са графични листи, които има характерен метод да се експонират. По принцип графиката се съхранява на изсъхнало място, би трябвало да е поставена хоризонотално. Като всяко нещо си има специфичност.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ