Яна Язова - поетесата от световна величина
За страдание, с нейната орис се срещнах след известията във вестниците за загадъчната й гибел, от вестникарските жълтини, които един рационален човек не може да одобри. Един многостранен създател - поетеса, прозаик, журналист. С неповторимо творчество, дължащо се на свободно съчетаване на разнородни жанрови и текстови характерности. Момичето, което на 19 година отива да учи в София и носи в багажа си повече от 200 стихотворения.
Юлий Йорданов от Лом, където е родена и поетесата Яна Язова, член на Съюза на българските писатели, откривател и труженик за запазване на литературната ни памет, с доста литературни награди, е написал книгата “Съдба, прободена от перото” (2013 г.). В нея той прокарва алената следа на истината и показва незнайни обстоятелства и моменти от виталния й и креативен път.
- Аз организирам книжовен маратон по цялата страна по местата, където Яна Язова е изнасяла рецитали. Кое ме накара да върша това? Трагичната й орис и разказите на писателя Георги Марковски, с който бяхме другари. Провел съм над тридесет креативен вечери в разнообразни градове в страната. Четири години върша този народен маратон. Още първите дни в живота на Яна са комплицирани. Името й е Люба Тодорова Ганчева и в регистрите е записано, че е родена на 23 май 1912 година Като търсех в документите на общината къде е родната й къща, открих акта й за раждане в църквата “Успение пресветия Богородици”, където е записано 26.5. Изпратих копия на няколко места. Баща й Тодор Ганчев е от Еленския край от избухлив революционен жанр. Учи философия в Софийския университет и отпътува за Швейцария, където пази докторска дисертация. Министерството на просвещението го назначава за преподавател по немски и философия в ломската гимназия, където се среща с Радка Бешитакчиева, от богат търговски жанр с няколко магазина в Истанбул в богатия квартал “Бешикташ”, за която се оженва. От същия жанр е и Васил Левски. Семейството има две дъщери - Мила и Люба. Мила става юрист в София и е женена за брата на проф. Александър Балабанов, Николай, учител в Художествената академия.
Люба е палаво, само че мъдро дете. Има красиви очи и цялата е красива. Учи в Лом, Видин, Пловдив, София - Втора девическа гимназия, става студентка в славянския факултет на Софийския университет. На 18 година тя е красива като привидение, с водопад от бухнали коси, извити лястовичи вежди, нацупени черешови устни, основани за целувка. В Университета преподава забавният ексцентричен професор по древногръцка литература Александър Балабанов, невисок, набит, заплеснат, повърхностно облечен, само че популярен, 51-годишен, женен, с две дъщери, с притегателна сила. Студентската среда е обладана от неговия разсъдък, осведоменост и познания. Той преподава през седмицата, а в събота и неделя провежда излети до Витоша със студентите, с които води най-приятни и потребни диалози.
Това е най-разсеяният професор, за който разправят, че си събувал обувките, като се качвал в трамвая, и че носел разнообразни чорапи “Е, какво от това? Нали у дома имам още два такива?”. От чантата му постоянно се подавали части луканки и бутилки вино. Една нощ Люба сънува сън - бездна, връх, тя се подхлъзва надолу, само че Александър Балабанов й подава ръка. Стряска се и сутринта му носи петте тетрадки със стихове. Започва да чете. По някое време той споделя: ”Стига! Имаш заложба! Трябва да издадеш стихосбирка!”. В едно стихотворение написа: “Яз от камък нося в гърдите си” и професорът я кръщава Язова, Яна. Животът й радикално се трансформира. Дебютната й стихосбирка “Язове” е редактирана точно от Балабанов и провокира сензация, а Яна е наречена “детето знамение на българската литература”
Пише интимна и обществена поезия. По-късно излизат стихосбирките “Бунт”, “Кръстове”, посмъртно “Поезия” - определено. Започват обиколки по страната, рецитали. Тя е красива и привлекателна, дамата с най-черната коса, която в миналото са виждали. Много мъже са очаровани от хубостта й. При поднасяне на цветя на рециталите мъжете цели дни не се мият, с цел да не измият нейната целувка по бузата си. Големите поетеси са комплицирани от гения й. Елисавета Багряна, Калина Малина и други дишат във врата й. Следва специализация в Сорбоната. “Хубавата и странна Язова”, по този начин я назовава професор Жорж Ато, “е обречена да бъде нещастна в любовта и в живота”, както се оказва, и в гибелта. В Париж претърпява любовно премеждие с милионера фабрикант Джон (Ганчо) Табаков, който й предлага брак и й дава обещание да си твори на независимост, само че тя отхвърля след интервенция на Балабанов. Той я убеждава, че ситият живот на богата брачна половинка не е за нея, че ще съсипе гения и бъдещето си на публицист... и тя отхвърля да се ожени за богаташа.
Яна Язова и проф. Александър Балабанов
Как ще промени на влезлия в душата й професор, с който се разделят и събират, споделят си непростими неща, терзаят душите си и изгарят в любовен жар?
Наричат я “Правописната неточност на Балабанов”
Той е прочут с пристрастяване към правописа и нееднократно е бил в полицията поради корекция на неточности по лозунги и известия. Появяват се карикатури на двамата - изящна като тръстика госпожица и валчестият дундест професор. Любов - скандал, състрадание и злоба.
Известна е разходката с лодка край Созопол. Яна и професорът са в рецесия заради отхвърли му да се разведе с жена си, а тя е склонна да се ожени за Табаков. Яна потегля на нощна разходка с катер с художника Марио Жеков, а Балабанов ги следва с лодка. Искал да види какво вършат влюбените гълъбчета. Тодор Боров споделя, че след разходката Балабанов цяла седмица ходил със синини под окото. Остава барелефът на Яна, сътворен от Марио.
Яна се увлича от международната и българската история. Драмата “Последният езичник” е отдадена на покръстването и битката на престолонаследника Владимир Расате против византизацията на нашата страна. За романа с небългарска тема “Александър Велики” посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция, Гърция и остров Родос, дружно с Балабанов. Събира доста материал, само че на романа не му е писано да излезе - печатницата е уцелена от бомби, по-късно издателят Петър Атанасов е наказан от Народния съд и погубен. Бурята на свободата убива едно забавно произведение.
Яна написа романа “Левски”. В нея заговорва родовата кръв. Носи го в издателство “Народна култура”, където й оферират четири хиляди лв. хонорар. Тя доста се радва на това, тъй като получава половината пенсия на брачна половинка си инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на Радио София, живял 16 година във Франция, доста състоятелен човек, починал през 1959 година Но и този разказ не излиза, макар високата оценка на Димитър Талев и Георги Томалевски. Причината е елементарна. Яна не приема социалистическия натурализъм и
отказва на вестник “Работническо дело” да напише стихотворение за Георги Димитров под претекст, че не написа поръчкова лирика. Редакторът я заплашва: “Ще си носите кръста, веднага като ни отказвате!”. Не излиза и “Соленият залив” с роман за това какво става в България след Народния съд. Някои назовават този разказ “мъжка белетристика”.
Интересна конспирация се разиграва към “Левски”. ”Това е нейната библия”, споделя близкият й другар Тодор Боров. “При стеклите се условия не можем да отпечатаме вашия роман”, й споделят в издателството. Има версия, че Николай Хайтов е откраднал оригиналите на неиздадените й романи след гибелта й и че романът “Левски”, който залага за щемпел през 1985 година, е романът на Яна Язова. Писателят Петър Величков споделя, че бил поканен при Живков. Донесли пасти, кафета, сладка. Живков все го канел да хапне, само че гърлото му било свито. Най-накрая Първият споделил: ”Романът ще бъде отпечатан с нейното име, само че Хайтов “да не се закача”. Хайтов бил упрекнат и в други литературни присвоявания.
Яна в годините след 1944-та е забравена, низвергната. Нищо нейно не се печата. Част от книгите й са изгорени. Вече няма разходки из Рила, из Европа. Дори детските й стихове не се разгласяват. Съпругът от дълго време е умрял. Живее в унаследен апартамент от родителите си на “Раковска” 161 - Б. Няма другари, няма наследници. Сестра й Мила също няма деца. Яна оказва помощ с някой лев на една бедна жена. Красавицата е извънредно състарена и й викат “старицата”.
Идва съдбовният август на 1974 година Яна е на 62 година На малко хора прави усещане, че не я виждат на улицата към този момент два месеца. Служителките на пощата се чудят за какво не идва да си получи пенсията. Съседите виждат нещо необичайно - котките са превъзбудени, мяучат злокобно под прозорците й. Решават да изкъртят вратата и да влязат в жилището. Посреща ги заплашителен воня и едно полуразложено женско тяло. Пожарникарят, който събира тленните й остатъци, споделя, че по шията й забелязал отпечатък от колана на пенюара й. Вероятно е удушена... от сътрудници на Държавна сигурност.
Набързо я погребват в гробищата, въпреки че някои я считат за самоубийца
Следствие няма - какво могат да схванат от един съвсем разкапан мъртвец? Комисия в състав от професор Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, назначена от Съюза на писателите, би трябвало да изследва жилището й за ръкописи, а Николай Хайтов, ръководител на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, отстрани своеволно комисията и влиза в жилището на мъртвата писателка. В резултат на това се появява вестта за подправения разказ на Хайтов за Левски. Дълго време след гибелта на Яна апартаментът бил заключен. После три кашона с ръкописи на неиздадени книги и документи са пренесени в Съдебната палата. Апартаментът й става благосъстоятелност на персоналния фотограф на Тодор Живков Димитър Алтънков от Управление безопасност и охрана (Пето управление н. Няма я Яна Язова. Няма монумент в родния й град Лом, макар настояванията на Юлий Йорданов и съгражданите й. Има бюст от Андрей Николов и портрет от Людмила Поптошева. Дали някой си спомня стихотворенията “Циганка?”, ”Рози?”. Детските й стихотворения в известното списание “Блок”? Материалите й в “Литературен преглед”, “Литературен глас”, ”Вестник за жената”, ”Мир”, ”Светулка” и други? Забравени са и любовните задявки с богаташи, въздишките на професора, няма го и досието й в Държавна сигурност, премахнат е и гробът й...
Със сигурност е убита в топло време, с цел да не остане трупът й цялостен и да се заличат всички следи от нея, да не остане нищо материално от нея, да не може да се организира разследване... Заличаване наизуст...
Толкова къса ли е човешката памет за хора, които в миналото са тласкали народа ни напред и нагоре с гения си? Нима тази жена не заслужава най-малко един непретенциозен монумент в своя роден град?
Нели БЕКЯРОВА, Пловдив
/вестник "Над 55 "/
Юлий Йорданов от Лом, където е родена и поетесата Яна Язова, член на Съюза на българските писатели, откривател и труженик за запазване на литературната ни памет, с доста литературни награди, е написал книгата “Съдба, прободена от перото” (2013 г.). В нея той прокарва алената следа на истината и показва незнайни обстоятелства и моменти от виталния й и креативен път.
- Аз организирам книжовен маратон по цялата страна по местата, където Яна Язова е изнасяла рецитали. Кое ме накара да върша това? Трагичната й орис и разказите на писателя Георги Марковски, с който бяхме другари. Провел съм над тридесет креативен вечери в разнообразни градове в страната. Четири години върша този народен маратон. Още първите дни в живота на Яна са комплицирани. Името й е Люба Тодорова Ганчева и в регистрите е записано, че е родена на 23 май 1912 година Като търсех в документите на общината къде е родната й къща, открих акта й за раждане в църквата “Успение пресветия Богородици”, където е записано 26.5. Изпратих копия на няколко места. Баща й Тодор Ганчев е от Еленския край от избухлив революционен жанр. Учи философия в Софийския университет и отпътува за Швейцария, където пази докторска дисертация. Министерството на просвещението го назначава за преподавател по немски и философия в ломската гимназия, където се среща с Радка Бешитакчиева, от богат търговски жанр с няколко магазина в Истанбул в богатия квартал “Бешикташ”, за която се оженва. От същия жанр е и Васил Левски. Семейството има две дъщери - Мила и Люба. Мила става юрист в София и е женена за брата на проф. Александър Балабанов, Николай, учител в Художествената академия.
Люба е палаво, само че мъдро дете. Има красиви очи и цялата е красива. Учи в Лом, Видин, Пловдив, София - Втора девическа гимназия, става студентка в славянския факултет на Софийския университет. На 18 година тя е красива като привидение, с водопад от бухнали коси, извити лястовичи вежди, нацупени черешови устни, основани за целувка. В Университета преподава забавният ексцентричен професор по древногръцка литература Александър Балабанов, невисок, набит, заплеснат, повърхностно облечен, само че популярен, 51-годишен, женен, с две дъщери, с притегателна сила. Студентската среда е обладана от неговия разсъдък, осведоменост и познания. Той преподава през седмицата, а в събота и неделя провежда излети до Витоша със студентите, с които води най-приятни и потребни диалози.
Това е най-разсеяният професор, за който разправят, че си събувал обувките, като се качвал в трамвая, и че носел разнообразни чорапи “Е, какво от това? Нали у дома имам още два такива?”. От чантата му постоянно се подавали части луканки и бутилки вино. Една нощ Люба сънува сън - бездна, връх, тя се подхлъзва надолу, само че Александър Балабанов й подава ръка. Стряска се и сутринта му носи петте тетрадки със стихове. Започва да чете. По някое време той споделя: ”Стига! Имаш заложба! Трябва да издадеш стихосбирка!”. В едно стихотворение написа: “Яз от камък нося в гърдите си” и професорът я кръщава Язова, Яна. Животът й радикално се трансформира. Дебютната й стихосбирка “Язове” е редактирана точно от Балабанов и провокира сензация, а Яна е наречена “детето знамение на българската литература”
Пише интимна и обществена поезия. По-късно излизат стихосбирките “Бунт”, “Кръстове”, посмъртно “Поезия” - определено. Започват обиколки по страната, рецитали. Тя е красива и привлекателна, дамата с най-черната коса, която в миналото са виждали. Много мъже са очаровани от хубостта й. При поднасяне на цветя на рециталите мъжете цели дни не се мият, с цел да не измият нейната целувка по бузата си. Големите поетеси са комплицирани от гения й. Елисавета Багряна, Калина Малина и други дишат във врата й. Следва специализация в Сорбоната. “Хубавата и странна Язова”, по този начин я назовава професор Жорж Ато, “е обречена да бъде нещастна в любовта и в живота”, както се оказва, и в гибелта. В Париж претърпява любовно премеждие с милионера фабрикант Джон (Ганчо) Табаков, който й предлага брак и й дава обещание да си твори на независимост, само че тя отхвърля след интервенция на Балабанов. Той я убеждава, че ситият живот на богата брачна половинка не е за нея, че ще съсипе гения и бъдещето си на публицист... и тя отхвърля да се ожени за богаташа.
Яна Язова и проф. Александър Балабанов
Как ще промени на влезлия в душата й професор, с който се разделят и събират, споделят си непростими неща, терзаят душите си и изгарят в любовен жар?
Наричат я “Правописната неточност на Балабанов”
Той е прочут с пристрастяване към правописа и нееднократно е бил в полицията поради корекция на неточности по лозунги и известия. Появяват се карикатури на двамата - изящна като тръстика госпожица и валчестият дундест професор. Любов - скандал, състрадание и злоба.
Известна е разходката с лодка край Созопол. Яна и професорът са в рецесия заради отхвърли му да се разведе с жена си, а тя е склонна да се ожени за Табаков. Яна потегля на нощна разходка с катер с художника Марио Жеков, а Балабанов ги следва с лодка. Искал да види какво вършат влюбените гълъбчета. Тодор Боров споделя, че след разходката Балабанов цяла седмица ходил със синини под окото. Остава барелефът на Яна, сътворен от Марио.
Яна се увлича от международната и българската история. Драмата “Последният езичник” е отдадена на покръстването и битката на престолонаследника Владимир Расате против византизацията на нашата страна. За романа с небългарска тема “Александър Велики” посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция, Гърция и остров Родос, дружно с Балабанов. Събира доста материал, само че на романа не му е писано да излезе - печатницата е уцелена от бомби, по-късно издателят Петър Атанасов е наказан от Народния съд и погубен. Бурята на свободата убива едно забавно произведение.
Яна написа романа “Левски”. В нея заговорва родовата кръв. Носи го в издателство “Народна култура”, където й оферират четири хиляди лв. хонорар. Тя доста се радва на това, тъй като получава половината пенсия на брачна половинка си инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на Радио София, живял 16 година във Франция, доста състоятелен човек, починал през 1959 година Но и този разказ не излиза, макар високата оценка на Димитър Талев и Георги Томалевски. Причината е елементарна. Яна не приема социалистическия натурализъм и
отказва на вестник “Работническо дело” да напише стихотворение за Георги Димитров под претекст, че не написа поръчкова лирика. Редакторът я заплашва: “Ще си носите кръста, веднага като ни отказвате!”. Не излиза и “Соленият залив” с роман за това какво става в България след Народния съд. Някои назовават този разказ “мъжка белетристика”.
Интересна конспирация се разиграва към “Левски”. ”Това е нейната библия”, споделя близкият й другар Тодор Боров. “При стеклите се условия не можем да отпечатаме вашия роман”, й споделят в издателството. Има версия, че Николай Хайтов е откраднал оригиналите на неиздадените й романи след гибелта й и че романът “Левски”, който залага за щемпел през 1985 година, е романът на Яна Язова. Писателят Петър Величков споделя, че бил поканен при Живков. Донесли пасти, кафета, сладка. Живков все го канел да хапне, само че гърлото му било свито. Най-накрая Първият споделил: ”Романът ще бъде отпечатан с нейното име, само че Хайтов “да не се закача”. Хайтов бил упрекнат и в други литературни присвоявания.
Яна в годините след 1944-та е забравена, низвергната. Нищо нейно не се печата. Част от книгите й са изгорени. Вече няма разходки из Рила, из Европа. Дори детските й стихове не се разгласяват. Съпругът от дълго време е умрял. Живее в унаследен апартамент от родителите си на “Раковска” 161 - Б. Няма другари, няма наследници. Сестра й Мила също няма деца. Яна оказва помощ с някой лев на една бедна жена. Красавицата е извънредно състарена и й викат “старицата”.
Идва съдбовният август на 1974 година Яна е на 62 година На малко хора прави усещане, че не я виждат на улицата към този момент два месеца. Служителките на пощата се чудят за какво не идва да си получи пенсията. Съседите виждат нещо необичайно - котките са превъзбудени, мяучат злокобно под прозорците й. Решават да изкъртят вратата и да влязат в жилището. Посреща ги заплашителен воня и едно полуразложено женско тяло. Пожарникарят, който събира тленните й остатъци, споделя, че по шията й забелязал отпечатък от колана на пенюара й. Вероятно е удушена... от сътрудници на Държавна сигурност.
Набързо я погребват в гробищата, въпреки че някои я считат за самоубийца
Следствие няма - какво могат да схванат от един съвсем разкапан мъртвец? Комисия в състав от професор Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, назначена от Съюза на писателите, би трябвало да изследва жилището й за ръкописи, а Николай Хайтов, ръководител на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, отстрани своеволно комисията и влиза в жилището на мъртвата писателка. В резултат на това се появява вестта за подправения разказ на Хайтов за Левски. Дълго време след гибелта на Яна апартаментът бил заключен. После три кашона с ръкописи на неиздадени книги и документи са пренесени в Съдебната палата. Апартаментът й става благосъстоятелност на персоналния фотограф на Тодор Живков Димитър Алтънков от Управление безопасност и охрана (Пето управление н. Няма я Яна Язова. Няма монумент в родния й град Лом, макар настояванията на Юлий Йорданов и съгражданите й. Има бюст от Андрей Николов и портрет от Людмила Поптошева. Дали някой си спомня стихотворенията “Циганка?”, ”Рози?”. Детските й стихотворения в известното списание “Блок”? Материалите й в “Литературен преглед”, “Литературен глас”, ”Вестник за жената”, ”Мир”, ”Светулка” и други? Забравени са и любовните задявки с богаташи, въздишките на професора, няма го и досието й в Държавна сигурност, премахнат е и гробът й...
Със сигурност е убита в топло време, с цел да не остане трупът й цялостен и да се заличат всички следи от нея, да не остане нищо материално от нея, да не може да се организира разследване... Заличаване наизуст...
Толкова къса ли е човешката памет за хора, които в миналото са тласкали народа ни напред и нагоре с гения си? Нима тази жена не заслужава най-малко един непретенциозен монумент в своя роден град?
Нели БЕКЯРОВА, Пловдив
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ