Над 50% от българите не могат да разпознаят първите симптоми на инсулта
„ За страдание новината е, че огромна част от българите въобще не са осведомени с тези първични признаци на инсулта. Разпознаването на началните признаци от необятна маса от популацията е извънредно значимо, тъй като това е единственият метод да се инициира процеса по лекуване в точния момент. За страдание тази статистика е безапелационна, че над 50% от хората въобще дефинират себе си като „ едва “ или „ незапознати “. Едва към 15% дефинират себе си като „ добре осведомени “, което е незначително “, изясни особено пред Дарик ръководителят на Българското сдружение по неврохирургия чл.-кор. проф. доктор Николай Габровски.
Прочуване на „ Тренд “, извършено сред 12 и 18 май 2025 година с 1001 пълнолетни респонденти по метода на директно стандартизирано изявление „ лице в лице “, демонстрира че 86% от българите показват инсулта като „ доста съществено “ заболяване. Въпреки това, на въпрос по отношение на информираността за началните му признаци едвам 13% от хората се дефинират като „ изцяло осведомени “, а общо над 50% са едва или въобще не са осведомени. Възложител на изследването Фондация „ Съвет за мозъчно здраве “, на която проф. Габровски е ръководител.
„ Тъжното е, че в случай че се направи задълбочаване в този разбор, се вижда, че хората, които въобще не са осведомени, са във възрастовата група до 40 години. Това е огромен проблем, тъй като тези хора са най-активни, най-наблюдателни, най-бързо биха могли да реагират в една обстановка. Най-комуникативни са, най-вече биха могли, даже чисто физически, в случай че някой би трябвало да бъде изместен и в случай че би трябвало да му бъде съдействано, да се включат в тези първи стъпки. Най-бързо биха могли да съобразят на кого да се обадят, по какъв начин да се обадят, т.е. най-ефективни в различаване на първите признаци и алармиране за съществуване на тези първи признаци биха били по-младите хора. А в действителност те са най-незапознати. Затова мисля, че ни следва ного работа с обществото като цяло, само че и с тези съответни възрастови групи “, уточни още неврохирургът.
На въпрос кои са първите признаци преди приемане на инсулт, проф. Габровски изясни:
„ Внезапна смяна в говора. Невъзможност да се изричат, да се намират думи, да се структурират цели фрази. Нещо, което е извънредно за съответния инивид. Изведнъж някой, който приказва, престава да може да оформя фрази, престава да може да комуникира, това сигурно е един от признаците, които би трябвало да ви обезпокоят. Другият – провисване на устния ъгъл. Увисването на устния ъгъл също е доста елементарно разпознаваемо. Лицето е несиметрично. Очевидно когато възникне такава забележима асиметрия, това е доста евентуално да се дължи на начало на подобен развой. Другото е уязвимост на придвижването на едната ръка. Ако едната ръка стане отпусната или стартира да прави по-неконтролирани придвижвания, доста е допустимо да става въпрос за инсулт. “
По думите му първото, което би трябвало да създадем, е да се обадим на 112. Габровски обаче изясни и с какво още можем да бъдем потребни.
„ Ако виждате, че индивидът е неустойчив, залита и не се усеща добре – сложете го в обезопасено състояние, т.е. да няма риск той да падне. Съдействайте му, в случай че не е на земята – да легне на земята. Трябва да бъде в хоризонтално състояние, в случай че има опция и е у дома – да бъде подложен на легло “, посъветва още ръководителят на Българското сдружение по неврохирургия.
Първите часове са най-важни и могат да спасят човешки живот, в случай че се реагира навременно, акцентира още проф. Габровски по време на събитие под мотото „ Мозъчно здраве – световен приоритет “. На него беше обявено и че се приготвя и основава Национален проект за мозъчното здраве, който ще бъде показан към октомври месец.
По време на полемиката за мозъчното здраве стана ясно, че в огромен проблем се трансформират и черепно-мозъчните контузии, породени след рухване от електрически тротинетки.
„ Трябва да има по-добра регулация. Очевидно този вид транспортни средства могат напълно безпроблемно ръководени, а в действителност не е по този начин – ръководството им носи своят риск и изисква отговорност. Трябва да се подобрят регулациите. Това, което установихме от нашите изследвания, най-ефективните ограничения са свързани с понижаване на скоростта или въобще възбрана за придвижване през тъмната част на деня. По-голям надзор, с цел да не се ръководят тези средства под въздействието на алкохол или упойващи субстанции. Да се редуцира скоростта наоколо до пешеходни зони и до места, където има риск от конфликт с пешеходци. Разбира се, съгласно мен би трябвало да има разделяне на тротинетките съгласно тяхната мощ и скорост, която те доближават. Тези, които са по-мощни и са с по-висока скорост, сигурно би трябвало да имат някакъв квалификационен курс, с цел да могат да се употребяват, някакъв лицензионен режим и наложително да бъдат с каски “, акцентира проф. доктор Николай Габровски.
Според данните, които бяха изнесени от здравният икономист Аркади Шарков, 80–90% от случаите с тротинетки са независими рухвания, като 30–50% от тях водят до черепно-мозъчни контузии.
Високият риск е обвързван главно с нощно каране, приложимост на алкохол и липса на каска, като по-малко от 20% от потърпевшите употребяват защитна екипировка. Предизвикателства са и развиването на високи скорости в градски условия, неустойчивостта на тротинетките и неналичието на инфраструктура.
Най-често засегнатата група са млади мъже на възраст сред 20 и 35 години. В България, единствено за първите 7 месеца на 2024 година, са регистрирани 192 ранени и 5 смъртни случая, породени от произшествия с електрически тротинетки.
Прочуване на „ Тренд “, извършено сред 12 и 18 май 2025 година с 1001 пълнолетни респонденти по метода на директно стандартизирано изявление „ лице в лице “, демонстрира че 86% от българите показват инсулта като „ доста съществено “ заболяване. Въпреки това, на въпрос по отношение на информираността за началните му признаци едвам 13% от хората се дефинират като „ изцяло осведомени “, а общо над 50% са едва или въобще не са осведомени. Възложител на изследването Фондация „ Съвет за мозъчно здраве “, на която проф. Габровски е ръководител.
„ Тъжното е, че в случай че се направи задълбочаване в този разбор, се вижда, че хората, които въобще не са осведомени, са във възрастовата група до 40 години. Това е огромен проблем, тъй като тези хора са най-активни, най-наблюдателни, най-бързо биха могли да реагират в една обстановка. Най-комуникативни са, най-вече биха могли, даже чисто физически, в случай че някой би трябвало да бъде изместен и в случай че би трябвало да му бъде съдействано, да се включат в тези първи стъпки. Най-бързо биха могли да съобразят на кого да се обадят, по какъв начин да се обадят, т.е. най-ефективни в различаване на първите признаци и алармиране за съществуване на тези първи признаци биха били по-младите хора. А в действителност те са най-незапознати. Затова мисля, че ни следва ного работа с обществото като цяло, само че и с тези съответни възрастови групи “, уточни още неврохирургът.
На въпрос кои са първите признаци преди приемане на инсулт, проф. Габровски изясни:
„ Внезапна смяна в говора. Невъзможност да се изричат, да се намират думи, да се структурират цели фрази. Нещо, което е извънредно за съответния инивид. Изведнъж някой, който приказва, престава да може да оформя фрази, престава да може да комуникира, това сигурно е един от признаците, които би трябвало да ви обезпокоят. Другият – провисване на устния ъгъл. Увисването на устния ъгъл също е доста елементарно разпознаваемо. Лицето е несиметрично. Очевидно когато възникне такава забележима асиметрия, това е доста евентуално да се дължи на начало на подобен развой. Другото е уязвимост на придвижването на едната ръка. Ако едната ръка стане отпусната или стартира да прави по-неконтролирани придвижвания, доста е допустимо да става въпрос за инсулт. “
По думите му първото, което би трябвало да създадем, е да се обадим на 112. Габровски обаче изясни и с какво още можем да бъдем потребни.
„ Ако виждате, че индивидът е неустойчив, залита и не се усеща добре – сложете го в обезопасено състояние, т.е. да няма риск той да падне. Съдействайте му, в случай че не е на земята – да легне на земята. Трябва да бъде в хоризонтално състояние, в случай че има опция и е у дома – да бъде подложен на легло “, посъветва още ръководителят на Българското сдружение по неврохирургия.
Първите часове са най-важни и могат да спасят човешки живот, в случай че се реагира навременно, акцентира още проф. Габровски по време на събитие под мотото „ Мозъчно здраве – световен приоритет “. На него беше обявено и че се приготвя и основава Национален проект за мозъчното здраве, който ще бъде показан към октомври месец.
По време на полемиката за мозъчното здраве стана ясно, че в огромен проблем се трансформират и черепно-мозъчните контузии, породени след рухване от електрически тротинетки.
„ Трябва да има по-добра регулация. Очевидно този вид транспортни средства могат напълно безпроблемно ръководени, а в действителност не е по този начин – ръководството им носи своят риск и изисква отговорност. Трябва да се подобрят регулациите. Това, което установихме от нашите изследвания, най-ефективните ограничения са свързани с понижаване на скоростта или въобще възбрана за придвижване през тъмната част на деня. По-голям надзор, с цел да не се ръководят тези средства под въздействието на алкохол или упойващи субстанции. Да се редуцира скоростта наоколо до пешеходни зони и до места, където има риск от конфликт с пешеходци. Разбира се, съгласно мен би трябвало да има разделяне на тротинетките съгласно тяхната мощ и скорост, която те доближават. Тези, които са по-мощни и са с по-висока скорост, сигурно би трябвало да имат някакъв квалификационен курс, с цел да могат да се употребяват, някакъв лицензионен режим и наложително да бъдат с каски “, акцентира проф. доктор Николай Габровски.
Според данните, които бяха изнесени от здравният икономист Аркади Шарков, 80–90% от случаите с тротинетки са независими рухвания, като 30–50% от тях водят до черепно-мозъчни контузии.
Високият риск е обвързван главно с нощно каране, приложимост на алкохол и липса на каска, като по-малко от 20% от потърпевшите употребяват защитна екипировка. Предизвикателства са и развиването на високи скорости в градски условия, неустойчивостта на тротинетките и неналичието на инфраструктура.
Най-често засегнатата група са млади мъже на възраст сред 20 и 35 години. В България, единствено за първите 7 месеца на 2024 година, са регистрирани 192 ранени и 5 смъртни случая, породени от произшествия с електрически тротинетки.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ