10 въпроса, чиито отговор науката все още не знае
За страдание на науката надалеч не е известно всичко. Но това не е нейна уязвимост, а мощ.
Преди да създадат какъвто и да е извод, учените подробно ревизират обстоятелствата. Във връзка с това тя още не е получила отговори на редица задоволително елементарни въпроси.
Но би трябвало да напомним, че науката въобще не дава отговор на нашето „ Защо става по този начин? “. Тя постоянно дава отговор на въпроса: „ Как става това? “, само че от време на време тези неща са свързани. Ето 10-те най-известни секрети на науката, които тя към момента не може (а е допустимо и да не е длъжна) да изясни.
1. Сигналът Wow!
През 1977 година Джери Еман бил покъртен, когато получил радиосигнал от космоса. Да си го изясни с някакви известни физични способи той не съумял. Предположил, че е получил новина от извънземна цивилизация зад рамките на Слънчевата система. Своята наслада и шок той изразил като сложил върху кутията със записа коментара: „ Wow! “
По-късно по този начин и кръстили сигнала. „ Wow! “ заемал дребен честотен набор в региона на 1400-те мегахерца. Изводите за неговата уникалност скоро се удостоверили – съвсем всички сигнали от натурален генезис имали доста огромен честотен диапазон. По-късно се оказало, че източникът на сигнала е доста комплицирано да се пресметна. От този миг мнозина почнали да чакат други сигнали от извънземни цивилизации. Само че повече нищо сходно не било закрепено. С времето броят на запалянковците намалявал и последователно се свел до нулата. След 30 години причини в отбрана на сигнала от извънземния разсъдък не останали. Но какво е било това и до момента не е известно.
2. Странните направления на Pioneer-те
Космическите сонди Pioneer-10 и Pioneer-11, изстреляни надлежно през 1972 и 1973 година, от дълго време са приключили своето странствуване по Слънчевата система, само че учените към момента отделят доста внимание на античните галактически пасажери. Без да обръщат внимание на това, че Pioneer-11 се е изгубил още през 1995 година
Работата е там, че тези галактически сонди по неразбираеми аргументи мощно изменили маршрутите си. В същото време те по загадъчен метод се придържали към плануваното от конструкторите направление. Обезпокоените физици и астрономи към този момент са ревизирали хипотезите за компютърни неточности, въздействието на слънчевия вятър и утечка на гориво. Сега те се пробват да повдигнат нови хипотези за „ самоволното “ държание на галактическите апарати – чак до тайнственото влияние на „ тъмната материя “.
3. Женският оргазъм
Някои учени издигат хипотезата, че женският оргазъм е нещо рудиментарно – да вземем за пример той в действителност не е необходим за размножаването. Други участници в дебатите дори смятат, че способността на дамите към оргазъм може да ги докара до идеята… да живеят напълно без мъже. Редица откриватели допускат, че оргазмът способства заинтересоваността на дамите към половият акт и по подобен метод покачва възможностите им да забременеят. Но на всички е ясно, че женският оргазъм е по-скоро психично, в сравнение с физично събитие. По какъв метод този механизъм е зародил в нашите предшественици и доближава подем при женските особи на homo sapiens, си остава загадка.
4. Тъмната сила
В предишното болшинството физици смятали, че разширението на Вселената с времето се забавя. Но през 1998 година било изяснено, че техните заключения са напълно невярни – Вселената се уголемява с непрекъснато ускоряване. Едно допустимо пояснение е, че в Космоса има нещо под названието „ тъмна сила “, която се допуска, че сформира три четвърти от Вселената. Тъмната сила е доста мощно разсеяна в пространството и взаимодейства с другите обекти единствено с помощта на законите на гравитацията. Въздействието на тази сила „ разтяга “ Вселената. Но и до момента тъмната сила още не е открита. Затова учените могат единствено да завяват, че тя е „ длъжна “ да съществува.
5. Скоростта на светлината
Съгласно теорията за относителността на Айнщайн, скоростта на светлината във вакуум не може да бъде превишена. Имайки това поради, физиците решили да се опитат да създадат невъзможното. През 2000 година учени от Принстън, Ню Джърси, пуснали слаб подтик от лазерна светлина през газообразен цезий. Импулсът се движел толкоз бързо, че минал през газовата камера примерно към 300 пъти по-бързо, в сравнение с му се „ полагало “. Досега съществуват цяла редица пояснения на този опит, само че болшинството смята, че това не е нищо повече от теоретичен проблем и никакви учредения за преразглеждане на изводите на Айнщайн няма. Но въпреки всичко тази мистерия си остава в прочут смисъл необяснима.
6. Ефектът плацебо
При инспекция на медикаменти е нужна контролна група – резултатите от опита би трябвало с нещо да се сравнят. Обикновено доброволците, върху които се организира опита, получават лекарството, а контролната група – по този начин нареченото плацебо. Плацебото е прахуляк или течност, която наподобява като лекарство, само че в реалност не съдържа никакви дейни ингредиенти и затова не може да влияе на хората по химичен метод. Но групата, приемаща плацебо, постоянно изпитва същите резултати като хората, приемащи същинското лекарство. Този изумителен феномен, прочут като „ резултата плацебо “, не е стеснен единствено до лекарствените препарати. Много хора изпитват върху себе си „ резултата плацебо “ в течение на дни по най-различни способи.
7. Студен термоядрен синтез
Когато атомите се сблъскват между тях с задоволителна мощ, се получава нуклеарен синтез. По време на синтеза се отделя голямо количество сила. Всички признати научни теории за Вселената споделят, че това става при доста високи температури – сходно на ядрото на Слънцето (където атомите на водорода основават хелий).
Но има отзиви, че Вселената не би трябвало да се преглежда от такива опростени позиции. Експериментите, извършени от Военновъздушните сили на Съединени американски щати разкрили, че в случай че пропуснете напрежение сред паладиеви електроди, ситуирани в тежка вода (тоест съединяване на кислорода с изотопите на водорода – дейтерий), ще наблюдавате нуклеарен синтез. Атомите на паладия, релативно необичаен и тежък детайл, се провеждат в кристална конструкция, която съставляват електродите. Поради причина, която учените и до момента не могат да дефинират, атомите на дейтерия в тежката вода се движат вътре в паладиевите електроди и по-късно се съединяват, отделяйки гърмеж от сила, която съпровожда нуклеарният синтез.
Но от недоумение на правилото на деяние на технологията, учените към момента не могат да получат леден нуклеарен синтез в комерсиален тип. Мнозина допускат, че по време на опита е била позволена някаква неточност. Все отново, в случай че този леден нуклеарен синтез съществува, реакцията му доста добре взема решение всички енергийни проблеми на човечеството. Много учени буйно желаят да изучат този феномен освен поради революцията в науката, само че и за основаване на витално значими технологии.
8. Прозяването
Прозяването нормално наподобява като индикатор за отмалялост или досада, само че хората знаят, че то поражда и в други обстановки. Например тежкоатлетите или спринтьорите се прозяват по време на съществени тренировки или надпревари.
Прозяването, което се среща освен у хората, постоянно необяснимо е „ заразно “. Ако някой до вас се прозее, то е очевиден симптом, че вие скоро ще се присъедините към него.
9. Тъмната материя
Всички обекти се притеглят един към различен и колкото по-голяма е масата им, толкоз по-голяма е силата им на притегляне. Но масата, съдържаща се във Вселенската материя от зрителната точка на физиците, явно е повече в сравнение с масата на нейните забележими обекти.
За да открият пояснение на това събитие, физиците предложили хипотезата за по този начин наречената „ тъмна материя “. Тя не се вижда и може да се фиксира единствено с помощта на своята маса и въздействието и върху крупни забележими обекти. Ако тя съществува, тя е по-голямата част от Вселената. Повечето учени настояват, че тъмната материя се състои от теоретичната субстанция под названието МАСHO и частиците WIMP. МАСHO (Масивни астрофизични компактни халообекти), както се смята, са построени от естествена материя, т.е. атоми и другите ни познати частици. Обикновено това са черните дупки и кафявите джуджета, които не би трябвало да се виждат, само че може да се фиксират с помощта на техните гравитационни свойства.
WIMP се състоят от по-дребни частици, в сравнение с атомите. Те са направени от по този начин наречената небарионова материя. Съгласно изводите на актуалната физика, WIMP минава през естествената материя и евентуално прониква през вас и в този момент. И без да се обръща внимание на това, че тъмната материя съществува в обилие, астрономите и експертите по физика на обикновените частици към момента не са съумели да фиксират тъкмо нито МАСHO, нито WIMP.
10. Какво е било, какво ще бъде?
Съществуват доста теории, обясняващи какво ще се случи, когато загине Вселената или за това какво я е предшествало преди нейното пораждане? Не би трябвало да сме специалисти по квантова физика, с цел да разберем, че такива теории подлежат на жестока пробна инспекция. Учените се питат по какъв начин да я осъществят – да вземем за пример учат реликтовото лъчение, останало след Големият Взрив.
На някои въпроси е допустимо да не можем в никакъв случай да отговорим, без значение от това какъв брой старания ще вложи науката. Къде отиваме когато умрем? В какво се състои смисълът на живота? И най-после, какво е това живот? Това са все въпроси, които тревожат по нощите най-великите мозъци.
