Осем невидими знака, че някой ни манипулира емоционално
За страдание, България е една от тези страни: тук сме царе на това да се обидим и засегнем.
Особено когато ни потърсят отговорност. И не се колебаем да замърсяваме с прочувствени отрови всевъзможни обстоятелства, изключително такива, които не ни изнасят. Тези тактики се ползват всеобщо и в публичната сфера: употребяват ги непознати служби, употребяват ги политици и институции (свеж образец е държанието на прокуратурата по случая " Петрохан " ) за прикриване на истината или пробутване на несъмнено въздействие.
Чак до продавача в плод и зеленчука, който прави афектирана физиономия на нещо почтено, да вземем за пример в случай че кажеш, че доматите ти се костват скъпички - прочувствената операция е обществено държание, което е по едно и също време и защитно, и нападателно.
Така че, на българина да му приказваш за прочувствена операция може и да е като " да продаваш краставици на краставичар ". Но не и когато става дума за персонални връзки.
В персоналния си живот всички сме доста по-уязвими, тъй като прочувствената операция постоянно идва от страна на непосредствен или обичан човек и минава " под радара ", причинявайки дълготрайни вреди. Емоционалната операция не постоянно е явна и може да се ползва рафинирано даже от най-близките ни, в това число родители, съпрузи, родственици, другари.
Вместо буйни прояви с крещене и очевиден напън с принуждение, тя се демонстрира посредством налагане на прикрит надзор. Разчита се на по-фини модели на държание и другарство, които ни карат да се усещаме комплицирани и тревожни. И постоянно - ВИНОВНИ.
Емоционалната операция постоянно обвързвана с неписани правила и упования, да вземем за пример " да бъдеш добър наследник " или " да слушаш родителите си " или " да си добър съпруг/съпруга "... Често претърпяваме прочувствена операция в връзките, които ни образуват като персони, само че осъзнаваме това едвам по-късно в живота.
Разбира се, в най-крайната част на спектъра са злонамерените нарцисисти, които употребяват прочувствената операция, с цел да реализиран мечтаното, без да изпитват гузна съвест или угриженост за възприятията на другите.
Но прочувствената операция не постоянно се прави съзнателно. Обикновено тя не е толкоз изчислена или злонамерена, а може да се дължи просто на неузрял метод на другарство.
Във всички случаи, прочувствената операция дестабилизира живота на " жертвата ", като непрекъснато задейства нервната й система без основателна причина. Така в нас се поражда неоснователна паника, подбудена от изкривена информация или от някакво неразбираемо възприятие.
Манипулаторът ни разколебава, отделя ни от действителността, забърква ни в стихия от страсти и ни кара да бъдем други - да вземем за пример по-отговорни, в сравнение с сме, по-силни, в сравнение с сме...
Различни, само че съгласно неговите потребности. Често този тип операция е неуловима и се показва в напрежението, което усещаме, и даже не осъзнаваме, че то ни се предизвиква от някой различен.
И въпреки всичко има способи да разпознаем прочувствената операция, когато идва от околните.
Ето осем признака, че може би сме " жертви ":
1. Газлайтинг - някой ни кара да се съмняваме в личната си преценка и даже в " личната ни действителност "
Когато сме обект на операция, постоянно изпитваме мощни страсти, само че другият човек отхвърля прекарването ни и отхвърля да одобри, че неговото държание може да е причина. Насилникът лъже, с цел да избегне поемането на отговорност, вместо това ни кара да се съмняваме в възприятията си, в прекарванията си, в желанията си и даже в спомените си за събитията. Този модел е по-известен като " газлайтинг ". Това е най-често срещаната форма на прочувствена операция. При нея някой систематично изкривява истината, лъже или прекатурва действителността по метод, който ни кара да се съмняваме в себе си.
Как да разберем, че нещо не е наред?
Ами, мъчно. Единственият метод е да съпоставим с други връзки, другарски или интимни, при които и двете страни показват здравословни опити и взаимни старания да изяснят какво се е случило. Обикновено има миг на просветление, в който се стига до припокриване на спомените за действителността. Тогава се съгласяваме, че сме видели, усетили или претърпели едно и също нещо. С прочувствения манипулатор надали ще реализираме такова единодушие: той отхвърля нашата трактовка и упорства на своята, като обезсилва прекарването и възприятията ни. Като резултат се оказва, че губим религия в себе си и в качествата си за лична преценка.
2. Налага се да потвърждаваме обич и преданост
Емоционалната операция може да се прояви като слагане под подозрение на любовта или лоялността ни. Например: щом не ми отговаряш на известията КЪСНО ПРЕЗ НОЩТА, очевидно не ти пука за мен. Емоционалният манипулатор измества фокуса от нашата потребност към неговите нужди и ще направи всичко допустимо, с цел да ни притисне да потвърждаваме какъв брой сме ангажирани с него.
Как да разберем, че нещо не е наред?
При прочувствена операция чувството е, че като че ли нямаме право на неточност. Сякаш непрекъснато ни се постанова да се пазиме и да потвърждаваме своята преданост, почтеност, доброжелателност или обич. Това държание може да ни накара да вършим неща, които ни затрудняват или даже са в наша щета. За да " потвърдим " любовта си може да се наложи да купуваме дарове, които надвишават приходите ни или да вървим тук-там, на които не обичаме и така нататък
3. Изпитваме възприятие за виновност и позор за неща, които не сме създали, или не са наша отговорност
Емоционалните манипулатори обичат да засрамват и да провокират възприятие за виновност у другите. Те обожават да ни вменяват отговорност за метода, по който сякаш сме ги предиздвикали да се усещат. Често това е мъчно видимо.
Как да разберем, че нещо не е наред?
Ако успеем да се замислим рационално, ще усетим, че виновността и срамът ни са неоправдани и безпочвени, че почиват на нереалистични условия или че обслужват само персоналния интерес на манипулатора.
4. Получаваме обич и ненавист в крайности
Емоционалният манипулатор може да ни " бомбардира " с любовни известия или да ни кара да се усещаме като номер 1. Прави похвали, услужва, засипва ни с внимание, единствено с цел да ни накара да изпитваме нужда от похвали и любов. Всъщност той има потребност да станем подвластни от него. Ако усети, че ни губи, може да прибегне до противоположното: да ни залее с ненавист, рецензия и отменяне.
Как да разберем, че нещо не е наред?
Не е наред непрекъснато да сме ангажирани във въртоп от мощни усеща. Не е наред да се усещаме прочувствено подвластни от утвърждението на някого до степен да не можем да си поемем мирис. Ще осъзнаем, че не е наред, когато усетим, че търсим уединение, че имаме потребност да разберем къде се намираме " на въртележката "... или просто да си починем от цялата игра.
5. Струва ни се, че " реагираме прекалено "
Нормално е да изпитваме мощни страсти в отговор на значими събития, които се случват тук и в този момент - позитивни или негативни. По-малко обикновено или реалистично е да реагираме мощно прочувствено единствено вследствие на другарство с даден човек. Свръхреакцията под формата на паника, боязън или даже еуфория от някаква обстановка или връзка с даден човек, в никакъв случай не е добра основа за здрави връзки. Тя демонстрира, че възприятията произтичат от изкривени послания и усещания.
Как да разберем, че нещо не е наред?
Ако се постанова да поддържаме връзка с даден човек всеки ден и непрекъснато изпитваме крайни усеща, значи най-вероятно си имаме работа с прочувствен манипулатор, който съумява да ни сътвори изкривена визия за действителността. Най-малкото, което можем да създадем, е да сме нащрек за този човек и желанията му.
6. Много внимаваме какво вършим и по какъв начин се държим към даден човек
Ако непрекъснато следим думите си, тона и държанието си, с цел да избегнем спорове или драматизми, това е още един сигнален знак, че евентуално в връзките ни е намесена прочувствена операция.
Как да разберем, че нещо не е наред?
Ако се опасяваме да приказваме с този човек за възприятията си, в случай че се опасяваме от борба и стъпваме " на пръсти ", значи индивидът е рисков за нас. Най-малкото тази динамичност е взривоопасна и сигурно е нездравословна за нашите нерви. Когато усетим, че с някои хора беседваме с лекост, само че тъкмо с този човек като че ли не успявааме, че сме нащрек, че се усещаме притиснати, натоварени или като че ли вършим нещо неправилно - най-вероятно е налице детайл на прочувствена операция.
7. Някой ни споделя по какъв начин се усещаме, вместо да ни изслушва
Това се случва доста постоянно - прочувственият манипулатор споделя неща от сорта на " Ревнуваш ", " Преувеличаваш ", " Не разбираш това или това, този или оня " и по този метод ни внушава ние по какъв начин се усещаме. А той от кое място знае?
Как да разберем, че нещо не е наред?
Добре е да си зададем сериозно въпроса: за какво този човек анулира моята персонална позиция? Защо я прави незначителна? Защо ме подценява (или се държи по този начин все едно ме подценява?). При другарство, в което има почитание, не се нахлува в действителността на другия човек и не му се споделя по какъв начин мисли и по какъв начин се усеща... Това въобще... обикновено ли е? Или индивидът цели да ме обезсили, с цел да придобие надзор върху мен и моите решения? Дори да е доброжелателно - а доста хора го вършат в действителност доброжелателно - е време да спрем да се вършим, че това държание е ок.
8. Личните ни граници са тествани и нарушавани непрекъснато
Човекът, който манипулира прочувствено, изследва " жертвата " като тества нейните граници. Може да стартира с дребна смешка за наша сметка или с анулация на проектите ни в последния миг - единствено с цел да види по какъв начин ще реагираме. И оттова нататък нещата ескалират... Ако не се обърне внимание на тези държания, те се ускоряват. Емоционалният манипулатор не е безусловно и извънредно прозорлив. Някои хора просто не са положителни в поемането на отговорност за дейностите си. Това може да е индивидът, който прави подигравателен коментар, а когато се противопоставите, да каже: " Защо реагираш толкоз остро? Та аз просто се майтапих. "
Как да разберем, че нещо не е наред?
Когато непрекъснато усещаме, че персоналните ни граници не важат за даден човек, когато се усещаме по-низши и по-малко значими от него... може би е време съществено да се замислим дали си коства да поддържаме връзка с човек, който съществено ни потиска, било то с оправданието, постоянно срещано измежду близки и родственици - " по този начин се прави " или " по този начин е редно "...
В спалнята
Особено когато ни потърсят отговорност. И не се колебаем да замърсяваме с прочувствени отрови всевъзможни обстоятелства, изключително такива, които не ни изнасят. Тези тактики се ползват всеобщо и в публичната сфера: употребяват ги непознати служби, употребяват ги политици и институции (свеж образец е държанието на прокуратурата по случая " Петрохан " ) за прикриване на истината или пробутване на несъмнено въздействие.
Чак до продавача в плод и зеленчука, който прави афектирана физиономия на нещо почтено, да вземем за пример в случай че кажеш, че доматите ти се костват скъпички - прочувствената операция е обществено държание, което е по едно и също време и защитно, и нападателно.
Така че, на българина да му приказваш за прочувствена операция може и да е като " да продаваш краставици на краставичар ". Но не и когато става дума за персонални връзки.
В персоналния си живот всички сме доста по-уязвими, тъй като прочувствената операция постоянно идва от страна на непосредствен или обичан човек и минава " под радара ", причинявайки дълготрайни вреди. Емоционалната операция не постоянно е явна и може да се ползва рафинирано даже от най-близките ни, в това число родители, съпрузи, родственици, другари.
Вместо буйни прояви с крещене и очевиден напън с принуждение, тя се демонстрира посредством налагане на прикрит надзор. Разчита се на по-фини модели на държание и другарство, които ни карат да се усещаме комплицирани и тревожни. И постоянно - ВИНОВНИ.
Емоционалната операция постоянно обвързвана с неписани правила и упования, да вземем за пример " да бъдеш добър наследник " или " да слушаш родителите си " или " да си добър съпруг/съпруга "... Често претърпяваме прочувствена операция в връзките, които ни образуват като персони, само че осъзнаваме това едвам по-късно в живота.
Разбира се, в най-крайната част на спектъра са злонамерените нарцисисти, които употребяват прочувствената операция, с цел да реализиран мечтаното, без да изпитват гузна съвест или угриженост за възприятията на другите.
Но прочувствената операция не постоянно се прави съзнателно. Обикновено тя не е толкоз изчислена или злонамерена, а може да се дължи просто на неузрял метод на другарство.
Във всички случаи, прочувствената операция дестабилизира живота на " жертвата ", като непрекъснато задейства нервната й система без основателна причина. Така в нас се поражда неоснователна паника, подбудена от изкривена информация или от някакво неразбираемо възприятие.
Манипулаторът ни разколебава, отделя ни от действителността, забърква ни в стихия от страсти и ни кара да бъдем други - да вземем за пример по-отговорни, в сравнение с сме, по-силни, в сравнение с сме...
Различни, само че съгласно неговите потребности. Често този тип операция е неуловима и се показва в напрежението, което усещаме, и даже не осъзнаваме, че то ни се предизвиква от някой различен.
И въпреки всичко има способи да разпознаем прочувствената операция, когато идва от околните.
Ето осем признака, че може би сме " жертви ":
1. Газлайтинг - някой ни кара да се съмняваме в личната си преценка и даже в " личната ни действителност "
Когато сме обект на операция, постоянно изпитваме мощни страсти, само че другият човек отхвърля прекарването ни и отхвърля да одобри, че неговото държание може да е причина. Насилникът лъже, с цел да избегне поемането на отговорност, вместо това ни кара да се съмняваме в възприятията си, в прекарванията си, в желанията си и даже в спомените си за събитията. Този модел е по-известен като " газлайтинг ". Това е най-често срещаната форма на прочувствена операция. При нея някой систематично изкривява истината, лъже или прекатурва действителността по метод, който ни кара да се съмняваме в себе си.
Как да разберем, че нещо не е наред?
Ами, мъчно. Единственият метод е да съпоставим с други връзки, другарски или интимни, при които и двете страни показват здравословни опити и взаимни старания да изяснят какво се е случило. Обикновено има миг на просветление, в който се стига до припокриване на спомените за действителността. Тогава се съгласяваме, че сме видели, усетили или претърпели едно и също нещо. С прочувствения манипулатор надали ще реализираме такова единодушие: той отхвърля нашата трактовка и упорства на своята, като обезсилва прекарването и възприятията ни. Като резултат се оказва, че губим религия в себе си и в качествата си за лична преценка.
2. Налага се да потвърждаваме обич и преданост
Емоционалната операция може да се прояви като слагане под подозрение на любовта или лоялността ни. Например: щом не ми отговаряш на известията КЪСНО ПРЕЗ НОЩТА, очевидно не ти пука за мен. Емоционалният манипулатор измества фокуса от нашата потребност към неговите нужди и ще направи всичко допустимо, с цел да ни притисне да потвърждаваме какъв брой сме ангажирани с него.
Как да разберем, че нещо не е наред?
При прочувствена операция чувството е, че като че ли нямаме право на неточност. Сякаш непрекъснато ни се постанова да се пазиме и да потвърждаваме своята преданост, почтеност, доброжелателност или обич. Това държание може да ни накара да вършим неща, които ни затрудняват или даже са в наша щета. За да " потвърдим " любовта си може да се наложи да купуваме дарове, които надвишават приходите ни или да вървим тук-там, на които не обичаме и така нататък
3. Изпитваме възприятие за виновност и позор за неща, които не сме създали, или не са наша отговорност
Емоционалните манипулатори обичат да засрамват и да провокират възприятие за виновност у другите. Те обожават да ни вменяват отговорност за метода, по който сякаш сме ги предиздвикали да се усещат. Често това е мъчно видимо.
Как да разберем, че нещо не е наред?
Ако успеем да се замислим рационално, ще усетим, че виновността и срамът ни са неоправдани и безпочвени, че почиват на нереалистични условия или че обслужват само персоналния интерес на манипулатора.
4. Получаваме обич и ненавист в крайности
Емоционалният манипулатор може да ни " бомбардира " с любовни известия или да ни кара да се усещаме като номер 1. Прави похвали, услужва, засипва ни с внимание, единствено с цел да ни накара да изпитваме нужда от похвали и любов. Всъщност той има потребност да станем подвластни от него. Ако усети, че ни губи, може да прибегне до противоположното: да ни залее с ненавист, рецензия и отменяне.
Как да разберем, че нещо не е наред?
Не е наред непрекъснато да сме ангажирани във въртоп от мощни усеща. Не е наред да се усещаме прочувствено подвластни от утвърждението на някого до степен да не можем да си поемем мирис. Ще осъзнаем, че не е наред, когато усетим, че търсим уединение, че имаме потребност да разберем къде се намираме " на въртележката "... или просто да си починем от цялата игра.
5. Струва ни се, че " реагираме прекалено "
Нормално е да изпитваме мощни страсти в отговор на значими събития, които се случват тук и в този момент - позитивни или негативни. По-малко обикновено или реалистично е да реагираме мощно прочувствено единствено вследствие на другарство с даден човек. Свръхреакцията под формата на паника, боязън или даже еуфория от някаква обстановка или връзка с даден човек, в никакъв случай не е добра основа за здрави връзки. Тя демонстрира, че възприятията произтичат от изкривени послания и усещания.
Как да разберем, че нещо не е наред?
Ако се постанова да поддържаме връзка с даден човек всеки ден и непрекъснато изпитваме крайни усеща, значи най-вероятно си имаме работа с прочувствен манипулатор, който съумява да ни сътвори изкривена визия за действителността. Най-малкото, което можем да създадем, е да сме нащрек за този човек и желанията му.
6. Много внимаваме какво вършим и по какъв начин се държим към даден човек
Ако непрекъснато следим думите си, тона и държанието си, с цел да избегнем спорове или драматизми, това е още един сигнален знак, че евентуално в връзките ни е намесена прочувствена операция.
Как да разберем, че нещо не е наред?
Ако се опасяваме да приказваме с този човек за възприятията си, в случай че се опасяваме от борба и стъпваме " на пръсти ", значи индивидът е рисков за нас. Най-малкото тази динамичност е взривоопасна и сигурно е нездравословна за нашите нерви. Когато усетим, че с някои хора беседваме с лекост, само че тъкмо с този човек като че ли не успявааме, че сме нащрек, че се усещаме притиснати, натоварени или като че ли вършим нещо неправилно - най-вероятно е налице детайл на прочувствена операция.
7. Някой ни споделя по какъв начин се усещаме, вместо да ни изслушва
Това се случва доста постоянно - прочувственият манипулатор споделя неща от сорта на " Ревнуваш ", " Преувеличаваш ", " Не разбираш това или това, този или оня " и по този метод ни внушава ние по какъв начин се усещаме. А той от кое място знае?
Как да разберем, че нещо не е наред?
Добре е да си зададем сериозно въпроса: за какво този човек анулира моята персонална позиция? Защо я прави незначителна? Защо ме подценява (или се държи по този начин все едно ме подценява?). При другарство, в което има почитание, не се нахлува в действителността на другия човек и не му се споделя по какъв начин мисли и по какъв начин се усеща... Това въобще... обикновено ли е? Или индивидът цели да ме обезсили, с цел да придобие надзор върху мен и моите решения? Дори да е доброжелателно - а доста хора го вършат в действителност доброжелателно - е време да спрем да се вършим, че това държание е ок.
8. Личните ни граници са тествани и нарушавани непрекъснато
Човекът, който манипулира прочувствено, изследва " жертвата " като тества нейните граници. Може да стартира с дребна смешка за наша сметка или с анулация на проектите ни в последния миг - единствено с цел да види по какъв начин ще реагираме. И оттова нататък нещата ескалират... Ако не се обърне внимание на тези държания, те се ускоряват. Емоционалният манипулатор не е безусловно и извънредно прозорлив. Някои хора просто не са положителни в поемането на отговорност за дейностите си. Това може да е индивидът, който прави подигравателен коментар, а когато се противопоставите, да каже: " Защо реагираш толкоз остро? Та аз просто се майтапих. "
Как да разберем, че нещо не е наред?
Когато непрекъснато усещаме, че персоналните ни граници не важат за даден човек, когато се усещаме по-низши и по-малко значими от него... може би е време съществено да се замислим дали си коства да поддържаме връзка с човек, който съществено ни потиска, било то с оправданието, постоянно срещано измежду близки и родственици - " по този начин се прави " или " по този начин е редно "...
В спалнята
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ