За „съдържанието е в първия коментар“
За „ наличието е в първия коментар “
Първия коментар е келявата малка врата в цитаделата на цялостната липса на независимост на изложение.
Винаги в миналото и някъде има някакъв, който е афектиран. Аз в действителност познавам такива постоянно афектирани хора. Никога не беседвам с тях и бих направил всичко допустимо те да не беседват с мен. Такива хора са ми изцяло ненужни. Надявам се и аз на тях. Това разграничаване би било много елементарно за реализиране и в електронен вид, в случай че тези хора не се врат там където не им е работа. Тоест, в непознатите мисли.
Навремето един другар ми сподели, че общуването във обществените мрежи е все едно да закачаш записка на някое дърво, на която написа „ Давам уроци по китара “. Резултатът е по какъв начин най-малко десетина индивида ти се обадят да ти кажат, че нямат потребност от уроци по китара. Идиотско, нали? Но, в случай че историята приключва по този начин нещата отново биха били търпими. Лошото е, че тези постоянно афектирани хора (явно има за какво) имат канали по които да те рапортуват и техните отчети се приветстват от електроченгетата. Доносничеството е подтиквано в електронния свят. Доносничеството е подтиквано от всяка власт, която има за цел да потиска и държи да се укрепи. Но с цел да се укрепи властта на социалките би трябвало да се варира сред чувството за независимост и суровия надзор. Все едно не е ясно?
Да се върнем на „ наличието е в първия коментар “. Точно това е тази сива зона, която е сред мнимата независимост и електрофашизмът. С няколко натискания на бутони всички наличия от първия коментар могат да бъдат изтрити. Да, само че по този начин ще отхвърлен хората, които към този момент са се уютили в „ първия коментар “. Необходимо ли е? Че тези уютените, те са съвсем завладяни. Затова трием наличието, което е изказано непосредствено и не пипаме първия коментар. Засега.
Все отново би трябвало да се помни едно нещо. И най-мощната обществена мрежа се трансформира в едно нищо, в случай че хората се разбягат от нея. Защото е доста мъчно да манипулираш и цензурираш нещо което го нямаш. А обществена мрежа единствено от афектирани не става.
Емил Йотовски
Първия коментар е келявата малка врата в цитаделата на цялостната липса на независимост на изложение.
Винаги в миналото и някъде има някакъв, който е афектиран. Аз в действителност познавам такива постоянно афектирани хора. Никога не беседвам с тях и бих направил всичко допустимо те да не беседват с мен. Такива хора са ми изцяло ненужни. Надявам се и аз на тях. Това разграничаване би било много елементарно за реализиране и в електронен вид, в случай че тези хора не се врат там където не им е работа. Тоест, в непознатите мисли.
Навремето един другар ми сподели, че общуването във обществените мрежи е все едно да закачаш записка на някое дърво, на която написа „ Давам уроци по китара “. Резултатът е по какъв начин най-малко десетина индивида ти се обадят да ти кажат, че нямат потребност от уроци по китара. Идиотско, нали? Но, в случай че историята приключва по този начин нещата отново биха били търпими. Лошото е, че тези постоянно афектирани хора (явно има за какво) имат канали по които да те рапортуват и техните отчети се приветстват от електроченгетата. Доносничеството е подтиквано в електронния свят. Доносничеството е подтиквано от всяка власт, която има за цел да потиска и държи да се укрепи. Но с цел да се укрепи властта на социалките би трябвало да се варира сред чувството за независимост и суровия надзор. Все едно не е ясно?
Да се върнем на „ наличието е в първия коментар “. Точно това е тази сива зона, която е сред мнимата независимост и електрофашизмът. С няколко натискания на бутони всички наличия от първия коментар могат да бъдат изтрити. Да, само че по този начин ще отхвърлен хората, които към този момент са се уютили в „ първия коментар “. Необходимо ли е? Че тези уютените, те са съвсем завладяни. Затова трием наличието, което е изказано непосредствено и не пипаме първия коментар. Засега.
Все отново би трябвало да се помни едно нещо. И най-мощната обществена мрежа се трансформира в едно нищо, в случай че хората се разбягат от нея. Защото е доста мъчно да манипулираш и цензурираш нещо което го нямаш. А обществена мрежа единствено от афектирани не става.
Емил Йотовски
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ