За ролята на скрининга, когато става въпрос за рак. Какво

За ролята на скрининга, когато става въпрос за рак. Какво демонстрираха резултатите от последната стратегия през 2024-а… Пред ФАКТИ приказва проф. доктор Панайот Куртев, хирург, онколог, онкохирург, управлява екипа онкосъдова хирургия в УМБАЛ „ Лозенец “.

- Проф. Куртев, вие сте учредител на скрининга за рак на дебелото черво у нас. Какво демонстрираха резултатите от последната стратегия през 2024 година – повече вяра или повече паника?
- Резултатите от последната стратегия демонстрираха, че българското общество има предпочитание за присъединяване в скрининга, когато се дава ясна информация по отношение на задачата и методите на осъществяване на проучването. Това е значимо, тъй като при вярно пояснение и поддръжка, хората са по-мотивирани да се включат. Въпреки това, въпреки и резултатите да демонстрират позитивна реакция от популацията, би трябвало да се подчертае, че на институционално равнище към момента липсва сериозна ангажираност за провеждането на пълномащабен скрининг. За да се реализира триумф, е нужна политическа воля и ресурсно обезпечаване, което, за жалост, към момента не съществува в нужните мащаби.

Затова за момента има повече паника в сравнение с вяра. Нужно е да се преразгледа отношението към скрининговите стратегии и да се влага в тях,

както и да се одобри теста за окултно кървене като част от общоприетия профилактичен пакет за хората на възраст 50-74 година

- Изненадващо ли е какъв брой хора в действителност живеят със болестта, без да знаят?
- Не е изненадващо, че толкоз хора живеят с неразпознато заболяване, защото признаците на рака на дебелото черво,

изключително в началните стадии, могат да бъдат слаби или даже изцяло отсъстващи.

Много от пациентите стартират да усещат признаци, когато туморът към този момент е в по-напреднал етап, което понижава възможностите за сполучлив излаз от лекуването. Въпросът с ниската профилактика също играе роля – в доста случаи хората не подхващат проучвания, тъй като не изпитват явни признаци, а постоянно и не са осведомени с рисковете. Важно е да подчертаем, че при съществуване на годишна профилактика и скрининг точно при хората без признаци доста случаи биха били открити на по-ранен стадий, което е основно за сполучливото лекуване.

- Защо тъкмо ракът на дебелото черво е един от „ тихите убийци “ – фактически признаците постоянно се появяват късно, само че ранното разкриване може да бъде животоспасяващо. Как да накараме хората да осъзнаят това?
- За да накараме хората да осъзнаят смисъла на ранната диагностика, би трябвало да проведем по-мащабни осведомителни акции, които да подчертаят освен рисковете, само че и изгодите от ранното изобретение. Примерите от други страни, които са постигнали триумф с сходни стратегии, би трябвало да служат като мотивираща мощ. Важно е да обучим както популацията, по този начин и медицинските експерти да мислят за този проблем, даже когато пациентът не се оплаква от съответни признаци. Тук е мястото на профилактиката -

тестване за окултна кръв в изпражненията годишно, даже и над 45 година и ориентиране за фиброколоноскопия при позитивен резултат.

В случаите на фамилна обремененост профилактиката би трябвало да започва и доста по-рано, а при минимален стомашно-чревен дискомфорт - би трябвало да се търси консултация с гастроентеролог.

- Българите постоянно споделят: „ Щом не ме боли, значи съм здрав “. Колко рискова е тази настройка?
- Тази настройка е извънредно рискова, тъй като постоянно води до игнориране на евентуални здравословни проблеми, които могат да се развиват постепенно и да не се появяват незабавно. Въпросът не е дали имаме болежка, а дали вършим всичко допустимо, с цел да се уверим, че нямаме съществени болести, които не са явни. Това е в основата на профилактиката – да се предотвратят заболявания преди действително да се развият. В България тази настройка постоянно е обвързвана с ниската здравна просвета и с неналичието на задоволително информация за изгодите от профилактиката.

- Защо мислите, че страхът от диагнозата е по-силен от желанието за предварителна защита?
- Страхът от диагнозата

е в основата на многото пропуснати благоприятни условия за ранна диагностика.

Това се дължи на разнообразни фактори. Много хора към момента асоциират диагнозата рак с неминуем край, което е освен неправилно, само че и рисково. Когато хората се осведомят, че съществуват ефикасни способи за лекуване и че ранната диагностика доста усилва възможностите за сполучливо лекуване, този боязън може да бъде овладян. Трябва да се работи интензивно за разчупване на стандартите към рака.

- Как може да се промени това – с обучение, с персонален образец, или с твърди политики?
- Промяната може да се реализира посредством комбинирането на всички тези фактори. Образованието е основно за основаване на по-добра здравна просвета, която да включва и схващане на значимостта на профилактиката. Личният образец на медицинските експерти и авторитетни публични фигури също играе значима роля в мотивирането на хората да се подлагат на прегледи. Освен това, страната би трябвало да одобри съществени политики,

които да включват наложителни и финансирани скринингови стратегии, както и да подсигурява, че профилактичните проби ще бъдат необятно налични.

Само с интегриран метод, който сплотява образованието, персоналния образец и политическата ангажираност, можем да реализираме забележителна смяна.

- Можем ли тогава да кажем, че скринингът е „ по-евтин “ от лекуването?
- Без подозрение, инвестицията в профилактика и скрининг е изцяло оправдана, защото, като се изключи че избавя човешки животи, икономисва разноски за скъпоструващи лечения при лекуването в по-късните стадии. Инвестицията в профилактични стратегии се отплаща неведнъж, като доста понижава разноските за лекуване на заболели в напреднал етап, както и разноските за хоспитализация.

- Тестът за окултно кървене е обикновен, неусетен, неинвазивен и наличен. Какво пречи да се трансформира в наложителен профилактичен тест след избрана възраст, както е в редица други страни?
- Основната спънка е неналичието на задоволително добра организация на здравната система и воля за консолидиране на този тест в регулярните профилактични прегледи. Също по този начин, не постоянно има задоволително информация, че този тест е от значително значение за ранното изобретение на рак на дебелото черво. За да се реализира включването му в наложителната профилактика, би трябвало да се построи тактика на държавно равнище, която да поддържа организирането и финансирането на сходни проби. Личните лекари също би трябвало да бъдат подкрепени, с цел да могат дейно да извършват своята основна роля като първа линия. Това изисква и смяна в Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията.

- Ако би трябвало да сведете всичко до едно изречение – кое е най-важното, което всеки българин би трябвало да разбере за профилактиката?
- Здравето е най - скъпото нещо, което притежаваме. И когато го загубим, тогава разбираме голямата загуба.

- Има ли нещо, което ви дава вяра, че след 5 години ще приказваме за профилактиката не като за „ идея “, а като за част от естествения живот?
- И в най тъмната нощ постоянно има звезди, само че би трябвало единствено да ги забележим. Вярвам, че макар компликациите, с които се сблъскваме сега, смяната е допустима. Винаги има вяра и светлина в края на тунела. Ако успеем да обединим напъните на страната, здравната общественост, неправителствените организации и обществото като цяло, можем да реализираме забележителен прогрес в това профилактиката да стане част от всекидневието на всеки българин.

-------------------------------------------------
Проф. доктор Панайот Куртев е хирург, онколог и онкохирург с дълготраен клиничен и научен опит. Специализира в оперативното лекуване на солидни тумори, в това число при съседство или инфилтрация на огромни кръвоносни съдове. Ръководи онкологичната част на екипа онкосъдова хирургия в УМБАЛ „ Лозенец “ и е виновен за тактиките за изцяло лекуване на пациента.