Митрополит Лука: Румъния иска да откъсне Молдавската митрополия от Руската православна църква
За риска да се появи още една сериозна разграничителна линия в международното Православие
Как се раздират ризите Христови!
Онзи ден взех решение да препрочета няколко изявленията, които Бачкият свещеник Ириней даде по друго време за сръбското списание „ Печат “. Аз персонално познавам епископа, неведнъж съм обсъждал с него разнообразни настоящи въпроси на православния живот, надълбоко го почитам и черпя доста за себе си от това, което той споделя или написа. В частност това се отнася до казуса с украинския ерес, който се трансформира в извънредно мъчително предизвикателство за всеправославното единение.
Епископ Ириней ясно показва, че църковното разделяне в Украйна докара до разделяне в цялото православие. Понеже бяха потъпкани каноните и имаше нелегално навлизане на една автокефална черква в каноническото пространство на друга автокефална черква. По този метод, акцентира архиереят, виновните за легализирането на разкола „ раздраха ризата Христова “, като че ли не знаеха думите на св. Йоан Златоуст и други велики изповедници на Православието – а най-вероятно знаеха, само че им беше безразлично – че прегрешението на разкола не може да бъде почистен и изкупен даже с мъченическа кръв. Нещо повече, владиката предизвестява, че неуспехът на опита за контролиране на съществуващия каноничен хаос ще има непредсказуеми пагубни последствия – един нов ерес, само че в този момент към този момент в православния Изток, ще бъде по-разрушителен по силата си и доста по-дълъг от този сред християнския Изток и Запада. Този ерес може да нанесе непоправими вреди на задачата и свидетелството на Православието в света, като в същото време породи нова пагубна еклисиологична разкол.
Имайки поради това, бях притеглен от различен значим миг, маркиран от свещеник Ириней. Става въпрос за намесата на румънската страна в църковните каузи на Молдова. Според йерарха, желанието за обособяване на Кишиневско-Молдавската митрополия от Руската православна черква „ не е подбудено от никакъв проблем и още по-малко от действителна нужда “. Напротив, това, както е уверен сръбският епископ, свидетелства за експанзионистичния дух на румънската държавна и църковна политика.
Защо тези думи са толкоз значими? Да, тъй като те са предизвестие за риска от появяването на следващото съществено разделяне в международното православие, както и задълбочаване на настоящия каноничен хаос.
Защото протичащото се в Молдова в доста връзки повтаря „ украинския сюжет “. Става дума за нахлуването на една автокефална черква в каноничното пространство на друга автокефална черква, за държавна политика на напън върху Кишиневско-Молдавската митрополия, за опасност да бъде лишена от храмове и имущество в интерес на църковна конструкция, подкрепяна от румънската страна.
В подобен аспект има даже директно съвпадане като визитите на предстоятелите на църквите. През 2021 година Константинополският патриарх Вартоломей посети Украйна. През 2025 година по покана на Бесарабската митрополия може да се реализира посещаване на румънския патриарх Даниил в Молдова.
Ние, православните украинци, доста добре помним какво означаваше за УПЦ визитата на главата на Фанар в Киев. След него гоненията против нашата Църква единствено се ускориха, придобивайки все по-мощни размери и служейки си с все по-разнообразни способи. Увеличава се броят на заграбените църкви, нападенията против духовници и вярващи и противозаконната пререгистрация на документи, свързани с устава на църковните енории. Освен това стартира още по-активно да ни тласкат към обединение с религиозна организация, насочена към Константинополската патриаршия. И когато не бяхме съгласни с реализирането на този сюжет, те използваха коренно средство против нас – приемането на закон за възбрана на нашата Църква. Дай Боже сходни проблеми и процеси да не стават действителност за нашите молдовски братя и сестри!
Както и да е, би трябвало да сме наясно, че съответната църковна агресия в молдовско направление няма да докара до нищо положително. Рано или късно обстановката ще избухне. И ще се появи нова разграничителна линия. Този път сред Румънската и Руската православна черква. Освен това някои сили биха се зарадвали, в случай че този сюжет стане действителност. Понеже следователно, да вземем за пример, се усилват възможностите да се убеди румънската страна в нуждата да признае законността на легализирания от Фенер украински ерес. А това от своя страна единствено би влошило развилата се в международното православие обстановка и би ускорило придвижването към дълготрайния вътрешен ерес на православния Изток, разказан от Бачкия свещеник.
За благополучие, постоянно има вяра за възобновяване на мира сред Поместните православни църкви и точно тъй като Самият Христос, а не някой различен или нещо друго, е Князът на мира, „ тъй като Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и унищожи преградата, що беше измежду, като с плътта Си унищожи враждата…, с цел да сътвори в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, и в едно тяло да помири двата народа с Бога посредством кръста, като на него умъртви враждата “ (Еф. 2:14-16).
Най-важното, и това е по силите ни, е да не сътворяваме със личните си ръце нови провокации и закани, които дефинитивно да срутен основата на всеправославното единение.
Митрополит Лука Запорожски и Мелитополски
Превод за " Гласове ":
Как се раздират ризите Христови!
Онзи ден взех решение да препрочета няколко изявленията, които Бачкият свещеник Ириней даде по друго време за сръбското списание „ Печат “. Аз персонално познавам епископа, неведнъж съм обсъждал с него разнообразни настоящи въпроси на православния живот, надълбоко го почитам и черпя доста за себе си от това, което той споделя или написа. В частност това се отнася до казуса с украинския ерес, който се трансформира в извънредно мъчително предизвикателство за всеправославното единение.
Епископ Ириней ясно показва, че църковното разделяне в Украйна докара до разделяне в цялото православие. Понеже бяха потъпкани каноните и имаше нелегално навлизане на една автокефална черква в каноническото пространство на друга автокефална черква. По този метод, акцентира архиереят, виновните за легализирането на разкола „ раздраха ризата Христова “, като че ли не знаеха думите на св. Йоан Златоуст и други велики изповедници на Православието – а най-вероятно знаеха, само че им беше безразлично – че прегрешението на разкола не може да бъде почистен и изкупен даже с мъченическа кръв. Нещо повече, владиката предизвестява, че неуспехът на опита за контролиране на съществуващия каноничен хаос ще има непредсказуеми пагубни последствия – един нов ерес, само че в този момент към този момент в православния Изток, ще бъде по-разрушителен по силата си и доста по-дълъг от този сред християнския Изток и Запада. Този ерес може да нанесе непоправими вреди на задачата и свидетелството на Православието в света, като в същото време породи нова пагубна еклисиологична разкол.
Имайки поради това, бях притеглен от различен значим миг, маркиран от свещеник Ириней. Става въпрос за намесата на румънската страна в църковните каузи на Молдова. Според йерарха, желанието за обособяване на Кишиневско-Молдавската митрополия от Руската православна черква „ не е подбудено от никакъв проблем и още по-малко от действителна нужда “. Напротив, това, както е уверен сръбският епископ, свидетелства за експанзионистичния дух на румънската държавна и църковна политика.
Защо тези думи са толкоз значими? Да, тъй като те са предизвестие за риска от появяването на следващото съществено разделяне в международното православие, както и задълбочаване на настоящия каноничен хаос.
Защото протичащото се в Молдова в доста връзки повтаря „ украинския сюжет “. Става дума за нахлуването на една автокефална черква в каноничното пространство на друга автокефална черква, за държавна политика на напън върху Кишиневско-Молдавската митрополия, за опасност да бъде лишена от храмове и имущество в интерес на църковна конструкция, подкрепяна от румънската страна.
В подобен аспект има даже директно съвпадане като визитите на предстоятелите на църквите. През 2021 година Константинополският патриарх Вартоломей посети Украйна. През 2025 година по покана на Бесарабската митрополия може да се реализира посещаване на румънския патриарх Даниил в Молдова.
Ние, православните украинци, доста добре помним какво означаваше за УПЦ визитата на главата на Фанар в Киев. След него гоненията против нашата Църква единствено се ускориха, придобивайки все по-мощни размери и служейки си с все по-разнообразни способи. Увеличава се броят на заграбените църкви, нападенията против духовници и вярващи и противозаконната пререгистрация на документи, свързани с устава на църковните енории. Освен това стартира още по-активно да ни тласкат към обединение с религиозна организация, насочена към Константинополската патриаршия. И когато не бяхме съгласни с реализирането на този сюжет, те използваха коренно средство против нас – приемането на закон за възбрана на нашата Църква. Дай Боже сходни проблеми и процеси да не стават действителност за нашите молдовски братя и сестри!
Както и да е, би трябвало да сме наясно, че съответната църковна агресия в молдовско направление няма да докара до нищо положително. Рано или късно обстановката ще избухне. И ще се появи нова разграничителна линия. Този път сред Румънската и Руската православна черква. Освен това някои сили биха се зарадвали, в случай че този сюжет стане действителност. Понеже следователно, да вземем за пример, се усилват възможностите да се убеди румънската страна в нуждата да признае законността на легализирания от Фенер украински ерес. А това от своя страна единствено би влошило развилата се в международното православие обстановка и би ускорило придвижването към дълготрайния вътрешен ерес на православния Изток, разказан от Бачкия свещеник.
За благополучие, постоянно има вяра за възобновяване на мира сред Поместните православни църкви и точно тъй като Самият Христос, а не някой различен или нещо друго, е Князът на мира, „ тъй като Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и унищожи преградата, що беше измежду, като с плътта Си унищожи враждата…, с цел да сътвори в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, и в едно тяло да помири двата народа с Бога посредством кръста, като на него умъртви враждата “ (Еф. 2:14-16).
Най-важното, и това е по силите ни, е да не сътворяваме със личните си ръце нови провокации и закани, които дефинитивно да срутен основата на всеправославното единение.
Митрополит Лука Запорожски и Мелитополски
Превод за " Гласове ":
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ