За решението на майката да отдели детето от бащата, човек

За решението на майката да отдели детето от бащата, човек заплаща цялостен живот необикновено висока цена. Сякаш той е изгубил благословията на живота. Психологията, психотерапията, себепознанието и духовното развиване ни водят в дълбоките сенки на родителството и грешките, които могат да ранят децата ни за цялостен живот. Споделяме този извънреден текст на съветския детски психолог Марта Луковникова.

При първата среща (момче на 6 години, тежко невротично разстройство):
– С кой живееш?
– С мама.
– А баща?
– Него го изгонихме.
– Как по този начин?
– Разведохме се с него… той ни унижава… той не е мъж… провали най-хубавите ни години… При първата среща (тинейджър на 14 години, тежки мигрени, припадъци, незаконно поведение):
– А за какво не си нарисувал татко си, нали сте едно семейство?
– Него по-добре въобще да го нямаше, подобен баща…
– Какво искаш да кажеш?
– Той провали целия живот на майка, държи се като свиня… в този момент не работи…
– А към теб персонално по какъв начин се отнася татко ти?
– Ами, не се кара за двойките…
– … и това е всичко?
– Всичко, … какво от него?… даже парите за развлечения самичък си изкарвам…
– А по какъв начин ги изкарваш?
– Плета кошници…
– А кой те научи?
– Баща ми… той доста неща ме е научил и риба мога да ловя… мога да карам кола… малко, из селото… ето, пролетта измазахме лодката с катран, с татко ми ще отидем на лов на риба.
– Как седиш в една лодка с човек, който е по-добре да го няма на този свят?
– … ами, с него имаме такива… забавни отношения… когато майка замине, на нас ни е хубаво…. тя не се схваща с него, а аз мога и с майка и с баща да се разбирам, когато не са заедно… При първата среща (момиче на 6 години, проблеми с общуването, не внимава, нощни кошмари, заекване, гризе си ноктите…):
– Защо си нарисувала единствено мама с братчето, къде сте татко ти и ти?
– Ами, ние сме на друго място, с цел да може мама да е в положително настроение…
– А в случай че всички сте дружно?
– Това е лошо…
– Как е неприятно?
– … … (момичето плаче)
След известно време:
– Само не казвайте на мама, че обичам и баща, много… При първата среща (тинейджър с тежки невротични нарушения):
– … Вашият наследник в действителност ли има вяра, че татко му е умрял?
– Да! Ние особено му го казахме,… а то, не дай Боже, да изиска да се срещне с него, след това не може да излезем на глава… само че ние с бабата единствено положителни неща приказваме за бащата, с цел да не се тревожи и да се стреми да стане добър човек. При първата среща (момче на 8 години, тежка меланхолия и голям брой други заболявания):
– … Ами баща?
– Не знам…
Обръщам се към майката:
– Вие не говорите ли за гибелта на бащата?
– Той знае, говорили сме за това…. (майката плаче), той даже не пита и фотоси не желае да гледа.
Когато майката излиза от кабинета запитвам момчето:
– … на теб забавно ли ти е да научиш за баща си?
Момчето се оживява и за първи път ме поглежда в очите.
– Да, само че не трябва…
– Защо?
– Мама отново ще се разплаче, не би трябвало.

 За времето, през което съм работила с деца в своята процедура съм се сблъскала със следните обстоятелства:
• Децата обичат своите родители еднообразно мощно без значение от тяхното държание.
• Детето възприема майката и бащата като едно цяло и като най-важната част от самото себе си.
• Отношението на детето към бащата и на бащата към детето постоянно се оформя от майката. (Жената се явява медиатор сред бащата и детето, и точно тя превежда на детето: кой е татко му, какъв е той и по какъв начин то би трябвало да се отнася към него).

 Майката има безспорна власт над детето и умишлено или неумишлено тя прави с него всичко, което изиска. Тази мощ е дадена на дамата от природата, с цел да може потомството да оцелее без ненужно подозрение. Първоначално майката е целият свят на детето, а по-късно посредством себе си тя вкарва детето в света. Детето опознава света посредством майката, вижда света през очите й, концентрира се върху това, което е значимо за майката. Съзнателно и неумишлено майката интензивно образува усещането на детето. Майката среща детето с бащата, тя превежда степента на значителност на бащата. Ако майката не се доверява на брачна половинка си, то детето ще заобикаля татко си.

При първата среща:
– Моята щерка е на 1 година и 7 месеца. Тя бяга с крясъци от татко си, а когато той я вземе в ръце тя плаче и се отскубва. Напоследък стартира да споделя на татко си: „ Махай се, не те бичам. Ти си неприятен ”.
– А какво изпитвате вие към брачна половинка си?
– Много съм му обидена… до сълзи.

 Отношението на бащата към детето също се образува от майката. Например, в случай че дамата не почита бащата на детето, то мъжът може да откаже да му обръща внимание. Често се повтаря една и съща обстановка: задоволително е дамата да промени вътрешното си отношение към бащата на детето и той ненадейно демонстрира предпочитание да види детето и да взе участие в неговото образование. Това се случва даже когато бащата е пренебрегнал детето дълги години.

• Ако е нарушено вниманието или паметта, има несъответстваща самокритика, а от държанието има какво да се желае – то в душата на детето пагубно не доближава бащата.
• Отхвърлянето на бащата в фамилията постоянно води до прояви на интелектуални и психологични усложнения в развиването на детето.
• Ако е нарушена отзивчивата сфера, има висока тревога и страхове, а детето не се е научило да се приспособява към живота и на всички места се усеща непознато – значи не може да откри в сърцето си своята майка.
• Децата по-лесно се оправят с проблемите на порастването, в случай че усещат, че майката и бащата ги одобряват напълно такива, каквито са.
• Детето пораства прочувствено и физически крепко, когато се намира отвън зоната на проблемите на своите родители – на всеки поотделно и/или като двойка. Тоест, то заема своето детско място в фамилната система.
• Детето постоянно „ подвига знамето “ за отхвърления родител. Затова в своята душа ще се свърже с него по всевъзможни способи. Например, то може да повтори тежката му орис, темперамент, държание и така нататък И колкото по-силно майката не приема тези особености, толкоз по-ярко се демонстрират те в детето. Но незабавно щом майката откровено позволи на детето да наподобява на своя татко и да го обича намерено в детето се появява избор: да се свърже с татко си посредством обремененостите или да го обича непосредствено – със сърцето си.

 Детето е еднообразно лоялно към майката и към бащата, то е обвързвано с тях посредством любовта. Но когато връзките в двойката стават тежки, детето със силата на своята преданост и обич надълбоко се включва в тежкото нещо, причиняващо болежка на родителите. То взима върху себе си толкоз, че в реалност незабавно доста облекчава душевните премеждия на единия или и на двамата родители. Например, детето може да стане психически равно на родителите: приятел или сътрудник. И даже психотерапевт. А може да стане и повече от тях, заменяйки психически техните родители. Такъв товар е непостижим както за физическото, по този начин и за психическото здраве на детето. Все отново, в последна сметка, то остава без своята опора – без родителите си.

 Когато майката не обича, не се доверява, не почита или просто е афектирана на бащата на детето, то гледайки детето и виждайки в него доста проявления на бащата, умишлено или неумишлено дава на детето да разбере, че неговата „ мъжка част “ е неприятна. Тя като че ли споделя: „ Това не ми харесва. Ти не си мое дете, в случай че приличаш на татко си. “ И от обич към майка си и още по-точно от бездънен блян да оцелее в дадената фамилна система детето въпреки всичко се отхвърля от татко си, а затова и от мъжкото в себе си. За сходен отвод детето заплаща прекомерно висока цена. В душата си то в никакъв случай не си прости това изменничество. И наложително ще се накаже за това с провалена орис, неприятно здраве, крах в живота. Да живееш с тази виновност е отвратително, даже и в случай че тя не постоянно е осъзната. Но това е цената за неговото оцеляване.

 За да усетите какво се случва в душата на детето, пробвайте се да пандизите очи и да си визиите двамата най-близки за вас индивида, за които вие можете, без да се замисляте, да дадете живота си. А в този момент и тримата, крепко държейки се за ръце, се озовавате в планината. Но планината, на която стоите, ненадейно рухва. И се оказва, че вие по знамение сте се задържали на скалата, а двамата ви най-близки хора са увиснали над пропастта, държейки се за ръцете ви. Силите ви свършват и вие разбирате, че няма да може да изтеглите и двамата. Може да спасите единствено единия. Кого ще изберете? В този миг майките като предписание споделят: „ Не, по-добре да умрем всички дружно. Това е извънредно! “ Наистина, по този начин би било по-лесно, само че изискванията в живота са такива, че детето би трябвало да направи неосъществим избор. И то го прави. По-често на страната на майката.

„ Представете си, че въпреки всичко сте пуснали единия човек и сте изтеглили другия.
– Какво ще чувствате към този, който не сте могли да спасите?
– Огромна, изпепеляваща виновност.
– А към този, поради който сте създали това?
– Ненавист ”.

 Но природата е мъдра – в детството тематиката за гнева към майката е под грубо табу. Това е целесъобразно, тъй като майката освен дава живот, тя също го поддържа. След отхвърлянето на бащата майката остава единственият човек, който може да ни поддържа в живота. Тогава изразявайки своя яд може да срежем клона, на който седим. Затова този яд се обръща във вътрешността (автоагресия). „ Аз се оправих неприятно, предадох баща, не направих задоволително, за да…. аз и единствено аз. Мама не е отговорна – тя е слаба жена. “ И тогава стартират проблемите с държанието, с психическото и физическото здраве.

 Мъжкото е доста повече от приликата със личния татко. Мъжкият принцип е законът. Духовността. Честта и достолепието. Чувството за мярка (вътрешното чувство за приложимост и навременност). Социалната самореализация (работата по сърце, положителният веществен приход, кариерата) е допустима единствено, в случай че в душата си индивидът има позитивен облик на татко си. Колкото и забележителна да е майката, единствено бащата може да инициира старата част в детето. (Дори в случай че самият татко не е съумял да построи връзките си със личния си татко. За процеса на инициация това не е толкоз значимо.) Вие вероятно сте срещали възрастни хора, които са детски и безпомощни като деца? Започват доста неща по едно и също време, имат доста планове, само че по този начин и не довръшват нито един от тях. Или такива, които се боят да стартират обещано нещо, да бъдат дейни в обществената самореализация. Или такива, които не могат да кажат „ не “. Или не съблюдават дадената дума, на тях е мъчно да се разчита за каквото и да е. Или такива, които непрекъснато лъжат. Или такива, които се боят да имат лична позиция, съгласяват се с другите макар своята воля, „ клякайки “ пред събитията. Или противоположното, такива, които се държат предизвикателно, водят война със заобикалящия ги свят, противопоставяйки се на другите хора, правейки всичко на инат или даже се държат незаконно. Или такива, за които е доста мъчно да живеят в социума, всичко е „ прекалено “ и така нататък Всички тези са хора, които не са имали достъп до своя татко.

 Само близо до татко си дребното дете за първи път учи границите. Собствените граници и границите на другите хора. Границите на разрешеното и непозволеното. Своите благоприятни условия и качества. Близко до татко си детето усеща по какъв начин работи законът. Неговата мощ. (С майката връзките се основават на друг принцип: без граници, цялостно сливане). За образец може да си спомните държанието на европейците (в Европа е мощно изразен мъжкият принцип) и на руснаците (в Русия е мощно изразен женският принцип), когато те се оказват в едно пространство. Европейците, на каквото и малко пространство да се окажат, интуитивно се разместват по подобен метод, че никой на никого да не пречи, никой да не нарушава ничии граници и даже в случай че това е пространство, претъпкано с хора за всеки остава място за неговите ползи. Ако се появят руснаци, те ще запълнят всичко със себе си. Вече за никой няма да има свободно място към него. Така със своето държание те унищожават непознатото пространство, защото нямат свои лични граници. Започва безпорядък. И тъкмо това се случва, което съставлява женското без мъжкото. Именно в мъжкия поток се оформят достолепието, достойнството, волята, целеустремеността, отговорността – високо ценени човешки качества във всички времена. С други думи децата, които майката не е позволила до бащиния поток (съзнателно или несъзнателно) не могат леко и естествено да разсънят в себе си уравновесения, възрастния, виновния, разумния, целеустремения човек – в този момент се постанова да се поставят големи старания. Тъй като душевен те са си останали момчета и девойки, и по този начин и не порастват в мъже и дами. Така за решението на майката да отдели детето от бащата, човек заплаща цялостен живот необикновено висока цена. Сякаш той е изгубил благословията на живота.

Инфо: www.webstage.bg