Има ли Ад? Зловещи разкази на хора, видели пъкъла по време на клинична смърт
За разлика от златните порти, очакващи праведните, вратата на Ада са обгърнати в атмосфера на смут и зло, сходно на вратите към Мордор от сагата „ Властелинът на пръстените”
Хората, които са го изпитали, описват, че колкото повече се доближаваш до тях, толкоз по-горещо става, като че ли кожата ти гори. След отварянето им безпомощните и лишени от всяка вяра души се оказват подземен и са подложени на нескончаеми страдания.
В поемата си „ Божествена комедия. Ад” Данте написа, че на вратите на Ада е гравирана фразата „ Надежда всяка тука оставете”.
СТРАХОВИТАТА ЯМА
През 1992 година 28-годишният Матю Ботсфорд е прострелян в главата край ресторант в Атланта и губи схващане. Лекарите в болничното заведение го слагат в изкуствена кома, която продължава 27 дни. Страшните подиуми, които вижда младежът в кома, евентуално са причина за връщането му от оня свят.
По време на околосмъртния си опит Матю се вижда със завързани ръце и крайници, провесен над голяма яма, в която има нещо като магма. В нея ясно вижда гърчещи се човешки фигури. Струва му се, че чува виковете на изтезаваните, само че самият той не вижда никого. От време на време бесове и зли същества го „ навестяват”. Те късат месо от тялото му и ги ядат. Месото още веднъж пораства и демоните още веднъж идват да го раздират. И това мъчение продължава безпределно.
За благополучие от стената се появява гигантска ръка, която му оказва помощ да се освободи и го извежда от мястото на безконечните премеждия. Преди мъжът да се разсъни от комата, той чува думите „ Твоят час към момента не е настъпил”.
ПОКАНА ЗА ЧИСТИЛИЩЕТО
Някога свещеник Ховард Сторм от Съединени американски щати е уверен безбожник. Но комата, провокирана от перфорация на язва на стомаха, трансформира възгледите му за живота. Ховард се разсънва в болничното заведение и желае да зададе въпрос, само че открива, че хората в стаята не го чуват. Той схваща, че е починал и се е трансформирал в дух.
Свещеникът си спомня, че е видял огромна група хора до вратата, които го викат да се причисли към тях. Недоумяващ, той не знае какво да прави, по тази причина взема решение да ги следва. Озовава се в различен свят, обгърнат с гъста мъгла. Останалите го подканват да върви по-бързо.
Ховард се оглежда обратно и последователно изгубва от погледа си отделението в болничното заведение. Колкото по-надалече отиват, толкоз повече мъглата се сгъстява и го обгръща злокобно чувство. Тези, които вървят дружно с него, скоро получават злобен образ и стартират да го бутат по коридора. Стават свирепи и го хапят и късат плътта му.
Ховард се съпротивлява на злите същества. Изведнъж чува глас в главата си, който му заповядва да направи нещо, което той в никакъв случай не е правил в живота си – да се помоли. Закоравелият безбожник стартира да крещи „ Отче наш”. Виковете му като че ли провокират божествена интервенция и най-после Ховард се озовава легнал в болничното легло, а тялото му е невредимо.
ПО-СТРАШНО ОТ ВОЙНА
Историята на Джордж Ричи е един от най-ранните от известните „ око-лосмъртни опити на пътешествия в Ада”. През 1978 година Ричи разгласява книгата си „ Завръщане от утре”, основана на личните му прекарвания.
По време на Втората международна война поради пневмония той е изпратен от фронтовата линия във военна болница във Вирджиния, където след това е разгласен за мъртъв. Морският пехотинец си спомня, че душата напуща тялото му и се рее из града. Той среща странна форма на живот, която го води в друго пространство.
Също като в „ Божествена комедия” на Данте, това тайнствено създание му демонстрира разнообразни места, където се намират хора и души. Джордж написа: „ По-страшно от ухапванията и ударите беше това, че доста хора с екстаз изтезаваха други хора. Деформация, за каквато не бях и помислял, беше настъпила навсякъде”. Впоследствие морският пехотинец става психиатър и разгласява няколко книги за феномена „ околосмъртен опит”, който по-късно стават значим материал за откривателите.
Немският художник от XV век Ханс Мемлинг живо изобразява сходни подиуми в картината си „ Страшният съд”. В нея той предава това възприятие на смут, което изпитват хората по време на околосмъртното прекарване.
КАТО НА КИНО
През 1991 година Енджи Фенимор прави опит да се самоубие. Макар че не съумява, тя усеща усета на гибелта.
Първото, което помни Енджи след загубата на схващане, е обзорът на целия живот, който минава като на кинолента. След като „ обзорът” свършва, тя потъва в безконечна мрачевина и се усеща доста самотна. А по-късно чува глас: „ Ние сме самоубийци”.
Енджи схваща, че тези думи прозвучават в главата й. След това се озовава в полето, където бродят изгубените души. Но Енджи вижда, че страданията са изчерпали духа на всекиго и всички се пренебрегват между тях.
След като се запознаете с тези истории за околосмъртни прекарвания, бихте ли повярвали в Ада и Рая?
Източник: popantofi.com
Хората, които са го изпитали, описват, че колкото повече се доближаваш до тях, толкоз по-горещо става, като че ли кожата ти гори. След отварянето им безпомощните и лишени от всяка вяра души се оказват подземен и са подложени на нескончаеми страдания.
В поемата си „ Божествена комедия. Ад” Данте написа, че на вратите на Ада е гравирана фразата „ Надежда всяка тука оставете”.
СТРАХОВИТАТА ЯМА
През 1992 година 28-годишният Матю Ботсфорд е прострелян в главата край ресторант в Атланта и губи схващане. Лекарите в болничното заведение го слагат в изкуствена кома, която продължава 27 дни. Страшните подиуми, които вижда младежът в кома, евентуално са причина за връщането му от оня свят.
По време на околосмъртния си опит Матю се вижда със завързани ръце и крайници, провесен над голяма яма, в която има нещо като магма. В нея ясно вижда гърчещи се човешки фигури. Струва му се, че чува виковете на изтезаваните, само че самият той не вижда никого. От време на време бесове и зли същества го „ навестяват”. Те късат месо от тялото му и ги ядат. Месото още веднъж пораства и демоните още веднъж идват да го раздират. И това мъчение продължава безпределно.
За благополучие от стената се появява гигантска ръка, която му оказва помощ да се освободи и го извежда от мястото на безконечните премеждия. Преди мъжът да се разсъни от комата, той чува думите „ Твоят час към момента не е настъпил”.
ПОКАНА ЗА ЧИСТИЛИЩЕТО
Някога свещеник Ховард Сторм от Съединени американски щати е уверен безбожник. Но комата, провокирана от перфорация на язва на стомаха, трансформира възгледите му за живота. Ховард се разсънва в болничното заведение и желае да зададе въпрос, само че открива, че хората в стаята не го чуват. Той схваща, че е починал и се е трансформирал в дух.
Свещеникът си спомня, че е видял огромна група хора до вратата, които го викат да се причисли към тях. Недоумяващ, той не знае какво да прави, по тази причина взема решение да ги следва. Озовава се в различен свят, обгърнат с гъста мъгла. Останалите го подканват да върви по-бързо.
Ховард се оглежда обратно и последователно изгубва от погледа си отделението в болничното заведение. Колкото по-надалече отиват, толкоз повече мъглата се сгъстява и го обгръща злокобно чувство. Тези, които вървят дружно с него, скоро получават злобен образ и стартират да го бутат по коридора. Стават свирепи и го хапят и късат плътта му.
Ховард се съпротивлява на злите същества. Изведнъж чува глас в главата си, който му заповядва да направи нещо, което той в никакъв случай не е правил в живота си – да се помоли. Закоравелият безбожник стартира да крещи „ Отче наш”. Виковете му като че ли провокират божествена интервенция и най-после Ховард се озовава легнал в болничното легло, а тялото му е невредимо.
ПО-СТРАШНО ОТ ВОЙНА
Историята на Джордж Ричи е един от най-ранните от известните „ око-лосмъртни опити на пътешествия в Ада”. През 1978 година Ричи разгласява книгата си „ Завръщане от утре”, основана на личните му прекарвания.
По време на Втората международна война поради пневмония той е изпратен от фронтовата линия във военна болница във Вирджиния, където след това е разгласен за мъртъв. Морският пехотинец си спомня, че душата напуща тялото му и се рее из града. Той среща странна форма на живот, която го води в друго пространство.
Също като в „ Божествена комедия” на Данте, това тайнствено създание му демонстрира разнообразни места, където се намират хора и души. Джордж написа: „ По-страшно от ухапванията и ударите беше това, че доста хора с екстаз изтезаваха други хора. Деформация, за каквато не бях и помислял, беше настъпила навсякъде”. Впоследствие морският пехотинец става психиатър и разгласява няколко книги за феномена „ околосмъртен опит”, който по-късно стават значим материал за откривателите.
Немският художник от XV век Ханс Мемлинг живо изобразява сходни подиуми в картината си „ Страшният съд”. В нея той предава това възприятие на смут, което изпитват хората по време на околосмъртното прекарване.
КАТО НА КИНО
През 1991 година Енджи Фенимор прави опит да се самоубие. Макар че не съумява, тя усеща усета на гибелта.
Първото, което помни Енджи след загубата на схващане, е обзорът на целия живот, който минава като на кинолента. След като „ обзорът” свършва, тя потъва в безконечна мрачевина и се усеща доста самотна. А по-късно чува глас: „ Ние сме самоубийци”.
Енджи схваща, че тези думи прозвучават в главата й. След това се озовава в полето, където бродят изгубените души. Но Енджи вижда, че страданията са изчерпали духа на всекиго и всички се пренебрегват между тях.
След като се запознаете с тези истории за околосмъртни прекарвания, бихте ли повярвали в Ада и Рая?
Източник: popantofi.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ