Шарков: Трябва да се помисли за политики за връщането на здравнонеосигурените в системата
За разлика от предходни години, бюджетът на НЗОК сега е относително постоянен, евентуално няма да се нуждае от актуализация до края на годината. В разпределението на запаса ще бъде заровен кокалът, в преразпределението на запаса по пера “. Това сподели пред БНР съветникът към Министерство на здравеопазването и здравен икономист от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) Аркади Шарков.
По думите му, действителното нарастване на бюджета за следващата година е към 870 млн. лева, т.е. малко под 1 милиард. Икономистът прикани политиците да бъдат „ малко по-скромни с изхвърлянията за нарастване над 1 милиард “.
В подтекста на бюджетната тематика обаче икономистът обърна внимание на един значителен, по думите му, проблем – здравнонеосигурените лица. „ Колкото и сега обстановката в стопанската система да е видимо спокойна, в Европа се приказва за криза. Догодина може да се навлезе и в подобен сюжет. Затова е редно МТСП да намерения за политики за връщане в здравноосигурителния модел като обезпечени лица на здравнонеосигурените “, безапелационен бе Шарков.
Той дефинира като позитивен факт нарастването в извънболничната помощ с към 16% – растеж, който по думите му е в вярната посока, на фона на предишни години, когато нарастването е било 11-12%.
Икономистът се спря и на тематиката за лимитите в болничната помощ.
„ Лимитите на лечебните заведения са бюджетна и счетоводна мярка, с цел да се ограничи растежът на разноските в НЗОК и го държи стегнат, изключително в години, в които целим невисок бюджетен недостиг. От позиция на Министерството на финансите такава мярка е нужна. Логично обаче това попречва лечебните заведения “, сподели той.
Аркади Шарков разяснява и финансирането на стратегиите за профилактика и предварителна защита.
„ В този аспект основен въпрос е по какъв начин ще се работи по Националния антираков проект “, уточни той и изрази мнение, че най-малко една част от антираковия скрининг да бъде заложена в бюджета на Здравната каса.
По думите му, действителното нарастване на бюджета за следващата година е към 870 млн. лева, т.е. малко под 1 милиард. Икономистът прикани политиците да бъдат „ малко по-скромни с изхвърлянията за нарастване над 1 милиард “.
В подтекста на бюджетната тематика обаче икономистът обърна внимание на един значителен, по думите му, проблем – здравнонеосигурените лица. „ Колкото и сега обстановката в стопанската система да е видимо спокойна, в Европа се приказва за криза. Догодина може да се навлезе и в подобен сюжет. Затова е редно МТСП да намерения за политики за връщане в здравноосигурителния модел като обезпечени лица на здравнонеосигурените “, безапелационен бе Шарков.
Той дефинира като позитивен факт нарастването в извънболничната помощ с към 16% – растеж, който по думите му е в вярната посока, на фона на предишни години, когато нарастването е било 11-12%.
Икономистът се спря и на тематиката за лимитите в болничната помощ.
„ Лимитите на лечебните заведения са бюджетна и счетоводна мярка, с цел да се ограничи растежът на разноските в НЗОК и го държи стегнат, изключително в години, в които целим невисок бюджетен недостиг. От позиция на Министерството на финансите такава мярка е нужна. Логично обаче това попречва лечебните заведения “, сподели той.
Аркади Шарков разяснява и финансирането на стратегиите за профилактика и предварителна защита.
„ В този аспект основен въпрос е по какъв начин ще се работи по Националния антираков проект “, уточни той и изрази мнение, че най-малко една част от антираковия скрининг да бъде заложена в бюджета на Здравната каса.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ




