Българите имат притеснения от присъединяване на страната към еврозоната
За разлика от хората, настройките измежду бизнеса към приемането на еврото са доста по-позитивни
В обществото са налице забележителна доза терзания и страхове от присъединение на страната ни към еврозоната. За разлика от хората, настройките измежду бизнеса са доста по-позитивни. Това демонстрират данни от национално представително изследване за настройките на жителите и бизнеса за въвеждане на еврото в България, осъществено от организация " Алфа Рисърч " в интервала 1-17 ноември, с възложител Министерството на финансите (МФ). Проучването, показано в МФ, е извършено измежду 1200 души и измежду 500 компании, предава Българска телеграфна агенция.
32,8 % от интервюираните жители утвърждават присъединението на страната ни към еврозоната, от тях 15 % - изцяло, а 17,8 % - по-скоро. 23 на 100 обаче споделят, че по-скоро не утвърждават, а 27,4 на 100 въобще не утвърждават участие на България в еврозоната, демонстрират данните в изследването. 16,8 на 100 дават отговор, че не могат да преценяват.
64,3 % от бизнеса утвърждават присъединение на България към еврозоната, от тях 46,7 % - изцяло, а 17,6 % - по-скоро. 15,3 % от представителите на бизнеса показват, че по-скоро не утвърждават, а 18 %, че въобще не утвърждават участие в еврозоната. 2,3 % не могат да преценяват. Очакванията на бизнесмените за резултатите от въвеждането на еврото кореспондират с тези настройки - 59,4 % чакат положителен резултат върху стопанската система на страната, а 61,3 % - върху личната им компания. От два до три пъти по-ниски са песимистичните настройки - 27,6 % са скептични за следствията върху националната стопанска система, а 17,6 % - за резултатите върху компанията им.
Въпреки съществуващите терзания, хората чакат редица положителни резултати от въвеждане на еврото, демонстрира изследването. 58,6 % чакат по-лесно и комфортно разплащане при пътешестване в чужбина. 37,2 % считат, че това ще улесни търговията ни с другите европейски страни. За 21,2 на 100 с еврото ще има по-голяма сигурност и предвидимост в банковия и финансовия бранш в страната, а за 20,2 на 100 – ще се обезпечи достъп на българските жители и компании до по-евтини и преференциални заеми. 19,6 % считат, че с въвеждането на еврото ще се увеличи самочувствието ни на жители на Европейски Съюз, 17,7 на 100 показват, че по този начин България ще има действително присъединяване в процеса на взимане на решения в еврозоната. Други 15,9 считат, че ще намалее рискът от банкрути на банки.
Две трети от бизнесмените чакат улеснение на търговията ни с други страни с въвеждане на еврото, съвсем всеки втори разчита на по-голяма непоклатимост и предвидимост на банковия бранш, както и на по-евтин кредитен запас, демонстрира изследването.
Най-широко публикуваните страхове измежду интервюираните са свързани с опасенията от растеж в цените на стоките – 68,7 %, риск от измами, далавера, изкуствено повишение на цените от страна на неточни търговци – 56,8 %, увеличение на инфлацията – 54,7 %. 42,1 на 100 считат, че ще бъде мъчно на хората да се ориентират в новите парични средства, 31,5 на 100 показват, че България ще загуби суверенитета и финансовата си самостоятелност, 27,2 на 100, че българските артикули ще станат по-неконкурентоспособни. Подобни трендове се следят и измежду бизнеса.
Според изследването отчитането на едни или други евентуални отрицателни резултати от въвеждането на еврото обаче не води еднопосочно до неговото отменяне. 31,3 на 100 от участвалите декларират, че и сега поддържат въвеждането на еврото, като считат, че ще има обособени проблеми, само че те ще са краткосрочни и преодолими. Други 27,8 на 100 са на мнение, че в случай че бъдат предотвратени, или бързо овладени негативите, биха одобрили въвеждането на еврото. 40,9 на 100 дават отговор, че не биха го подкрепили.
В доста огромна степен смяната на настройките и поддръжката за въвеждането на еврото ще зависи и от организацията на процеса по въвеждане на единната европейска валута, уточни Боряна Димитрова, шеф на " Алфа Рисърч ". Ако има доста по-малко проблеми, доста по-бърза реакция на зародили едни или други усложнения, тогава можем да чакаме и една естествена социална поддръжка, която да се усилва с времето. Наличието на съществени осведомителни дефицити, организационни проблеми по въвеждането на еврото, може в една или друга степен да обиден и в този момент съществуващите публични настройки, уточни Димитрова.
Служебният министър на финансите Росица Велкова, която е народен координатор на подготовката на България за участие в еврозоната, означи целта за въвеждане на еврото у нас от 1 януари 2024 година.
Велкова напомни, че в тази връзка са готови и признати от Министерския съвет четири законопроекта, които са импортирани в Народното събрание. Промените в Закона за Българска народна банка бяха признати от водещата комисия - бюджетната, на първо гласоподаване и се чака тази седмица да бъдат в пленарна зала за първо гласоподаване. Тази седмица на първо гласоподаване се чака да бъдат признати от водещата комисия и измененията в Кодекса за обезпечаване и в Търговския закон, като Велкова изрази очакване, че Народното събрание ще ги разиска и прегледа и в зала на първо гласоподаване до края на годината.
" Четвъртият закон, който е обвързван с еврото, е Законът за ограниченията против изпирането на пари, който от МФ също чакат до края на годината да бъде прегледан на първо гласоподаване. До средата на януари чакаме да бъдат признати тези четири законопроекта на второ гласоподаване в Народното събрание ", означи Росица Велкова.
" Петият законопроект - за еврото, до края на годината ще бъде създаден в първичен план от министерствата, ангажираните ведомства, обществени институции и Българска народна банка, а през януари се възнамерява да бъде координиран неофициално с браншови организации, с работодателите, със Сдружението за съвременна търговия, с цел да могат да бъдат изчистени и прецизирани текстове, които касаят бизнеса, " означи министър Велкова. " Предвижда се през февруари законопроектът за еврото да бъде оповестен за 30-дневно публично разискване и по-късно да бъде изпратен към Народното събрание ", изясни министърът.
" На база изследването, извършено по Комуникационната тактика за информация и гласност за присъединението на България към еврозоната, в търсене на отговори и решения за упованията и терзанията от въвеждане на еврото измежду хората и бизнеса, от МФ възнамеряват да стартират взаимна активност с кметовете и кметските наместници. Предвижда се също до края на март да бъде създаден уебсайт за еврото, на който всеки ще може да види отговори на въпроси, които го вълнуват и тормозят. Ще бъде открита и безвъзмездна телефонна линия, на която всеки ще може да задава своите въпроси ", уточни министър Велкова.
В обществото са налице забележителна доза терзания и страхове от присъединение на страната ни към еврозоната. За разлика от хората, настройките измежду бизнеса са доста по-позитивни. Това демонстрират данни от национално представително изследване за настройките на жителите и бизнеса за въвеждане на еврото в България, осъществено от организация " Алфа Рисърч " в интервала 1-17 ноември, с възложител Министерството на финансите (МФ). Проучването, показано в МФ, е извършено измежду 1200 души и измежду 500 компании, предава Българска телеграфна агенция.
32,8 % от интервюираните жители утвърждават присъединението на страната ни към еврозоната, от тях 15 % - изцяло, а 17,8 % - по-скоро. 23 на 100 обаче споделят, че по-скоро не утвърждават, а 27,4 на 100 въобще не утвърждават участие на България в еврозоната, демонстрират данните в изследването. 16,8 на 100 дават отговор, че не могат да преценяват.
64,3 % от бизнеса утвърждават присъединение на България към еврозоната, от тях 46,7 % - изцяло, а 17,6 % - по-скоро. 15,3 % от представителите на бизнеса показват, че по-скоро не утвърждават, а 18 %, че въобще не утвърждават участие в еврозоната. 2,3 % не могат да преценяват. Очакванията на бизнесмените за резултатите от въвеждането на еврото кореспондират с тези настройки - 59,4 % чакат положителен резултат върху стопанската система на страната, а 61,3 % - върху личната им компания. От два до три пъти по-ниски са песимистичните настройки - 27,6 % са скептични за следствията върху националната стопанска система, а 17,6 % - за резултатите върху компанията им.
Въпреки съществуващите терзания, хората чакат редица положителни резултати от въвеждане на еврото, демонстрира изследването. 58,6 % чакат по-лесно и комфортно разплащане при пътешестване в чужбина. 37,2 % считат, че това ще улесни търговията ни с другите европейски страни. За 21,2 на 100 с еврото ще има по-голяма сигурност и предвидимост в банковия и финансовия бранш в страната, а за 20,2 на 100 – ще се обезпечи достъп на българските жители и компании до по-евтини и преференциални заеми. 19,6 % считат, че с въвеждането на еврото ще се увеличи самочувствието ни на жители на Европейски Съюз, 17,7 на 100 показват, че по този начин България ще има действително присъединяване в процеса на взимане на решения в еврозоната. Други 15,9 считат, че ще намалее рискът от банкрути на банки.
Две трети от бизнесмените чакат улеснение на търговията ни с други страни с въвеждане на еврото, съвсем всеки втори разчита на по-голяма непоклатимост и предвидимост на банковия бранш, както и на по-евтин кредитен запас, демонстрира изследването.
Най-широко публикуваните страхове измежду интервюираните са свързани с опасенията от растеж в цените на стоките – 68,7 %, риск от измами, далавера, изкуствено повишение на цените от страна на неточни търговци – 56,8 %, увеличение на инфлацията – 54,7 %. 42,1 на 100 считат, че ще бъде мъчно на хората да се ориентират в новите парични средства, 31,5 на 100 показват, че България ще загуби суверенитета и финансовата си самостоятелност, 27,2 на 100, че българските артикули ще станат по-неконкурентоспособни. Подобни трендове се следят и измежду бизнеса.
Според изследването отчитането на едни или други евентуални отрицателни резултати от въвеждането на еврото обаче не води еднопосочно до неговото отменяне. 31,3 на 100 от участвалите декларират, че и сега поддържат въвеждането на еврото, като считат, че ще има обособени проблеми, само че те ще са краткосрочни и преодолими. Други 27,8 на 100 са на мнение, че в случай че бъдат предотвратени, или бързо овладени негативите, биха одобрили въвеждането на еврото. 40,9 на 100 дават отговор, че не биха го подкрепили.
В доста огромна степен смяната на настройките и поддръжката за въвеждането на еврото ще зависи и от организацията на процеса по въвеждане на единната европейска валута, уточни Боряна Димитрова, шеф на " Алфа Рисърч ". Ако има доста по-малко проблеми, доста по-бърза реакция на зародили едни или други усложнения, тогава можем да чакаме и една естествена социална поддръжка, която да се усилва с времето. Наличието на съществени осведомителни дефицити, организационни проблеми по въвеждането на еврото, може в една или друга степен да обиден и в този момент съществуващите публични настройки, уточни Димитрова.
Служебният министър на финансите Росица Велкова, която е народен координатор на подготовката на България за участие в еврозоната, означи целта за въвеждане на еврото у нас от 1 януари 2024 година.
Велкова напомни, че в тази връзка са готови и признати от Министерския съвет четири законопроекта, които са импортирани в Народното събрание. Промените в Закона за Българска народна банка бяха признати от водещата комисия - бюджетната, на първо гласоподаване и се чака тази седмица да бъдат в пленарна зала за първо гласоподаване. Тази седмица на първо гласоподаване се чака да бъдат признати от водещата комисия и измененията в Кодекса за обезпечаване и в Търговския закон, като Велкова изрази очакване, че Народното събрание ще ги разиска и прегледа и в зала на първо гласоподаване до края на годината.
" Четвъртият закон, който е обвързван с еврото, е Законът за ограниченията против изпирането на пари, който от МФ също чакат до края на годината да бъде прегледан на първо гласоподаване. До средата на януари чакаме да бъдат признати тези четири законопроекта на второ гласоподаване в Народното събрание ", означи Росица Велкова.
" Петият законопроект - за еврото, до края на годината ще бъде създаден в първичен план от министерствата, ангажираните ведомства, обществени институции и Българска народна банка, а през януари се възнамерява да бъде координиран неофициално с браншови организации, с работодателите, със Сдружението за съвременна търговия, с цел да могат да бъдат изчистени и прецизирани текстове, които касаят бизнеса, " означи министър Велкова. " Предвижда се през февруари законопроектът за еврото да бъде оповестен за 30-дневно публично разискване и по-късно да бъде изпратен към Народното събрание ", изясни министърът.
" На база изследването, извършено по Комуникационната тактика за информация и гласност за присъединението на България към еврозоната, в търсене на отговори и решения за упованията и терзанията от въвеждане на еврото измежду хората и бизнеса, от МФ възнамеряват да стартират взаимна активност с кметовете и кметските наместници. Предвижда се също до края на март да бъде създаден уебсайт за еврото, на който всеки ще може да види отговори на въпроси, които го вълнуват и тормозят. Ще бъде открита и безвъзмездна телефонна линия, на която всеки ще може да задава своите въпроси ", уточни министър Велкова.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ