Ура! Долу Румелия!
„ За разцепление в този момент и дума не може да става, само че в каква форма ще бъде съединението, това е въпрос, който занапред би трябвало да се взема решение ”, споделя съветският император Александър III на българската делегация, водена от митрополит Климент, когато тя съумява да се срещне с съветския самовластник в Копенхаген, с цел да търси дипломатическа поддръжка за Съединението. В този миг никой в Европа не знае по какъв начин тъкмо би трябвало да реагира на събитията в България.
Думите на императора са произнесени на 21 септември 1885 година – единствено 15 дни откакто в Пловдив съсредоточените от източнорумелийското държавно управление полицейски елементи отхвърлят да изпълнят заповедта да арестуват заговорниците от БТЦРК, задействали своя проект за обединяване на Източна Румелия с Княжество България. Българските управляващи в началото са срещу Съединението – от министър-председателя Петко Каравелов, който желае да осуети следващата съединистка акция, до ръководителя на Постоянния комитет на Източна Румелия Иван. Ст. Гешов. Против Съединението са, несъмнено, и всички Велики сили – тяхната воля е въплътена в клаузите на Берлинския контракт и никой не желае да се преценява с желанията на българския народ.
Има моменти в историята, когато страните, владетелите, депутатите и дипломатите нямат думата. Народното дело към този момент не може да бъде спряно. Властите в Източна Румелия отхвърлят да се опълчват на въстаналите деятели. Управителят Гаврил Кръстевич по-късно споделя: " Аз знаях какво се вършеше за това съединяване и с време аз можех да взема таквиз ограничения, на каквито ми даваше право законът, само че поради на всички несгоди, които можеха да сполетят поверената ми област, аз се престорих, че не виждах и не слушах. Аз знаех и ценях общонародното предпочитание за присъединението към българското княжество. " На 8 септември със собствен Манифест отпред на Съединението застава князът на България. Властта се подчинява на народа си.
Същевременно, с цел да покаже, че няма нищо общо с делото на Съединението, Русия не разрешава на своите офицери да вземат каквото и да било присъединяване в събитията в България и Румелия, а на военния министър генерал-майор М. А. Кантакузен се предписва да напусне поста си. На свикваното на 5 ноември в Цариград заседание на посланиците на Великите сили, Англия и Русия не съумяват да се договорят за признание на Съединението. Русия упорства за абдикация на българския княз, до момента в който Англия държи Съединението да бъде под формата на персонална уния на Александър I Батенберг. Като резултат на25 ноември се приема палиативно решение, което не устройва никого: княз Александър I Батенберг трябвало да остане държател на България, а status quo на Източна Румелия - да бъде възобновено. Подтиквана от Австро-Унгария, считайки, че има военно предимство над България, Сърбия стартира война, която ще се окаже най-категоричното доказателство за необратимостта на Съединението. И след като Великите сили и съседите на България осъзнават крепокостта на националното дело, Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската конвенция от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В последна сметка неспособността на Великите сили да схванат волята на българския народ само забавя неизбежното - въпреки и късно, те също са принудени да се подчинят на патриотичния акт на нашите предшественици.
Автор: Александър Василев
* * *
Гаврил Кръстевич (1817-1898) генерал-губернатор на Източна Румелия по време на Съединението, задържан от съединистите и предал непринудено ключа на град Пловдив, Пловдив към 1885 г.
Майор Олимпий Панов (1852-1887), член на БРЦК, участник в Руско-Турската и Сръбско-Българската война и Съединението, фотографиран към 1886 година
Димитър Куртев, лидер на Съединението от Сливен и бодигарда на Княз Батенберг Христо Карагьозов, септември 1885 година
Портрет на подпоручик от Източнорумелийската милиция (войската на Източна Румелия), фотографиран три дни след Съединението, 9 септември 1885 година
Тленните остатъци на капитан Райчо Николов (1840-1885), участник в Руско-Турската война, поборник за Освобождението и деятел на Съединението, погубен на 6-ти септември 1885 година в Пловдив, изпълнявайки длъжността комендант на Пловдив и шеф на телеграфо-пощенската станция, единствената жертва на Съединението.
Марашката чета - образувана на 5 против 6 септември 1885 година в квартал Мараша в Пловдив, състояла се от 70-100 души, командвана от Тодор Гатев - член на Българския скришен революционен комитет, Пловдив 1885 година
Майор Данаил Николаев (1852-1942), главнокомандващ на Източнорумелийската милиция, един от основните участници в Съединението, Пловдив към 1885 година
Генерал Никола Иванов, участник в Руско-Турската, Сръбско-Българската, Балканските войни и Съединението, боен министър, фотографиран в 1886 година като флигел-адютант на Княза.
Членове на Тайния революционен комитет за Съединението от Станимака (Асеновград), от ляво надясно, прави: Никола Кръстев – ръководител, Атанас Богоев, Панайот Сребров, Георги Ковачев. Седящи: Костадин Балтов (учител), поп Ангел Чолаков, Герасим Старчев, Станимака 1885 година
Дейци на Съединението като доброволци в Сръбско-Българската война, от ляво надясно: Петър Караджов, Петър Каназирски, Коста Кацара (седнал долу), Петко Свещаров и Иван Андонов, Пловдив 1885 година
“Членовете на централния комитет и други дейци за Съединението ” - дейци от Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК), координирал подготовката на Съединението. Седнали, отляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков-Чардафон, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, Стоян Празов. 2-ри ред седнали, отляво надясно: Иван Стоянович-Аджелето и поп Ангел Чолаков. Прави, отляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, майор Коста Паница, Спас Турчев. Пловдив, Източна Румелия, лято 1885 година
Сава Муткуров (1852-1891), първият български военачалник, първият джентълмен на медал “За смелост ”, регент в Княжество България, боен министър в държавното управление на Стефан Стамболов, участник в Съединението.
Снимки: www.lostbulgaria.com
