НРД да се коригира в съответствие с решението на КС за противоконституционност на лимитите
за противоконституционност на лимитите в лечебните заведения има непосредствено деяние. От това следва, че НЗОК и БЛС би трябвало да приведат в сходство с него всички правила на настоящия Национален рамков контракт, както и на останалите актове, уреждащи заплащането на активността на лечебните заведения, които си опонират с него. Това се показва в взаимна декларация до Надзора на Здравната каса и Българския лекарски съюз, подписана от всички болнични сдружения: Националното съдружие на частните лечебни заведения (НСЧБ), Българската болнична асоциация (ББА), Асоциацията на университетските лечебни заведения в България (АУББ), Националното съдружие на регионалните многопрофилни лечебни заведения (НСОМБ) и Сдружението на общинските лечебни заведения в България (СОББ).
От сдруженията означават още, че предлагането за понижаване на цените на клиничните пътеки за някои лечебни заведения от една страна не попада в сегашния НРД, а от друга – би ощетило освен съответните лечебни заведения, само че и пациентите им.
Ето и цялата декларация на болничните сдружения:
УВАЖАЕМИ ДОЦ. Д-Р СТЕФАНОВСКИ,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ,
УВАЖАЕМИ Д-Р МАДЖАРОВ,
На 11 април 2024 година Конституционният съд анулира наредбата на член 55а, алинея 2 от Закона за здравното обезпечаване (ЗЗО), която лимитира заплащането на осъществена здравна активност от лечебните заведения до стойностите, посочени в бюджетите им. Решението на Конституционен съд възвръща опцията НЗОК да заплаща на лечебните заведения за болнична помощ съответно изпълнената и регистрирана „ надлимитна “ активност.
Решението на Конституционният съд има непосредствено деяние, от което следва и извода, че НЗОК и БЛС следва да приведат в сходство с решението на Конституционен съд всички правила на НРД 2023-2025 година и на останалите актове, уреждащи заплащането на активността на лечебните заведения, които влизат в несъгласие с него.
Последното произтича от член 22, алинея 4 от Закона за Конституционния съд, съгласно който: „ Възникналите правни последствия от акта по алинея 2 се уреждат от органа, който го е постановил. “ Конституционен съд е имал опция да обясни категорично, че „ от обвързващото деяние на решенията на съда следва, че всички правни субекти са задължени да ги преценяват. В правовата страна неизпълнението на решенията на Конституционния съд, неточното им осъществяване или заобикалянето е нарушаване на Конституцията. “ Конституционният съд напомня, че окончателността се демонстрира и по повод на опцията за следващо приемане на правна уредба в несъгласие с акт на съда (така Решение № 7/21.11.2023 година по к.д. № 12/2023г.).
В прорез с постановеното от Конституционен съд решение и правосъдна процедура, обвързваща всички органи и институции да съблюдават това решение, вместо да се подхващат нужните дейности за синхронизиране на подзаконовата нормативна уредба с решението на Конституционен съд, се търси нов метод за париране на тези заплащания към лечебните заведения.
Това се удостоверява от писмото на УС на БЛС адресирано до НЗОК, в което се предлага механизъм за заобикаляне на решението на Конституционният съд - на лечебните заведения, които са надвишили лимитите да им се заплаща на по-ниски цени. Така за една и съща активност на едни лечебни заведения ще бъде платено по една цена, а на други лечебни заведения по друга. Лечебните заведения, които са търсени от пациентите, тъй като лекуват по-добре, ще бъдат осъдени с понижаване на цената, а тези, които не лекуват добре и не са търсени от пациентите, ще бъдат облагодетелствани от това.
В решението на Конституционен съд е признато, че „ Разходът за лекуването на едно съответно лице ще бъде с идентична тежест от позиция на общата разходна част на бюджета на НЗОК, без значение дали е било лекувано в лечебното заведение с „ нарушени “ размери и стойности по контракт по член 59, алинея 1 ЗЗО, или е трябвало да получи здравна помощ от различен реализатор на болнична здравна помощ с „ наличен размер “.И юридически, и математически видяно, използването на безспорната възбрана по член 55а, алинея 2 ЗЗО не дава никаква съответна гаранция, че повече здравноосигурени лица ще имат право да получат лекуване, финансирано по бюджета на НЗОК. “ Пак в Решението на Конституционен съд се съдържа и статистика по повод разноските за лекуване на пациентите и варирането им.
Обръщаме внимание и на обстоятелството, че препоръчаната от съюза алтернатива за заплащане на по-ниски цени на едни лечебни заведения не е уредена и не съществува като опция в НРД 2023-2025. От своя страна приемането на такава наредба би означавало, че лечебните заведения, които имат висококачествена здравна помощ и са търсени от пациентите, тъй като оферират квалифицирана услуга, ще бъдат наказвани с понижаване на скъпите, а тези, които „ не лекуват добре “ и не са търсени от пациентите, което зависи и от района, да бъдат облагодетелствани. Подобно дискриминационно и противоречащо на вътрешното ни и европейското законодателство предложение, би препятствало развиването на опазването на здравето в България и би насочило пациентите ни да търсят здравна помощ в чужбина.
Подобно санкционно изменение в цените за лечебните заведения, достигнали лимитите, води и до нарушение на правата на здравноосигурените лица. Понятието „ налична здравна помощ “ по смисъла на член 52, алинея 1 от Конституцията значи опция за здравно лекуване на всички жители при положение на заболяване, равни условия и идентични благоприятни условия за прилагане на лекуването.
Конституционно скрепеният принцип на тъждество с член 6 алинея 1 от Конституцията на Република България, допуска да се държи сметка за общата законова рамка, касаеща съответна сфера на публичните връзки. В тази тенденция еднопосочно е разпознат прогласеният с член 5 т. 5 от Закона за здравното обезпечаване принцип на тъждество за здравноосигурените лица при използването на здравна помощ. Това ще рече, че при зародила нужда всяко наложително здравноосигурено лице е в правото си да се употребява от избран по тип, обсег и размер пакет от здравни действия.
Противно на изложеното предлаганото изменение значи дискриминиране на избрани пациенти за сметка на други, защото против здравноосигурителната си вноска, пациентите ще получат друго платена услуга (по-ниско платена). По-ниско платената услуга е закономерно да бъде и с по-ниско качество, заради нуждата от ограничение на разноските. Което е в ущърб както на пациентка, по този начин и на развиването на здравната ни система, която така и така изостава от европейската.
Приемането на сходно предложение би означавало да се наруши Конституцията на Република България и по особено правилото на правовата страна заложен в чл.4, по този начин и правилото заложен в чл.19,ал.2 от Конституция на Република България, съгласно който „ законът основава и подсигурява на всички жители и юридически лица идентични правни условия за стопанска активност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и пази потребителя. “
Противоречие би се основало и със Закона за здравето, а точно на плануваното вчл.2 „ Опазването на здравето на жителите като положение на цялостно физическо, психическо и обществено благоденствие е народен приоритет и се подсигурява от страната посредством използване на следните правила: 1. равнопоставеност при прилагане на здравни услуги “.
УВАЖАЕМИ ДОЦ. Д-Р СТЕФАНОВСКИ,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ,
УВАЖАЕМИ Д-Р МАДЖАРОВ,
На този стадий лечебните заведения не вземат участие директно в преговорния развой сред НЗОК и БЛС, които дефинират цените на клиничните пътеки. Но е значимо да не забравяме, че лечебните заведения са страни по договорите с НЗОК.
По тази причина, с цел да се преодолеят несъгласията на сегашната нормативна уредба с решението на Конституционния съд, показваме подготвеност за подкрепяне в намирането на решение, договаряния, в това число предоставяне на хрумвания за възстановяване метода за реализиране на надзор на разходването на тези обществени средства.
Освен това отпадането на дисциплинарната мярка за неплащане на надлимитната активност, не оставя касата без опция за наказания при нарушавания от страна на лечебните заведения. Така в член 59, ал.11 от Закона за здравното обезпечаване са планувани редица сформира на нарушавания, с нелеки финансови наказания. Също по този начин НЗОК може едностранно да приключи контракта с лечебното заведение като тип глоба при констатиране на хоспитализации, за които няма медицински индикации и които не са основателни.
С оглед на изложеното, ние, в качеството си на представителите на лечебни заведения от всички форми на благосъстоятелност, призоваваме да се направи разискване, с всички участващи и заинтригувани страни в този развой като НЗОК и БЛС подхващат нужните дейности да се отстранен всички текстове от НРД 2023-2025, които влизат в несъгласие със закона и Конституцията, според решението на Конституционния съд от 11 април 2024 година
Призоваваме Правилата за изискванията и реда за използване на член 4, алинея 1, алинея 2 и алинея 3 от Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2024 година признати от Народно събрание на НЗОК на съображение член 4, алинея 4 от ЗБНЗОК, да бъдат приведени в сходство с решението на Конституционен съд, а Механизмът за гарантиране предвидимост и резистентност на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицински помощ по ЗБНЗОК за 2024 г., по реда, на който от НЗОК се заплаща цялата осъществена активност по КП/КПр/АПр на изпълнителите на БМП в годишния интервал да бъде анулиран напълно.
С УВАЖЕНИЕ: Красимир Грудев – ръководител на УС на НСЧБ
Адв. Свилена Димитрова – ръководител на УС на ББА
Проф. доктор Красимир Иванов – ръководител на УС на АУБ
Д-р Васислав Петров – ръководител на УС на ННСОМБАЛ
Д-р Неделчо Тотев – ръководител на УС на СОББ
От сдруженията означават още, че предлагането за понижаване на цените на клиничните пътеки за някои лечебни заведения от една страна не попада в сегашния НРД, а от друга – би ощетило освен съответните лечебни заведения, само че и пациентите им.
Ето и цялата декларация на болничните сдружения:
УВАЖАЕМИ ДОЦ. Д-Р СТЕФАНОВСКИ,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ,
УВАЖАЕМИ Д-Р МАДЖАРОВ,
На 11 април 2024 година Конституционният съд анулира наредбата на член 55а, алинея 2 от Закона за здравното обезпечаване (ЗЗО), която лимитира заплащането на осъществена здравна активност от лечебните заведения до стойностите, посочени в бюджетите им. Решението на Конституционен съд възвръща опцията НЗОК да заплаща на лечебните заведения за болнична помощ съответно изпълнената и регистрирана „ надлимитна “ активност.
Решението на Конституционният съд има непосредствено деяние, от което следва и извода, че НЗОК и БЛС следва да приведат в сходство с решението на Конституционен съд всички правила на НРД 2023-2025 година и на останалите актове, уреждащи заплащането на активността на лечебните заведения, които влизат в несъгласие с него.
Последното произтича от член 22, алинея 4 от Закона за Конституционния съд, съгласно който: „ Възникналите правни последствия от акта по алинея 2 се уреждат от органа, който го е постановил. “ Конституционен съд е имал опция да обясни категорично, че „ от обвързващото деяние на решенията на съда следва, че всички правни субекти са задължени да ги преценяват. В правовата страна неизпълнението на решенията на Конституционния съд, неточното им осъществяване или заобикалянето е нарушаване на Конституцията. “ Конституционният съд напомня, че окончателността се демонстрира и по повод на опцията за следващо приемане на правна уредба в несъгласие с акт на съда (така Решение № 7/21.11.2023 година по к.д. № 12/2023г.).
В прорез с постановеното от Конституционен съд решение и правосъдна процедура, обвързваща всички органи и институции да съблюдават това решение, вместо да се подхващат нужните дейности за синхронизиране на подзаконовата нормативна уредба с решението на Конституционен съд, се търси нов метод за париране на тези заплащания към лечебните заведения.
Това се удостоверява от писмото на УС на БЛС адресирано до НЗОК, в което се предлага механизъм за заобикаляне на решението на Конституционният съд - на лечебните заведения, които са надвишили лимитите да им се заплаща на по-ниски цени. Така за една и съща активност на едни лечебни заведения ще бъде платено по една цена, а на други лечебни заведения по друга. Лечебните заведения, които са търсени от пациентите, тъй като лекуват по-добре, ще бъдат осъдени с понижаване на цената, а тези, които не лекуват добре и не са търсени от пациентите, ще бъдат облагодетелствани от това.
В решението на Конституционен съд е признато, че „ Разходът за лекуването на едно съответно лице ще бъде с идентична тежест от позиция на общата разходна част на бюджета на НЗОК, без значение дали е било лекувано в лечебното заведение с „ нарушени “ размери и стойности по контракт по член 59, алинея 1 ЗЗО, или е трябвало да получи здравна помощ от различен реализатор на болнична здравна помощ с „ наличен размер “.И юридически, и математически видяно, използването на безспорната възбрана по член 55а, алинея 2 ЗЗО не дава никаква съответна гаранция, че повече здравноосигурени лица ще имат право да получат лекуване, финансирано по бюджета на НЗОК. “ Пак в Решението на Конституционен съд се съдържа и статистика по повод разноските за лекуване на пациентите и варирането им.
Обръщаме внимание и на обстоятелството, че препоръчаната от съюза алтернатива за заплащане на по-ниски цени на едни лечебни заведения не е уредена и не съществува като опция в НРД 2023-2025. От своя страна приемането на такава наредба би означавало, че лечебните заведения, които имат висококачествена здравна помощ и са търсени от пациентите, тъй като оферират квалифицирана услуга, ще бъдат наказвани с понижаване на скъпите, а тези, които „ не лекуват добре “ и не са търсени от пациентите, което зависи и от района, да бъдат облагодетелствани. Подобно дискриминационно и противоречащо на вътрешното ни и европейското законодателство предложение, би препятствало развиването на опазването на здравето в България и би насочило пациентите ни да търсят здравна помощ в чужбина.
Подобно санкционно изменение в цените за лечебните заведения, достигнали лимитите, води и до нарушение на правата на здравноосигурените лица. Понятието „ налична здравна помощ “ по смисъла на член 52, алинея 1 от Конституцията значи опция за здравно лекуване на всички жители при положение на заболяване, равни условия и идентични благоприятни условия за прилагане на лекуването.
Конституционно скрепеният принцип на тъждество с член 6 алинея 1 от Конституцията на Република България, допуска да се държи сметка за общата законова рамка, касаеща съответна сфера на публичните връзки. В тази тенденция еднопосочно е разпознат прогласеният с член 5 т. 5 от Закона за здравното обезпечаване принцип на тъждество за здравноосигурените лица при използването на здравна помощ. Това ще рече, че при зародила нужда всяко наложително здравноосигурено лице е в правото си да се употребява от избран по тип, обсег и размер пакет от здравни действия.
Противно на изложеното предлаганото изменение значи дискриминиране на избрани пациенти за сметка на други, защото против здравноосигурителната си вноска, пациентите ще получат друго платена услуга (по-ниско платена). По-ниско платената услуга е закономерно да бъде и с по-ниско качество, заради нуждата от ограничение на разноските. Което е в ущърб както на пациентка, по този начин и на развиването на здравната ни система, която така и така изостава от европейската.
Приемането на сходно предложение би означавало да се наруши Конституцията на Република България и по особено правилото на правовата страна заложен в чл.4, по този начин и правилото заложен в чл.19,ал.2 от Конституция на Република България, съгласно който „ законът основава и подсигурява на всички жители и юридически лица идентични правни условия за стопанска активност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и пази потребителя. “
Противоречие би се основало и със Закона за здравето, а точно на плануваното вчл.2 „ Опазването на здравето на жителите като положение на цялостно физическо, психическо и обществено благоденствие е народен приоритет и се подсигурява от страната посредством използване на следните правила: 1. равнопоставеност при прилагане на здравни услуги “.
УВАЖАЕМИ ДОЦ. Д-Р СТЕФАНОВСКИ,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ,
УВАЖАЕМИ Д-Р МАДЖАРОВ,
На този стадий лечебните заведения не вземат участие директно в преговорния развой сред НЗОК и БЛС, които дефинират цените на клиничните пътеки. Но е значимо да не забравяме, че лечебните заведения са страни по договорите с НЗОК.
По тази причина, с цел да се преодолеят несъгласията на сегашната нормативна уредба с решението на Конституционния съд, показваме подготвеност за подкрепяне в намирането на решение, договаряния, в това число предоставяне на хрумвания за възстановяване метода за реализиране на надзор на разходването на тези обществени средства.
Освен това отпадането на дисциплинарната мярка за неплащане на надлимитната активност, не оставя касата без опция за наказания при нарушавания от страна на лечебните заведения. Така в член 59, ал.11 от Закона за здравното обезпечаване са планувани редица сформира на нарушавания, с нелеки финансови наказания. Също по този начин НЗОК може едностранно да приключи контракта с лечебното заведение като тип глоба при констатиране на хоспитализации, за които няма медицински индикации и които не са основателни.
С оглед на изложеното, ние, в качеството си на представителите на лечебни заведения от всички форми на благосъстоятелност, призоваваме да се направи разискване, с всички участващи и заинтригувани страни в този развой като НЗОК и БЛС подхващат нужните дейности да се отстранен всички текстове от НРД 2023-2025, които влизат в несъгласие със закона и Конституцията, според решението на Конституционния съд от 11 април 2024 година
Призоваваме Правилата за изискванията и реда за използване на член 4, алинея 1, алинея 2 и алинея 3 от Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2024 година признати от Народно събрание на НЗОК на съображение член 4, алинея 4 от ЗБНЗОК, да бъдат приведени в сходство с решението на Конституционен съд, а Механизмът за гарантиране предвидимост и резистентност на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицински помощ по ЗБНЗОК за 2024 г., по реда, на който от НЗОК се заплаща цялата осъществена активност по КП/КПр/АПр на изпълнителите на БМП в годишния интервал да бъде анулиран напълно.
С УВАЖЕНИЕ: Красимир Грудев – ръководител на УС на НСЧБ
Адв. Свилена Димитрова – ръководител на УС на ББА
Проф. доктор Красимир Иванов – ръководител на УС на АУБ
Д-р Васислав Петров – ръководител на УС на ННСОМБАЛ
Д-р Неделчо Тотев – ръководител на УС на СОББ
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ