За промяната в нагласите на компаниите към софтуерните им разходи

За смяната в настройките на фирмите към софтуерните им разноски споделя Димитър Кувашлиев, търговски шеф в „ SQUALIO България “

- Пандемията промени доста процеси и накара доста компании да се приспособяват бързо към променения темп на работа. Това се отрази съществено при администрирането на IT инфраструктурата на разнообразни бизнеси, което пък сподели потребността от верни принадлежности за следене на софтуерните активи. Колко належаща е тя?

- Covid в действителност тласна доста организации към цифрова промяна и смяна на вътрешните им процеси. Наблюдаваме, че множеството от тях не бяха подготвени за сходни промени и даже на сляпо се впуснаха към адаптирането на технологии, които не дават отговор навръх потребностите им. При много компании това води до преразход и на дневен ред пристигна и потребността от ръководство на софтуерните активи. Всяка организация, която се интересува от разноските си за програмен продукт и има потребност от проследяемост на вложенията си в IT, се нуждае от сходен вид услуга за ръководство на софтуерните активи. По време на пандемията видяхме рекорден брой корпорации, които потърсиха сходна услуга за първи път, като работата им с нас докара до спестяването на десетки милиони евро в преразходи.

- Променя ли се методът, по който бизнесът възнамерява своите софтуерни вложения?

- В днешно време бизнесът и осведомителните технологии вървят ръка за ръка и са взаимозависими. Ако една компания изостава софтуерно, тя рискува да загуби позиции по отношение на разрастващата се конкуренция. При множеството компании на запад се следи по-голяма зрялост при планирането на софтуерни вложения, тъй като са наясно, че без технологии няма напредък. В България има доста зрели компании и напоследък се следи възходящ интерес към услугите за обмисляне и оптимизация на вложенията в IT, което е доста добър сигнал.

- Колко значима е оптимизацията на разноските за другите типове програмен продукт, употребени от една компания?

- Оптимизацията на софтуерни разноски може да има сериозна роля в една компания. Ако гледаме от позитивната страна на нещата, мога да загатна случай, в който помогнахме на сериозна финансова институция да понижи разноските си за съответен производител, което докара до освобождение на основна част от бюджета им и го релокираха към други належащи планове. От отрицателната страна обаче, в случай че компания бъде одитирана от огромните софтуерни производители и се открият несъответствия с лицензионните политики на вендора в закупения и употребен програмен продукт, налице е риск с налагане на санкции в размер на милиони левове, а това би заплашило съществуването на тази компания. Идеята за структурирано ръководство на софтуерните активи е да има проследяемост на всичко протичащо се в една IT инфраструктура, което да даде взор върху вярното разходване на IT бюджета. Това дава сигурност, че няма заплаха от евентуалните санкции, за които загатнах. Когато има построени процеси, шансът за проблеми с бъдещето развиване на компанията е редуциран до най-малко, а опцията за плануван и здравословен напредък – допустимо най-хубава.

- Какъв вид компании най-вече могат да завоюват или изгубят от сходно усъвършенстване на разноските?

- Колкото по-голяма е една организация, толкоз по-големи са опциите за оптимизация на софтуерните разноски, защото инфраструктурата им е по-сложна и по-трудна за ръководство. Големите компании са най-печелившите от сходен вид услуги, до момента в който за губещи (ако можем да приемем, че има такива) могат да се посочат софтуерните производители, чиито контракти и артикули биват усъвършенствани. Ако следва възобновяване на контракт с производители като Microsoft, IBM, Oracle, SAP и други, то тогава сигурно имаме защо да си приказваме без значение от бранша, в който компанията оперира. Много от тези по този начин наречени обемни лицензирания костват на фирмите милиони левове, а опитът ни демонстрира, че има ли подобен контракт, има и опция за неговата оптимизация. Опитът ни в България демонстрира, че този вид услуги навлизат от ден на ден и последната година беше рекордна за нас в това отношение. Имахме сполучливи планове с някои от най-големите структури в България измежду банки, университети, IT компании и други. На база на тези резултати мога да кажа, че несъмнено бизнесът в България стартира по-сериозно да гледа на опциите за оптимизация на IT разноските си и схваща значимостта на този развой. Но в случай че би трябвало да се съпоставяме с готовността на западните компании в това отношение, несъмнено има какво още да се желае. На запад тези услуги и процеси имат дълга история и са се трансформирали в рутина, до момента в който у нас занапред навлизат. С други думи към момента нямаме базата за съпоставяне на методите, защото са изцяло разнообразни.

- Кои са част от препоръките за по-добро ръководство на IT активи, които бихте дали при една бизнес консултация?

- Трябва да се стартира отнякъде и да се слагат дълготрайни и краткосрочни цели. Компанията би трябвало да знае какво прави и какво желае да реализира от използването на сходен вид услуга. Задължително е да има опция за управление на процеса по ръководство и за непрекъснат контакт с сътрудници и снабдители, както и да се наблюдават трендовете на софтуерния пазар. Бих показал следните като по-конкретни:

- Създайте централизирана система за репортинг и бистрота.

- Анализирайте по какъв начин се употребяват софтуерните активи в организацията ви.

- Използвайте информацията за предоговаряне на цените с доставчици/вендори.

- Контролирайте процесите за избор на съответен програмен продукт и апликация.

- Оптимизирайте както от финансова позиция, по този начин и от софтуерна.