За произхода и значението на името Твърдица“ през годините е

За произхода и смисъла на името „ Твърдица “ през годините е писано доста. Изхождайки от богатия изворов материал, както и от наличните условия и обстоятелства, в научната литература напълно правдоподобно е признато мнението, че името на обитаемото място тясно е обвързвано с крепостта „ Градището “ над гр. Твърдица. Специалистите са единомислещи, че „ Твърдица “ произлиза от старобългарската дума „ твърдина (тврдинiа) “, която значи „ цитадела, барикада “. Турците прибавят към главното име втора съставка - „ Кюберан “ (Фердич – Кюберан), което значи, че селището е административен център с турска и българска администрация и седмичен пазар.

Триград - в пазвите на Родопите

 Наличните данни сочат, че регионът на Твърдица е населяван от най-дълбока античност. Разкрити каменни оръдия на труда в близките пещери („ Пчена, „ Свирчинашката “, „ Богомилската) свидетелстват, че по тези места са живели първобитни хора от каменната ера. Първото до момента известно поселище на територията на Община Твърдица е датирано от новокаменната ера. Следи от него са открити в долните културни пластове на селищна могила “Кицова ”, ситуирана при сливането на реките Твърдишка и Козаревска, в най-южната част на рида Лагун. Там са открити оръдия на труда и керамични фрагменти, които се отнасят към интервала от VII хиляди прочие Хр. до края на бронзовата ера (II хиляди прочие Хр.). С многослойните културни напластявания в могилата може образно да се наблюдава живота в Твърдишката долина в продължения на хилядолетия.

 Върху самата могила и северно от нея, върху южната част на рида Лагуна, са разкрити следи и от тракийско заселване от І хиляди прочие Хр. Доказателство за това са откритите в надгробна могила съдове в заравяне на тракийски благородник от IV-III в. прочие Хр. За високия обществен статус на знатния тракиец приказват и сребърният нагръдник, стоманен меч – махайра и стоманени върхове на копия.

 С богатата просвета на траките се свързват и множеството други надгробни могили в котловината, както и редица замъци. Към този интервал се отнася и античното светилище в местността " Жельови камъни ", намираща се южно от с. Оризари. Във високата част на каменисто нагорнище, в камъните са изсечени слънчеви кръгове, площадка за ритуали и шарапана. Интерес съставлява една фигура, както и „ кулоар “, насочен в посоката североизток/югозапад. Предполага се, че това е било древнотракийско светилище на слънцето. Дълговременното тракийско наличие в региона е засвидетелствано и от голям брой монетни находки. Към този интервал се отнасят и няколко разкрити монети на Филип II Македонски и на Александър Македонски (IV в. прочие Хр.).

 По време на мощното келстско настъпление при започване на III в. прочие Хр. (278 година прочие Хр.) локалното тракийско население понася съществени поражения и евентуално тогава жителите на селището при Кицовата могила се реалокират в поречието на р. Блягорница – на 5 км източно от днешния Твърдица. Както е известно, келтите основават своя страна на Балканите със столица Тиле (Тюле), чиято хипотетична локализация е днешното село Тулово, намиращо се на 37 км западно от Твърдица. Твърдишката долина влиза в рамките на Келтското царство, което просъществува 60 години, до 218 година прочие Хр., когато е унищожено от траките.

 Върху рида Лагуна съществува населено място и през римския интервал (I-IV в. сл. Хр.). Откритите по време на археологически изследвания многочислени керамични фрагменти от погребения и монети значително обогатяват информацията за селището. Намерени са монети на императорите Антоний Пий (138-161 г.), Гордиан III (238-244 г.), Клавдий II Готски (268-270 г.), Константин I Велики (306-337 г.).

 Тези земи попадат под властта на Рим в I в. прочие Хр., а при започване на I в. сл. Хр. влизат в римската провинция Хемимонт. Следи от заселвания от това време се срещат в землищата на съвсем всички селища от община Твърдица. От находките от римския интервал необикновен интерес съставлява, съхраняваната в Националния археологически музей, римска военна тапия, която съдържа информация за помощните войски в тази провинция и кохортата, евентуално квартирувала в Твърдица. Наличието на войсково поделение тук не е инцидентно, защото през Твърдишкия проход минава един от основните пътища по направлението север-юг, свързващ Подунавието с Тракия и южните морета. Този римски път, който най-вероятно е работил още през тракийско време, на север от прохода минава през огромния градски център Никополис пъкъл Иструм (дн. с. Никюп, Великотърновско), а на югоизток – през Кабиле (дн. до Ямбол) и Адрианопол (Одрин) отива към Константинопол. Минавайки през Твърдишката долина, южно от днешния град, този значим друм се пресича с различен – далечния предходник на днешния подбалкански път, който свързва Черно море със Сердика (дн. София) и западните територии на Балканския полуостров. Паралелно с посочените два основни пътя работят и голям брой второстепенни (локални) пътища. В региона на Твърдица до наши дни са непокътнати цели сектори от римските пътища, които заради каменната си настилка са наричани от локалното население „ калдъръма “.

 Кръстопътното значение на района се ускорява изключително когато Константинопол става столица на Източната римската империята - Византия. През ІV - VІ век в старопланинските проходи се построяват редица замъци за отбрана против нахлуването на безчовечен племена от север. Част от тази отбранителна система е показана от крепостите: „ Градището ” и „ Голяма Кутра “ (Стражераница) над Твърдица, „ Градището ” над кв. „ Козарево “, „ Калята ” - североизточно от Шивачево и други През VI век в региона стартира трайното определяне на славянски племена. Поради стратегическото си състояние - на входа на прохода, регионът на Твърдица, с прилежащите му замъци, е имал значимо смисъла и през Средновековието. За първи път е включен в рамките на българската страна при започване на VIII век, дружно с региона Загоре, при ръководството на хан Тервел (700-721 г.).

 По време на Втората българска страна (XII-XIV в.), когато столица става Търново, ролята на Твърдишкия проход доста нараства. Показателно за значимостта на тукашното населено място е самото му наименование - „ Твърдица “, произлизащо от старобългарската дума „ твърдина “ (крепост, укрепление), която в тази ситуация се се отнася за крепостта " Градището ", намираща се на 1.5 км северно от актуалния град. Крепостта в началото е построена от траките, само че е поддържана и доразвивана през ранновизантийската ера, като доближава своя връх през ХІІ – ХІV век, когато става крепост-град. Смята се, че крепостта е била и непрекъснато населено място, а не място, в което да се крие локалното население, единствено при положение на вражеско нахлуване. За това приказва и употребяваното име " Градището ", което допуска за укрепено оборудване с огромни размери и значима роля в историята на района.

 Така да вземем за пример Твърдица се оказва в центъра на събитията към въстанието за избавление на България от византийско робство, водено от братята Петър и Асен. Последните на няколко пъти се срещат с византийската армия към крепостта. Византийският хронист Никита Хониат оповестява: " Като се надяваха на своите недостъпни места и се облягаха на прекомерно многочислените си замъци, ситуирани високо на стръмни скали, те въобще бяха надменни по отношение на ромеите, а тогава те се хвърлиха в намерено въстание ". И в реалност, старопланинските проходи били по този начин предпазени, че византийския император Исаак II Ангел не съумява да проникне на север от планината и да потуши въстанието. По-късно, напролет на 1187 година, посредством голям обход на Средна Стара планина, по направление София - Ловеч, императорът още веднъж прави опит да разгроми въстаниците. Но и този опит приключва несполучливо. През 1190 година Исак II Ангел подхваща нов поход по море и суша, само че българите се приготвят доста добре за този конфликт. Императорът намира тамошните укрепления и градчета предпазени доста по-силно и обиколени с новоиздигнати стени, които в редица случаи се увенчавани с кули. След несполучливата блокада на Търново и лъжливата новина за куманската опасност откъм река Дунав Исаак II Ангел потегля обратно за Византия през Стара планина. Тогава авансово заелите Твърдишкия проход българи нападат и нанасят огромно проваляне на византийската армия.

 По времето на цар Иван Асен II (1218-1241 г.) регионът от Сливен до Карлово образува административната област Крънска хора. Твърдица, като и редица други обитаеми замъци по южния скат на Средна Стара планина, е включена в състава на тази област, чиято съществена функционалност е да охранява старопланинските проходи.

 По-късно, в края на XIII век, по време на въстанието под управлението на Ивайло, войските в крепостите по Стара планина героичен отблъскват византийците. Тогава византийският хронист Мануил Фил, възпяващ подвизите на Михаил Глава, по отношение на похода му против българския цар Ивайло през 1278 год., загатва за Твърдица: " Червезица е очевидец за Твърдица, Мъглиж пък е съсвидетел с Крън....та всеки свидетел да узнае за това. " Един от върховете на твърдишката бойна популярност е чутовния подвиг, проявен при отблъскването на византийските пълчища през 1278 година Три месеца войските на Михаил Глава Тарханиот държат в обсада крепостта „ Градището “. Боляринът Влайо, като вижда че цар Константин Тих побягва, прибързва да се поклони на врага, при което оставените самите на себе си твърдичани не престават мъжествено да защищават родното си огнище. И едвам когато близката черква Руини от крепостта " Света Петка " се оказва разрушена, бранителите на крепостта поставят оръжие. Историците смятат, че точно тази победа на ромеите е възпята от византийския стихотворец Мануил Фил към 1305 година Между прочее съществуват сведения и за присъединяване на татарски войски в борбата. В легендата за рухването на Твърдица се приказва за „ татарската блокада “, която съумява с помощта на измяната. За тези събития през днешния ден припомня топонимът „ Татарската канара “, отнасящ се за канара, и в този момент възвисяваща се в покрайнините на града.

 Днес от средновековния град-крепост Твърдица, прочут като „ Градището “, са непокътнати обилни елементи от крепостните му стени, достигащи на височина до 5 м. и заграждащи повърхност от 25 000 кв. м. Пред източната стена на крепостта се намират отломки на средновековна черква със непокътнати стени до 1,5 м и следи от фрески (днес са затрупани). Вероятно това е църквата „ Св. Петка “ (Св. Параскева), която се загатва в преданията за отбраната на крепостта и чийто правоприемник е по-късно построената, и през днешния ден съществуваща, градска черква „ Св. Петка “.

 Източно от „ Градището “, на 1,1 км по права линия, върху едноименния връх се намира крепостта „ Голяма кутра ”/ " Стражераница ". Според Никола Койчев по негово време, на върха е имало основи на цитадела. Едно от наименованията ѝ – " Стражераница " дава съображение да се допусна, че тук става въпрос за стражеви пост – наблюдателница, който е изпълнявал поддържащи функционалности към средновековния Твърдица. Останки стоят и от средновековната цитадела „ Шешкинград “, която е построена на естествено предпазено скално нагорнище, най-достъпно от север. Забелязват се следи от трап, с към 6 м ширина и към 4 м дълбочина построен от северната, североизточната и северозападната страна на хълма. За естествена защитна стена са служели отвесни скали, високи тук-там до към 10 м и ограждащи възвишението като венец. До мястото може да се стигне по основния път Твърдица – Елена, като на вододелното било на планината при Предела се завие на дясно (на изток) и се поеме по път за ваканционното населено място „ Чумерна “, което е ситуирано на към 1,5 км северно по права линия от Шешикинград.

Инфо: www.svetimesta.com