Нова битка в тридесетгодишната война за пенсионна реформа във Франция
За президента залогът е освен стопански, само че и политически и значително ще предопредели траекторията на втория му мандат. Дори Макрон да завоюва парламентарната борба, тази на улицата може да се окаже по-сложна. Числата демонстрират, че Франция не може да си разреши да продължава както до момента.
" Англичаните си имат своя ирландски проблем, американците - своя проблем с оръжията, а ние си имаме нашия пенсионен проблем. " Думите на някогашния министър председател Едуар Филип отлично обобщават обезсърчаващото чувство у голям брой френски политици, не съумели да реализират пробив в 30-годишната борба за промяна на пенсионната система. Самият Филип направи опит през 2019 година, когато беше министър председател по време на първия мандат на президента Еманюел Макрон, само че всичко завърши след вълна от стачки и връхлитането на коронавирус пандемията, която пренареди целите на държавното управление.
Реклама
Сега Макрон още веднъж се захваща с една от свещените крави на френската нация. " Както ви дадох обещание, това ще бъде годината на пенсионната промяна, която цели да балансира пенсионната ни система за идващите години и десетилетия. Трябва да работим повече ", съобщи президентът в новогодишното си послание към французите. И на 10 януари министър председателят Елизабет Борн показа проектозакон за промени на разпоредбите за излизане в пенсия. Основната мярка е последователно повдигане на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години до 2030 година, което е мощно непопулярно измежду французите и синдикатите, които дават обещание съдбоносен отпор . " Ако за Еманюел Макрон това е " майката на всички промени ", за нас е " майката на всички борби ", разяснява войнствено Фредерик Суйо, ръководител на един от огромните профсъюзи, Force Ouvrière.
За Макрон залогът е освен стопански - задръстване на пробойните в обществената система, които тежат на бюджета и качват дълга, надлежно подкопават позицията на Франция в Европейски Съюз и тормозят финансовите пазари, които още веднъж стартират да санкционират неприятната фискална дисциплинираност. Съдбата на пенсионните промени ще бъде сериозен политически тест за способността на президента да реформира Франция по време на втория си мандат. Ако той успее там, където мнозина негови прародители са се препъвали, ще потвърди, че до края на престоя си в Елисейския замък има късмет да направи смислени неща, макар че изгуби парламентарното си болшинство на изборите предходната година. Ако се провали, ще стане ясно, че в настоящия си мандат той няма по какъв начин същински да ръководи, а просто да се оправя някак.
Колко е значимо да има промени
Пенсионната промяна е по едно и също време смела, по-малко амбициозна от обещаното и доста закъсняла, отбелязва сп. Economist. Смела е, тъй като съгласно изследванията близо 70% от французите са срещу повдигането на пенсионната възраст. Всички синдикати са обединени в съпротивата си, дават обещание " всеобща готовност " и първата общонационална стачка на 19 януари към този момент сковава Франция. Знак за политически кураж е и фактът, че измененията не бяха отсрочени макар набиращата мощ инфлация, поскъпващата сила, забавения стопански напредък и мрачните настройки на семействата и бизнеса на фона на всичко това.
В същото време препоръчаната промяна е по-малко радикална както от тази, която Макрон опита да прокара през 2019 година, по този начин и от обещанията му по време на предизборната акция да вдигне пенсионната възраст до 65 години. Но пък държавното управление предлага повдигане на осигурителния стаж до 43 години вместо досегашните 41. Мерките включват и някои отстъпки, които да създадат по-лесно приемането на политическа поддръжка в Народното събрание, като повдигането на минималната пенсия до 1200 евро от сегашните 900, опция за пенсиониране на 67 години без значение от стажа, както и по-ранно пенсиониране за почналите работа млади и хората с приети за тежки специалности.
Реклама
Но промяната е и закъсняла и числата демонстрират, че Франция не може да си разреши да продължава както до момента. Средната възраст, на която френските мъже се пенсионират сега, е 60 години и е третата най-ниска измежду страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). За съпоставяне - законовата възраст за излизане в пенсия за мъжете е 67 години в Германия, Италия и Дания и 66 години в Испания (ще се вдигне до 67 през 2027 г.) и Англия. Освен това френските пенсионери получават приблизително 54.4% от последната си заплата, до момента в който междинното за Европейски Съюз е 46.2% по данни на Европейската комисия.
Този прекрасен живот обаче си има цена. Франция харчи близо 14% от своя Брутният вътрешен продукт за пенсии, което е близо два пъти по отношение на междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Според финансовия министър Бруно льо Мер до 2030 година дефицитът във френската пенсионна система ще доближи до 14 милиарда евро. Предложените от държавното управление промени би трябвало да съумеят да затворят тази дупка.
И какъв е шансът да бъдат прокарани
Смекчаването на промяната се пояснява като подадена ръка към дясната партия " Републиканците ", на които Макрон разчита, с цел да успее да мине законопроекта през Народното събрание, защото неговата центристка коалиция " Заедно! " има 250 депутати при нужни 289 за болшинство. Президентът се надява до есента измененията да бъдат дефинитивно признати, като в случай че не получи поддръжка, има опция да прибегне до парламентарен механизъм за изключителни компетенции за прокарването им, само че това би могло да провокира избор на съмнение и предварителни избори.
Дори Макрон да завоюва парламентарната борба, тази на улицата може да се окаже по-сложна. Франция е изправена пред интервал на стачки, неодобрение и транспортен безпорядък. Но в случай че президентът желае да остави свястно завещание от втория си мандат, ще би трябвало уверено и търпеливо да мине през това, без да се огъне.
" Англичаните си имат своя ирландски проблем, американците - своя проблем с оръжията, а ние си имаме нашия пенсионен проблем. " Думите на някогашния министър председател Едуар Филип отлично обобщават обезсърчаващото чувство у голям брой френски политици, не съумели да реализират пробив в 30-годишната борба за промяна на пенсионната система. Самият Филип направи опит през 2019 година, когато беше министър председател по време на първия мандат на президента Еманюел Макрон, само че всичко завърши след вълна от стачки и връхлитането на коронавирус пандемията, която пренареди целите на държавното управление.
Реклама
Сега Макрон още веднъж се захваща с една от свещените крави на френската нация. " Както ви дадох обещание, това ще бъде годината на пенсионната промяна, която цели да балансира пенсионната ни система за идващите години и десетилетия. Трябва да работим повече ", съобщи президентът в новогодишното си послание към французите. И на 10 януари министър председателят Елизабет Борн показа проектозакон за промени на разпоредбите за излизане в пенсия. Основната мярка е последователно повдигане на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години до 2030 година, което е мощно непопулярно измежду французите и синдикатите, които дават обещание съдбоносен отпор . " Ако за Еманюел Макрон това е " майката на всички промени ", за нас е " майката на всички борби ", разяснява войнствено Фредерик Суйо, ръководител на един от огромните профсъюзи, Force Ouvrière.
За Макрон залогът е освен стопански - задръстване на пробойните в обществената система, които тежат на бюджета и качват дълга, надлежно подкопават позицията на Франция в Европейски Съюз и тормозят финансовите пазари, които още веднъж стартират да санкционират неприятната фискална дисциплинираност. Съдбата на пенсионните промени ще бъде сериозен политически тест за способността на президента да реформира Франция по време на втория си мандат. Ако той успее там, където мнозина негови прародители са се препъвали, ще потвърди, че до края на престоя си в Елисейския замък има късмет да направи смислени неща, макар че изгуби парламентарното си болшинство на изборите предходната година. Ако се провали, ще стане ясно, че в настоящия си мандат той няма по какъв начин същински да ръководи, а просто да се оправя някак.
Колко е значимо да има промени
Пенсионната промяна е по едно и също време смела, по-малко амбициозна от обещаното и доста закъсняла, отбелязва сп. Economist. Смела е, тъй като съгласно изследванията близо 70% от французите са срещу повдигането на пенсионната възраст. Всички синдикати са обединени в съпротивата си, дават обещание " всеобща готовност " и първата общонационална стачка на 19 януари към този момент сковава Франция. Знак за политически кураж е и фактът, че измененията не бяха отсрочени макар набиращата мощ инфлация, поскъпващата сила, забавения стопански напредък и мрачните настройки на семействата и бизнеса на фона на всичко това.
В същото време препоръчаната промяна е по-малко радикална както от тази, която Макрон опита да прокара през 2019 година, по този начин и от обещанията му по време на предизборната акция да вдигне пенсионната възраст до 65 години. Но пък държавното управление предлага повдигане на осигурителния стаж до 43 години вместо досегашните 41. Мерките включват и някои отстъпки, които да създадат по-лесно приемането на политическа поддръжка в Народното събрание, като повдигането на минималната пенсия до 1200 евро от сегашните 900, опция за пенсиониране на 67 години без значение от стажа, както и по-ранно пенсиониране за почналите работа млади и хората с приети за тежки специалности.
Реклама
Но промяната е и закъсняла и числата демонстрират, че Франция не може да си разреши да продължава както до момента. Средната възраст, на която френските мъже се пенсионират сега, е 60 години и е третата най-ниска измежду страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). За съпоставяне - законовата възраст за излизане в пенсия за мъжете е 67 години в Германия, Италия и Дания и 66 години в Испания (ще се вдигне до 67 през 2027 г.) и Англия. Освен това френските пенсионери получават приблизително 54.4% от последната си заплата, до момента в който междинното за Европейски Съюз е 46.2% по данни на Европейската комисия.
Този прекрасен живот обаче си има цена. Франция харчи близо 14% от своя Брутният вътрешен продукт за пенсии, което е близо два пъти по отношение на междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Според финансовия министър Бруно льо Мер до 2030 година дефицитът във френската пенсионна система ще доближи до 14 милиарда евро. Предложените от държавното управление промени би трябвало да съумеят да затворят тази дупка.
И какъв е шансът да бъдат прокарани
Смекчаването на промяната се пояснява като подадена ръка към дясната партия " Републиканците ", на които Макрон разчита, с цел да успее да мине законопроекта през Народното събрание, защото неговата центристка коалиция " Заедно! " има 250 депутати при нужни 289 за болшинство. Президентът се надява до есента измененията да бъдат дефинитивно признати, като в случай че не получи поддръжка, има опция да прибегне до парламентарен механизъм за изключителни компетенции за прокарването им, само че това би могло да провокира избор на съмнение и предварителни избори.
Дори Макрон да завоюва парламентарната борба, тази на улицата може да се окаже по-сложна. Франция е изправена пред интервал на стачки, неодобрение и транспортен безпорядък. Но в случай че президентът желае да остави свястно завещание от втория си мандат, ще би трябвало уверено и търпеливо да мине през това, без да се огъне.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ