Великден във фургон: Как посрещат празника хората с изгорели къщи в село Воден
За празника се готвят и хората, които останаха без домове поради естествени стихии. Опустошителните пожари предишното лято оставиха няколко фамилии без покрив над главите им. С едно от тях ви срещаме през днешния ден - за Великден във фургон и вярата. След опустошителните пожари предишното лято, по Коледа ви разказахме за фамилиите в село Воден, които посрещнаха празниците във фургони, само че с вяра.
През лятото огънят лиши дома им, само че няколко седмици по-късно ориста им донесе най-ценния подарък - дребния Ники. Осиновеното момченце, което върна вярата в сърцата и им напомни, че могат да мечтаят.
" Живеем за него. Сега към този момент проходи, годинка и три месеца, в този момент на 28-и ще направи годинка и четири. Най-вече да сме здрави, то като има здраве, другото се реализира. Да няма към този момент такива неприятни бедствия ", описа пред Българска национална телевизия Даниела Николова – майка на Ники.
Семейството към момента живее във фургон. Ще посрещне Възкресение непретенциозно, само че изпълнено с религия, че по-добрите дни предстоят.
" Сега ще създадем козунаци, ще боядисаме яйца. Ще боядисаме на Никито една алена точка за здраве. Купих му подложка за яйца, да му украся поставката, да си има и той подложка, да не е лишен от нищо. Той ни крепи, той ни е най-голямото благополучие, което пристигна след пожара ", добавя дамата.
За бабата на Ники - Калинка Ковачева, споменът от ужаса на оня ден не избледнява. Мъката ѝ е жива, а паниката не си отива:
" От този пожар подобен стрес получих – нито обмислям, нито мога да кажа имената на хората. Толкова съм уплашена. Много е мъчно, доста е тежко, има още поправки по къщата. И по този начин. Ще стане, но по кое време ще стане? "
Страхът също е там - наред с терзанията за идващото лято и ненаучените уроци.
" Искам към този момент да свърши неприятното така към този момент да мине. Да си влезнем в къщата и нека да няма повече пожари. Просто се опасяваме, тъй като доста е огромна отново тревата по улиците, около асфалта и в случай че пламне това нещо, отново ще изгорим. Все това си мисля. "
Единствената разтуха за баба Калинка е дребният ѝ внук. Ники, който все по-уверено стъпва в близост. В непосредственост до фургона е и новият им сглобяем дом. Мястото, в което фамилията се надява да го отгледа.
" Къщата… би трябвало към този момент да сложим гипсокартона, мазилката е направена изпод, балатум и да се настаняваме. ВиК-то да пуснем. Обзавеждане от общината, които ни отпуснаха 2500 лв., мебелите са в Ямбол във компанията, още не сме ги взели, тъй като няма къде да ги сложим. ", уточни Даниела.
Въпреки неналичията, семейството е подготвена да посрещне Великден. С боядисани яйца и тиха признателност. За Ники, който осмисля празника даже сред ламаринени стени. И за усмивката му, която кара болката да отстъпва, а чудесата да се случват. Точно в точния момент.
През лятото огънят лиши дома им, само че няколко седмици по-късно ориста им донесе най-ценния подарък - дребния Ники. Осиновеното момченце, което върна вярата в сърцата и им напомни, че могат да мечтаят.
" Живеем за него. Сега към този момент проходи, годинка и три месеца, в този момент на 28-и ще направи годинка и четири. Най-вече да сме здрави, то като има здраве, другото се реализира. Да няма към този момент такива неприятни бедствия ", описа пред Българска национална телевизия Даниела Николова – майка на Ники.
Семейството към момента живее във фургон. Ще посрещне Възкресение непретенциозно, само че изпълнено с религия, че по-добрите дни предстоят.
" Сега ще създадем козунаци, ще боядисаме яйца. Ще боядисаме на Никито една алена точка за здраве. Купих му подложка за яйца, да му украся поставката, да си има и той подложка, да не е лишен от нищо. Той ни крепи, той ни е най-голямото благополучие, което пристигна след пожара ", добавя дамата.
За бабата на Ники - Калинка Ковачева, споменът от ужаса на оня ден не избледнява. Мъката ѝ е жива, а паниката не си отива:
" От този пожар подобен стрес получих – нито обмислям, нито мога да кажа имената на хората. Толкова съм уплашена. Много е мъчно, доста е тежко, има още поправки по къщата. И по този начин. Ще стане, но по кое време ще стане? "
Страхът също е там - наред с терзанията за идващото лято и ненаучените уроци.
" Искам към този момент да свърши неприятното така към този момент да мине. Да си влезнем в къщата и нека да няма повече пожари. Просто се опасяваме, тъй като доста е огромна отново тревата по улиците, около асфалта и в случай че пламне това нещо, отново ще изгорим. Все това си мисля. "
Единствената разтуха за баба Калинка е дребният ѝ внук. Ники, който все по-уверено стъпва в близост. В непосредственост до фургона е и новият им сглобяем дом. Мястото, в което фамилията се надява да го отгледа.
" Къщата… би трябвало към този момент да сложим гипсокартона, мазилката е направена изпод, балатум и да се настаняваме. ВиК-то да пуснем. Обзавеждане от общината, които ни отпуснаха 2500 лв., мебелите са в Ямбол във компанията, още не сме ги взели, тъй като няма къде да ги сложим. ", уточни Даниела.
Въпреки неналичията, семейството е подготвена да посрещне Великден. С боядисани яйца и тиха признателност. За Ники, който осмисля празника даже сред ламаринени стени. И за усмивката му, която кара болката да отстъпва, а чудесата да се случват. Точно в точния момент.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ
