Вълшебната лампа - легендата за чешкия рицар и българската магьосница
За пръв път това поверие е оповестено през 1838 година в Чехия под наслов “Вълшебната лампа”. В нея се споделя за младия чешки рицар Милохнев, който през 1217 година се присъединил в един от кръстоносните походи, проведени от унгарския крал Андрей II (известен и като Андраш II). Милохнев бил стопанин на замъка Дуб (Starˆ Dubˆ), който се намира на левия бряг на р. Сазава, в Коуржинска област на дн. Централна Чехия. По време на военните дейности в Близкия изток благородникът се отличил със своята необуздана смелост и огромна почтеност и заслужил достойнството да бъде част от персоналната свита на крал Андрей.
На връщане от похода, преминавайки през Балканите, кръстоносците били спрени на границите на България от цар Иван Асен II. Както знаем от доста летописи, българският държател сложил ултиматум пред крал Андрей - в подмяна на прекосяване през царството му той изискал за брачна половинка дъщерята на краля, унгарската принцеса Ана Мария.
Докато траели договарянията, кръстоносците и българските аристократи завързали запознанства и ходели дружно на лов. Милохнев изключително доста се сближил с един от българските дворяни - Богорис, в чието име виждаме остарялото прабългарско название Борис. Като Богорис на два пъти в изворите е назван няколко века по-рано и българският княз Борис-Михаил.
Веднъж, преследвайки мечка, Милохнев и Богорис се разделили в гората. Милохнев настигнал звяра, само че не съумял да го убие с копието си. Мечката обаче съумяла да го нападне. В последния миг преди да го убие, се появил Богорис и избавил рицаря. Но той бил доста тежко засегнат. Затова Богорис го отвел в дома си, където го предал на грижите на щерка си Ладика. Ладика е умалителният, нежен вид на името Лада.
Младата българка била доста веща лечителка. Ден и нощ безрезервно тя се грижела за Милохнев и най-после двамата се влюбили един в различен. Когато почнал да оздравява, рицарят запитал за един предмет в стаята си, който бил доста чудноват. Това била една железна лампа с формата на чаша.
На дръжката й, в кръг, били изобразени 12 мъжки фигури, които държели полукълбо със странни знаци
Първият контур бил доста хубав, вторият бил по-грозен и по този начин до последната фигура, която представлявала някакъв недъгав облик.
Милохнев бил доста заинтересован от лампата, тъй като, до момента в който бил в тресчица от раните си, непрекъснато му се коствало, че фигури на нея му шушукат нещо, а един път даже видял по какъв начин се завъртели в някакъв танц. Ладика дала отговор, че не може нищо да му каже за лампата, защото й било неразрешено. Тя била най-ценното от наследството на умрялата й майка и повече не трябва да се приказва за този предмет.
С времето Милохнев се чувствал все по-добре и от ден на ден оздравявал. През това време цар Иван-Асен се оженил за принцеса Ана Мария и кръстоносците си тръгнали от България. Богорис одобрил рицаря за собствен шурей и траял да го води на лов.
Един ден той го поканил на някакъв гуляй с други български аристократи. Но в разгара на веселбата Милохнев с смут видял, че на масата се появил череп, обкован със сребро. Ползван като чаша, българските дворяни пиели от него вино. Рицарят се ужасил и когато пристигнал неговият ред да пие от черепа, го хвърлил на земята. Българите незабавно извадили мечовете си и пробвали да го съсекат, тъй като това било огромна засегнатост за тях. Но Богорис ги спрял, като обяснил, че Милохнев е чужденец и не познава техните традиции. Празненството обаче било провалено.
По пътя към у дома Богорис обяснил на чешкия аристократ, че за българите е доста висока чест да се предложи на външен човек да пие от сходна чаша. Милохнев обаче бил ужасяващ, той непрекъснато повтарял, че черепът наподобява на лампата на Лада и почнал да разпитва за нея.
Тогава домакинът му споделил, че починалата му брачна половинка била потомка на една от най-известните български магьосници - името й било Асла
Лампата била от нея, предавала се през поколенията и в този момент принадлежала на Лада. Но Милохнев решил, че младата му избраница обладава нечиста мощ и го е омаяла с магия. Затова замислил да избяга от вкъщи на Богорис, макар че към този момент бил избраник на щерка му.
Тук би трябвало да напомним, че това е третото уведомление за остарелия български бит за пиянство на вино от обкован със сребро череп на всесилен зложелател. Първият път е казусът с император Никифор Генник, от чийто череп през 811 година кан Крум черпел славянските князе и прабългарските аристократи. Вторият случай е цар Калоян, който също съгласно едно уведомление обковал черепа на император Балдуин I и го употребил за чаша. По всичко проличава, че известията за това не са небивалица, а реалия - остарял прабългарски бит, който е непокътнат и по времето на Втората българска страна.
И по този начин, след пира Милохнев решил да напусне Ладика. Още на идващия ден той се приготвил за потегляне. Богорис настоятелно го молел да остане, Ладика също със сълзи на очи го заклевала да не потегля. Тя му доверила, че към този момент чака дете от него, а в случай че си тръгне и татко й узнае, ще я убие. Годеникът тогава й заречен до два месеца да се върне и тръгнал към Чехия. Но още по време на пътуването той още веднъж се уплашил и изкоренил изцяло от сърцето си възприятията си към българката. Прибрал се в замъка си и не се завърнал.
Веднъж обаче той сънувал Ладика: тя била с рана на гърдите и с мъртво дете на ръце. Милохнев се досетил, че Богорис е схванал за срамната загадка на щерка си и я е умъртвил. В съня на рицаря обичаната му към този момент била мъртва, само че тя протегнала към него лампата и споделила:
“Ти не си ми мъж, само че най-малко бъди мой наследник”!
След години Милохнев се оженил за дъщерята на прилежащия феодал - тя се казвала Берта. На сватбата пристигнали доста посетители, които поднесли най-различни дарове. Една госпожица подала на Берта някаква лампа и изчезнала. След сватбата младоженецът с смут открил, че това била... лампата на Ладика! Осъзнавайки това, той примрял от смут, а като се съвзел, почнал да заклева младата си булка да изхвърли лампата. Берта обаче му декларирала, че по-хубав предмет не е виждала и я запалила. С шок Милохнев видял в пламъка й мъртвата Ладика с детето им на ръце, като 12-те фигури танцували към тях!
На сутринта рицарят закопал лампата, само че вечерта още веднъж я намерил до леглото си. Хвърлял я в езерото, опитал да я строши - само че нищо не пособие, всяка вечер лампата се появявала край него. С течение на времето той доверил на Берта за своя грях, само че и това не помогнало. Страданията го разболели и не след дълго умрял. Преди гибелта си предсказал, че и Берта, която толкоз харесвала лампата, ще бъде прокълната. Не след дълго пророчеството се сбъднало - жена му скоро не издържала на съновиденията, които почнали да я спохождат след гибелта на брачна половинка й, и се хвърлила от крепостните стени.
Замъкът бил изоставен. А измежду жителите от покрайнините му плъзва мълвата, че всяка вечер в руините му се появява призракът на българката
През 1420 година княз Ванке прави водосвет в замъка и с доста молебствия сякаш прогонил злите сили, а лампата се пръснала на части. През 1429 година владението минало в ръцете на нов собственик, само че в прокълнатата постройка още веднъж се появили призраци. Затова и новият му притежател го напуснал и с течение на времето замъкът съвсем изцяло се разрушил.
И до през днешния ден легендата за младата българка с вълшебната лампа и нейното проклинание е жива измежду локалните хора. В последна сметка на това място не се заселил към този момент никой.
Това е невероятната история на Ладика и Милохнев. Тя ни дава доста исторически данни, узнаваме за доста пристрастеност, тъга и проклинание. Но в основата сякаш е най-много мнението, което европейците са имали за нас, българите, като извънредно известни със своите умения в магията - магия, която се корени още в прабългарските времена, оттогава, когато е донесена от източните степи от първите българи на владетеля Аспарух.
На връщане от похода, преминавайки през Балканите, кръстоносците били спрени на границите на България от цар Иван Асен II. Както знаем от доста летописи, българският държател сложил ултиматум пред крал Андрей - в подмяна на прекосяване през царството му той изискал за брачна половинка дъщерята на краля, унгарската принцеса Ана Мария.
Докато траели договарянията, кръстоносците и българските аристократи завързали запознанства и ходели дружно на лов. Милохнев изключително доста се сближил с един от българските дворяни - Богорис, в чието име виждаме остарялото прабългарско название Борис. Като Богорис на два пъти в изворите е назван няколко века по-рано и българският княз Борис-Михаил.
Веднъж, преследвайки мечка, Милохнев и Богорис се разделили в гората. Милохнев настигнал звяра, само че не съумял да го убие с копието си. Мечката обаче съумяла да го нападне. В последния миг преди да го убие, се появил Богорис и избавил рицаря. Но той бил доста тежко засегнат. Затова Богорис го отвел в дома си, където го предал на грижите на щерка си Ладика. Ладика е умалителният, нежен вид на името Лада.
Младата българка била доста веща лечителка. Ден и нощ безрезервно тя се грижела за Милохнев и най-после двамата се влюбили един в различен. Когато почнал да оздравява, рицарят запитал за един предмет в стаята си, който бил доста чудноват. Това била една железна лампа с формата на чаша.
На дръжката й, в кръг, били изобразени 12 мъжки фигури, които държели полукълбо със странни знаци
Първият контур бил доста хубав, вторият бил по-грозен и по този начин до последната фигура, която представлявала някакъв недъгав облик.
Милохнев бил доста заинтересован от лампата, тъй като, до момента в който бил в тресчица от раните си, непрекъснато му се коствало, че фигури на нея му шушукат нещо, а един път даже видял по какъв начин се завъртели в някакъв танц. Ладика дала отговор, че не може нищо да му каже за лампата, защото й било неразрешено. Тя била най-ценното от наследството на умрялата й майка и повече не трябва да се приказва за този предмет.
С времето Милохнев се чувствал все по-добре и от ден на ден оздравявал. През това време цар Иван-Асен се оженил за принцеса Ана Мария и кръстоносците си тръгнали от България. Богорис одобрил рицаря за собствен шурей и траял да го води на лов.
Един ден той го поканил на някакъв гуляй с други български аристократи. Но в разгара на веселбата Милохнев с смут видял, че на масата се появил череп, обкован със сребро. Ползван като чаша, българските дворяни пиели от него вино. Рицарят се ужасил и когато пристигнал неговият ред да пие от черепа, го хвърлил на земята. Българите незабавно извадили мечовете си и пробвали да го съсекат, тъй като това било огромна засегнатост за тях. Но Богорис ги спрял, като обяснил, че Милохнев е чужденец и не познава техните традиции. Празненството обаче било провалено.
По пътя към у дома Богорис обяснил на чешкия аристократ, че за българите е доста висока чест да се предложи на външен човек да пие от сходна чаша. Милохнев обаче бил ужасяващ, той непрекъснато повтарял, че черепът наподобява на лампата на Лада и почнал да разпитва за нея.
Тогава домакинът му споделил, че починалата му брачна половинка била потомка на една от най-известните български магьосници - името й било Асла
Лампата била от нея, предавала се през поколенията и в този момент принадлежала на Лада. Но Милохнев решил, че младата му избраница обладава нечиста мощ и го е омаяла с магия. Затова замислил да избяга от вкъщи на Богорис, макар че към този момент бил избраник на щерка му.
Тук би трябвало да напомним, че това е третото уведомление за остарелия български бит за пиянство на вино от обкован със сребро череп на всесилен зложелател. Първият път е казусът с император Никифор Генник, от чийто череп през 811 година кан Крум черпел славянските князе и прабългарските аристократи. Вторият случай е цар Калоян, който също съгласно едно уведомление обковал черепа на император Балдуин I и го употребил за чаша. По всичко проличава, че известията за това не са небивалица, а реалия - остарял прабългарски бит, който е непокътнат и по времето на Втората българска страна.
И по този начин, след пира Милохнев решил да напусне Ладика. Още на идващия ден той се приготвил за потегляне. Богорис настоятелно го молел да остане, Ладика също със сълзи на очи го заклевала да не потегля. Тя му доверила, че към този момент чака дете от него, а в случай че си тръгне и татко й узнае, ще я убие. Годеникът тогава й заречен до два месеца да се върне и тръгнал към Чехия. Но още по време на пътуването той още веднъж се уплашил и изкоренил изцяло от сърцето си възприятията си към българката. Прибрал се в замъка си и не се завърнал.
Веднъж обаче той сънувал Ладика: тя била с рана на гърдите и с мъртво дете на ръце. Милохнев се досетил, че Богорис е схванал за срамната загадка на щерка си и я е умъртвил. В съня на рицаря обичаната му към този момент била мъртва, само че тя протегнала към него лампата и споделила:
“Ти не си ми мъж, само че най-малко бъди мой наследник”!
След години Милохнев се оженил за дъщерята на прилежащия феодал - тя се казвала Берта. На сватбата пристигнали доста посетители, които поднесли най-различни дарове. Една госпожица подала на Берта някаква лампа и изчезнала. След сватбата младоженецът с смут открил, че това била... лампата на Ладика! Осъзнавайки това, той примрял от смут, а като се съвзел, почнал да заклева младата си булка да изхвърли лампата. Берта обаче му декларирала, че по-хубав предмет не е виждала и я запалила. С шок Милохнев видял в пламъка й мъртвата Ладика с детето им на ръце, като 12-те фигури танцували към тях!
На сутринта рицарят закопал лампата, само че вечерта още веднъж я намерил до леглото си. Хвърлял я в езерото, опитал да я строши - само че нищо не пособие, всяка вечер лампата се появявала край него. С течение на времето той доверил на Берта за своя грях, само че и това не помогнало. Страданията го разболели и не след дълго умрял. Преди гибелта си предсказал, че и Берта, която толкоз харесвала лампата, ще бъде прокълната. Не след дълго пророчеството се сбъднало - жена му скоро не издържала на съновиденията, които почнали да я спохождат след гибелта на брачна половинка й, и се хвърлила от крепостните стени.
Замъкът бил изоставен. А измежду жителите от покрайнините му плъзва мълвата, че всяка вечер в руините му се появява призракът на българката
През 1420 година княз Ванке прави водосвет в замъка и с доста молебствия сякаш прогонил злите сили, а лампата се пръснала на части. През 1429 година владението минало в ръцете на нов собственик, само че в прокълнатата постройка още веднъж се появили призраци. Затова и новият му притежател го напуснал и с течение на времето замъкът съвсем изцяло се разрушил.
И до през днешния ден легендата за младата българка с вълшебната лампа и нейното проклинание е жива измежду локалните хора. В последна сметка на това място не се заселил към този момент никой.
Това е невероятната история на Ладика и Милохнев. Тя ни дава доста исторически данни, узнаваме за доста пристрастеност, тъга и проклинание. Но в основата сякаш е най-много мнението, което европейците са имали за нас, българите, като извънредно известни със своите умения в магията - магия, която се корени още в прабългарските времена, оттогава, когато е донесена от източните степи от първите българи на владетеля Аспарух.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ