За пръв път от 5 години Путин не е най-влиятелната личност на сп."Форбс"
За пръв път от 5 години насам съветският президент Владимир Путин не е под №1 в класацията на американското списание " Форбс " за най-влиятелните персони на планетата. Той отстъпва на второ място, изпреварен от китайския държавен глава Си Цзинпин и следван от американския президент Доналд Тръмп, който също слиза с една позиция надолу.
През предходната година изданието не разгласява класацията, а в последната от 2016г. подреждането бе Путин, Тръмп, Ангела Меркел, Цзинпин.
Сега създателите на класацията са подредили 75 мъже и дами, " които карат света да се върти ", или по 1 на всеки 100 милиона поданици на планетата, и разясняват, че описът единствено акцентира събирането на властта в ръцете на шепа хора.
Си Цзинпин за пръв път се изкачва на върха, а на четвърто място е най-влиятелната жена в света - немският канцлер Ангела Меркел. Следват създателят на " Амазон " Джеф Безос, папа Франциск, Бил Гейтс, саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман, индийският министър председател Нарендра Моди и съоснователят на " Google " Лари Пейдж.
Първите двама в листата ще ръководят до 2023 и 2024г., надлежно, до момента в който Тръмп може да е отпред на най-голямата стопанска система и войска в света, само че не съумява да прокара дневния си ред даже през Конгреса, следен от подкрепящите го републиканци, и акцията му е обект на следствие от специфичен прокурор.
Севернокорейският водач Ким Чен Ун (36) изпреварва по въздействие Рупърт Мърдок (39), а в първата половина има доста предприемачи: Марк Зукърбърг (13), Уорън Бъфет (16), Джак Ма (21), Тим Кук (24), Илон Мъск (25) и Сергей Брин (35). За пръв път в листата влизат 17 нови имена, в това число Джеръми Пауъл, ръководител на Федералния запас на Съединени американски щати, Дарън Уудс - ръководителят на " Ексон Мобил " и специфичният проверяващ прокурор Робърт Мюлър.
Използвани са четири критерия:
- власт и въздействие над хората
- какви финансови запаси управлява
- по какъв начин употребява въздействието си
- лимитирано ли е това въздействие в една сфера или се простира в голям брой области.
Авторите не отхвърлят, че в подреждането има прочут детайл на субективизъм и споделят, че не претендират това да е обстоен лист. " Това е най-хубавият ни опит да предвиждаме кой ще има значение в идващите 12 месеца. Целта ни е единствено да предизвикаме разговор, а не да произнесем последната дума. Да помислим: Дали шефът на " Google " е по-влиятелен от този на " Facebook " или " Епъл "? Дали президентът на Турция е по-силен от премиера на Канада? Кого пропуснахме? Къде сбъркахме? "
През предходната година изданието не разгласява класацията, а в последната от 2016г. подреждането бе Путин, Тръмп, Ангела Меркел, Цзинпин.
Сега създателите на класацията са подредили 75 мъже и дами, " които карат света да се върти ", или по 1 на всеки 100 милиона поданици на планетата, и разясняват, че описът единствено акцентира събирането на властта в ръцете на шепа хора.
Си Цзинпин за пръв път се изкачва на върха, а на четвърто място е най-влиятелната жена в света - немският канцлер Ангела Меркел. Следват създателят на " Амазон " Джеф Безос, папа Франциск, Бил Гейтс, саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман, индийският министър председател Нарендра Моди и съоснователят на " Google " Лари Пейдж.
Първите двама в листата ще ръководят до 2023 и 2024г., надлежно, до момента в който Тръмп може да е отпред на най-голямата стопанска система и войска в света, само че не съумява да прокара дневния си ред даже през Конгреса, следен от подкрепящите го републиканци, и акцията му е обект на следствие от специфичен прокурор.
Севернокорейският водач Ким Чен Ун (36) изпреварва по въздействие Рупърт Мърдок (39), а в първата половина има доста предприемачи: Марк Зукърбърг (13), Уорън Бъфет (16), Джак Ма (21), Тим Кук (24), Илон Мъск (25) и Сергей Брин (35). За пръв път в листата влизат 17 нови имена, в това число Джеръми Пауъл, ръководител на Федералния запас на Съединени американски щати, Дарън Уудс - ръководителят на " Ексон Мобил " и специфичният проверяващ прокурор Робърт Мюлър.
Използвани са четири критерия:
- власт и въздействие над хората
- какви финансови запаси управлява
- по какъв начин употребява въздействието си
- лимитирано ли е това въздействие в една сфера или се простира в голям брой области.
Авторите не отхвърлят, че в подреждането има прочут детайл на субективизъм и споделят, че не претендират това да е обстоен лист. " Това е най-хубавият ни опит да предвиждаме кой ще има значение в идващите 12 месеца. Целта ни е единствено да предизвикаме разговор, а не да произнесем последната дума. Да помислим: Дали шефът на " Google " е по-влиятелен от този на " Facebook " или " Епъл "? Дали президентът на Турция е по-силен от премиера на Канада? Кого пропуснахме? Къде сбъркахме? "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ