Горчиво-сладката история на шоколада
За множеството от нас яденето на шоколад е същинска приятност. Истината обаче е, че историята на най-вкусното нещо може би е по-трудна за преглъщане.
Вече има надали не безпределно многообразие от разнообразни типове шоколади. Но по какъв начин се е стигнало до тук? Първата най-известна приложимост на какаото идва от Еквадор, където са открити 5500-годишни керамични съдове и хаванчета, съдържащи следи от теобромин – знак, че там се е употребило какао. Счита се, че шаманите са употребявали такива предмети, с цел да подготвят халюцигенни отвари. В първите шоколадови заводи служащите разбивали какаовите зърна, употребявайки тежки цилиндрични камъни, наречени „ мано “ като преди този момент поставяли зърната върху специфичен нащърбен камък, именуван „ метате “ – уреди, открити от археолозите в Еквадор. В преработката на какаото се употребявал и огън, който да направи зърната по-меки, с цел да може да се образува нещо като паста, след което се оставяли да изстинат или се потапяли в гореща вода, с цел да стане парещ шоколад.
Самите какаови зърна, които също населяват Веракрус и други елементи на Мексико са били употребявани по-активно през 1737 година и то по много забавен метод. Те били употребявани като валута – доказателство, че от време на време парите в действителност порастват по дървета, в случай че не на всички места, то най-малко в някои елементи на света. Една пуйка да вземем за пример коствала 100 какаови зърна.
През 14 век единствено търговците, воините, членовете на благородните и кралските фамилии можели да си разрешат да употребяват какаови питиета. Те ги пиели от златни или от гравирани чаши. След като испанците колонизират Мексико през 16 век, те откраднали рецептата за горещия шоколад и се пробвали да я запазят в загадка от останалите нации. В писмо от 1520 година Ернан Кортес написа писмо до Чарлс V, в което разказва валутата, представляваща какаови зърна като „ нещо, наподобяващо бадеми “ и споделя, че локалните създават парещ шоколад. Говори се, че Христофор Колумб, когато дошъл на място, което през днешния ден е някъде в Никарагуа, 2 века преди Кортес, бил посрещнат от локалните с горчива, лютива шоколадова напитка.
Все отново се смята, че Кортес е първият, който внася шоколада в Европа, макар, че няма задоволителни и цялостни доказателства за това. Той носи няколко подаръка на Чарлс V, само че измежду тях не са открити какаови зърна или шоколадови питиета. Някои откриватели оспорват тази доктрина, потвърждавайки, че по времето, когато какаовите зърна са показани на Европа, завоевателите от дълго време са били забравени. В последна сметка шоколадът става известен в Европа, може би посредством най-много на еврейски търговци, които били прогонени от Испания и се отправили към Холандия.
Някъде към 1580 година почнали постоянните доставки на какао през океана. Кралските фамилии на Испания и Франция харесали напитката и почнали да я показват в разнообразни аристократични кръгове в Европа, от време на време я предстаявли по време на своите сватби, празненства или дипломатически срещи. В средата на 19 век премахването на таксите на шоколада означавало, че всеки може да се възползва от страхотния усет на шоколада, а това от своя страна асъдействало за бързото развиване на производстовот му – фабриките се усъвършенствали и почнали да създават по-големи шоколадови части за доста по-кратко време. Така шоколадът се трансформира в първата стимулантна напитка в Европа.
