Майсторът от село Друган, който разговаря с дърветата
За множеството от нас дърветата в гората са просто част от пейзажа. Кирил Щрапулин обаче вижда в тях облици. Някои усмихнати, други - страшни. Всяко стръкче или корен за самоукия занаятчия в дървопластиката има темперамент. В неговия склад в радомирското село Друган сухите части, събрани през цялата година, оживяват, споделя.
В работилницата на някогашния металург в „ Кремиковци ” отвред следят страшни лица. Макар и дървени, ликовете са подготвени да проговорят и да изгонят злото в кулминационната точка на сурвакарските обичаи. „ Не страшни, а доста страшни. Трябва да са доста страшни, да гонят злите духове и заболяванията ”, изяснява майсторът.
Основен художник на страшилищата от нашите кошмари обаче е природата. Маската, с която споделя, че е най-горд, носи внука му. Намира я в реката. „ Нямах резачка и викнах един мой прочут. Копахме, само че дървото беше наопаки. Когато видях какво е ситуацията, го накарах да копаем повече. Като го изкопахме, отрязахме го и той ми сподели: „ Ти си вманиачен човек ” , показа той.
Цялата къща на Щрапулин в Друган е като изложбена зала със стотици творби на изкуството. Някои от тях имат по-особена сантиментална стойност. „ Бяхме на пикник. И там един от братовчедите на жена ми донесе дърво, което хвърли в огъня. Аз обаче го извадих. И той ме пита: „ За какво ти е този отпадък? ”. С ножката го изрязах, оформих го и той не повярва на очите си ”, описа майсторът.
Кирил ни демонстрира църквата в селото. Осветен през 2016 година, храмът „ Възнесение Господне ” е още едно място, където дървопластиката е на респект. Почти всеки гражданин на Друган е оставил нещо от себе си под формата на подаяние. Макар че огромна част от дърворезбата е проектирана и направена от външна компания, майсторът също е оформил доста от орнаментите.
„ Притеснявах се да стартира иконостаса. Страх ме беше. Там има догми, които би трябвало да се съблюдават. Никога не бях работил такива неща и ме беше боязън да поема тази отговорност ”, разкрива той.
В дома на вярата в селото доминират цветята - по столовете, по рамките на иконите и по всеки детайл от иконостаса. „ Резбата си е резба. Повечето са цветя. Това дава живот на дървото, да направиш листенце, цветче ”, акцентира Щрапулин.
Обратно у дома, измежду своите дървени шедьоври , майсторът признава и за тайната рецепта в моментите, когато креативният развой се запъне. „ Чудя се, чудя се и взема, че пийна една ракийка да видя дали няма да тръгне нанякъде цялата работа ”, изяснява той.
Истинската муза обаче идва от майката природа. Онзи популярен художник, който напълно скоро ще се пробуди. С плашещите кукерски ликове, които ще изгонят злото и под звуците на сурвакарските звънци, чийто глас ще разсъни пролетта.
В работилницата на някогашния металург в „ Кремиковци ” отвред следят страшни лица. Макар и дървени, ликовете са подготвени да проговорят и да изгонят злото в кулминационната точка на сурвакарските обичаи. „ Не страшни, а доста страшни. Трябва да са доста страшни, да гонят злите духове и заболяванията ”, изяснява майсторът.
Основен художник на страшилищата от нашите кошмари обаче е природата. Маската, с която споделя, че е най-горд, носи внука му. Намира я в реката. „ Нямах резачка и викнах един мой прочут. Копахме, само че дървото беше наопаки. Когато видях какво е ситуацията, го накарах да копаем повече. Като го изкопахме, отрязахме го и той ми сподели: „ Ти си вманиачен човек ” , показа той.
Цялата къща на Щрапулин в Друган е като изложбена зала със стотици творби на изкуството. Някои от тях имат по-особена сантиментална стойност. „ Бяхме на пикник. И там един от братовчедите на жена ми донесе дърво, което хвърли в огъня. Аз обаче го извадих. И той ме пита: „ За какво ти е този отпадък? ”. С ножката го изрязах, оформих го и той не повярва на очите си ”, описа майсторът.
Кирил ни демонстрира църквата в селото. Осветен през 2016 година, храмът „ Възнесение Господне ” е още едно място, където дървопластиката е на респект. Почти всеки гражданин на Друган е оставил нещо от себе си под формата на подаяние. Макар че огромна част от дърворезбата е проектирана и направена от външна компания, майсторът също е оформил доста от орнаментите.
„ Притеснявах се да стартира иконостаса. Страх ме беше. Там има догми, които би трябвало да се съблюдават. Никога не бях работил такива неща и ме беше боязън да поема тази отговорност ”, разкрива той.
В дома на вярата в селото доминират цветята - по столовете, по рамките на иконите и по всеки детайл от иконостаса. „ Резбата си е резба. Повечето са цветя. Това дава живот на дървото, да направиш листенце, цветче ”, акцентира Щрапулин.
Обратно у дома, измежду своите дървени шедьоври , майсторът признава и за тайната рецепта в моментите, когато креативният развой се запъне. „ Чудя се, чудя се и взема, че пийна една ракийка да видя дали няма да тръгне нанякъде цялата работа ”, изяснява той.
Истинската муза обаче идва от майката природа. Онзи популярен художник, който напълно скоро ще се пробуди. С плашещите кукерски ликове, които ще изгонят злото и под звуците на сурвакарските звънци, чийто глас ще разсъни пролетта.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ