За повечето хора бракът е обогатяващо и щастливо съпреживяване. Въпреки

За множеството хора бракът е обогатяващо и щастливо съпреживяване. Въпреки това има двойки, които са недоволни от брака си, само че остават дружно. Със сигурност има доста аргументи тези нещастни хора просто да не се откачат един от различен, да прекратят връзката си и да продължат живота си, написа Puls.bg. 
Прочетете още
Като психолог към момента се пробвам да обясня за какво някои нещастни двойки приключват връзката си, до момента в който други не престават да живеят в незадоволство.

Науката за взаимоотношенията се управлява от теорията за взаимозависимостта, създадена от обществените психолози Харолд Кели и Джон Тибо преди повече от половин век. Според тази доктрина всеки сътрудник прави оценка персоналното задоволство от връзката, като съпоставя негативите и позитивите. Докато възприеманите позитиви надвишават негативите, връзката се смята за удовлетворяваща.
Например вашият брачен партньор (мъжки жанр, употребен за удобство) може да е доста придирчив към вашето време и запаси, само че и много даващ във връзка с задоволяването на вашите потребности. Или може би вашият сътрудник ви дава малко, само че изисква още по-малко от вас. Теорията за взаимозависимостта планува, че ще бъдете удовлетворени и в двете обстановки. Едва когато възприеманите негативи надвишават възприеманите изгоди, възприятията на мъка се натрупват във връзката.

Ние даваме на сътрудници си това, което желаят, а в подмяна те дават отговор на нашите потребности. Ако договорим тези обмени вярно, и двете страни би трябвало да почувстват, че са спечелили повече, в сравнение с са дали. Тогава удовлетворението от връзката води до обвързване, съгласно теорията за взаимозависимостта.

Когато сътрудниците са вложили във връзката, това ги кара да усещат, че бракът им има стойност. Те не виждат жизнеспособни други възможности, които да са по-добри от актуалната им връзка.
Удовлетворението от връзката зависи от възприемането на чистата изгода, само че по-новите откриватели започнаха да акцентират ролята на персоналните стандарти. В актуалната западна просвета, да вземем за пример, съпрузите желаят да бъдат „ другата половина “ на колегата и въодушевено настроени към потребностите му.

От сътрудник се желае по едно и също време да бъде ухажор и най-хубав другар.

В някои други култури, където браковете към момента могат да се уреждат от родителите, бракът се преглежда като значим на първо място поради финансови връзки, а не поради любовта.
Двойките в нефункциониращи връзки може да останат в тях просто тъй като техните стандарти за брак са ниски.

Например, в случай че сте израснали в семейство, където насилието и пренебрегването са били норма, може просто да приемете, че по този начин са всички бракове. Ако страдате от ниско самочувствие, може да мислите, че заслужавате малтретирането, което получавате от колегата си.

Има и други случаи, в които двойките са в действителност недоволни от връзката си и все пак остават отдадени на нея.

Обяснението на тази обстановка е проблем за теорията на взаимозависимостта в настоящия ѝ тип. Но има улики, които могат да ни оказват помощ да разберем мотивацията да останем в трагичен брак.
По-конкретно, психолозите показват, че даже и най-хубавите бракове имат своите дефекти. Промени в професионалната сфера, заболяването на член на фамилията и даже раждането на дете могат да внесат стресови фактори в брака, които доста понижават удовлетворението от връзката и на двамата сътрудници. И все пак те остават отдадени на връзката, решени да преодолеят сложни обстановки. С други думи, сътрудниците остават отдадени на брака си, тъй като имат вяра, че качеството на връзката ще се усъвършенства с времето.

Вземете да вземем за пример раждането на първото дете. Въпреки че е време на наслада и за двамата родители, това позитивно прекарване е помрачено от негативни резултати, като понижена фамилиарност и нараснали условия за време и сила.

Но двойките остават обвързани, не тъй като дават отговор на потребностите си в сегашното, а тъй като имат вяра, че връзката ще стане по-пълноценна по-късно.

В поредност от извършени изследвания беше открито, че предстоящото бъдещо задоволство е по-силен индикатор за това дали една връзка ще продължи, в сравнение с настоящото задоволство, получено от сътрудниците. Всъщност настоящото задоволство води до обвързване единствено, в случай че и двамата сътрудници чакат връзката да продължи да бъде удовлетворяваща.

С други думи, ние оставаме с нашите сътрудници, тъй като имаме вяра за бъдещето.

В това отношение вашето настоящо равнище на задоволство не е сигнал за ангажираност. Вместо това демонстрира дали има проблеми във връзката, които би трябвало да бъдат решени. Това възприятие на незадоволеност ви споделя да работите повече върху брака си, вместо да намерите метод да се откажете.