За последните тридесет години България и Русия се научиха да

За последните тридесет години България и Русия се научиха да живеят една без друга, след това започнахме да се учим по какъв начин да живеем дружно в новите условия, имаше интервал на " заледяване " както в политическите, по този начин и в икономическите връзки, по-късно на " топене " и дори на бурно развиване и напредък. С тези думи в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на Управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата /БРТПП/ Георги Минчев разказва израстването на българо-руските стопански връзки след измененията в навечерието на идната аудиенция на ръководителя на държавното управление на Руската федерация Дмитрий Медведев, който ще е на публично посещаване в България на 4 и 5 март по покана на българския министър председател Бойко Борисов.

Има наклонност в " ледниковия интервал " страстите да правят отстъпка на прагматичните връзки

Според Георги Минчев след събитията в Украйна през 2014 година и наложените наказания от Европейски Съюз и съответните контрасанкции от Русия, нещата още веднъж са в следващия спад, само че към този момент със забележима наклонност в този " ледников интервал " страстите да правят отстъпка на прагматичните връзки и спокойна оценка на обстановката. По думите му се следят и някои, въпреки и плахи трендове, за уличаване на стокообмена. Въпреки това обаче, съгласно ръководителя на БРТПП все още се следи сдържан спад в тези връзки, дължащ се на продължаващото понижаване в българския експорт за Русия и на съветския у нас.

Георги Минчев посочи като негатив в връзките сред Европейски Съюз и Русия спирането в интервала 2010 - 2011 година на опитите на приобщаването в стопански проект сред Общността и Русия и подсети, че тогава двете страни вървяха към съглашение за либерализация на митническия режим и основаване на детайли на единно икономическо пространство. Това отстъпи пред грубата борба и в този момент се намираме в нейния " завършващ първи етап ", добави той.

През тези тридесет години България остава тясно обвързвана с Русия като снабдител на суровинно-енергийни запаси

През тези тридесет години България остава тясно обвързвана с Русия като снабдител на суровинно-енергийни запаси от избрани групи и най-много течни горива, нуклеарно гориво, аварийни елементи за топлоелектрическите ни централи, които на остатъчен принцип не престават да употребяват руско съоръжение, уточни ръководителят на БРТПП. Ако извадим енергийния бранш от двустранните връзки, България продължава да губи условен дял в съветския пазар и това съгласно Минчев е устойчива наклонност през тези тридесет години. В момента, почти същата съразмерност, която заемаше пазарът на Съюз на съветските социалистически републики преди 30 години, в този момент заема Европейски Съюз, само че към този момент все по-видимо става, че България към този момент се доближава към прага на потенциала си като условен дял в търговията със страните от Европейски Съюз, както и обвързаността на растежите на стопанската система ни с този на Европейски Съюз.

От тази позиция съветският пазар продължава да е евентуален за нас като опция за увеличение на растежа, счита специалистът. За жал, България вижда тази наклонност, само че не съумява да сътвори принадлежности, с които най-малко отчасти да възвърне предходния дял на наличие на българските артикули на съветския пазар, добави Георги Минчев и уточни, че даже и крайни критици на Русия - Полша, са намерили метод през годините да възстановят наличието си както на съветския, по този начин и на постсъветските пазари, включително и след въвеждането на наказания против Русия. В последната година и половина даже се вижда интензификация на комерсиалните връзки сред Полша и Русия, добави Георги Минчев.