За последните три години броят на самоотводите на съдии е

За последните три години броят на самоотводите на съдии е малко над 60 000.

Само за 2024 година броят им надвишава малко над 25 000 и съставлява нов връх. За първите 4 месеца от 2025 година те към този момент са 11 325.

Какво значат тези данни, какви са аргументите за огромния брой самоотводи, какви са последствията и какви позволения предлага ИПИ може да прочетете в оповестения през днешния ден разбор " Отстояване на безпристрастност или признак за накърнимост: самоотводите в България през 2024 година “?

Процесуалните закони плануват опцията за отказ по съответно дело като гаранция за обективен правосъден развой. Той дава опция за премахване на правосъден състав или обособени членове на състава от обещано произвеждане, в случай че има съображение за подозрение в тяхната безпристрастност.

Изследването преглежда количествените измерения на самоотводите през 2024 година както и териториалното им систематизиране в страната. Освен абсолютния брой самоотводи, проучваме и техния дял по отношение на общия брой каузи за разглеждане от съответната материя в съответния орган на правосъдна власт. Проследяването на относителния им дял по отношение на един и същи репер дава по-коректна и задълбочена вероятност към казуса. Изследването установи:

– Тревожен и резистентен растеж на самоотводите на съдии в България;

– Впечатляваща разлика сред броя на отводите, поискани от страните по каузи, и самоотводите;

– Липса на претекстове – в голям брой случаи, в това число по каузи, привлекли медийно и публично внимание, претекстовете за самоотвод липсват или са неразбираеми. Обикновено се свеждат до изтъкване на законова наредба без позоваване на съответни обстоятелства и условия, водещи до пристрастност. Това може да се дължи както на пропуски от страна на съдиите, по този начин и на дефицити в проектирането и действието на Регистъра (което попречва пълнотата и прозрачността на въведената информация);

– Териториална централизация: макар че в безспорна стойност броят им е най-голям в София (следвана от Бургас, Плевен и Варна), анализът по условен дял по отношение на общия брой каузи разкрива най-висока периодичност на самоотводи в Административен съд Бургас (48% от делата за разглеждане), следван от Окръжен съд Плевен (35-37%) и Окръжен съд Варна (30% по цивилен дела)

– Липса на поредна и ефикасна институционална реакция;

– Самоотводите са индикатор за систематични дефицити в администрирането на правосъдната власт (подбор, препоръка, обучение)

Причини:

– Понякога всеобщите отводи се дължат на дейностите на така наречен кверoланти – лица, злоупотребяващи с процесуални права и заливащи съда с голям брой жалби/дела против и изказвания за пристрастност на съдиите. В Софийски градски съд да вземем за пример това е продължителен проблем. Ищците са стеснен брой, само че тяхната хиперактивност обуславя съществуването на няколко хиляди висящи каузи, по които не се правят процесуални дейности години наред заради непрекъснати отводи. За тях правосъдните производства се трансформират в кауза, обсесия или форма на обезщетителна интензивност, ориентирана против институция, която възприемат като източник на неправда, а не е търсене на правораздаване по съответен проблем.

– Ако съдиите прибягват до самоотвод не толкоз заради действителни условия, въз основа на които може да се направи безапелационен извод за преднамереност или заинтригуваност, това може да е признак за:

– Липса на ефикасна и поредна институционална поддръжка за съдийската самостоятелност, в това число и отбрана от неоснователни инспекции или напън от други органи или управляващи. Въпреки конституционната гаранция за самостоятелност, на процедура, съществуват случаи, в които съдии се оказват обект и на специфични разследващи средства. Дори инспекциите да завършат без държавна глоба, персонални данни и информация за съдии към този момент са събрани и могат да се употребяват недобронамерено;

– Липса на персонална резистентност или зрялост;

– Избягване на прекалено натоварване или по-сложни и деликатни казуси.

Последици:

– Влошава се срочността и качеството на правораздаването (по наказателни каузи риск от повторна виктимизация и риск за безопасността на жертвите на престъпления);

– Компрометира се принципът за случайно разпределение на делата;

– Създават се условия за неравномерна натовареност между съдиите;

– Съдебният процес се оскъпява;

– Възможност за forum shopping или избор на съд;

– Ограничен достъп до или отвод от правосъдие;

– И, в общ смисъл, сриване на доверието в правосъдната власт

Какво може да се направи:

– Задълбочен институционален анализ за аргументите и последствията от огромния брой нестимулирани самоотводи и елементарно реализирани отводи, обхващащ цялата страна. Анализът следва да съдържа рекомендации, които не заплашват независимостта на обособения арбитър и опцията му да образува вътрешното си убеждение;

– Промени в процесуалните закони, които да вкарат опция за колегиален контрол върху самоотводите. Такава мярка би разрешила по-голяма бистрота и предварителна защита против злоупотреби, без да накърнява независимостта на съда. Прилага се в други страни от Европейски Съюз (разглежда се от различен правосъден състав, ръководител на съд и т.н.);

– Гарантиране на физическия интегритет и безопасността на съдии (вкл. ефикасна охрана), които са подложени на напън да се отведат за манипулиране на изхода на делото.