За последните години силно се е променил обликът на Студентски

За последните години мощно се е трансформирал образът на Студентски град. Сред панелните общежития елементарно могат да се виждат нови здания. Само за последните 4 години се появиха 7 нови жилищни кооперации, като някои доближават 12 етажа. Повечето от тях се строят като частни общежития. В тях има и жилища за продажба, и дребни едностайни за отдаване чартърен. “В момента в Студентски град има 5 здания в градеж и моето виждане е, че по-нататъшно уплътняване ще става все по-трудно”, споделя кметът на регион “Студентски” Димитър Дилчев, написа "24 часа ".

Заради нова постройка при започване на месеца беше закрита емблематичната за Студентски град Манджа стрийт. Павилионите за бързо среднощно ядене са разрушени, мястото е заградено и към този момент стартира градеж. На мястото на дюнерджийниците ще се построи частно общежитие с подземни гаражи.

“Това е решение на притежателите на терена. Явно е пристигнало времето тези остарели нелицеприятни пространства да бъдат сменени с нещо друго”, споделя Димитър Дилчев.

Заради новото строителство към този момент не е необичайност по улиците на Студентски град да се видят фамилии с дребни деца и майки с колички. Причината е, че доста от приключилите студенти са привикнали с квартала и избират да продължат да живеят в него, а в един миг стават фамилни и децата им порастват измежду младите учещи. Кварталът разполага с голям брой денонощни заведения и магазини от всички огромни вериги.

Има детска ясла и две детски градини, като към едната се построява пристройка и ще се разшири от тази есен. Все още няма учебно заведение, само че от общината имат концепция и набелязан имот, на който да се построи.

“Във всеки блок виждам фамилии с дребни деца, само че в Студентски град към момента най-вече се търсят парцели за инвестиция”, споделя брокерът Петър Бонев. Той се занимава с продажби и отдаване чартърен на жилища от 5 години и следи мощен интерес към наемите в квартала. Цените на едностаен апартамент са сред 500 и 600 лева на месец, а подажбите на кв. м стартират от 1200 евро и порастват съгласно местоположението. “Няма различен подобен квартал, в който да няма метро и да е толкоз безценен. Младите хора търсят този район”, споделя Петър Бонев и прибавя, че единственият минус на новото строителство в Студентски град е, че е с ниско качество.

В идващите 10 година кварталът ще става все по-семеен, само че и все по-студентски. От общината се пробват да върнат предназначението му на място за учене.

Пилотният план за създаване на миникампусите на територията на Студентски град е към този момент подготвен. Предстои да бъде финализиран и на техническа фаза до два месеца, а при първа финансова опция ще стартира построяването на първия от 12-те кампуса. Средствата за него ще бъдат отпуснати от Министерството на образованието.

“За построяването на тези кампуси работим от февруари 2008 година Тогава започнахме да мислим по какъв начин да се резервира незастроена площта към образователните заведения”, споделя Дилчев и прибавя, че на територията на кампусите обаче попадат над 250 дка частни земи. Първият планува в него да влязат 4 блока, които са на Минно-геоложкия и на Техническия университет. Те ще бъдат заградени в обща територия с велоалеи, градинки, паркинг и пропускателна преграда с защита. Ще има и двуетажен паркинг с потенциал от 140 места.

Този вид дребни кампуси в Студентски град биха решили голям брой проблеми на квартала, който с годините стартира да губи своята функционалност. Ще се управлява достъпът до общежитията с преграда и защита, ще се предпазят зелените площи и ще се ограничи шумът, тъй като заведенията ще останат отвън загражденията. Според Дилчев нощните заведения в Студентски град са намалели за последните 15 година “Не е това, което бяха преди време, и считам, че и те като Манджа стрийт ще позатихнат”, споделя още той.

Спокойствие ще има и по огромните улици в квартала. Идеята е бул. “8 декември” сред Студентския парк и зала “Христо Ботев” да стане пешеходна зона. Подобно на “Витошка” да е прелестно място за разходка със заведения и магазини. Според кмета тя ще стане факт, когато стартира построяването на кампусите.

Спрямо последното броене към 2011 година жителите на регион “Студентски” наброяват 71 961 души. Населението му съставлява 6% от това на столицата и го подрежда на пето място измежду най-населените в София. Въпреки разрастването си, Студентски град поради краткотрайната адресна регистрация на студентите се води квартал от дребен вид, а в реалност приблизително в него живеят близо 100 хиляди души.

Заради новите жилищни здания жителите на студентския квартал ще продължат да порастват, а с това и трафикът по тесните му улици.

Често в пикови часове се получават тапи. Все по-голям е казусът с паркирането в квартала. Могат да се видят коли качени по тротоари, или паркирани в разкаляни междублокови пространства. По тази причина при започване на годината по молба на студенти от регион “Студентски” откриха различно решение на казуса. За да не стопират колите в междублоковите пространства, бяха сложени големи камъни, които пречат на колите, само че защищават зелените площи.

Има концепция за зониране на квартала, която съществува от над 3 години, споделя Дилчев. Предложението е тя да не бъде нито познатата синя, нито зелена зона, а в различен цвят и с преференции, като да вземем за пример колите да могат да престояват до 6 часа поради лекциите на студентите. “Това, което предлагам, е, въпреки че студентите не заплащат налози в София, да се направи смяна в наредбата и те да имат опция да закупуват винетен стикер за паркиране в зони до интервала на настанителната им заповед”, споделя Дилчев и прибавя, че рано или късно зона в квартала ще се появи.

Студентски град е един от дребното квартали в цяла България, който разполагат с място за основаване на биотор. В непосредственост до кръстовището сред ул. “Акад. Борис Стефанов” и ул. “Атанас Манчев” се намира малко заградено място с ниска ограда - зоната за компостиране.

“Зоната в квартала съществува от 2015 година по план на “Зелена София”, само че хората, които я стопанисваме, я открихме отначало в средата на април благодарение на дарения. Сега е в доста по-добър вид”, споделя Гергана Димитрова, която е ръководител на екоклуба “Юнеко” към Софийския университет. Малко след откриването на зоната преди 4 година компостерът е откраднат. Група студенти обаче вземат решение да възстановят мястото за основаване на биотор от боклуци.

Новият компостер е с потенциал 680 литра. Той е подаяние от еколога залесител Никола Рахнев. Мястото е облагородявано от доста студенти. Органичните боклуци като обелки от зеленчуци, черупки от яйца, пакетчета чай и картон към този момент се трансформират в биотор, който се употребява за торене на междублоковите пространства в квартала. “Всеки, който има потребност от биологичен тор, е добре дошъл”, споделя Димитрова. Подобни компостери със свободен достъп в София има на ул. “Проф. Фритьоф Нансен”, както и в кв. “Княжево”.

Студентите обръщат внимание и на чистотата на квартала. Вече от 8 години насам той се почиства всяка година в самодейността “Пролетно разчистване на “Студенстки град”. Повечето от университетите прави лична акция, като обезпечава чували, ръкавици, метли и лопати на своите доброволци. Студентите почистват териториите към общежитията и косят тревата. Тази година в акцията на най-големия вуз у нас - Софийския университет, взеха присъединяване 150 студенти. Заедно те събраха над 60 чувала боклук.