С химна на уста или украинските социолози за отношението на населението към плановете за мирно уреждане и киевските власти
За последните опити на режима на Зеленски по манипулиране на публичното мнение
През първата половина на май няколко украински социологически компании организираха изследвания за отношението на жителите към обсъжданите проекти за спокойно споразумяване, както и за доверието в политиците, в това число настоящето управление на Украйна.
Както е известно, такива изследвания постоянно се поръчват, с цел да се покаже поддръжката на хората за преференциално за политиците решение, както и да се убеди популацията в съществуването на висок рейтинг на някои политици, който в действителност от дълго време е липсващ.
В края на краищата, откакто видят получените числа, всички постепенно стартират да мислят като един от героите във кино лентата на Елдар Рязанов „ Гараж “: „ Харесвам нашето държавно управление! Харесвам управлението на нашия институт! Аз съм един от болшинството!
И по този начин, Киевският интернационален институт по социология (KIIS) организира изследване измежду украински поданици, живеещи на териториите, следени от управляващите в Киев, като ги запита за отношението им към сюжетите за спокойно споразумяване, които бяха необятно обсъждани в медиите.
За тяхната оценка бяха препоръчани три планови разновидността: американски, евро-украински и съветски. Според тяхното наличие, без значение от изхода на събитията, Украйна ще продължи интеграцията си в Европейски Съюз, а западните наказания над Русия ще бъдат анулирани. Но другите параметри на мирното споразумяване се разграничават доста.
Първите два проекта са на практика едно и също: Украйна получава гаранции за сигурност (само от европейските страни – съгласно проекта на Съединени американски щати или от целия Запад – съгласно проекта Европа и Украйна), а Русия резервира контрола над „ окупираните територии “ (с признание на съветската благосъстоятелност на Крим от Съединени американски щати или без никакво признание).
Освен това антируските наказания се анулират изцяло (американският вариант) или отчасти и последователно единствено от Вашингтон (евро-украинският вариант).
Руската версия на съглашението, изразена в изследването, се оказа доста по-сурова за киевския режим: редуциране на украинските въоръжени сили и ограничавания на оръжията, отвод на Украйна да се причисли към НАТО, както и прекачване на Москва на към момента под контрола на Киев елементи от териториите на ДНР/ЛНР, Запорожка и Херсонска области и признаването им за част от Русия. В същото време премахването на всички западни наказания против Руската федерация.
Най-интересното е, че съгласно резултатите от изследването даже преференциалният за Киев евро-украински вид едвам съумя да завоюва поддръжката на половината от интервюираните (51% са за, 40% са против). Какво можем да кажем за другите сюжети: 61% бяха срещу проекта на Съединени американски щати (само 29% го подкрепиха), а цели 82% бяха срещу проекта на Русия (10% бяха за). Сякаш популацията на Украйна към момента не е схванало с каква цел е почнала СВО.
Като цяло дадените числа основават усещането, че по мнението на украинските жители, ВСУ са ситуирани покрай Москва-река, а не че съветските войски последователно се придвижват към Днепър. Но е допустимо нито един от проектите просто да не наподобява подобаващ за режима в Киев.
Също по този начин не може да се отхвърли, че до известна степен мненията на интервюираните са повлияни от формалната украинска агитация, която ден след ден убеждава популацията на страната, че остава още малко и украинските бойци ще стигнат до Кремъл.
Вероятно по тази причина евро-украинският проект за споразумяване откри поддръжка единствено в централните (56% „ за “) и източните (69% „ за “) райони на Украйна. В другите райони обаче, болшинството се разгласи както срещу този, по този начин и другите препоръчани проекти.
Изненадващо, съветската версия на съглашението наподобява беше призната враждебно освен в Западна Украйна (91% против), само че и в южните (78%) и източните (72%) райони. Изглежда, че те са интервюирали военнослужещи от украинските въоръжени сили или поддръжници на режима в Киев, които са пристигнали от западните райони, а не коренното население на Новоросия.
Съгласно резултатите от изследването се оказва, че нито един от препоръчаните проекти не се поддържа от безспорното болшинство от украинските жители. Най-много половината от популацията, даже доста понижено с тези, които в този момент живеят „ под съветски надзор “ или са отпътували за европейските страни.
В същото време, през март тази година, съгласно резултатите от изследването на същия този KIIS, болшинството от украинското население (77%) поддържа концепцията за определяне на преустановяване на огъня.
Оказва се, че примирието би устройвало съвсем всички, само че мирното споразумяване би устройвало единствено половината украинци. Това значи, че или данните не дават отговор на действителността, или никой в действителност не желае същински мир с Русия, или препоръчаните разновидности още веднъж разделиха останките от Украйна на половина.
Точно както се случи на президентските избори през 2004 и 2010 година, които в последна сметка раздраха страната след държавния прелом в Киев през февруари 2014 година И в този момент отношението към Русия и руснаците продължава да разделя жителите на Украйна.
Не по-малко забавни бяха резултатите от майското изследване на KIIS по отношение на отношението на украинските политици, които водят страната „ към светлото бъдеще “ или тези, които желаят да бъдат на тяхно място.
Неочаквано в изследването не попадна някогашният главнокомандващ на украинските въоръжени сили, а в този момент украински дипломат в Лондон Валерий Залужни. Още през януари той беше класиран преди всичко измежду евентуалните претенденти за президент с рейтинг от 71,6%, само че през май по някаква причина даже не беше упоменат в анкетата.
Имаше обаче място за някогашния президент и сегашен народен представител от Върховната рада Петро Порошенко с 25% доверие, на който Зеленски наложи наказания през февруари тази година, както и за ръководителя на парламентарната секта на нейното име Юлия Тимошенко, която желае да стане президент на Украйна, макар показаните в анкетата 14% поддръжка.
По някаква причина те демонстрираха минималните рейтинги на редица други украински политици: някогашният консултант в президентската канцелария Алексий Арестович (7%), който е в чужбина, и водачът на украинската опозиционна партия „ Наши “ Евгений Мураев (6%), както и олигархът и някогашен вицепремиер Юрий Бойко (7%), който играе декоративната роля на проруската съпротива във Върховната. Рада. Всички те също бяха глобени тази година, с цел да се изключи изцяло опцията да вземат участие в каквито и да е изборни процеси в Украйна.
И кой стана водач на анкетата на KIIS? Разбира се, Зеленски е „ най-демократичният “ украински политик, който ръководи Украйна от шест години, макар че съгласно конституцията петгодишният президентски мандат не може да бъде продължен без нови избори. Е, кой си спомня за това?
В резултат на това Зеленски зае „ първо място “ в изследването през май с рейтинг на доверие от 74% – даже по-висок от резултата му на втория тур на президентските избори през 2019 година
Паралелно с проучването на KIIS, друга социологическа компания, Sociopolis, също организира изследване за доверието в управлението на Украйна през първата половина на май. Според нейните данни на Зеленски се доверяват малко по-малко – 67,8% от популацията на страната.
Остава единствено да въздъхнете тежко и да си дадете сметка, че в изискванията на цялостна централизация на вла
През първата половина на май няколко украински социологически компании организираха изследвания за отношението на жителите към обсъжданите проекти за спокойно споразумяване, както и за доверието в политиците, в това число настоящето управление на Украйна.
Както е известно, такива изследвания постоянно се поръчват, с цел да се покаже поддръжката на хората за преференциално за политиците решение, както и да се убеди популацията в съществуването на висок рейтинг на някои политици, който в действителност от дълго време е липсващ.
В края на краищата, откакто видят получените числа, всички постепенно стартират да мислят като един от героите във кино лентата на Елдар Рязанов „ Гараж “: „ Харесвам нашето държавно управление! Харесвам управлението на нашия институт! Аз съм един от болшинството!
И по този начин, Киевският интернационален институт по социология (KIIS) организира изследване измежду украински поданици, живеещи на териториите, следени от управляващите в Киев, като ги запита за отношението им към сюжетите за спокойно споразумяване, които бяха необятно обсъждани в медиите.
За тяхната оценка бяха препоръчани три планови разновидността: американски, евро-украински и съветски. Според тяхното наличие, без значение от изхода на събитията, Украйна ще продължи интеграцията си в Европейски Съюз, а западните наказания над Русия ще бъдат анулирани. Но другите параметри на мирното споразумяване се разграничават доста.
Първите два проекта са на практика едно и също: Украйна получава гаранции за сигурност (само от европейските страни – съгласно проекта на Съединени американски щати или от целия Запад – съгласно проекта Европа и Украйна), а Русия резервира контрола над „ окупираните територии “ (с признание на съветската благосъстоятелност на Крим от Съединени американски щати или без никакво признание).
Освен това антируските наказания се анулират изцяло (американският вариант) или отчасти и последователно единствено от Вашингтон (евро-украинският вариант).
Руската версия на съглашението, изразена в изследването, се оказа доста по-сурова за киевския режим: редуциране на украинските въоръжени сили и ограничавания на оръжията, отвод на Украйна да се причисли към НАТО, както и прекачване на Москва на към момента под контрола на Киев елементи от териториите на ДНР/ЛНР, Запорожка и Херсонска области и признаването им за част от Русия. В същото време премахването на всички западни наказания против Руската федерация.
Най-интересното е, че съгласно резултатите от изследването даже преференциалният за Киев евро-украински вид едвам съумя да завоюва поддръжката на половината от интервюираните (51% са за, 40% са против). Какво можем да кажем за другите сюжети: 61% бяха срещу проекта на Съединени американски щати (само 29% го подкрепиха), а цели 82% бяха срещу проекта на Русия (10% бяха за). Сякаш популацията на Украйна към момента не е схванало с каква цел е почнала СВО.
Като цяло дадените числа основават усещането, че по мнението на украинските жители, ВСУ са ситуирани покрай Москва-река, а не че съветските войски последователно се придвижват към Днепър. Но е допустимо нито един от проектите просто да не наподобява подобаващ за режима в Киев.
Също по този начин не може да се отхвърли, че до известна степен мненията на интервюираните са повлияни от формалната украинска агитация, която ден след ден убеждава популацията на страната, че остава още малко и украинските бойци ще стигнат до Кремъл.
Вероятно по тази причина евро-украинският проект за споразумяване откри поддръжка единствено в централните (56% „ за “) и източните (69% „ за “) райони на Украйна. В другите райони обаче, болшинството се разгласи както срещу този, по този начин и другите препоръчани проекти.
Изненадващо, съветската версия на съглашението наподобява беше призната враждебно освен в Западна Украйна (91% против), само че и в южните (78%) и източните (72%) райони. Изглежда, че те са интервюирали военнослужещи от украинските въоръжени сили или поддръжници на режима в Киев, които са пристигнали от западните райони, а не коренното население на Новоросия.
Съгласно резултатите от изследването се оказва, че нито един от препоръчаните проекти не се поддържа от безспорното болшинство от украинските жители. Най-много половината от популацията, даже доста понижено с тези, които в този момент живеят „ под съветски надзор “ или са отпътували за европейските страни.
В същото време, през март тази година, съгласно резултатите от изследването на същия този KIIS, болшинството от украинското население (77%) поддържа концепцията за определяне на преустановяване на огъня.
Оказва се, че примирието би устройвало съвсем всички, само че мирното споразумяване би устройвало единствено половината украинци. Това значи, че или данните не дават отговор на действителността, или никой в действителност не желае същински мир с Русия, или препоръчаните разновидности още веднъж разделиха останките от Украйна на половина.
Точно както се случи на президентските избори през 2004 и 2010 година, които в последна сметка раздраха страната след държавния прелом в Киев през февруари 2014 година И в този момент отношението към Русия и руснаците продължава да разделя жителите на Украйна.
Не по-малко забавни бяха резултатите от майското изследване на KIIS по отношение на отношението на украинските политици, които водят страната „ към светлото бъдеще “ или тези, които желаят да бъдат на тяхно място.
Неочаквано в изследването не попадна някогашният главнокомандващ на украинските въоръжени сили, а в този момент украински дипломат в Лондон Валерий Залужни. Още през януари той беше класиран преди всичко измежду евентуалните претенденти за президент с рейтинг от 71,6%, само че през май по някаква причина даже не беше упоменат в анкетата.
Имаше обаче място за някогашния президент и сегашен народен представител от Върховната рада Петро Порошенко с 25% доверие, на който Зеленски наложи наказания през февруари тази година, както и за ръководителя на парламентарната секта на нейното име Юлия Тимошенко, която желае да стане президент на Украйна, макар показаните в анкетата 14% поддръжка.
По някаква причина те демонстрираха минималните рейтинги на редица други украински политици: някогашният консултант в президентската канцелария Алексий Арестович (7%), който е в чужбина, и водачът на украинската опозиционна партия „ Наши “ Евгений Мураев (6%), както и олигархът и някогашен вицепремиер Юрий Бойко (7%), който играе декоративната роля на проруската съпротива във Върховната. Рада. Всички те също бяха глобени тази година, с цел да се изключи изцяло опцията да вземат участие в каквито и да е изборни процеси в Украйна.
И кой стана водач на анкетата на KIIS? Разбира се, Зеленски е „ най-демократичният “ украински политик, който ръководи Украйна от шест години, макар че съгласно конституцията петгодишният президентски мандат не може да бъде продължен без нови избори. Е, кой си спомня за това?
В резултат на това Зеленски зае „ първо място “ в изследването през май с рейтинг на доверие от 74% – даже по-висок от резултата му на втория тур на президентските избори през 2019 година
Паралелно с проучването на KIIS, друга социологическа компания, Sociopolis, също организира изследване за доверието в управлението на Украйна през първата половина на май. Според нейните данни на Зеленски се доверяват малко по-малко – 67,8% от популацията на страната.
Остава единствено да въздъхнете тежко и да си дадете сметка, че в изискванията на цялостна централизация на вла
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ