За кого гласуваха българите в последните 10 години
За последните близо 10 години българските жители бяха принудени от политиците да отидат седем пъти до урните, с цел да гласоподават за Народно заседание. И единствено един път изборите са били постоянни, в останалите случаи – предварителни. За това десетилетие на политическата сцена се показваха и изчезваха разнообразни планове, някои от които будеха неразбиране с моментните си високи резултати, след което изчезваха безславно.
През 2014 година да вземем за пример „ Реформаторски блок “ бе четвърта политическа мощ. Коалицията, в която влизаха партии, определящи се като десни, преди изборите изрично заявяваше, че няма да се коалира с ГЕРБ, само че след изборите го направи. Тогава Радан Кънев, който беше водач на ДСБ, разгласи обръщането в позицията като „ исторически компромис “. За да бъде картината още по-шарена, тогава в обединението участваха още националистите от „ Патриотичния фронт “ и извънредно левите от АБВ.
На идващия парламентарен избор през 2017 година, след неизпълнения четиригодишен мандат, „ Реформаторският блок “ и АБВ не прекрачват прага от 4%.
В политическия хайлайф остава единствено националистическата коалиция, която след изборите през 2017 година още веднъж се коалира с ГЕРБ. Подкрепа оказва и новата групировка, която тогава влиза в Народното събрание – „ Воля “ на варненския предприемач Веселин Марешки.
След осъществявания четиригодишен мандат на изборите през 2021 година сътрудниците на ГЕРБ не съумяват да съберат 4% и остават отвън Народното събрание и сметките за държавно управление. Много анализатори акцентират, че всеки, коалирал се с ГЕРБ, в един миг изчезва от политическата карта на страната.
Историческият обзор демонстрира още, че Българска социалистическа партия без значение дали е в ръководството или в съпротива, губи поддръжка. При ръководството на Корнелия Нинова колапсът на Българска социалистическа партия е най-осезаем, като преди изборите на 2 април т.г. даже имаше подозрения, че може и да не премине границата от 4%. На конференцията след вота тя посочи като огромна победа точно това – че е част и от 49-ото Народно заседание.
През 2014 година да вземем за пример „ Реформаторски блок “ бе четвърта политическа мощ. Коалицията, в която влизаха партии, определящи се като десни, преди изборите изрично заявяваше, че няма да се коалира с ГЕРБ, само че след изборите го направи. Тогава Радан Кънев, който беше водач на ДСБ, разгласи обръщането в позицията като „ исторически компромис “. За да бъде картината още по-шарена, тогава в обединението участваха още националистите от „ Патриотичния фронт “ и извънредно левите от АБВ.
На идващия парламентарен избор през 2017 година, след неизпълнения четиригодишен мандат, „ Реформаторският блок “ и АБВ не прекрачват прага от 4%.
В политическия хайлайф остава единствено националистическата коалиция, която след изборите през 2017 година още веднъж се коалира с ГЕРБ. Подкрепа оказва и новата групировка, която тогава влиза в Народното събрание – „ Воля “ на варненския предприемач Веселин Марешки.
След осъществявания четиригодишен мандат на изборите през 2021 година сътрудниците на ГЕРБ не съумяват да съберат 4% и остават отвън Народното събрание и сметките за държавно управление. Много анализатори акцентират, че всеки, коалирал се с ГЕРБ, в един миг изчезва от политическата карта на страната.
Историческият обзор демонстрира още, че Българска социалистическа партия без значение дали е в ръководството или в съпротива, губи поддръжка. При ръководството на Корнелия Нинова колапсът на Българска социалистическа партия е най-осезаем, като преди изборите на 2 април т.г. даже имаше подозрения, че може и да не премине границата от 4%. На конференцията след вота тя посочи като огромна победа точно това – че е част и от 49-ото Народно заседание.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ