Демографската ситуация, дебалансираната система, високото доплащане – основни проблеми на здравеопазването у нас
За последните 20 години България бележи прогрес в опазването на здравето, само че защото потегля от много ниска позиция по отношение на множеството от страните в Европейски Съюз, към момента не съумява да доближи средноевропейски равнища в доста връзки. Това означи в презентацията си по време на дебата „ Здравеопазването на бъдещето “ генералният управител на анализаторската и софтуерна компания IQVIA Лука Чичов.
От една страна разноските в бранша нарастват с всяка минала година, пациентите имат по-добър достъп до новаторски лечения и по редица индикатори като дълготрайност на живот и други се вижда осезаемо усъвършенстване. От друга страна обаче стартовата ни позиция е много ниска и за 20 години не съумяваме да наваксаме до европейските равнища, уточни той.
Страната изостава по редица индикатори, като измежду главните са предотвратимата смъртност, където България е на последните места, както и социално-значимите болести, където индикаторите са в пъти под междинните равнища за Европейски Съюз, означи Лука Чичов.
Като фактор, способствуващ за проблемите, той уточни и утежняването на демографската обстановка през последните години, което се отразява на коефициента на взаимозависимост –броя лица над 65 година, които стават все по-зависими от здравната система и не способстват с вноски към нея.
„ Статистиката сочи, че директните доплащания от страна на пациента са към 40%, има статистики, които демонстрират и 50% директни доплащания “, напомни той различен от проблемите на системата.
Освен демографската обстановка и нуждата от в допълнение финансиране, в здравния бранш у нас са нужни и структурни промени, уточни Чичов. Той се спря на от дълго време прочут и постоянно коментиран проблем на нашето опазване на здравето – едва застъпената извънболнична помощ за сметка на болничната. Като проблем анализаторът открои демографската обстановка при общопрактикуващите лекари, идентична на тази за популацията на цялата страна. Той уточни, че те понижават непрекъснато, като в същото време огромен % от тях или към този момент са в пенсионна възраст, или навлизат в нея, а съотношението на експерти към джипита е накриво. В районно отношение картината също е дебалансирана, защото има райони, където няма задоволителен брой медицински експерти и там има сложен достъп до здравна помощ, разяснява Лука Чичов.
„ До огромна степен болничната помощ остава преобладаваща заради незадоволително развитата извънболнична помощ. На първо място в Европа по брой болнични кревати сме, до момента в който в Европейски Съюз наклонността е за стесняване и понижаване на болничните кревати “, уточни анализаторът и добави, че огромен размер от стационарни грижи и разноски в някои случаи биха могли да бъдат избегнати, в случай че имаше добра извънболнична инфраструктура.
В презентацията си Чичов открои и четири съществени целта и трендове във връзка с опазването на здравето в Европейския съюз: структуриран и изчерпателен метод при промени и решения в здравеопазването; ускорена дигитализация; предварителна защита, профилактика и скрининг, както и дейно асимилиране на европейски средства в бранша. Анализаторът означи, че страната ни би трябвало да работи интензивно в същата посока.
От една страна разноските в бранша нарастват с всяка минала година, пациентите имат по-добър достъп до новаторски лечения и по редица индикатори като дълготрайност на живот и други се вижда осезаемо усъвършенстване. От друга страна обаче стартовата ни позиция е много ниска и за 20 години не съумяваме да наваксаме до европейските равнища, уточни той.
Страната изостава по редица индикатори, като измежду главните са предотвратимата смъртност, където България е на последните места, както и социално-значимите болести, където индикаторите са в пъти под междинните равнища за Европейски Съюз, означи Лука Чичов.
Като фактор, способствуващ за проблемите, той уточни и утежняването на демографската обстановка през последните години, което се отразява на коефициента на взаимозависимост –броя лица над 65 година, които стават все по-зависими от здравната система и не способстват с вноски към нея.
„ Статистиката сочи, че директните доплащания от страна на пациента са към 40%, има статистики, които демонстрират и 50% директни доплащания “, напомни той различен от проблемите на системата.
Освен демографската обстановка и нуждата от в допълнение финансиране, в здравния бранш у нас са нужни и структурни промени, уточни Чичов. Той се спря на от дълго време прочут и постоянно коментиран проблем на нашето опазване на здравето – едва застъпената извънболнична помощ за сметка на болничната. Като проблем анализаторът открои демографската обстановка при общопрактикуващите лекари, идентична на тази за популацията на цялата страна. Той уточни, че те понижават непрекъснато, като в същото време огромен % от тях или към този момент са в пенсионна възраст, или навлизат в нея, а съотношението на експерти към джипита е накриво. В районно отношение картината също е дебалансирана, защото има райони, където няма задоволителен брой медицински експерти и там има сложен достъп до здравна помощ, разяснява Лука Чичов.
„ До огромна степен болничната помощ остава преобладаваща заради незадоволително развитата извънболнична помощ. На първо място в Европа по брой болнични кревати сме, до момента в който в Европейски Съюз наклонността е за стесняване и понижаване на болничните кревати “, уточни анализаторът и добави, че огромен размер от стационарни грижи и разноски в някои случаи биха могли да бъдат избегнати, в случай че имаше добра извънболнична инфраструктура.
В презентацията си Чичов открои и четири съществени целта и трендове във връзка с опазването на здравето в Европейския съюз: структуриран и изчерпателен метод при промени и решения в здравеопазването; ускорена дигитализация; предварителна защита, профилактика и скрининг, както и дейно асимилиране на европейски средства в бранша. Анализаторът означи, че страната ни би трябвало да работи интензивно в същата посока.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ