За последните 10 години от Европейския съд по правата на

За последните 10 години от Европейския съд по правата на индивида против България са постановени общо 659 неоправдателни решения. безщетенията, които са изплатени от страната по тях, са близо 13 млн. лв.. В това влизат неоправдателните решения, както и постигнатите съглашения или утвърдени от Европейски съд по правата на човека едностранни заявления.

Това сподели заместник-министърът на правораздаването Мария Павлова в изявление за БГНЕС.

За предходната 2020 година България има има 35 неоправдателни решения от общо 53 каузи, които са се гледали в Европейски съд по правата на човека в Страсбург.

„ За предходната година най-честите нарушавания са за нарушение правото на спокойно прилагане на собствеността, правото на персонален и фамилен живот, възбраната за нечовешко и унизително отношение по член 3 от Конвенцията, правото на обективен развой “, сподели зам.-министърът. За актуалната – 2021 година година досега, има 25 неоправдателни решения, с открито най-малко едно нарушаване на Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи. „ Има и 10 съглашения и решения за недопустимост и одобрение на другарски съглашения “, сподели Павлова.

Данните демонстрират още, че през първата от тези последни 10 години, за които желаеме данни – т.е. 2011 година, против страната ни има най-вече неоправдателни решения. „ Тогава от 98 каузи имаме 53 неоправдателни решения и са платени над 2 млн. лв.. През 2012 година има 58 неоправдателни решения при 110 каузи и са платени към 1,8 млн. лв.. За актуалната 2021 година досега са платени малко над 440 хиляди лв. ”, заяви Мария Павлова.

Парите се заплащат от бюджета на страната ни.

„ В министерството се обмисля концепцията, с цел да се дисциплинират малко държавните органи, вероятно сумите да се изплащат от бюджетите на съответните институции, които са нарушили правата на български жители, поради които има постановени правосъдни решения от Европейски съд по правата на човека ”, сподели Павлова. Тя добави, че за решения по каузи, на магистратите според член 132 от Конституцията, не може да им се търси отговорност, доколкото същите не съставляват умишлени закононарушения. В тази тенденция има и рекомендация на Комитета на Европа, че следва с изключително внимание, с оглед защита независимостта на правосъдните управляващи на държавите-членки, да не се търси подобен тип отговорност ”, изясни зам.-министърът на правораздаването. Така за това, които са институциите, които може да изплащат вероятно суми от бюджетите си по този механизъм, в случай че той стане факт, тя даде образец с това, че има и съдени общини.

Към момента 494 са висящите тъжби от България пред Европейски съд по правата на човека, само че зам.-правосъдният министър подсети, че не по всяка тъжба се образува дело.

Павлова уточни, че има и различен механизъм, по който хората могат да си защитят правата - националният обезщетителен механизъм за постепенно правораздаване, при който се подписват съглашения с министерството.

„ За страдание, през последните години се усилва броят на споразуменията, които се подписват. Той работи от 2012 година и оттогава досега изплатената по този механизъм сума към този момент надвишава 5 млн. лв.. Има много фрапантни случаи. Има две административни каузи на Благоевградския областен съд, по които решенията са постановени след 18 години. В областен съд има дело за кражба, при което присъда на първа инстанция е постановена след 14 години. По тези съответни каузи споразуменията и сумите, които са изплатени от страна на българската страна са по 10 000 лв. на дело на потърпевш, което е оптималният размер на обезщетение по този механизъм “, сподели зам.-министър Павлова.