Минималната заплата скочи двойно, но оставаме най-бедни в Европа, отчитат от КНСБ
" За последните 10 години минималната заплата се е нараснала двойно и е пораснала с близо 200%, а междинната работна заплата е повишена с към 90%, само че си оставаме отново най-бедни в Европа.
Ние считаме, че всяка година всички заплати би трябвало да вървят нагоре с най-малко 10-12-15%, като най-ниските би трябвало да се усилват най-бързо. " Това сподели във Варна президентът на КНСБ Пламен Димитров, представен от " 24 часа ".
По думите му придвижването на заплатите нагоре е станало към този момент нещо обикновено, до момента в който преди години тази тематика е била табу и никой не е смеел да отвори дума за по-високо възнаграждение поради страха да не бъде изпъден от работа.
" Сега хората започнаха да си желаят парите за труда, който поставят, тъй като в случай че има напредък в стопанската система, би трябвало да има и за джоба на служащия ", изясни синдикалният водач.
По думите на Димитров най-честото нарушаване на Кодекса на труда е обвързвано с работното време. " 8-часовият работен ден е към този момент в историята. При подписване на трудовите контракти се употребяват всевъзможни хватки. Подписва се контракт за 4 часа, а служащият работи 12. Извънредният труд не се заплаща, когато няма надзор от Инспекцията по труда, както и синдикална конструкция във компаниите.
Трябва на 6 месеца да се пресмята изключителният труд, само че в случай че няма надзор - пито-платено и до момента в който хората схванат, изключителният труд е липсващ ", разяснява Димитров. Според него другият огромен камшик си остават работещите небогати, които всяка година са към 600 000 – 700 000 със заплати 2/3 от междинните и надолу, по данните на Евростат.
Ние считаме, че всяка година всички заплати би трябвало да вървят нагоре с най-малко 10-12-15%, като най-ниските би трябвало да се усилват най-бързо. " Това сподели във Варна президентът на КНСБ Пламен Димитров, представен от " 24 часа ".
По думите му придвижването на заплатите нагоре е станало към този момент нещо обикновено, до момента в който преди години тази тематика е била табу и никой не е смеел да отвори дума за по-високо възнаграждение поради страха да не бъде изпъден от работа.
" Сега хората започнаха да си желаят парите за труда, който поставят, тъй като в случай че има напредък в стопанската система, би трябвало да има и за джоба на служащия ", изясни синдикалният водач.
По думите на Димитров най-честото нарушаване на Кодекса на труда е обвързвано с работното време. " 8-часовият работен ден е към този момент в историята. При подписване на трудовите контракти се употребяват всевъзможни хватки. Подписва се контракт за 4 часа, а служащият работи 12. Извънредният труд не се заплаща, когато няма надзор от Инспекцията по труда, както и синдикална конструкция във компаниите.
Трябва на 6 месеца да се пресмята изключителният труд, само че в случай че няма надзор - пито-платено и до момента в който хората схванат, изключителният труд е липсващ ", разяснява Димитров. Според него другият огромен камшик си остават работещите небогати, които всяка година са към 600 000 – 700 000 със заплати 2/3 от междинните и надолу, по данните на Евростат.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ