50 г. от последната лунна мисия. Американски астронавти донесоха образец на 4, 6 млрд. години
За финален път човешки крайник е стъпвал на Луната преди 50 година
На 14 декември се навършват 50 години, откогато човешки крайник за финален път стъпва на Луната. 80 % от хората през днешния ден са родени след полета на „ Аполо-17 “, което в техните очи прави последната лунна задача далечна история.
Неколцина от останалите 20 % на човечеството обаче ще си спомнят големите цветни фотоси във витрините на американското посолство в София. Изображенията на Юджийн Сърнън и Харисън Шмит в скафандри на повърхността на Луната бяха толкоз наситени, че създаваха чувство за съпричастност.
Шмит е към момента с нас. На 87 години той е един от четиримата живи през днешния ден астронавти, които са стъпвали на Луната. Останалите трима са именитият Бъз Олдрин (на 92 г.) от първата лунна задача „ Аполо-11 “, Дейвид Скот (на 90 г.) от „ Аполо-15 “ и Чарлз Дюк (на 87 г.) от „ Аполо-16 “. Неколцина от първата група руски космонавти също са живи на възраст от 85 до 91 години. Опасенията за нездравословното влияние на галактическите полети върху продължителността на човешкия живота са очевидно пресилени.
„ Аполо-17 “ е последната от шестте сполучливи лунни задачи на Съединени американски щати. Тя държи всички върхове за човешки престой на Луната и е финален епизод в конкуренцията за галактическо превъзходство сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. След лунните задачи на „ Аполо “ Москва губи вкус за по-нататъшна конкуренция, внезапно понижава финансирането на галактическата си стратегия и всъщност признава успеха на американците.
В Съединени американски щати пилотираните полети от програмата „ Аполо “ са били събития с съвсем религиозни измерения: за старта на всяка задача са се събирали стотици хиляди души към „ Кейп Канаверал “ – галактическият комплекс в блатата на Флорида. Оттам са се отправяли към Луната големите ракети-носители „ Сатурн 5 “ които даже през днешния ден, 60 години след основаването си, остават ненадминати по мощност и размери.
Не прави изключение и „ Аполо 17 “: над половин милион фенове са се събрали през нощта, с цел да видят изстрелването на ракетата, което е могло да бъде следено даже от Куба. Рекордът в това отношение принадлежи на „ Аполо 11 “ през юли 1969 година – първата пилотирана задача до повърхността на Луната.
На „ Кейп Канаверал “ тогава са пристигнали над 1 милион души, измежду които и президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън и множеството от членовете на Конгреса. Нищо сходно не е имало при изстрелването на руските галактически кораби, чиито полети са били надълбоко засекретени и за чието начало ТАСС е съобщавала единствено в случай че са били сполучливи.
„ Аполо-17 “ е най-продължителният полет в лунната стратегия. Това е бил и първият нощен старт на американски галактически транспортен съд, а също по този начин единственият, при който носителят прави три (вместо две) обиколки към Земята преди да се насочи към Луната.
По време на този полет е била направена популярната фотография на Земята където планетата е обгърната в нежна синя пелена, а през облаците се виждат Европа, Африка и Близкият Изток.
В рамките на „ Аполо-17 “ е записано най-дългото непрестанно престояване на хора на лунната повърхнина – 7 часа и 37 минути. Пак тогава Сърнън и Шмит преодоляват с лунохода-ровър разстояние от 36 км и се отдалечават на съвсем 8 км от спускаемия уред.
Рискът е бил огромен, защото нередовност на каквото и да било в скафандрите на астронавтите би означавало неизбежна гибел.
Пак по време на „ Аполо-17 “ на Земята е доставен най-древният открит до момента лунен пример – на възраст към 4 милиарда и 600 милиона години. Според актуалните космологични теории този камък би трябвало да е връстник на слънчевата система.
По време на задачата са осъществени поредност от научни опити и на повърхността на Луната са сложени уреди, два от които не престават да действат до през днешния ден.
„ Аполо-17 “ е доставил на Земята 111 кг. лунни мостри, също връх. Един от лунните камъни е бил разтрошен на дребни късчета които са били изпратени като подарък в 135 страни. Чрез същата лунна задача на Земята е дошъл лунен камък с тегло над 8 кг. който е изложен в музей и е единственият лунен материал, който посетителите свободно могат да допират.
Няколко капсули от събраната по време на „ Аполо-17 “ лунна почва в никакъв случай не са били отваряни и не престават да се съхраняват вакуумирани. Целта е да се запазят за време, когато ще бъдат основани доста по-напреднали способи за разбори.
И тримата астронавти на „ Аполо-17 “ удостоверяват усещанията на предшествениците си, а точно, че миризмата на лунния прахуляк мощно прилича миризмата на барут, само че не гори и не се взривява.
По време на връщането на „ Аполо-17 “ третият член на екипажа, Рон Еванс излиза в открития космос на разстояние 318 хиляди км от Земята. Всички предходни и последващи такива излизания са правени на ниска околоземна орбита, където атмосферата – колкото и разредена да е – е въпреки всичко хиляда пъти по-плътна от пространството, в което Еванс е прекарал 45 минути.
Освен дългия лист от върхове, „ Аполо-17 “ е и символичното свързващо звено сред задачите „ Аполо “ в края на 1960-те и актуалната лунна стратегия на Съединени американски щати, която планува връщане на хора на Луната през 2025-26 година и вероятно основаване на непрекъсната база там.
През декември 2017 година, по време на отбелязване 45-та годишнина на „ Аполо-17 “, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп подписва указа за обновяване на пилотираните галактически полети до Луната. На церемонията участват астронавтите Бъз Олдрин от първата лунна задача и Харисън Шмит от последната.
Новата лунна стратегия на Съединени американски щати носи името „ Артемис “ (Артемида), сестрата на древногръцкия господ Аполо (Аполон). Това е второто алегорично звено сред двете стратегии. Има и трето – „ Артемис “ употребява остаряла технология, основана още по времето на програмата „ Аполо “. Тази технология е тествана, обаче тя ще коства десетки милиарди долари на американските данъкоплатци, защото ракетите са за еднократно прилагане.
За съпоставяне, галактическите апарати за неведнъж прилагане, основани от компанията на Илон Мъск Space X, ще костват не повече от 90 милиона $ за всяко изстрелване на свръхтежката ракета Falcon (Сокол), която с лекост може да закара екипаж от трима индивида на повърхността на Луната и да ги върне.
Дори тези планувани разноски на Space X да са прекомерно оптимистични – те са стотинки спрямо 93-те милиарда $ които американската галактическа организация НАСА ще похарчи, с цел да достави първите двама астронавти на Луната.
Програмата „ Артемис “ има постоянна поддръжка в Конгреса и от демократи, и от републиканци, защото тя обезпечава работа за хиляди гласоподаватели в изборните им региони. А Мъск към момента е възприеман от мнозина американски конгресмени за опортюнист, на който не може да се разчита да доставя по разписание американски астронавти на Луната.
До момента НАСА е похарчила повече от 40 милиарда $ и то единствено за първата крачка в новата стратегия – облетяване на Луната без кацане и екипаж. Всички астронавти от програмата „ Аполо “ са били бели мъже. В духа на актуалните политически действителности единият от първите двама астронавти в „ Артемис “ сигурно ще е афроамериканка, а другият също е евентуално да е жена. Едно от радикалните оферти – за напълно формиран от дами екипаж – не получи нужната поддръжка.
50 години са доста време в границите на един човешки живот и Луната през днешния ден надалеч не е монопол единствено на една страна. Китайците към този момент трета година ръководят техния си луноход на противоположната страна на Луната, а индийците от години
държат собствен сателит на ниска лунна орбита.
Именно индийският сателит направи преди година фотоси във висока резолюция на мястото където е кацнал „ Аполо-11 “ през 1969 година На изображението ясно се вижда, че всичко е останало непокътнато, тъкмо както са го оставили Армстронг и Олдрин, в това число и поваленото от реактивната бликам на възвръщаемия уред американско знаме.
Луната е лишена от атмосфера, заради което там няма придвижване на материали по повърхността. Следите от задачите на „ Аполо “ могат да останат непокътнати хиляди, даже милиони години, стига на самото място да не попадне астероид.
Преди години в Конгреса беше импортирано предложение за оповестяване на шестте точки, в които са кацали задачите „ Аполо “, за национални монументи, само че предлагането не беше прегледано, тъй като липсва нужната правова основа.
Русия също заявява апетити за своя лунна база (сама или в съдействие с Китай). След началото на войната против Украйна през 2022 година обаче тези проекти звучат по-скоро като агитация. Намеренията на сегашната американска администрация за основаване на непрекъсната лунна база към този момент също са единствено доктрина. Такъв план не е неосъществим по принцип, само че би могъл да се реализира единствено в далечно бъдеще и единствено при оптимално стичане на събитията – политически и бюджетни.
От научна позиция, доста по-голяма изгода би имало от роботизирани задачи до Луната, защото разноските по тях ще са в пъти по-ниски, а изгодата за науката – в пъти по-голяма. Роботизираните задачи могат да работят непрекъснато, не се нуждаят от въздух, вода и храна, радиацията не им влияе. В момента обаче надвива концепцията за човешко преоткриване на Луната.
Споменах към този момент: 50 години са доста време в границите на един човешки живот. Снимки и видео от задачите „ Аполо “ са свободно налични в интернет, само че през днешния ден те се възприемат повече като далечни исторически събития, в сравнение с като настоящо, живо изложение за покоряването на Луната.
Доайенът на лунните ветерани Бъз Олдрин е измежду уверените съперници за „ преоткриването “ на Луната. Защо би трябвало да се харчат запаси за повтаряне на нещо, което към този момент е направено? Според него напъните би трябвало да се насочат към пилотирана задача до Марс. По този въпрос Мъск и Олдрин са единомислещи. Новото потомство мениджъри в НАСА обаче желае да „ открие “ своята Луна, даже и без триумфалните паради на астронавтите от задачите „ Аполо “.
Текстът е на Никола Кръстев и е оповестен в „ Свободна Европа “. Заглавието е на „ ДЕБАТИ.БГ “
–
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!4 предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
14.12.2022, 12:00
14.12.2022, 09:55
14.12.2022, 07:50
14.12.2022, 07:00
Последни публикации-14.12.2022, 20:37-14.12.2022, 20:02-14.12.2022, 19:56Партньори
На 14 декември се навършват 50 години, откогато човешки крайник за финален път стъпва на Луната. 80 % от хората през днешния ден са родени след полета на „ Аполо-17 “, което в техните очи прави последната лунна задача далечна история.
Неколцина от останалите 20 % на човечеството обаче ще си спомнят големите цветни фотоси във витрините на американското посолство в София. Изображенията на Юджийн Сърнън и Харисън Шмит в скафандри на повърхността на Луната бяха толкоз наситени, че създаваха чувство за съпричастност.
Шмит е към момента с нас. На 87 години той е един от четиримата живи през днешния ден астронавти, които са стъпвали на Луната. Останалите трима са именитият Бъз Олдрин (на 92 г.) от първата лунна задача „ Аполо-11 “, Дейвид Скот (на 90 г.) от „ Аполо-15 “ и Чарлз Дюк (на 87 г.) от „ Аполо-16 “. Неколцина от първата група руски космонавти също са живи на възраст от 85 до 91 години. Опасенията за нездравословното влияние на галактическите полети върху продължителността на човешкия живота са очевидно пресилени.
„ Аполо-17 “ е последната от шестте сполучливи лунни задачи на Съединени американски щати. Тя държи всички върхове за човешки престой на Луната и е финален епизод в конкуренцията за галактическо превъзходство сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. След лунните задачи на „ Аполо “ Москва губи вкус за по-нататъшна конкуренция, внезапно понижава финансирането на галактическата си стратегия и всъщност признава успеха на американците.
В Съединени американски щати пилотираните полети от програмата „ Аполо “ са били събития с съвсем религиозни измерения: за старта на всяка задача са се събирали стотици хиляди души към „ Кейп Канаверал “ – галактическият комплекс в блатата на Флорида. Оттам са се отправяли към Луната големите ракети-носители „ Сатурн 5 “ които даже през днешния ден, 60 години след основаването си, остават ненадминати по мощност и размери.
Не прави изключение и „ Аполо 17 “: над половин милион фенове са се събрали през нощта, с цел да видят изстрелването на ракетата, което е могло да бъде следено даже от Куба. Рекордът в това отношение принадлежи на „ Аполо 11 “ през юли 1969 година – първата пилотирана задача до повърхността на Луната.
На „ Кейп Канаверал “ тогава са пристигнали над 1 милион души, измежду които и президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън и множеството от членовете на Конгреса. Нищо сходно не е имало при изстрелването на руските галактически кораби, чиито полети са били надълбоко засекретени и за чието начало ТАСС е съобщавала единствено в случай че са били сполучливи.
„ Аполо-17 “ е най-продължителният полет в лунната стратегия. Това е бил и първият нощен старт на американски галактически транспортен съд, а също по този начин единственият, при който носителят прави три (вместо две) обиколки към Земята преди да се насочи към Луната.
По време на този полет е била направена популярната фотография на Земята където планетата е обгърната в нежна синя пелена, а през облаците се виждат Европа, Африка и Близкият Изток.
В рамките на „ Аполо-17 “ е записано най-дългото непрестанно престояване на хора на лунната повърхнина – 7 часа и 37 минути. Пак тогава Сърнън и Шмит преодоляват с лунохода-ровър разстояние от 36 км и се отдалечават на съвсем 8 км от спускаемия уред.
Рискът е бил огромен, защото нередовност на каквото и да било в скафандрите на астронавтите би означавало неизбежна гибел.
Пак по време на „ Аполо-17 “ на Земята е доставен най-древният открит до момента лунен пример – на възраст към 4 милиарда и 600 милиона години. Според актуалните космологични теории този камък би трябвало да е връстник на слънчевата система.
По време на задачата са осъществени поредност от научни опити и на повърхността на Луната са сложени уреди, два от които не престават да действат до през днешния ден.
„ Аполо-17 “ е доставил на Земята 111 кг. лунни мостри, също връх. Един от лунните камъни е бил разтрошен на дребни късчета които са били изпратени като подарък в 135 страни. Чрез същата лунна задача на Земята е дошъл лунен камък с тегло над 8 кг. който е изложен в музей и е единственият лунен материал, който посетителите свободно могат да допират.
Няколко капсули от събраната по време на „ Аполо-17 “ лунна почва в никакъв случай не са били отваряни и не престават да се съхраняват вакуумирани. Целта е да се запазят за време, когато ще бъдат основани доста по-напреднали способи за разбори.
И тримата астронавти на „ Аполо-17 “ удостоверяват усещанията на предшествениците си, а точно, че миризмата на лунния прахуляк мощно прилича миризмата на барут, само че не гори и не се взривява.
По време на връщането на „ Аполо-17 “ третият член на екипажа, Рон Еванс излиза в открития космос на разстояние 318 хиляди км от Земята. Всички предходни и последващи такива излизания са правени на ниска околоземна орбита, където атмосферата – колкото и разредена да е – е въпреки всичко хиляда пъти по-плътна от пространството, в което Еванс е прекарал 45 минути.
Освен дългия лист от върхове, „ Аполо-17 “ е и символичното свързващо звено сред задачите „ Аполо “ в края на 1960-те и актуалната лунна стратегия на Съединени американски щати, която планува връщане на хора на Луната през 2025-26 година и вероятно основаване на непрекъсната база там.
През декември 2017 година, по време на отбелязване 45-та годишнина на „ Аполо-17 “, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп подписва указа за обновяване на пилотираните галактически полети до Луната. На церемонията участват астронавтите Бъз Олдрин от първата лунна задача и Харисън Шмит от последната.
Новата лунна стратегия на Съединени американски щати носи името „ Артемис “ (Артемида), сестрата на древногръцкия господ Аполо (Аполон). Това е второто алегорично звено сред двете стратегии. Има и трето – „ Артемис “ употребява остаряла технология, основана още по времето на програмата „ Аполо “. Тази технология е тествана, обаче тя ще коства десетки милиарди долари на американските данъкоплатци, защото ракетите са за еднократно прилагане.
За съпоставяне, галактическите апарати за неведнъж прилагане, основани от компанията на Илон Мъск Space X, ще костват не повече от 90 милиона $ за всяко изстрелване на свръхтежката ракета Falcon (Сокол), която с лекост може да закара екипаж от трима индивида на повърхността на Луната и да ги върне.
Дори тези планувани разноски на Space X да са прекомерно оптимистични – те са стотинки спрямо 93-те милиарда $ които американската галактическа организация НАСА ще похарчи, с цел да достави първите двама астронавти на Луната.
Програмата „ Артемис “ има постоянна поддръжка в Конгреса и от демократи, и от републиканци, защото тя обезпечава работа за хиляди гласоподаватели в изборните им региони. А Мъск към момента е възприеман от мнозина американски конгресмени за опортюнист, на който не може да се разчита да доставя по разписание американски астронавти на Луната.
До момента НАСА е похарчила повече от 40 милиарда $ и то единствено за първата крачка в новата стратегия – облетяване на Луната без кацане и екипаж. Всички астронавти от програмата „ Аполо “ са били бели мъже. В духа на актуалните политически действителности единият от първите двама астронавти в „ Артемис “ сигурно ще е афроамериканка, а другият също е евентуално да е жена. Едно от радикалните оферти – за напълно формиран от дами екипаж – не получи нужната поддръжка.
50 години са доста време в границите на един човешки живот и Луната през днешния ден надалеч не е монопол единствено на една страна. Китайците към този момент трета година ръководят техния си луноход на противоположната страна на Луната, а индийците от години
държат собствен сателит на ниска лунна орбита.
Именно индийският сателит направи преди година фотоси във висока резолюция на мястото където е кацнал „ Аполо-11 “ през 1969 година На изображението ясно се вижда, че всичко е останало непокътнато, тъкмо както са го оставили Армстронг и Олдрин, в това число и поваленото от реактивната бликам на възвръщаемия уред американско знаме.
Луната е лишена от атмосфера, заради което там няма придвижване на материали по повърхността. Следите от задачите на „ Аполо “ могат да останат непокътнати хиляди, даже милиони години, стига на самото място да не попадне астероид.
Преди години в Конгреса беше импортирано предложение за оповестяване на шестте точки, в които са кацали задачите „ Аполо “, за национални монументи, само че предлагането не беше прегледано, тъй като липсва нужната правова основа.
Русия също заявява апетити за своя лунна база (сама или в съдействие с Китай). След началото на войната против Украйна през 2022 година обаче тези проекти звучат по-скоро като агитация. Намеренията на сегашната американска администрация за основаване на непрекъсната лунна база към този момент също са единствено доктрина. Такъв план не е неосъществим по принцип, само че би могъл да се реализира единствено в далечно бъдеще и единствено при оптимално стичане на събитията – политически и бюджетни.
От научна позиция, доста по-голяма изгода би имало от роботизирани задачи до Луната, защото разноските по тях ще са в пъти по-ниски, а изгодата за науката – в пъти по-голяма. Роботизираните задачи могат да работят непрекъснато, не се нуждаят от въздух, вода и храна, радиацията не им влияе. В момента обаче надвива концепцията за човешко преоткриване на Луната.
Споменах към този момент: 50 години са доста време в границите на един човешки живот. Снимки и видео от задачите „ Аполо “ са свободно налични в интернет, само че през днешния ден те се възприемат повече като далечни исторически събития, в сравнение с като настоящо, живо изложение за покоряването на Луната.
Доайенът на лунните ветерани Бъз Олдрин е измежду уверените съперници за „ преоткриването “ на Луната. Защо би трябвало да се харчат запаси за повтаряне на нещо, което към този момент е направено? Според него напъните би трябвало да се насочат към пилотирана задача до Марс. По този въпрос Мъск и Олдрин са единомислещи. Новото потомство мениджъри в НАСА обаче желае да „ открие “ своята Луна, даже и без триумфалните паради на астронавтите от задачите „ Аполо “.
Текстът е на Никола Кръстев и е оповестен в „ Свободна Европа “. Заглавието е на „ ДЕБАТИ.БГ “
–
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!4 предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
14.12.2022, 12:00
14.12.2022, 09:55
14.12.2022, 07:50
14.12.2022, 07:00
Последни публикации-14.12.2022, 20:37-14.12.2022, 20:02-14.12.2022, 19:56Партньори
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ