За посланик на културата не може да се говори в минало време, каза Георги Султанов за оперната певица Мариана Цветкова
„ За дипломат на културата не трябва да се приказва в минало време “, разяснява Георги Султанов, заместник-министърът на културата в оставка, по време на посмъртното връчване на премията „ Български дипломат на културата 2024 “ на оперната певица Мариана Цветкова по време на гала през днешния ден в БНР.
„ Тя беше необикновен реализатор, превъзходен сътрудник и другар, дарил ни доста любов и душа. Сцената е място за разпределяне на любов. (…) Тази дама, която е част от българската опера, заслужава голям брой награди и те ще продължат да идват, даже и в ново измерение “, добави Султанов.
Наградата бе получена от брачна половинка на Мариана Цветкова – оперния артист Владимир Маринов.
„ Мариана Цветкова пя дълго, нейният глас остава в сърцата ни. Но е значимо да помним, че посланиците посещават страни, където ги одобряват локалните ценители на културата, диригенти и режисьори. Тя направи доста записи (…) и се надявам, че нейното завещание като дипломат на културата ще резонира и в България “, съобщи Владимир Маринов.
Журналистката Нина Цанева, която стои зад самодейността „ Българските посланици на културата “, напомни основни моменти от кариерата на оперната певица.
„ Мариана Цветкова беше несравним актьор, чийто глас осветяваше някои от най-разкошните международни подиуми – Миланската канара, Германия, Съединени американски щати, Испания, Русия, Южна Корея и доста други. Нейният път започва от родния Русе, който вечно ще я помни като една от най-забележителните си културни фигури с дълбока психика. Поклон пред паметта ѝ “, показа Цанева.
Мариана Цветкова умря през юни тази година. Тя направи дебют на оперната сцена през 1991 година в ролята на Ан Трулов в постановката на Пламен Карталов на операта „ Похожденията на безпътника ” от Стравински. Носителка е на голям брой награди, в това число Grand Prix на състезанието в Тулуза (1998), Лауреат на състезанието „ Кралица Елизабет “ в Брюксел (1996), Втора премия на състезанието на фондация Пучини в Ню Йорк (1999), награди от фондациите „ Олга Форай “, „ Герда Лиснер “ и „ Съливан “, а също по този начин номинация за „ Грами “ през 2002 година за присъединяване в записа на „ Стабат Матер ” от Дворжак.
