Висшето ни образование е бомба, която ще избухне
За поредна година съвсем всички университети у нас не могат да попълнят квотите си за студенти и са принудени да удължат приема с четвърто, а от време на време и с пето класиране. Според някогашния ректор на Софийския университет проф. Иван Илчев университетите дават повишени бройки за приема си. " България обаче няма потребност от толкоз доста висшисти, изключително в някои области. Много от хората, които влизат на второ и трето класиране, нямат интелектуален потенциал, с цел да завършат ", съобщи той.
Проф. Илчев за следващ път показва проблем, който страната настойчиво отхвърля да признае.
Днес в България е по-трудно да влезеш в детска градина, в сравнение с в университет. Днес висшето обучение не е въпрос на конкуренция, съревнование и себедоказване, а въпрос на снизхождение. Който благоволи да стане студент, става.
Вероятно не осъзнаваме какво разхищаване на публичен запас се прави в името на оцеляването на цели специалности и университети, които са ненужни на страната. Досега всяка година приемът растеше, като от дълго време местата във ВУЗ-овете са повече от завършващите.
Това е извънредно рискова евентуална бомба за българското обучение и в случай че не се вземат незабавни ограничения, тя ще избухне.
Университетите бълват необразовани и некомпетентни " експерти ", които не могат да се осъществят на пзара на труда. От тази система губат всички - и жителите, които заплащат за производството на неспособен артикул, и стопанската система, която изнемогва от липса на нужните й фрагменти, а би трябвало да се оправя с хиляди безработни, които другояче се водят " квалифицирани ".
Днешната система на висшето обучение създава бъдещи емигранти. Едните, които имат документ за нещо, което не умеят, или които са приключили компетентност, от която бизнесът няма потребност, и които виждат единствения си излаз в чужбина, където даже нискоквалифицираният труд се заплаща добре. Другите са положителните и образовани експерти, които обаче се разочароват доста рано от системата, която е еднообразно толерантна и към кадърните, и към некадърните, и избират да живеят другаде, където, за разлика от тук, нещата се вършат с мисъл, с логичност и с целенасоченост.
Време е България да огледа трезво на своя стопански, обществен и демографски капацитет и да стартира да закрива учебни заведения, университети и специалности. Съкращаването на приема и оповестяването на някои професионални посоки за предпочитани е стъпка в вярната посока, само че тя е извънредно незадоволителна. България прави мъчно и постепенно своите промени, а не е ясно дали крахът, който я заплашва, ще й даде това време.
За мнозина приемът в университетите е относително незначителен проблем. Държавата смята за предпочитани въпроси като автомагистрала " Хемус ", " Цанков камък ", председателството на Европейски Съюз, санирането и други Само че това, на което стъпва развиването на всяка една страна, е точно образованието. И в случай че не го реформиране бързо и мъдро, след време ще е все едно какъв брой километра автомагистрали имаме и какъв брой арестувана контрабанда. Ако не влагаме в бъдещето си, сегашното просто няма да има значение.
Автор: Десислава Любомирова
Проф. Илчев за следващ път показва проблем, който страната настойчиво отхвърля да признае.
Днес в България е по-трудно да влезеш в детска градина, в сравнение с в университет. Днес висшето обучение не е въпрос на конкуренция, съревнование и себедоказване, а въпрос на снизхождение. Който благоволи да стане студент, става.
Вероятно не осъзнаваме какво разхищаване на публичен запас се прави в името на оцеляването на цели специалности и университети, които са ненужни на страната. Досега всяка година приемът растеше, като от дълго време местата във ВУЗ-овете са повече от завършващите.
Това е извънредно рискова евентуална бомба за българското обучение и в случай че не се вземат незабавни ограничения, тя ще избухне.
Университетите бълват необразовани и некомпетентни " експерти ", които не могат да се осъществят на пзара на труда. От тази система губат всички - и жителите, които заплащат за производството на неспособен артикул, и стопанската система, която изнемогва от липса на нужните й фрагменти, а би трябвало да се оправя с хиляди безработни, които другояче се водят " квалифицирани ".
Днешната система на висшето обучение създава бъдещи емигранти. Едните, които имат документ за нещо, което не умеят, или които са приключили компетентност, от която бизнесът няма потребност, и които виждат единствения си излаз в чужбина, където даже нискоквалифицираният труд се заплаща добре. Другите са положителните и образовани експерти, които обаче се разочароват доста рано от системата, която е еднообразно толерантна и към кадърните, и към некадърните, и избират да живеят другаде, където, за разлика от тук, нещата се вършат с мисъл, с логичност и с целенасоченост.
Време е България да огледа трезво на своя стопански, обществен и демографски капацитет и да стартира да закрива учебни заведения, университети и специалности. Съкращаването на приема и оповестяването на някои професионални посоки за предпочитани е стъпка в вярната посока, само че тя е извънредно незадоволителна. България прави мъчно и постепенно своите промени, а не е ясно дали крахът, който я заплашва, ще й даде това време.
За мнозина приемът в университетите е относително незначителен проблем. Държавата смята за предпочитани въпроси като автомагистрала " Хемус ", " Цанков камък ", председателството на Европейски Съюз, санирането и други Само че това, на което стъпва развиването на всяка една страна, е точно образованието. И в случай че не го реформиране бързо и мъдро, след време ще е все едно какъв брой километра автомагистрали имаме и какъв брой арестувана контрабанда. Ако не влагаме в бъдещето си, сегашното просто няма да има значение.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ