Стига с този национален нихилизъм, издава комплексите ви!
За следващ път се разгоряха годишните разногласия около част от националните традиции, свързани с Богоявление, по-точно против хвърлянето на кръста в ледени води и мъжете, които играят вътре.
И като че ли всяка година необяснимият отпор, който се пробват да дадат съперниците на това метод на отбелязване, към този момент трансформирал се в традиция, среща още по-яростна опозиция и още повече почитатели. Напълно обяснимо! Защото колкото повече се опитваш да откажеш някой от нещо, което той възприема за близо до разбиранията му, колкото повече се опитваш да настроиш някой до обред, трансформирал се в обичаен, колкото повече се подиграваш и надсмиваш над дейности, които в действителност по никакъв метод не заплашват теб, ти – оплюващият – толкоз повече – къде несъзнателно, къде изцяло преднамерено, засягаш идентичността на тези хора.
Каква еднаквост, ще възкликнат някои – това не са никаква обичаи, това не е българщина, това е патрЕотарство. Колко дълга дълготрайност дефинира в действителност кое можем да назовем обичайно? Конкретно Богоявление има и други имена в другите области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици, Мъжки Водици или Водокръщи. Името му подсказва за какво е наименуван по този начин - на този ден всеки, който желае да е здрав през годината, се окъпва или най-малко се измива на реката, а тук-там се хвърля и кръст във водата. Така се поставя завършек на така наречен „ мръсни дни ”. Да, единственото хорото е по-ново, за което има безапелационни сведения, че като обред е към този момент най-малко на 34 години. Малко ли ви се виждат? Или доста? А какъв брой би трябвало да се, с цел да назовем нещо обичайно?
Най-общо казано, традициите са тези практики, които едно общество основава и съхранява в годините, като ги съблюдава и поддържа. Те може да са свързани с ритуали, церемонни, вярвания. Надали има спор, че самото хоро като инструмент, като танц, като настройка, като усещане, е особено и обичайно за сраната ни, за фолклора ни, както и за други нации, несъмнено. Та, 34 не наподобяват в действителност толкоз малко, изключително когато към този момент всяка година този част отбелязването на Богоявление участва непроменяемо на всички места в страната – във всеки град, във всяка област, измежду всевъзможни хора. Не е доста остаряла традиция, само че към този момент е такава, харесва ли му на някой или не.
Тук в действителност идва на пръв взор необяснимото опълчване на една група, която не е толкоз многочислена – факт, само че през последните години набира скорост, увеличавайки не толкоз числеността си, колкото гласовитостта си. Интересното е, че това са най-вече хора, които пък са изцяло демократични и възприемчиви за каквито и да е други практики и традиции, идващи отвън България. Хелоуин им харесва, бил занимателен, сходни обичаи в другите страни постоянно са мотив същите да се възхищават – били забавни и говорили доста за историята на този или оня народ, а за жестоки традиции и дума не обелват – тяхна си работа било. Тяхна си работа, обаче за надалеч по-безобидни у нас, надават писък до небесата
Скорошен образец – някакъв мъж влачил мъртва лисица на кукерски фестивал в Разлог, потресоха се в обществените мрежи тези дни. Впоследствие се оказа, че е препарирана, най-малко по думите на власите, създали инспекция. Обаче това не попречи на този и оня да написа възмутени текстове, трижди да проклина народа си, да се възмущава от жестокия Ганьо – бил животно, бил тежък комплексар, бил селяндур. Някои дори небрежно се отхвърлиха от всичко българско. Нарочно скътвам името, тъй като то не е значимо, значителното е какъв брой съществено звучат и какъв брой доста си имат вяра – в превземките. Същите, несъмнено, и дума не обелват, че да вземем за пример в Дания годишно избиват – и то с варварско преследване и по отблъскващ метод, хиляди делфини. Традиции... но европейски, съвременни – ще каже някои. Във Франция от няколко години има изтребване на коне – по жесток и мъчителен метод за животните, което управляващите проверяват и не намират логически отговор за тези дейности на локални. Едно от обясненията е, че се касае за някакъв злокобен обред. Но не съм попадала на случаи, в които французи да се отхвърлят от страната си поради това.
Като заговорихме за скачане в ледени води – в Нидерландия това също е традиция, осъществяваща се на 1 януари. И е много по-масова, и са много по-разголени. По бански са – въобразявам си единствено какви насмешки щяха да отнесат българи, в случай че бяха решили да скачат по бански в ледени водоеми. Е, в Нидерландия хора не играят, тъй като просто това не е техен обичаен танц. Но се бутат вътре, скачат, танцуват. И да, някои влизат също подпийнали, което е едно от другите обвинявания против нашенските хороиграчи. Но непознатото е съвременно, забавно, занимателно – абе, дано си го кажем – не е наша традиция, по тази причина бива. Оказа се, че във Англия също има сходна пратика, но също не тропат хора. Нямат си, бе, нямат, не умеят да танцуват. И от това ли би трябвало да се срамим? За сметка на това, влизат и много по-пияни от нашите. Но това е някак по-куул, нали?
Някои изясняват, че проблем им били знамената, които нашенците развявали в ледените води. Това в действителност е много необяснимо – какъв проблем може да е едно знаме. Но може би е редно да си напомним и драмите около големия байрак и пилонът в Рожен – това събитие също породи много необясними на пръв взор драми, които за следващ път прераснаха в нормалното опълчване. И нали се сещате, че изобщо не е проблем флагът, а по-скоро цветовете му, тъй като в случай че това се случва някъде другаде по света, същите ще са първа писта да изясняват какъв брой вълнуващо е. Но щом е българското знаме – пАтреотарско е.
Вероятно въпросните в никакъв случай не са излизали от рамките на страната – задоволително е да стигнат единствено до прилежаща Турция, в която още с влизането ви посрещат големи пилони, на които се веят мъчно събиращи се в полезрението на човек флагове. Не едно и две, стотици те съпътстват до момента в който пътуваш. Включително и в другояче много космополитния Истанбул. А знамената в Гърция, а тези по къщите в Съединени американски щати или Англия? И освен, несъмнено. Флагът е знак за принадлежност към дадена общественост, към някоя нация, заради което хората – естествените – с наслада го веят, когато и където могат. И това не е селско, не е пошло, не е грозно. Да, в действителност нашенските нихилисти се възмущават единствено на родните флагоносци и на българското знаме, другите са им благи – както знамената, по този начин и самите хора.
Още по-интересното е, че най-често измежду възмущаващите се са хора на междинна възраст, също и такива, които са оповестени или постоянно са се самообявили за интелектуалци или общественици. Не са нито младите, които сякаш би трябвало да робуват на непознати обичаи – типично за възрастта им, нито най-възрастните, които постоянно спадат към постоянно мрънкващите. Младите елементарно прегръщат и родните традиции, съчетавайки ги ловко с обичаи, които не са наши. За тях няма неприятно да честват и Хелоуин, а месеци по-късно да се топнат в ледените води с националния байрак. И вярно – в действителност и двата празника им носят както развлечение и позитивни страсти, по този начин и паралелното съчетаване на европейското, на непознатата традиция, с родното, с това, което ти е на сърце.
Вероятното пояснение за какво към този момент упоменатите нихилисти скачат против всякакви родни прояви, се крие в самите тях. Голяма част от въпросните са израснали през комунизма, тогава са били правоверни комсомолци и съзнателни партийци, най-често са учили във към този момент по този начин омразната им Русия, защитавали са забавни докторантури, прославящи тогавашния строй, немалка част са били и доносници, за което приказват и архивите. И внезапно идва рухването на системата, а тези хора умират от смут, че може да не съумеят по този начин бързо да се впишат в съвремието, в актуалностите, да изтърван влака, да не съумеят още веднъж да се наместят някъде на сладко място. Те би трябвало да са доста безапелационни – даже пред себе си, с цел да може да им повярват, да може сами да си повярват, че нямат нищо общо с тоталитаризма, с репресивния уред на остарелия режим, част от който са били. И внезапно се обръщат на 180 градуса – приветстват всичко ново, с наслада хулят българското, обичайното, това, което им подухва мемоари или по някакъв метод им напомня кои в действителност са. Те към този момент са първи апологети на особеното, на непознатото, те се трансформират в гневни нихилисти. Те не желаят да имат нищо общо с хора, обичаи, флагове, те – на думи най-малко – са космополити.
Същите са най-често точно тези, които опълчват родното на европейското – пробвайки се да ни внушат, че в случай че харесваш да тропаш национални танци (например), значи не си европеец, а Ганьо.
А в действителност тези хора се пробват да компенсират своите дефицити – морални и интелектуални, с извънредно антибългарско държание, като се надпреварват кой ще създаде най-противната полюция, която ще потвърди какъв брой актуален, съвременен, Ентелегентен и нямащ нищо общо с родните простаци и техните традиции е. Тези същите чертаят и най-сериозните разграничителни линии в българското общество, тъй като със зъби и нокти се опълчват на всичко, което хората у нас харесват, пробвайки се да им внушат, че това е разкол, надали не, и че би трябвало да избират – не може хем да си европеец, хем да си българин, едно от двете единствено може. И по този начин още повече принуждават останалите да се вкопчват в това, което желаят да им забранят или осмиват. За тях българин е засегнатост, а в действителност не схващат, че изпълнените им със завист думи и непродуктиванта битка против родното още повече ги дамгосва с това клеймо – подобен краен народен нихилист може да е единствено един българин.
Виктория Георгиева, коментар за
* * *
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
И като че ли всяка година необяснимият отпор, който се пробват да дадат съперниците на това метод на отбелязване, към този момент трансформирал се в традиция, среща още по-яростна опозиция и още повече почитатели. Напълно обяснимо! Защото колкото повече се опитваш да откажеш някой от нещо, което той възприема за близо до разбиранията му, колкото повече се опитваш да настроиш някой до обред, трансформирал се в обичаен, колкото повече се подиграваш и надсмиваш над дейности, които в действителност по никакъв метод не заплашват теб, ти – оплюващият – толкоз повече – къде несъзнателно, къде изцяло преднамерено, засягаш идентичността на тези хора.
Каква еднаквост, ще възкликнат някои – това не са никаква обичаи, това не е българщина, това е патрЕотарство. Колко дълга дълготрайност дефинира в действителност кое можем да назовем обичайно? Конкретно Богоявление има и други имена в другите области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици, Мъжки Водици или Водокръщи. Името му подсказва за какво е наименуван по този начин - на този ден всеки, който желае да е здрав през годината, се окъпва или най-малко се измива на реката, а тук-там се хвърля и кръст във водата. Така се поставя завършек на така наречен „ мръсни дни ”. Да, единственото хорото е по-ново, за което има безапелационни сведения, че като обред е към този момент най-малко на 34 години. Малко ли ви се виждат? Или доста? А какъв брой би трябвало да се, с цел да назовем нещо обичайно?
Най-общо казано, традициите са тези практики, които едно общество основава и съхранява в годините, като ги съблюдава и поддържа. Те може да са свързани с ритуали, церемонни, вярвания. Надали има спор, че самото хоро като инструмент, като танц, като настройка, като усещане, е особено и обичайно за сраната ни, за фолклора ни, както и за други нации, несъмнено. Та, 34 не наподобяват в действителност толкоз малко, изключително когато към този момент всяка година този част отбелязването на Богоявление участва непроменяемо на всички места в страната – във всеки град, във всяка област, измежду всевъзможни хора. Не е доста остаряла традиция, само че към този момент е такава, харесва ли му на някой или не.
Тук в действителност идва на пръв взор необяснимото опълчване на една група, която не е толкоз многочислена – факт, само че през последните години набира скорост, увеличавайки не толкоз числеността си, колкото гласовитостта си. Интересното е, че това са най-вече хора, които пък са изцяло демократични и възприемчиви за каквито и да е други практики и традиции, идващи отвън България. Хелоуин им харесва, бил занимателен, сходни обичаи в другите страни постоянно са мотив същите да се възхищават – били забавни и говорили доста за историята на този или оня народ, а за жестоки традиции и дума не обелват – тяхна си работа било. Тяхна си работа, обаче за надалеч по-безобидни у нас, надават писък до небесата
Скорошен образец – някакъв мъж влачил мъртва лисица на кукерски фестивал в Разлог, потресоха се в обществените мрежи тези дни. Впоследствие се оказа, че е препарирана, най-малко по думите на власите, създали инспекция. Обаче това не попречи на този и оня да написа възмутени текстове, трижди да проклина народа си, да се възмущава от жестокия Ганьо – бил животно, бил тежък комплексар, бил селяндур. Някои дори небрежно се отхвърлиха от всичко българско. Нарочно скътвам името, тъй като то не е значимо, значителното е какъв брой съществено звучат и какъв брой доста си имат вяра – в превземките. Същите, несъмнено, и дума не обелват, че да вземем за пример в Дания годишно избиват – и то с варварско преследване и по отблъскващ метод, хиляди делфини. Традиции... но европейски, съвременни – ще каже някои. Във Франция от няколко години има изтребване на коне – по жесток и мъчителен метод за животните, което управляващите проверяват и не намират логически отговор за тези дейности на локални. Едно от обясненията е, че се касае за някакъв злокобен обред. Но не съм попадала на случаи, в които французи да се отхвърлят от страната си поради това.
Като заговорихме за скачане в ледени води – в Нидерландия това също е традиция, осъществяваща се на 1 януари. И е много по-масова, и са много по-разголени. По бански са – въобразявам си единствено какви насмешки щяха да отнесат българи, в случай че бяха решили да скачат по бански в ледени водоеми. Е, в Нидерландия хора не играят, тъй като просто това не е техен обичаен танц. Но се бутат вътре, скачат, танцуват. И да, някои влизат също подпийнали, което е едно от другите обвинявания против нашенските хороиграчи. Но непознатото е съвременно, забавно, занимателно – абе, дано си го кажем – не е наша традиция, по тази причина бива. Оказа се, че във Англия също има сходна пратика, но също не тропат хора. Нямат си, бе, нямат, не умеят да танцуват. И от това ли би трябвало да се срамим? За сметка на това, влизат и много по-пияни от нашите. Но това е някак по-куул, нали?
Някои изясняват, че проблем им били знамената, които нашенците развявали в ледените води. Това в действителност е много необяснимо – какъв проблем може да е едно знаме. Но може би е редно да си напомним и драмите около големия байрак и пилонът в Рожен – това събитие също породи много необясними на пръв взор драми, които за следващ път прераснаха в нормалното опълчване. И нали се сещате, че изобщо не е проблем флагът, а по-скоро цветовете му, тъй като в случай че това се случва някъде другаде по света, същите ще са първа писта да изясняват какъв брой вълнуващо е. Но щом е българското знаме – пАтреотарско е.
Вероятно въпросните в никакъв случай не са излизали от рамките на страната – задоволително е да стигнат единствено до прилежаща Турция, в която още с влизането ви посрещат големи пилони, на които се веят мъчно събиращи се в полезрението на човек флагове. Не едно и две, стотици те съпътстват до момента в който пътуваш. Включително и в другояче много космополитния Истанбул. А знамената в Гърция, а тези по къщите в Съединени американски щати или Англия? И освен, несъмнено. Флагът е знак за принадлежност към дадена общественост, към някоя нация, заради което хората – естествените – с наслада го веят, когато и където могат. И това не е селско, не е пошло, не е грозно. Да, в действителност нашенските нихилисти се възмущават единствено на родните флагоносци и на българското знаме, другите са им благи – както знамената, по този начин и самите хора.
Още по-интересното е, че най-често измежду възмущаващите се са хора на междинна възраст, също и такива, които са оповестени или постоянно са се самообявили за интелектуалци или общественици. Не са нито младите, които сякаш би трябвало да робуват на непознати обичаи – типично за възрастта им, нито най-възрастните, които постоянно спадат към постоянно мрънкващите. Младите елементарно прегръщат и родните традиции, съчетавайки ги ловко с обичаи, които не са наши. За тях няма неприятно да честват и Хелоуин, а месеци по-късно да се топнат в ледените води с националния байрак. И вярно – в действителност и двата празника им носят както развлечение и позитивни страсти, по този начин и паралелното съчетаване на европейското, на непознатата традиция, с родното, с това, което ти е на сърце.
Вероятното пояснение за какво към този момент упоменатите нихилисти скачат против всякакви родни прояви, се крие в самите тях. Голяма част от въпросните са израснали през комунизма, тогава са били правоверни комсомолци и съзнателни партийци, най-често са учили във към този момент по този начин омразната им Русия, защитавали са забавни докторантури, прославящи тогавашния строй, немалка част са били и доносници, за което приказват и архивите. И внезапно идва рухването на системата, а тези хора умират от смут, че може да не съумеят по този начин бързо да се впишат в съвремието, в актуалностите, да изтърван влака, да не съумеят още веднъж да се наместят някъде на сладко място. Те би трябвало да са доста безапелационни – даже пред себе си, с цел да може да им повярват, да може сами да си повярват, че нямат нищо общо с тоталитаризма, с репресивния уред на остарелия режим, част от който са били. И внезапно се обръщат на 180 градуса – приветстват всичко ново, с наслада хулят българското, обичайното, това, което им подухва мемоари или по някакъв метод им напомня кои в действителност са. Те към този момент са първи апологети на особеното, на непознатото, те се трансформират в гневни нихилисти. Те не желаят да имат нищо общо с хора, обичаи, флагове, те – на думи най-малко – са космополити.
Същите са най-често точно тези, които опълчват родното на европейското – пробвайки се да ни внушат, че в случай че харесваш да тропаш национални танци (например), значи не си европеец, а Ганьо.
А в действителност тези хора се пробват да компенсират своите дефицити – морални и интелектуални, с извънредно антибългарско държание, като се надпреварват кой ще създаде най-противната полюция, която ще потвърди какъв брой актуален, съвременен, Ентелегентен и нямащ нищо общо с родните простаци и техните традиции е. Тези същите чертаят и най-сериозните разграничителни линии в българското общество, тъй като със зъби и нокти се опълчват на всичко, което хората у нас харесват, пробвайки се да им внушат, че това е разкол, надали не, и че би трябвало да избират – не може хем да си европеец, хем да си българин, едно от двете единствено може. И по този начин още повече принуждават останалите да се вкопчват в това, което желаят да им забранят или осмиват. За тях българин е засегнатост, а в действителност не схващат, че изпълнените им със завист думи и непродуктиванта битка против родното още повече ги дамгосва с това клеймо – подобен краен народен нихилист може да е единствено един българин.
Виктория Георгиева, коментар за
* * *
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ