Разделение без изход: Преговорите за обединението на Кипър отново се провалиха
За следващ път спорът в Кипър не откри своето решение. Тридневните диалози сред водачите на кипърските гърци и кипърските турци, провели се сред 27-29 април в Женева, не доведоха до задоволително общи позиции за възобновяване на формалните договаряния за споразумяване на полемичния въпрос за обединяване на етническия разделения остров.
В срещата, проведена от генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш, се включиха и външните министри на „ гарантите “ на Кипър – Гърция и Турция, както и някогашният колониален държател Англия, отбелязва „ Ал Джазира “.
Почти половин век след частичната турска окупация, островът остава обзет от напрежение. Той се трансформира в пресечна точка сред политическото въздействие на Атина и Анкара, ползите на Реджеп Ердоган за рандеман на природен газ и петрол и втория мандат на Антонио Гутериш в Организация на обединените нации.
Дипломатическото гробище
Кипър е обект на най-дълго продължаващата мироопазваща задача в историята на Организация на обединените нации. Островът се е трансформирал в същинско дипломатическото гробище, което осуетява проектите на редица посредници. Заради своята трудност и дълготрайност, спорът постоянно е сравняван с този сред Израел и Палестина, в просторен материал по тематиката „ Ню Йорк Таймс”.
Всичко стартира през 1960 година, когато страната получава своята самостоятелност от Англия вследствие на съглашение за разделение на властта сред кипърските гърци и кипърските турци. Т.нар. „ Договор за гаранция “, подписан сред Кипър, Гърция, Турция и Обединеното кралство не разрешава на Кипър да взе участие в политически или стопански съюз с която и да е друга страна.
„ Гаранти “ за поддържането на суверенитета, териториалната целокупност и самостоятелност на Кипър са Англия, Турция и Гърция.
На доктрина всичко това звучи доста добре и двата народа, населяващи острова, би трябвало да живеят спокойно и да си оказват помощ, само че малко след парафирането на документа избухват първите несъгласия сред гръцката и турската общности при опита да се сътвори държавно управление през 1963 година, в което северното и южното население да споделят властта.
Мечтите се сгромолясват и се трансформират в революция, водеща до така наречен „ Кървава Коледа “, по време на която близо 25 000 кипърски турци са прогонени в анклави. Нововъзникналото напрежение води до изпращането на мироопазваща задача на Организация на обединените нации на острова, която работи и до през днешния ден.
Официално Кипър е разграничен с буферната „ Зелена линия “, пресичаща столицата Никозия, от 1974 година Тогава първо военният режим в Атина взема решение да стартира курс на обединяване с Кипър и предизвиква силнопрогръцка власт в страната, а по-късно Анкара нахлува и завзема северната част на острова, напомня „ Гардиън”.
Чрез наличието на мироопазващите сили на Организация на обединените нации, както и с разполагането на турски боен контингент в Северен Кипър, въоръжените конфликти сред двете общности са прекъснати, само че не и решени дефинитивно.
На 15 ноември 1983 година кипърските турци едностранно афишират независимостта на Севернокипърската турска република – акт, който не е признат от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, досега Северен Кипър е приет само от Турция. На този декор Република Кипър, съставяна от най-вече етнически гръцко население, е интернационално приета и е страна членка на Европейски Съюз.
Планът „ Анан” – първият идеал на Организация на обединените нации
Глътка въздух за решение на кипърския спор през 2004 година е Генералният секретар на Организация на обединените нации Кофи Анан. Според „ Анан” Кипър би трябвало да се трансформира във федеративна република, формирана от гръцка част (която да обхване 72 % от острова) и северна турска част. Планът обаче би влезнал в действие единствено в случай че бъде признат от двете общности в по едно и също време извършени референдуми. Около 65 % от кипърскитe турци гласоподават „ за”, само че 76 % от кипърските гърци гласоподават „ против” поради което той не влиза в действие, отбелязва „ Политико”.
В срещата, проведена от генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш, се включиха и външните министри на „ гарантите “ на Кипър – Гърция и Турция, както и някогашният колониален държател Англия, отбелязва „ Ал Джазира “.
Почти половин век след частичната турска окупация, островът остава обзет от напрежение. Той се трансформира в пресечна точка сред политическото въздействие на Атина и Анкара, ползите на Реджеп Ердоган за рандеман на природен газ и петрол и втория мандат на Антонио Гутериш в Организация на обединените нации.
Дипломатическото гробище
Кипър е обект на най-дълго продължаващата мироопазваща задача в историята на Организация на обединените нации. Островът се е трансформирал в същинско дипломатическото гробище, което осуетява проектите на редица посредници. Заради своята трудност и дълготрайност, спорът постоянно е сравняван с този сред Израел и Палестина, в просторен материал по тематиката „ Ню Йорк Таймс”.
Всичко стартира през 1960 година, когато страната получава своята самостоятелност от Англия вследствие на съглашение за разделение на властта сред кипърските гърци и кипърските турци. Т.нар. „ Договор за гаранция “, подписан сред Кипър, Гърция, Турция и Обединеното кралство не разрешава на Кипър да взе участие в политически или стопански съюз с която и да е друга страна.
„ Гаранти “ за поддържането на суверенитета, териториалната целокупност и самостоятелност на Кипър са Англия, Турция и Гърция.
На доктрина всичко това звучи доста добре и двата народа, населяващи острова, би трябвало да живеят спокойно и да си оказват помощ, само че малко след парафирането на документа избухват първите несъгласия сред гръцката и турската общности при опита да се сътвори държавно управление през 1963 година, в което северното и южното население да споделят властта.
Мечтите се сгромолясват и се трансформират в революция, водеща до така наречен „ Кървава Коледа “, по време на която близо 25 000 кипърски турци са прогонени в анклави. Нововъзникналото напрежение води до изпращането на мироопазваща задача на Организация на обединените нации на острова, която работи и до през днешния ден.
Официално Кипър е разграничен с буферната „ Зелена линия “, пресичаща столицата Никозия, от 1974 година Тогава първо военният режим в Атина взема решение да стартира курс на обединяване с Кипър и предизвиква силнопрогръцка власт в страната, а по-късно Анкара нахлува и завзема северната част на острова, напомня „ Гардиън”.
Чрез наличието на мироопазващите сили на Организация на обединените нации, както и с разполагането на турски боен контингент в Северен Кипър, въоръжените конфликти сред двете общности са прекъснати, само че не и решени дефинитивно.
На 15 ноември 1983 година кипърските турци едностранно афишират независимостта на Севернокипърската турска република – акт, който не е признат от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, досега Северен Кипър е приет само от Турция. На този декор Република Кипър, съставяна от най-вече етнически гръцко население, е интернационално приета и е страна членка на Европейски Съюз.
Планът „ Анан” – първият идеал на Организация на обединените нации
Глътка въздух за решение на кипърския спор през 2004 година е Генералният секретар на Организация на обединените нации Кофи Анан. Според „ Анан” Кипър би трябвало да се трансформира във федеративна република, формирана от гръцка част (която да обхване 72 % от острова) и северна турска част. Планът обаче би влезнал в действие единствено в случай че бъде признат от двете общности в по едно и също време извършени референдуми. Около 65 % от кипърскитe турци гласоподават „ за”, само че 76 % от кипърските гърци гласоподават „ против” поради което той не влиза в действие, отбелязва „ Политико”.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ