Александър Дугин: Полският проблем. Разделяне на Украйна?
За Полша. Планът за предаването на Западна Украйна на Полша съществува още преди началото на Специалната военна интервенция, когато Западът разглеждаше единствено вероятността на този спор. НАТО смяташе, че Русия ще унищожи централното командване в Киев в самото начало и това трябваше да послужи като сигнал за Полша. С това беше обвързвано и преместването на посолството от Киев в Лвов.
Стратегията на Русия, съсредоточила се на Донбас и на освобождението на Новорусия и избраното закъснение на интервенцията вследствие на подредената от Киев терористична тактика на нацистите в Източна Украйна, а също отдръпването на съветските войски от Киев, коригираха първичния проект. В един миг на Запада му се стори, че съветската офанзива се е задъхала. В такава обстановка полският сюжет беше отсрочен.
Към него още веднъж се обърнаха след жалкото предаване в плен на неонацистите от „ Азов “. Стана ясно, че Русия рано или късно ще освободи Донбас, а по-късно Новорусия, а нацисткия фронт всеки миг ще се разсипе. В този миг Западът се обърна още веднъж към проекта „ Западна Украйна в състава на Полша “. Посещението на Дуда и невижданите крачки на Зеленски по интеграцията на Украйна с Полша – фактическата анулация на границите, са повратен миг. Планът, подготвен през цялото време, още веднъж стана настоящ.
От една страна това значително улеснява задачата на Русия. Сега за всички е явно, че западната линия в украинската политика доближи до сериозна линия, а изборът не е никога сред „ самостоятелна Украйна “ и завръщането на Новорусия в Русия, а къде ще живеят украинците – в Русия или в Полша . Така се сбъдва фантазията за Европейски Съюз и НАТО.
Но за цяла Източна Украйна това е въобще недопустимо. Накрая на всички ще им стане ясно за какво е пристигнала Русия. Това значи, че ще се възроди проруската опозиция и патриотите ще стартират лека-полека независимо да изтребват гробарите на Украйна.
Определена опозиция ще се появи и в Западна Украйна, само че към този момент не е ясно кое ще надделее – робският блян към Европейски Съюз и НАТО или премият украински шовинизъм. Впрочем, това има второстепенно значение – Киев се ръководи от Вашингтон, локалното население и неговите настроения нямат никакво значение. Русия става освободителка на единния съветски народ, каквато е от XVII век.
Видимо точно по тази причина и толкоз остро застава въпросът за автокефалността на УПЦ и възбраната на Министерство на правосъдието на РПЦ в Украйна. Всичко сочи, че с ускорени темпове се готви интеграция в Полша.
Можеше да се възползваме от това, в случай че ставаше дума само за Новорусия. Територията от Одеса до Харков ще я освободим и по този начин или другояче ще присъединим. Това към този момент не се разисква. Западна Украйна в състава на Полша на пръв взор е допустима. Нашето за нас, а втората половина на неосъществена Украйна отива там, където мечтае.
Но има и друга страна.
На първо място НАТО следователно въпреки всичко ще се разшири в наша посока и то значително. Макар и не в цялостен мащаб, а на половина.
На второ място въвеждането на полски войски ще значи директно присъединяване на НАТО в спора, а значи всичко минава на ново ниво на ескалация. Вероятността от потребление на нуклеарно оръжие се усилва. Отново се изправя въпросът за алените линии, които Русия слага с подобен труд и на такава цена. А определянето на границите сред Източна и Западна Украйна, по-точно сред Полша и Русия ще се случи в пердах с контингент на НАТО. И това значително е проблематично и рискува да води обстановката до Трета международна война.
И най-после, трето. Русия, съгласила се на присъединението на Западна Украйна към Полша, губи – въпреки и към този момент неочевидно за мнозина – статута на другар и избавител на братския украински народ. Държавата „ Украйна “ повече я няма, само че украинците ги има, и православните украинци ги има, и както преди са болшинство в Западна Украйна. Това е проблем. Оказва се, че разменяме „ своята “ половина украинци за „ непознатата. А това е договорка, а не осъществяване на освободителна задача.
Като частен случай: прекосяването на Западна Украйна към Полша може да служи като прелестен мотив, че пленените украинци не просто по насила, а с озлобление и гняв ще застанат на наша страна и под наше командване ще отидат да освобождават това, което считат за „ своя земя “.
След визитата на Дуда на Москва ще ѝ се наложи да взема решение нова алтернатива. Как да се отнесем към директното включване на Полша във войната против нас?
Исторически Руската империя, а по-късно и Съюз на съветските социалистически републики се уголемяват поетапно в западно направление. От Полша и Османската империя се отвоюват едни земи след други – чак до Великата отечествена война, когато в състава на Съюз на съветските социалистически републики влиза и Западна Украйна. Разбира се, това не е линеен развой – има и разделяния на Полша, която се оказва за век под директната власт на Русия. А още по-рано се водят боеве за Киев сред князете на Владимир и Галиция. Има и многократни опити да се откри в Западна Украйна обособена от великоруската митрополия. Украйна е граница, зона сред две цивилизации – съветската (евразийска) и западноевропейската, а по-рано сред три – още и с турско-ислямската, от която Руската империя отвоюва Новорусия, заселвайки своите – както великоруското селячество, по този начин и братските малоруски казаци.
Затова ориста на Украйна е да минава от ръка на ръка. От тук и двойната еднаквост – ту съветска, ту антируска. От тук и верността и измяната, надълбоко вкоренени в културата на границата. Тарас Булба и неговият наследник. Богдан Хмелницки и Мазепа. Границата минава през фамилиите и през сърцата.
Активизацията на ролята на Полша в спора изостря градуса на войната сред Русия и Запада, на цивилизацията против цивилизацията.
Теоретично има две решения.
Или да се съгласим на разделянето на Украйна, да се постараем да вземем колкото се може повече и да допуснем, че Полша работи не от името на НАТО, а от свое.
Да се доближи до край с риск да се докара борбата до нуклеарно ниво.
От самото начало на Специалната военна интервенция допусках, че ще достигнем в избран миг точно до тази алтернатива. Но ми се струваше, че ще се премине към първия проект по време на боевете за Киев. Събитията се разпростряха по друга логичност, което не анулира главните геополитически закономерности , а единствено ги оформя по автентичен и непредсказуем метод. Но историята е жива – и с цел да следва линиите на ориста, и да се отклонява от тях. Ако сложим въпроса за приключването на Специалната воена интервенция и някакви договаряния преди цялостното избавление на Новорусия, това ще е чисто изменничество – за нещо такова може да се бори само „ задграничен сътрудник “. Но въпросът за Западна Украйна не е толкоз еднопосочен.
Ако не беше рискът от нуклеарна война, бих склонил към установяването на надзор над цялата територия на Украйна. Това съответствува с оповестените от президента Путин цели на Специалната военна интервенция – демилитаризация и денацификация. За да се изпълнят, е необходим цялостен надзор над територията. Ясно е, че щяхме да получим вътре в своята територия бомба със закъснител, само че след ексцесиите, неизбежни по време на бойните дейности, за нормализация на ситуацията и в Източна, и в Западна Украйна при всеки случай ще са нужни изключителни старания от наша страна. Всичко стана прекомерно грубо и кърваво, с цел да се надяваме на елементарни решения. Цяла Украйна е предизвикателство за самото ни битие. Ако се оправим с Източна, то би трябвало да се оправим и със Западна. И е в действителност значимо да запазим Църквата.
Но освен това, ограничавайки се с освобождението на Новорусия, дружно с Киев или без него – не би било директно „ изменничество “. Този проект може да се преглежда без да се предава съветската орис. Тук има място за политически натурализъм, претегляне на преимуществата и минусите, доклад на последствията. Но нямаше опция за това при стартирането на Специалната военна интервенция. Това е въпрос да бъдеш или да не бъдеш и той беше решен в изгода да бъдеш. Позициите на предателите са сломени, най-главното решение е взето необратимо.
Ситуацията с Полша е друга. Но в избран смисъл не по-малко напрегната. Ако дългът на патриота е да желае от властта цялостно избавление на Новорусия без значение от всичко, то в обстановката с Полша, съгласно мен, дългът на патриота е да вземе това решение, което ще направи висшият главнокомандващ.
Истинската Победа стартира от момента на освобождението на Новорусия. А нататък както даде Бог.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Стратегията на Русия, съсредоточила се на Донбас и на освобождението на Новорусия и избраното закъснение на интервенцията вследствие на подредената от Киев терористична тактика на нацистите в Източна Украйна, а също отдръпването на съветските войски от Киев, коригираха първичния проект. В един миг на Запада му се стори, че съветската офанзива се е задъхала. В такава обстановка полският сюжет беше отсрочен.
Към него още веднъж се обърнаха след жалкото предаване в плен на неонацистите от „ Азов “. Стана ясно, че Русия рано или късно ще освободи Донбас, а по-късно Новорусия, а нацисткия фронт всеки миг ще се разсипе. В този миг Западът се обърна още веднъж към проекта „ Западна Украйна в състава на Полша “. Посещението на Дуда и невижданите крачки на Зеленски по интеграцията на Украйна с Полша – фактическата анулация на границите, са повратен миг. Планът, подготвен през цялото време, още веднъж стана настоящ.
От една страна това значително улеснява задачата на Русия. Сега за всички е явно, че западната линия в украинската политика доближи до сериозна линия, а изборът не е никога сред „ самостоятелна Украйна “ и завръщането на Новорусия в Русия, а къде ще живеят украинците – в Русия или в Полша . Така се сбъдва фантазията за Европейски Съюз и НАТО.
Но за цяла Източна Украйна това е въобще недопустимо. Накрая на всички ще им стане ясно за какво е пристигнала Русия. Това значи, че ще се възроди проруската опозиция и патриотите ще стартират лека-полека независимо да изтребват гробарите на Украйна.
Определена опозиция ще се появи и в Западна Украйна, само че към този момент не е ясно кое ще надделее – робският блян към Европейски Съюз и НАТО или премият украински шовинизъм. Впрочем, това има второстепенно значение – Киев се ръководи от Вашингтон, локалното население и неговите настроения нямат никакво значение. Русия става освободителка на единния съветски народ, каквато е от XVII век.
Видимо точно по тази причина и толкоз остро застава въпросът за автокефалността на УПЦ и възбраната на Министерство на правосъдието на РПЦ в Украйна. Всичко сочи, че с ускорени темпове се готви интеграция в Полша.
Можеше да се възползваме от това, в случай че ставаше дума само за Новорусия. Територията от Одеса до Харков ще я освободим и по този начин или другояче ще присъединим. Това към този момент не се разисква. Западна Украйна в състава на Полша на пръв взор е допустима. Нашето за нас, а втората половина на неосъществена Украйна отива там, където мечтае.
Но има и друга страна.
На първо място НАТО следователно въпреки всичко ще се разшири в наша посока и то значително. Макар и не в цялостен мащаб, а на половина.
На второ място въвеждането на полски войски ще значи директно присъединяване на НАТО в спора, а значи всичко минава на ново ниво на ескалация. Вероятността от потребление на нуклеарно оръжие се усилва. Отново се изправя въпросът за алените линии, които Русия слага с подобен труд и на такава цена. А определянето на границите сред Източна и Западна Украйна, по-точно сред Полша и Русия ще се случи в пердах с контингент на НАТО. И това значително е проблематично и рискува да води обстановката до Трета международна война.
И най-после, трето. Русия, съгласила се на присъединението на Западна Украйна към Полша, губи – въпреки и към този момент неочевидно за мнозина – статута на другар и избавител на братския украински народ. Държавата „ Украйна “ повече я няма, само че украинците ги има, и православните украинци ги има, и както преди са болшинство в Западна Украйна. Това е проблем. Оказва се, че разменяме „ своята “ половина украинци за „ непознатата. А това е договорка, а не осъществяване на освободителна задача.
Като частен случай: прекосяването на Западна Украйна към Полша може да служи като прелестен мотив, че пленените украинци не просто по насила, а с озлобление и гняв ще застанат на наша страна и под наше командване ще отидат да освобождават това, което считат за „ своя земя “.
След визитата на Дуда на Москва ще ѝ се наложи да взема решение нова алтернатива. Как да се отнесем към директното включване на Полша във войната против нас?
Исторически Руската империя, а по-късно и Съюз на съветските социалистически републики се уголемяват поетапно в западно направление. От Полша и Османската империя се отвоюват едни земи след други – чак до Великата отечествена война, когато в състава на Съюз на съветските социалистически републики влиза и Западна Украйна. Разбира се, това не е линеен развой – има и разделяния на Полша, която се оказва за век под директната власт на Русия. А още по-рано се водят боеве за Киев сред князете на Владимир и Галиция. Има и многократни опити да се откри в Западна Украйна обособена от великоруската митрополия. Украйна е граница, зона сред две цивилизации – съветската (евразийска) и западноевропейската, а по-рано сред три – още и с турско-ислямската, от която Руската империя отвоюва Новорусия, заселвайки своите – както великоруското селячество, по този начин и братските малоруски казаци.
Затова ориста на Украйна е да минава от ръка на ръка. От тук и двойната еднаквост – ту съветска, ту антируска. От тук и верността и измяната, надълбоко вкоренени в културата на границата. Тарас Булба и неговият наследник. Богдан Хмелницки и Мазепа. Границата минава през фамилиите и през сърцата.
Активизацията на ролята на Полша в спора изостря градуса на войната сред Русия и Запада, на цивилизацията против цивилизацията.
Теоретично има две решения.
Или да се съгласим на разделянето на Украйна, да се постараем да вземем колкото се може повече и да допуснем, че Полша работи не от името на НАТО, а от свое.
Да се доближи до край с риск да се докара борбата до нуклеарно ниво.
От самото начало на Специалната военна интервенция допусках, че ще достигнем в избран миг точно до тази алтернатива. Но ми се струваше, че ще се премине към първия проект по време на боевете за Киев. Събитията се разпростряха по друга логичност, което не анулира главните геополитически закономерности , а единствено ги оформя по автентичен и непредсказуем метод. Но историята е жива – и с цел да следва линиите на ориста, и да се отклонява от тях. Ако сложим въпроса за приключването на Специалната воена интервенция и някакви договаряния преди цялостното избавление на Новорусия, това ще е чисто изменничество – за нещо такова може да се бори само „ задграничен сътрудник “. Но въпросът за Западна Украйна не е толкоз еднопосочен.
Ако не беше рискът от нуклеарна война, бих склонил към установяването на надзор над цялата територия на Украйна. Това съответствува с оповестените от президента Путин цели на Специалната военна интервенция – демилитаризация и денацификация. За да се изпълнят, е необходим цялостен надзор над територията. Ясно е, че щяхме да получим вътре в своята територия бомба със закъснител, само че след ексцесиите, неизбежни по време на бойните дейности, за нормализация на ситуацията и в Източна, и в Западна Украйна при всеки случай ще са нужни изключителни старания от наша страна. Всичко стана прекомерно грубо и кърваво, с цел да се надяваме на елементарни решения. Цяла Украйна е предизвикателство за самото ни битие. Ако се оправим с Източна, то би трябвало да се оправим и със Западна. И е в действителност значимо да запазим Църквата.
Но освен това, ограничавайки се с освобождението на Новорусия, дружно с Киев или без него – не би било директно „ изменничество “. Този проект може да се преглежда без да се предава съветската орис. Тук има място за политически натурализъм, претегляне на преимуществата и минусите, доклад на последствията. Но нямаше опция за това при стартирането на Специалната военна интервенция. Това е въпрос да бъдеш или да не бъдеш и той беше решен в изгода да бъдеш. Позициите на предателите са сломени, най-главното решение е взето необратимо.
Ситуацията с Полша е друга. Но в избран смисъл не по-малко напрегната. Ако дългът на патриота е да желае от властта цялостно избавление на Новорусия без значение от всичко, то в обстановката с Полша, съгласно мен, дългът на патриота е да вземе това решение, което ще направи висшият главнокомандващ.
Истинската Победа стартира от момента на освобождението на Новорусия. А нататък както даде Бог.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ