За по-младата аудитория имена като Димитър Тодоров– Бретона, ВИС, СИК

За по-младата публика имена като Димитър Тодоров– Бретона, ВИС, СИК или Мултигруп нищо не им приказват.  Затова, когато стане дума за годините на прехода в рубриката ни  „ Студени Досиета “, описваме историите като приказка, само че не с непредвиден край, за жалост.

Ето и следващата за този уикенд.

Един рейнджър с бръсната глава се връща от Камбоджа на двадесет и седем. Видял е смут, видял е доста, мисли си дори всичко, но…дали? Носи малко пари, сак, цялостен със мемоари и жадност за успокоение.

Току-що целунал джунглата за довиждане, би трябвало да й каже още веднъж: „ Здравей! “

Причината:

Бившият рейнджър, към този момент следовател към 2018г., попада в центрофугата на но­вата Камбоджа – Слънчев бряг. Съдбата го изс­трелва в сърцето на лятото 1993г.

Дните и нощите пулсират в празненства и борби. Възду­хът в „ саваната “ – Слънчака, лепне от пристрастеност и тръпчива екзотика. Амбиция за мощност витае в нощите, амбиция­ разперила бухалки вместо криле…

Небосклонът посипан със звезди, най-ярко свети тази на магнетичния, и за мъже, и за дами Васил Илиев, предводител на БГ „ рейнджърите “, който малко по-късно ще познаваме с прозвището ИМПЕРАТОРЪТ.

По това задължение той е единствено на двайсет и се­дем и откровено има вяра, че е предопределен за победа. Неотлъчно до него е най-близкия му сподвижник, неизвестен, в сянка, само че с разум като бръснач и IQ на което Айнщайн би завидял.

Митко Бретона и Васил Илиев сътвориха дружно ВИС – споделя един от сподвижниците им.

„ Действаха на равна нога през цялото време – и на чейнджа на „ Магурата “, и на терена на рекета. Васко се прочу, а Митко си остана в сянка. Такъв му беше на него стилът на работа. Мразеше към името му да се шуми.

Но прякорът му всяваше боязън и у най-големите мутри в България. За перчема му не пишеше във вестниците, само че го знаеха всички, отдадени в другата осведомителна система. Като отметне глава да не му пада косата в очите – изчезвай, бягай, спасявай се! “

Убийството

Края на зимата е, 16 февруари, 2005г Бретона обядва на първия етаж с приятеля си Александър и шурей си, мъжа на огромната му щерка, в столичния ресторант „ Бъфало “.

Към 13.00ч. в ресторанта влиза мъж по-скоро невисок, в сравнение с висок, по-скоро цялостен, в сравнение с слаб, с шапка, нахлупена над очите, и със зелен балтон с високо вдигната яка и открива огън от оръжие със заглушител, без да го вади.

Гърми през джоба на вълненото си палто. Две части олово пронизват Митко – в главата и гърдите. Смъртта настава на място, неотложно.

От десетина очевидци разпитани за разстрела на Бретона, петима дават към този момент познатото изложение на килъра: По-скоро невисок, в сравнение с висок, по-скоро цялостен, в сравнение с слаб, с шапка, нахлупена над очите, и със зелен балтон с високо вдигната яка.

Жертвата се свлича встрани от пейката, събаряйки с покривката хляба и порцията шкембе-чорба. Компанията се разбягва. В паниката убиецът излиза бързо през втория вход на заведението, който води към градинка пред църква. И оттова побягва към басейна „ Люлин Бийч “.

Никой не прави опит да го преследва.

Когато идват служителите на реда, извикани от личния състав на заведението, от нарушителя няма и диря. Намират единствено един патрон от револвера му „ Макаров “. И сварват дузина клиенти и келнери, онемели от боязън.

Стрелецът е от СИК – позволява на пръв взор служител на реда. Според него изтезанията на сикаджиите Бай Миле, Стоил Славов и Дмитрий Минев-Руснака са работа не на различен, а на Митко Бретона. Затова самият той пада убит от нечия отмъстителна ръка.

Разказът за живота му е заслужен за перото на Марио Пузо, споделя Анна Заркова

Димата Руснака беше редови войник в неговата бригада. Крадяха коли и изнудваха притежателите. Пребиваха и грабеха търговци, които не желаят да си платят. Бай Миле и Стоил Славов бяха привлечени от Бретона по- късно – когато във ВИС се заприказва и за обезпечаване.

След като убиха Васил Илиев през април 1995 година, Митко Бретона самичък колеше и бесеше сред висаджиите. Той ги награждаваше и той ги наказваше, той им разпределяше и дилемите. Георги Илиев още мигаше на парцали, жалеше за брат си.

Той много по-късно пое юздите.

Точно като беше най-силен Митко Бретона, някой го натопи пред полицията. Уж че взел участие в ликвидиране в Бургас. Обявиха го за търсене. И той – нямаше по какъв начин! – напусна България. Отиде в Унгария. По това време там българите си имаха явки, канали. Някои бяха останали още от командировката на Иво Карамански.

Бретона се откри в Будапеща. На тамошния адрес Руснака, Бай Миле и Стоил му пращаха проценти от тукашния бизнес. Той в действителност не беше техен. Митко им беше дал всичко в ръцете. Всичкият внос-износ минаваше през неговите хора в митниците.

Той още не знаеше, че тия тримката са го натопили в полицията…

По едно време СИК се отдели от ВИС дружно с Руснака, Бай Миле и Стоил Славов. Бретона нямаше нищо срещу. Той си резервира всичките другарства – и това с Георги Илиев.

Такъв човек беше – назова ли те другар, смята го до гибел.

Само че тримата му сякаш другари – Руснака, Бай Миле и Стоил – го предадоха и повторно. През 1997 година стопираха да му се регистрират с процентите. Решиха, че към този момент са доста велики. Че могат без основателя си. И се наканиха да го изхвърлят от бизнеса.

Той обаче си водеше счетоводството. И ги предупреждаваше периодичен – имате толкоз и толкоз дълг…

Междувременно индивидът си направи различен бизнес – от базата в Будапеща, само че в европейски мащаб. Пари имаше бол. Имаше си канали и по тях си вървеше всякаква стока – от пропан-бутана до крадените коли, от китайските парцали до синтетичните опиати.

Бретона обаче си искаше своето.

Точно на Новата 2004 година прати устни депеши в България. Три обособени – до Руснака, до Бай Миле и до Стоил Славов:

„ Дължите ми общо 50 милиона $. Искам си ги, и то незабавно. “

Тримата си направиха оглушки. Добре. До деня, в който не можеха към този момент да чуват, дори и да желаеха.

Стоил Славов е взривен на 20 януари 2004 година в асансьора пред офиса си на столичния бул. „ Джеймс Баучър “.

Бай Миле е убит на 30 юли 2004 година в ресторант „ Славия “ в София, където нормално отсяда.

Дмитрий Минев пада под патроните на 24 октомври 2004 година пред обичаното си кафене „ Нагоре по стълбите “.

Хората, които са уверени че Митко Бретона поръчва трите изтезания, сочат обстоятелството, че през кървавата 2004 година той се завръща в България след десетгодишно неявяване.

Престоите му в София са краткотрайни и къси. Точно четири на брой. Последния път идва три дни преди да бъде погубен.

На старите си познати споделя, че имал на брега на Дунава дребен хотел, че живеел доста добре там с втората си жена българка, и със седемгодишния им наследник. Носталгията обаче го теглела към родината. Делото, за което го преследвала нашата полиция, било от дълго време спряно заради липса на доказателства против незнайния извършител…

Водел в София съучастник евреин. Двамата с него желали да влагат 30 милиона $ в българската столица – в градежи на хотели.

Бретона се върна, какъвто го помнехме – споделя един от многочислените му познати. – гуляйджия, купонджия, без да е скандалджия, но рисков.

Присъствието му не остава неусетно нито за полицията, нито за ъндърграунда.

Става нещо необичайно в подземния свят. Мутрите са доста обезпокоени. Настъпва блъсканица. Враждуващи групи гледат да си загладят връзките, доколкото могат… И всичко това е поради един човек – Митко Бретона. Той си пристигна след дълго неявяване.

Това доверява пред кореспондентка на „ Труд “ в средата на август 2004 година действен служащ от НСБОП.

Полицейски шефове удостоверяват, че Димитър Тодоров- Бретона идва у нас от унгарската столица. Там бил „ дипломат на благосклонност “ на българските групировки в Европа. Засечен бил да минава нашата граница с „ Фолксваген Голф “ на 29 юли 2004 година.

Само един ден по-късно е премахнат Бай Миле – бивш негов непосредствен. Съпоставяйки събитията, в службите не изключват, че Димитър Тодоров ще предяви искания към обособени браншове на софийския незаконен бизнес. Те позволяват дори, че той е дипломат на незаконния евросъюз в България.

Слухове свързват името му с безследното изгубване на един различен от босовете на ВИС – Мето Илиянския за който SafeNews писа предишния уикенд.

Според мълвата точно Митко Бретона посъветвал Мето на напусне София, да зареже разприте с наркодилърите от конкуренцията и да се изтегли тихомълком на по-безопасните интернационалните територии на сенчестия бизнес.

 

 

СТУДЕНИ ДОСИЕТА: Методи Методиев, по прякор Мето Илиенски – митичния необут на ВИС (ВИДЕО)

 

Криминалното досие на Димитър Тодоров е непретенциозно спрямо легендите за неговите „ подвизи “.

В България  поддържа връзка главно с мъжа на щерка си и с двама-трима другари. Най-забележителен измежду тях е предприемачът Пламен Симов-Килията. Прякорът му нашумява, откакто незнайни подпалвачи опожаряват неговата автокъща „ Пиррели “.

Двадесет и две коли – множеството мерцедеси, аудита и БМВ-та стават на пепел…

Килия, махай се отсам!

С тия думи дъщерята на Митко Бретона се обръща към Симов на погребението на татко й на 21 февруари 2005 година. Чуват я няколко души от траурната върволица.

Тя подрежда ядосано да отместят настрана венеца от червени рози, пратен от шефа на „ ВАИ-Холдинг “ Георги Илиев и неговата брачна половинка.

На цветята има лента с надпис „ Почивай в мир, приятелю, от Жоро и Мая “.

Такива другари му изкопаха гроба – споделя младото момиче в черно. Хората до него свеждат погледи.

 

 

 

 

Димитър Димитров/ SafeNews

Източник: Знаковите убийства на прехода

 

 

 

 

Още вести четете в: България, Живот, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News