За по-малко от денонощие на два външнополитически фронта, които отнемат

За по-малко от денонощие на два външнополитически фронта, които лишават най-вече време и сили на администрацията на президента Доналд Тръмп, се случиха две съществени неприятности. Израелският удар по представителството на Хамас в Доха и нахлуването на съветски дронове във въздушното пространство на Полша – две съществени главоболия за Белия дом и, може да се допусна, два мощни удара по престижа на президента, се споделя в разбор на Би Би Си.

Именно тези два спора – в Украйна и в Газа – президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп даде обещание да завърши бързо и уверено.

Във всеки от тези случаи водачите, които той смята за естествени, въпреки и проблематични съдружници – президентът на Русия Владимир Путин и министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху – съществено затрудниха напъните на Белия дом за определяне на мир.

Трябва да се има поради по кое време беше определен моментът. Нападението над Доха беше осъществено единствено два дни откакто администрацията на Тръмп показа последната версия на предложенията за преустановяване на войната в Газа.

Доналд Тръмп съобщи, че това е последният късмет за Хамас.

„ Предупредих Хамас за следствията от неприемането [на тези предложения]. Това е последното ми предизвестие, няма да има друго! “, написа Тръмп в неделя в обществената си мрежа Truth Social.

Ръководството на Хамас се събра в Доха, с цел да разиска отговора на тези оферти, само че Израел реши да не чака.

Ударът по Доха освен трансформира американските оферти в пух и прахуляк, само че и евентуално унищожи цялата комплицирана дипломатическа архитектура към Газа, на която се опираше администрацията на Тръмп.

Сега се водят разногласия за това по какъв начин и по кое време Съединени американски щати са разбрали за израелския удар и дали са могли да го спрат. Наличието в Катар на една от най-важните американски въздушни бази в света кара мнозина да допускат, че Съединени американски щати не са могли да не виждат израелските самолети, летящи към Доха.

Но даже и Белият дом, както мнозина допускат, да е дал зелена светлина на Израел, какво споделя това за способността на Тръмп да въздейства на дейностите на Бенямин Нетаняху?

През последните две години, след унижението на 7 октомври 2023 година, Израел показва мощ в целия Близък изток, главно с явното или скрито утвърждение на Съединени американски щати.

Израел се утвърди като неоспорим районен хегемон, кадърен да нанася удари по далечни страни като Иран или Йемен.

Но в случаите с Иран и Йемен в ударите участваха и Съединени американски щати, и те имаха общи цели с Израел: да спрат ударите на хусите против Израел и комерсиалните кораби и да унищожат нуклеарната стратегия на Иран.

Нападението против Катар, основен съдружник на Съединени американски щати в района, е напълно друго нещо.

Доналд Тръмп съобщи, че мисли „ доста неприятно “ за тази стъпка на Израел. По неговите думи, той е схванал за нея прекомерно късно, с цел да успее да предизвести Катар.

„ Едностранният удар по територията на Катар, суверенна страна и непосредствен съдружник на Съединените щати, който работи доста интензивно и рискува доста, посредничейки в мирните договаряния, не служи за постигането на задачите нито на Израел, нито на Америка “, написа Тръмп в обществената си мрежа.

Това изказване не е задоволително, с цел да разсее съмненията за съучастничество на Съединените щати, само че наподобява, че Тръмп в действителност е бил сърдит.

Нетаняху, от своя страна, се опита по всевъзможен метод да подчертае, че това е било напълно независимо решение на Израел.

Известният американски интернационален коментатор Дейвид Игнейшъс подсети във „ Вашингтон пост “, че израелците са провели интервенцията, макар уверенията и на Съединени американски щати, и на Израел, че няма да има лов на водачите на Хамас в Катар.

Това, че тези обещания бяха толкоз демонстративно нарушени, в Близкия Изток неизбежно ще бъде счетено за доказателство за слабостта на Америка.

А тук е и Полша.

Преди по-малко от месец Тръмп одобри Путин в Аляска, разстели червен килим пред виновника за войната в Украйна, а няколко дни по-късно сподели на френския президент Еманюел Макрон, че Путин „ желае да подписа договорка за мен, колкото и бясно да звучи това “.

Но освен че договорката не се реализира – в противен случай, от този момент насам виждаме единствено ескалация: от ден на ден антирекорди по брой дронове и ракети, участващи в съветските удари по Украйна, а в този момент и първото демонстративно навлизане на дронове във въздушното пространство на НАТО.

Руски ракети или дронове не за първи път се оказват на територията на Полша, само че преди този момент падаха покрай границата и, по всяка възможност, инцидентно.

Това, което се случи в сряда през нощта, беше всичко друго, само че не и инцидентно. Полските управляващи оповестиха за 19 съветски дрона във въздушното пространство на страната. Някои от тях са проникнали надълбоко в полската територия.

Премиерът Доналд Туск съобщи в Народното събрание, че Полша не е била толкоз покрай открит спор от времето на Втората международна война.

Русия отхвърля всичко, само че съвсем всички са съгласни, че това е било тенденциозен опит на Москва да ревизира решимостта на НАТО.

А защото най-мощният член на алианса са Съединените щати, това беше тест за решителността и на Доналд Тръмп. И явното отвращение на американския президент да реагира – в контрастност с мненията му за Доха – не остана неусетно.

„ Новината, че страна от НАТО за първи път е стреляла по бойни единици на Русия и ги е свалила, Белият дом посрещна с оглушително безмълвие “, написа вестник Kyiv Post.

В последна сметка въпреки всичко се появи пост в мрежата Truth Social.

„ Защо Русия нарушава въздушното пространство на Полша с дронове? Пристигнахме! “, гласи малко двусмисленият запис в акаунта на Тръмп.

Но фактът, че първоначално той мълчеше, в комбиниране с нежеланието му да извърши личните си закани за налагане на нови наказания против Русия, оставя западните съдружници на Украйна с еднакъв въпрос: на чия страна в действителност е Доналд Тръмп?

Възможно е нещо да се промени в този въпрос: европейските публични лица и техните американски сътрудници работят върху взаимен пакет от нови наказания – първи от момента на завръщането на Тръмп в Белия дом.

Но членовете на НАТО, като имат поради предходните двусмислени изказвания на президента за алианса, желаят да получат уверения, че при положение на опасност за суверенитета на страната НАТО може да разчита на ответни дейности от страна на Съединени американски щати.

Наскоро подписаното съглашение за закупуване от страните от НАТО на оръжие от Съединени американски щати за Украйна и задължението на членовете на алианса да усилят военните разноски доста усъвършенстваха връзките на Тръмп с НАТО и в последно време той към този момент не прави такива враждебни изказвания за алианса, каквито правеше през целия си първи президентски мандат.

От своя страна, европейските страни като цяло се съгласиха, че би трябвало сами да се погрижат повече за укрепването на защитата си. Охраната на въздушното пространство на Полша е добър образец за това.

Но като цяло алиансът към момента разчита на военната и политическата мощност на Америка, а въпросите по отношение на готовността на сегашния президент да употребява тази мощност остават.