Трансатлантическата солидарност се пропука
За вероятностите за превръщането на Европа в маргинален и второкласен център на властта
Зимата още не е почукала на вратата на европейците и американците, които се оказаха заложници на плануваната от НАТО " майка на всички борби " против Русия, а в общественото пространство към този момент проблясват първите проблясъци на здравия разсъдък.
От двете страни на Атлантическия океан към момента срамежливите дисиденти се появиха съвсем по едно и също време. Те бяха белязани от свенливи апели за поправяне на стратегическия курс на груповия Запад към намаляване и разчленяване на Русия посредством война до надвит край и до последния украинец.
Подплатата на това различно мнение не е пацифизъм, а единствено гола, цинична прозорливост.
Икономиката на Европейски Съюз по резултатите от първия рунд
След въвеждането на обсада на съветския природен газ и фактическия отвод на Норвегия, Алжир и Катар да компенсират оттеглените размери на вноса на газпромски въглеводороди за Европейския съюз, единствено един снабдител остана в „ прелестна изолираност “ - Съединени американски щати. Делът на LNG от Съединени американски щати в европейския импорт се е нараснал съвсем три пъти тази година, от 20% на 60%.
Европа не може да не осъзнае мащаба на идното икономическо, а оттова и обществено цунами. Изнудваческите цени, налагани от корпорациите-производители на LNG оттатък Атлантика, ще имат две последствия. Първо, като се има поради, че при сегашните пазарни условия облагата на петролния и газовия бранш в Съединени американски щати възлиза на най-малко 200%, а акциите на енергийните компании, които скочиха с една трета от началото на годината и показват постоянна наклонност на напредък, то потокът от вложения в американската стопанска система неизбежно ще стартира.
На второ място, повишението на цената на енергийните запаси ще докара до повишение на цената и загуба на конкурентоспособност на експортните артикули на европейските компании. Това значи, че процесът на деиндустриализация на Европа ще върви с темпото на фокстрот.
Във Франция предишното лято банкрутираха 9000 компании. Френската банка Societe Generale съвсем се задъха. Швейцарската Credit Suisse и немската Deutsche Bank са в сериозна тресчица. Ако историята с Lehman Brothers се повтори, Европа може да бъде в пепел.
Неслучайно ексцентричният, само че образован някогашен гръцки финансов министър Янис Варуфакис от дълго време предизвестява, че икономическият колапс на Европейския съюз е неминуем.
„ Остър галски нюх “
" Мрачният немски талант " (А. Блок), явно, се отличава с небързащо, постепенно мислене. Ето за какво точно „ острият галски нюх ” пръв оцени вероятностите за превръщането на Европа в маргинален и вторичен център на властта. Това се случи, откакто френски анализатори пресметнаха евентуалния край на зимната, а по-късно и пролетно-лятната акция на страните от НАТО против Русия в украинския спектакъл на военните дейности. Пресметнаха и съществено се тормозиха.
Министърът на стопанската система, финансите, индустриалния и цифровия суверенитет на Франция, Бруно Льо Мер (този, който обещаваше да раздра съветската стопанска система на части благодарение на санкциите), говорейки в Националното заседание (долната камара на френския парламент), прикани за попречване на " икономическото владичество на Съединени американски щати " над Европа.
Каква неправда, възмути се френският президент Еманюел Макрон: „ Американският газ е 3-4 пъти по-евтин на вътрешния пазар от цената, на която се предлага да бъде закупен от европейците. Това са двойни стандарти. " Макрон разгласи, че има намерение да " повдигне този въпрос по време на визитата си в Съединени американски щати през декември ".
Ала няма ли да е късно да обсъждаме тематиката за " двойните стандарти " при започване на зимата? В Европейския съюз, заради изострен дефицит на сила, съвсем всеки десети стоманодобивен цех, един на всеки пет завода за торове, 27% от заводите за силиций и феросплави и половината от заводите за примитивен алуминий към този момент са затворени.
Симптоматично е, че през октомври беше оповестен отчет, направен от университет, обвързван с френското разузнаване и контраразузнаване, наименуван „ Училището за икономическа война “. Позовавайки се на нападателните дейности на англоговорящите сили Англия и Съединени американски щати против френските компании Alstom и Naval Group, създателите на 100-страничната аналитична записка дават отговор на въпроса " Кой е врагът? " По тяхното изрично мнение, враговете на Франция са във Вашингтон и Лондон, а не в Пекин и Москва.
Дисиденти се появиха на Капитолийския рид
Проницателността на тези французи е доказателство за дезорганизацията в трансатлантическия лагер и неприятна вест за режима в Киев. И най-голяма " зрада зрадная " ги чака, в случай че разделянето в лагера на демократите във Вашингтонския районен комитет стартира да се задълбочава.
Група от 30 членове на долната камара на Конгреса на Съединени американски щати изпратиха групово писмо до Белия дом. Конгресмените приканиха президента Байдън да добави икономическата и военна поддръжка за Украйна с " дейни дипломатически старания и удвояване на напъните за търсене на реалистична рамка за преустановяване на огъня " ( proactive diplomatic push, redoubling efforts to seek a realistic framework for a cease fire).
По-нататък беше казано: „ Алтернативата на дипломацията е продължителна война с неизбежни последствия и пагубни и непредвидими опасности “ (Тhe alternative to diplomacy is protracted war, with both its attendant certainties and catastrophic and unknowable risks).
Причината за появяването на фракция от дисиденти в Демократическата партия, съгласно The Washington Post, е, че „ пагубните последствия от войната от ден на ден се усещат надалеч оттатък границите на Украйна, в това число в възходящите цени на храните и газа в Съединените щати и внезапното повишаване на цените на пшеницата, торовете и горивата. "
На собствен ред The Wall Street Journal посочи значим миг от апелите на дисидентите: те считат за належащо да проучат опциите за даване на гаранции за сигурност на всички страни в спора, както и да облекчат редица от глобите, с цел да възобновят дейния разговор с Русия.
Този „ фокус “ на част от демократите съвсем съответства във времето с изказването на Кевин Маккарти, който е апетитен за ръководител на Камарата на представителите от републиканците. Този калифорнийски конгресмен, дружно със своите съидейници, гласоподава още през май против пакета от помощ от 40 милиарда $ за режима в Киев. Онзи ден той сподели, че американците, които „ се намират в криза, няма да желаят да напишат чек на Украйна с необозначена сума... те просто няма да го създадат “.
Заглавието във " Файненшъл таймс " е красноречиво: " Украинските публични лица са " шокирани ", защото републиканците заплашват да одобряват по-твърда линия в даването на помощта ".(Ukrainian officials ’shocked’ as Republicans threaten tougher line on aid).
Позицията на дисидентите на Капитолийския рид е подбудена не на последно място от умората на техните гласоподаватели. Според изследването спрямо март броят на жителите, дали своят вот за републиканците, които считат, че Съединени американски щати са прекомерно великодушни в помощта на режима в Киев, се е нараснал с 9% и е достигнал 32%. В същото време изследване на Pew Research сподели, че делът на американците, които въобще демонстрират някакъв интерес към събитията в Украйна, е понижен от 55% на 38% през септември.
Изданието The American Thinker, без да се стеснява от благосклонностите си към републиканците, твърди в заглавието: „ В Украйна демократите ни вкараха в безсмислена, рискова война. “ Логиката на обявата е заимствана, съдейки по стила, от простите разсъждения на елементарен американец:
„ Байдън споделя, че ще поддържаме Украйна „ колкото е належащо “. Колкото е належащо, за да извършите какво? Какво е предлагането? И каква ще е цената на " колкото би трябвало "? Това включва ли безкрайното струпване на нови задължения? Вечната инфлация? Бензин за 10 $? Путин има 6000 нуклеарни оръжия и съответните ракетни системи, с цел да ги достави. И него го притискат в ъгъла, мушкат и блъскат. Може би би трябвало да се захванем с нашите работи, преди да е станало прекомерно късно? Всичко това е безумство. ”
И най-после, заслужава да се уточни мнението на американския политолог Патрик Бюканън, който е бил водещ консултант на трима президенти на Съединени американски щати - Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън: „ Всъщност Украйна беше част от Русия през целия 19 и съвсем цялостен 20 век, Москва. Това събитие в никакъв случай не е било от голяма важност за Съединени американски щати, които са на 5000 благи от тези страни. И по-нататък: " Нашият жизненоважен интерес - да предотвратим война с нуклеарно въоръжената Русия - може скоро да влезе в спор със стратегически военни цели. "
През 1962 година Кенеди избира " компромиса "
Заслужават внимание честите препратки в мненията на политици и пресата към Карибската рецесия, когато (обща фраза, повтаряна във варианти) „ светът стоеше на ръба на трета международна война в продължение на 13 дни “.
Американското издание National Interest да вземем за пример написа: „ Президентът Байдън е прав, като предизвестява за евентуалната ескалация на украинската рецесия в Армагедон. Не е имало по-голяма заплаха от нуклеарна злополука след Карибската ракетна рецесия през октомври 1962 година “
Припомняме, че повода за разполагането от Съветския съюз в Куба до 14 октомври 1962 година на 40 ракети със междинен обхват (около 3600 км) R-12 с нуклеарни бойни глави беше разполагането по-рано, през 1961 година, на американски балистични ракети със междинен обхват. PGM-19 " Юпитер " на пет стартови площадки към турския град Измир. Тези " Юпитери " с обхват до 2,5 хиляди км и полетно време към 10 минути дадоха на Съединени американски щати опция да нанесат неочакван първи удар по главните индустриални центрове, в това число Москва.
Независимата в преценките си, известната американска блогърка Кейтлин Джонстън цитира публикация от 2013 година в The Atlantic, озаглавена „ Истината за кубинската ракетна рецесия “. Нейният създател Бенджамин Шварц счита, че опасенията на Москва за възможен първи обезоръжаващ удар от Съединени американски щати са оправдани. По време на Берлинската рецесия президентът Джон Ф. Кенеди обмисля подобен сюжет.
Кризата беше позволена посредством съглашение за взаимно оттегляне. В подмяна на изтеглянето на Юпитерите от Турция, както и от Италия, руските ракети бяха отстранени от Куба. В американската историография краят на 13-дневната борба на ръба на нуклеарния Армагедон се показва като победа: „ Зеница против зеница и Русия мигна първа “. Или в крилатата фраза на американския държавен секретар Дийн Ръск: „ Погледнахме се в очите, а другият просто мигна “ ( “We were eyeball to eyeball and the other guy just blinked ”). Всъщност всичко беше друго.
Както допуска Кейтлин Джонстън, по-важно е да се уточни още един подробност от тази загадка договорка: „ Кенеди обуслови единодушието си с настояванията на Москва с гаранции, че решението му ще бъде непокътнато в загадка, тъй като тогава, както и в този момент, имаше голям политически напън да не да се помислят за „ отстъпващи “ и „ изглеждащи слаби “ пред врага. “
Днес, написа Кейтлин Джонстоун, е належащо да се осъзнае, че доста от нейните сънародници виждат единствено два изхода от спора в Украйна: или да победят Русия, или да капитулират пред нея. Всъщност, постулира американката, " те изцяло не знаят, че има и трети вид - договаряния, компромис и деескалация, да не приказваме за обстоятелството, че той (този път) исторически се появи жизнерадостен и сполучлив ".
Както нормално, когато става въпрос за някогашни (Великобритания) и в този момент живи метрополии (САЩ), появяването на инакомислещи в ръководещите кланове напълно не е резултат от събуждането от латентен сън на старозаветното достойнство.
Просто през днешния ден прагматиците в ръководещия хайлайф съумяха да изчислят по-точно салдото на загубите и изгодите. И по тази причина считат, че крайната цена на започнатото от него световно премеждие не е изцяло оправдана.
Трябва да признаем, че Николо Макиавели беше прав. В своите „ Беседи за първото десетилетие на Тит Ливий “ в трактата „ Владетелят “ хитрият жрец, заемал поста секретар на втората канцелария, която отговаряше за дипломатическите връзки на република Флоренция, декларира: „ Хората постъпват добре единствено заради необходимост; когато те имат огромна независимост на избор и се появи опция да се държат както желаят, тогава незабавно пораждат най-големите безредици и безпорядъци.
Веднага откакто „ вашингтонският „ Окръжен партиен комитет “ загуби своята „ независимост на избор “, той ще би трябвало да смекчи апетитите на американския военно-промишлен комплекс като водещ мотор и бенефициент на сегашния въоръжен спор в Европа и да се върне към дипломацията. По този метод една от задачите на Русия може да бъде да принуди Запада към мир и здрав разсъдък, само че единствено, несъмнено, при съответните условия.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Зимата още не е почукала на вратата на европейците и американците, които се оказаха заложници на плануваната от НАТО " майка на всички борби " против Русия, а в общественото пространство към този момент проблясват първите проблясъци на здравия разсъдък.
От двете страни на Атлантическия океан към момента срамежливите дисиденти се появиха съвсем по едно и също време. Те бяха белязани от свенливи апели за поправяне на стратегическия курс на груповия Запад към намаляване и разчленяване на Русия посредством война до надвит край и до последния украинец.
Подплатата на това различно мнение не е пацифизъм, а единствено гола, цинична прозорливост.
Икономиката на Европейски Съюз по резултатите от първия рунд
След въвеждането на обсада на съветския природен газ и фактическия отвод на Норвегия, Алжир и Катар да компенсират оттеглените размери на вноса на газпромски въглеводороди за Европейския съюз, единствено един снабдител остана в „ прелестна изолираност “ - Съединени американски щати. Делът на LNG от Съединени американски щати в европейския импорт се е нараснал съвсем три пъти тази година, от 20% на 60%.
Европа не може да не осъзнае мащаба на идното икономическо, а оттова и обществено цунами. Изнудваческите цени, налагани от корпорациите-производители на LNG оттатък Атлантика, ще имат две последствия. Първо, като се има поради, че при сегашните пазарни условия облагата на петролния и газовия бранш в Съединени американски щати възлиза на най-малко 200%, а акциите на енергийните компании, които скочиха с една трета от началото на годината и показват постоянна наклонност на напредък, то потокът от вложения в американската стопанска система неизбежно ще стартира.
На второ място, повишението на цената на енергийните запаси ще докара до повишение на цената и загуба на конкурентоспособност на експортните артикули на европейските компании. Това значи, че процесът на деиндустриализация на Европа ще върви с темпото на фокстрот.
Във Франция предишното лято банкрутираха 9000 компании. Френската банка Societe Generale съвсем се задъха. Швейцарската Credit Suisse и немската Deutsche Bank са в сериозна тресчица. Ако историята с Lehman Brothers се повтори, Европа може да бъде в пепел.
Неслучайно ексцентричният, само че образован някогашен гръцки финансов министър Янис Варуфакис от дълго време предизвестява, че икономическият колапс на Европейския съюз е неминуем.
„ Остър галски нюх “
" Мрачният немски талант " (А. Блок), явно, се отличава с небързащо, постепенно мислене. Ето за какво точно „ острият галски нюх ” пръв оцени вероятностите за превръщането на Европа в маргинален и вторичен център на властта. Това се случи, откакто френски анализатори пресметнаха евентуалния край на зимната, а по-късно и пролетно-лятната акция на страните от НАТО против Русия в украинския спектакъл на военните дейности. Пресметнаха и съществено се тормозиха.
Министърът на стопанската система, финансите, индустриалния и цифровия суверенитет на Франция, Бруно Льо Мер (този, който обещаваше да раздра съветската стопанска система на части благодарение на санкциите), говорейки в Националното заседание (долната камара на френския парламент), прикани за попречване на " икономическото владичество на Съединени американски щати " над Европа.
Каква неправда, възмути се френският президент Еманюел Макрон: „ Американският газ е 3-4 пъти по-евтин на вътрешния пазар от цената, на която се предлага да бъде закупен от европейците. Това са двойни стандарти. " Макрон разгласи, че има намерение да " повдигне този въпрос по време на визитата си в Съединени американски щати през декември ".
Ала няма ли да е късно да обсъждаме тематиката за " двойните стандарти " при започване на зимата? В Европейския съюз, заради изострен дефицит на сила, съвсем всеки десети стоманодобивен цех, един на всеки пет завода за торове, 27% от заводите за силиций и феросплави и половината от заводите за примитивен алуминий към този момент са затворени.
Симптоматично е, че през октомври беше оповестен отчет, направен от университет, обвързван с френското разузнаване и контраразузнаване, наименуван „ Училището за икономическа война “. Позовавайки се на нападателните дейности на англоговорящите сили Англия и Съединени американски щати против френските компании Alstom и Naval Group, създателите на 100-страничната аналитична записка дават отговор на въпроса " Кой е врагът? " По тяхното изрично мнение, враговете на Франция са във Вашингтон и Лондон, а не в Пекин и Москва.
Дисиденти се появиха на Капитолийския рид
Проницателността на тези французи е доказателство за дезорганизацията в трансатлантическия лагер и неприятна вест за режима в Киев. И най-голяма " зрада зрадная " ги чака, в случай че разделянето в лагера на демократите във Вашингтонския районен комитет стартира да се задълбочава.
Група от 30 членове на долната камара на Конгреса на Съединени американски щати изпратиха групово писмо до Белия дом. Конгресмените приканиха президента Байдън да добави икономическата и военна поддръжка за Украйна с " дейни дипломатически старания и удвояване на напъните за търсене на реалистична рамка за преустановяване на огъня " ( proactive diplomatic push, redoubling efforts to seek a realistic framework for a cease fire).
По-нататък беше казано: „ Алтернативата на дипломацията е продължителна война с неизбежни последствия и пагубни и непредвидими опасности “ (Тhe alternative to diplomacy is protracted war, with both its attendant certainties and catastrophic and unknowable risks).
Причината за появяването на фракция от дисиденти в Демократическата партия, съгласно The Washington Post, е, че „ пагубните последствия от войната от ден на ден се усещат надалеч оттатък границите на Украйна, в това число в възходящите цени на храните и газа в Съединените щати и внезапното повишаване на цените на пшеницата, торовете и горивата. "
На собствен ред The Wall Street Journal посочи значим миг от апелите на дисидентите: те считат за належащо да проучат опциите за даване на гаранции за сигурност на всички страни в спора, както и да облекчат редица от глобите, с цел да възобновят дейния разговор с Русия.
Този „ фокус “ на част от демократите съвсем съответства във времето с изказването на Кевин Маккарти, който е апетитен за ръководител на Камарата на представителите от републиканците. Този калифорнийски конгресмен, дружно със своите съидейници, гласоподава още през май против пакета от помощ от 40 милиарда $ за режима в Киев. Онзи ден той сподели, че американците, които „ се намират в криза, няма да желаят да напишат чек на Украйна с необозначена сума... те просто няма да го създадат “.
Заглавието във " Файненшъл таймс " е красноречиво: " Украинските публични лица са " шокирани ", защото републиканците заплашват да одобряват по-твърда линия в даването на помощта ".(Ukrainian officials ’shocked’ as Republicans threaten tougher line on aid).
Позицията на дисидентите на Капитолийския рид е подбудена не на последно място от умората на техните гласоподаватели. Според изследването спрямо март броят на жителите, дали своят вот за републиканците, които считат, че Съединени американски щати са прекомерно великодушни в помощта на режима в Киев, се е нараснал с 9% и е достигнал 32%. В същото време изследване на Pew Research сподели, че делът на американците, които въобще демонстрират някакъв интерес към събитията в Украйна, е понижен от 55% на 38% през септември.
Изданието The American Thinker, без да се стеснява от благосклонностите си към републиканците, твърди в заглавието: „ В Украйна демократите ни вкараха в безсмислена, рискова война. “ Логиката на обявата е заимствана, съдейки по стила, от простите разсъждения на елементарен американец:
„ Байдън споделя, че ще поддържаме Украйна „ колкото е належащо “. Колкото е належащо, за да извършите какво? Какво е предлагането? И каква ще е цената на " колкото би трябвало "? Това включва ли безкрайното струпване на нови задължения? Вечната инфлация? Бензин за 10 $? Путин има 6000 нуклеарни оръжия и съответните ракетни системи, с цел да ги достави. И него го притискат в ъгъла, мушкат и блъскат. Може би би трябвало да се захванем с нашите работи, преди да е станало прекомерно късно? Всичко това е безумство. ”
И най-после, заслужава да се уточни мнението на американския политолог Патрик Бюканън, който е бил водещ консултант на трима президенти на Съединени американски щати - Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън: „ Всъщност Украйна беше част от Русия през целия 19 и съвсем цялостен 20 век, Москва. Това събитие в никакъв случай не е било от голяма важност за Съединени американски щати, които са на 5000 благи от тези страни. И по-нататък: " Нашият жизненоважен интерес - да предотвратим война с нуклеарно въоръжената Русия - може скоро да влезе в спор със стратегически военни цели. "
През 1962 година Кенеди избира " компромиса "
Заслужават внимание честите препратки в мненията на политици и пресата към Карибската рецесия, когато (обща фраза, повтаряна във варианти) „ светът стоеше на ръба на трета международна война в продължение на 13 дни “.
Американското издание National Interest да вземем за пример написа: „ Президентът Байдън е прав, като предизвестява за евентуалната ескалация на украинската рецесия в Армагедон. Не е имало по-голяма заплаха от нуклеарна злополука след Карибската ракетна рецесия през октомври 1962 година “
Припомняме, че повода за разполагането от Съветския съюз в Куба до 14 октомври 1962 година на 40 ракети със междинен обхват (около 3600 км) R-12 с нуклеарни бойни глави беше разполагането по-рано, през 1961 година, на американски балистични ракети със междинен обхват. PGM-19 " Юпитер " на пет стартови площадки към турския град Измир. Тези " Юпитери " с обхват до 2,5 хиляди км и полетно време към 10 минути дадоха на Съединени американски щати опция да нанесат неочакван първи удар по главните индустриални центрове, в това число Москва.
Независимата в преценките си, известната американска блогърка Кейтлин Джонстън цитира публикация от 2013 година в The Atlantic, озаглавена „ Истината за кубинската ракетна рецесия “. Нейният създател Бенджамин Шварц счита, че опасенията на Москва за възможен първи обезоръжаващ удар от Съединени американски щати са оправдани. По време на Берлинската рецесия президентът Джон Ф. Кенеди обмисля подобен сюжет.
Кризата беше позволена посредством съглашение за взаимно оттегляне. В подмяна на изтеглянето на Юпитерите от Турция, както и от Италия, руските ракети бяха отстранени от Куба. В американската историография краят на 13-дневната борба на ръба на нуклеарния Армагедон се показва като победа: „ Зеница против зеница и Русия мигна първа “. Или в крилатата фраза на американския държавен секретар Дийн Ръск: „ Погледнахме се в очите, а другият просто мигна “ ( “We were eyeball to eyeball and the other guy just blinked ”). Всъщност всичко беше друго.
Както допуска Кейтлин Джонстън, по-важно е да се уточни още един подробност от тази загадка договорка: „ Кенеди обуслови единодушието си с настояванията на Москва с гаранции, че решението му ще бъде непокътнато в загадка, тъй като тогава, както и в този момент, имаше голям политически напън да не да се помислят за „ отстъпващи “ и „ изглеждащи слаби “ пред врага. “
Днес, написа Кейтлин Джонстоун, е належащо да се осъзнае, че доста от нейните сънародници виждат единствено два изхода от спора в Украйна: или да победят Русия, или да капитулират пред нея. Всъщност, постулира американката, " те изцяло не знаят, че има и трети вид - договаряния, компромис и деескалация, да не приказваме за обстоятелството, че той (този път) исторически се появи жизнерадостен и сполучлив ".
Както нормално, когато става въпрос за някогашни (Великобритания) и в този момент живи метрополии (САЩ), появяването на инакомислещи в ръководещите кланове напълно не е резултат от събуждането от латентен сън на старозаветното достойнство.
Просто през днешния ден прагматиците в ръководещия хайлайф съумяха да изчислят по-точно салдото на загубите и изгодите. И по тази причина считат, че крайната цена на започнатото от него световно премеждие не е изцяло оправдана.
Трябва да признаем, че Николо Макиавели беше прав. В своите „ Беседи за първото десетилетие на Тит Ливий “ в трактата „ Владетелят “ хитрият жрец, заемал поста секретар на втората канцелария, която отговаряше за дипломатическите връзки на република Флоренция, декларира: „ Хората постъпват добре единствено заради необходимост; когато те имат огромна независимост на избор и се появи опция да се държат както желаят, тогава незабавно пораждат най-големите безредици и безпорядъци.
Веднага откакто „ вашингтонският „ Окръжен партиен комитет “ загуби своята „ независимост на избор “, той ще би трябвало да смекчи апетитите на американския военно-промишлен комплекс като водещ мотор и бенефициент на сегашния въоръжен спор в Европа и да се върне към дипломацията. По този метод една от задачите на Русия може да бъде да принуди Запада към мир и здрав разсъдък, само че единствено, несъмнено, при съответните условия.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ