С 35% са нараснали разходите за болнични 2019 - 2021 г.
За интервала от 2019 до 2021 година разноските за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване са се нараснали с близо 35%. Вследствие на коронавирус пандемията броят на изплатените от държавното публично обезпечаване (ДОО) работни дни на лица поради гледане на болен и карантина е повишен повече от 4 пъти. Това демонстрира разбор, оповестен в последния на Националния застрахователен институт (НОИ).
Данните включват изплатените парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно понижена продуктивност заради общо заболяване, в това число: краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване; краткотрайна нетрудоспособност заради нетрудови злополуки; краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина; санаторно-курортно лекуване заради общо заболяване и трудоустрояване при краткотрайно понижена продуктивност заради общо заболяване.
От Национален осигурителен институт напомнят, че въведената през 2020 година и траяла през цялата 2021 година епидемиологична конюнктура в страната е наложила промени в Наредбата за здравната експертиза и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на здравната експертиза и на районните картотеки на медицинските експертизи по отношение на споразумяване въпросите с слагането на огромни групи хора в режим на карантина. От 17 август 2021 година са основани условия за омекотен режим при издаването на болничен лист с причина " карантина ". Въведено е изключение от общото предписание за оптималната дълготрайност на отпуска заради краткотрайна нетрудоспособност и предоставена опция за издаването му от лекуващия доктор, без значение от броя на дните във краткотрайна нетрудоспособност на лицето към съответния миг. Промяната касае и оптимално позволения брой дни отпуск заради краткотрайна нетрудоспособност от ЛКК без позволение на ТЕЛК от 180 дни без спиране и 360 дни с спиране в актуалната и две предишни години. През интервала 2019-2021 година продължава наклонността на повишение на разноските на ДОО за погашение на паричните компенсации при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно понижена продуктивност заради общо заболяване. През 2021 година разноските за тези компенсации са в размер на 797 547,7 хиляди лева и са с 204 706,6 хиляди лева (или с 34,5%) повече по отношение на 2019 година и със 111 938,9 хиляди лева (с 16,3%) повече по отношение на 2020 година
Увеличението на разноските за парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно намелена продуктивност се дължи на: нарастването в броя на лицата с платени компенсации от ДОО с 29,1%, при намаляващ средномесечен брой обезпечени лица за фонд " Общо заболяване и майчинство " с почти 80,0 хиляди души за интервала. Броят на лицата, на които е начислено най-малко едно парично обезщетение, е повишен с 283,2 хиляди души - от 972,9 хиляди души през 2019 година на 1 256,1 хиляди души през 2021 г.; растежа в броя на изплатените от ДОО работни дни - от 17,3 млн. дни до близо 19,0 млн. дни. Нарастването за интервала е с 1,7 млн. работни дни или с 10%; повишаването на общия брой издадени през 2021 година (2 821,8 хил.) болнични листове - с 6,2% по отношение на 2020 година и с 4,1% по отношение на 2019 година (2 710,6 хил.); повишаването на общия брой издадени през 2021 година (2 346,1 хил.) болнични листове, по които има заплащане от ДОО - с 6,7% по отношение на 2020 година и с 13,8% по отношение на 2019 година (2 061,3 хил.); растежа на среднодневния размер на паричните компенсации при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно понижена продуктивност заради общо заболяване - от 34,36 лева дневно през 2019 година на 42,03 лева през 2021 година, или с 22,3%.
24 500 болнични за Коронавирус карантина са издадени у нас
Вчерашният ден бележи връх - 734 болнични листове
Общо заявените от работодателите като изплатени на обезпечените от тях лица работни дни във краткотрайна нетрудоспособност (общо за всички причини) нарастват от 5,6 млн. работни дни през 2019 година до съвсем 5,9 млн. работни дни през 2021 година За проучвания интервал повишаването е с 289,9 хиляди работни дни или с 5,2%. През 2020 година е регистрирано едва намаляване на изплатените работни дни от шеф с 1,7% по отношение на 2019 година, което се дължи главно на обстоятелството, че през годината понижава общият брой на обезпечените лица във фонд " Общо заболяване и майчинство " - от 2 615,6 хиляди обезпечени лица през 2019 година (средномесечно) до към 2 490,9 хиляди обезпечени лица през 2020 година и 2 535,6 хиляди обезпечени лица през 2021 година
През обсъждания интервал се следи както повишаване на средствата за погашение на компенсациите при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, компенсациите при краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина и при компенсациите при краткотрайна нетрудоспособност заради нетрудови злополуки, по този начин и промени в структурно отношение.
Най-голям дял (между 83,0% през 2019 година и 75,1% през 2021 г.) в структурата на разноските по типове парични компенсации заемат разноските за компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване. През 2021 година средствата (598,8 млн. лева.) нарастват с 21,7% (или със 106,9 млн. лева.) по отношение на 2019 година и с 11,8% (или с 63,2 млн. лева.) по отношение на 2020 година
Увеличението на разноските за парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване се дължи на: повишаване в броя на лицата с платено обезщетение от ДОО с 3,6% по отношение на 2019 година Броят на лицата, на които е начислено най-малко едно парично обезщетение от този тип, е повишен с 27,4 хиляди души - от 770,4 хиляди души през 2019 година на 797,8 хиляди души през 2021 г.; растеж на изплатените от ДОО работни дни с 0,5% по отношение на 2019 година - от 14 360,1 хиляди дни през 2019 година до 14 431,7 хиляди дни през 2021 година, като по едно и също време с това е регистриран спад в броя на болничните листове с 0,2% през обсъждания период; растеж на среднодневния размер на паричното обезщетение при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване с 21,1% - от 34,26 лева дневно през 2019 година на 41,49 лева през 2021 година
Повишаването на среднодневния размер е главната причина за нарастването на разноските за този тип парично обезщетение. На второ място в структурата на разноските по типове парични компенсации обичайно (с изключение на 2021 г.) следват разноските за погашение на паричните компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради нетрудови злополуки с дял сред 13,8% през 2019 година и 11,2% през 2021 година Темпът на повишаване на разноските за интервала при този тип обезщетение е с 9,2% (или със 7,5 млн. лева.) по отношение на 2019 година и с 8,5% по отношение на 2020 година Увеличението на разноските се дължи главно на повишаването с 18,8% на среднодневния размер на паричното обезщетение (от 35,18 лева през 2019 година на 41,79 лева през 2021 г.), до момента в който броят на лицата с заплащане от ДОО, на болничните листове и на изплатените работни дни понижава за интервала. Интерес съставляват разноските за погашение на парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина. Ръстът на разноските за този тип компенсации следва темпа на разпространяване на COVID-19 за интервала 2020-2021 година Техният дял в структурата на разноските по типове парични компенсации се променя както следва: 3,2% през 2019 година, 9,8% през 2020 година и 13,7% през 2021 година
За обсъждания интервал повишаването на разноските е 5,8 пъти, или от 18,8 млн. лева през 2019 година до 109,1 млн. лева през 2021 година Най-голям дял (между 83,0% през 2019 година и 75,1% през 2021 г.) в структурата на разноските по типове парични компенсации заемат разноските за компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване. През 2021 година средствата (598,8 млн. лева.) нарастват с 21,7% (или със 106,9 млн. лева.) по отношение на 2019 година и с 11,8% (или с 63,2 млн. лева.) по отношение на 2020 година
Източник:
Увеличението на разноските за парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване се дължи на: повишаване в броя на лицата с платено обезщетение от ДОО с 3,6 на 100 по отношение на 2019 година Броят на лицата, на които е начислено най-малко едно парично обезщетение от този тип, е повишен с 27,4 хиляди души - от 770,4 хиляди души през 2019 година на 797,8 хиляди души през 2021 г.; растеж на изплатените от ДОО работни дни с 0,5 на 100 по отношение на 2019 година - от 14 360,1 хиляди дни през 2019 година до 14 431,7 хиляди дни през 2021 година, като по едно и също време с това е регистриран спад в броя на болничните листове с 0,2 на 100 през обсъждания период; растеж на среднодневния размер на паричното обезщетение при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване с 21,1 на 100 - от 34,26 лева дневно през 2019 година на 41,49 лева през 2021 година
Повишаването на среднодневния размер е главната причина за нарастването на разноските за този тип парично обезщетение. На второ място в структурата на разноските по типове парични компенсации традиционно(с изключение на 2021 г.) следват разноските за погашение на паричните компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради нетрудови злополуки с дял сред 13,8% през 2019 година и 11,2% през 2021 година Темпът на повишаване на разноските за интервала при този тип обезщетение е с 9,2 на 100 (или със 7,5 млн. лева.) по отношение на 2019 година и с 8,5 на 100 по отношение на 2020 година Увеличението на разноските се дължи главно на повишаването с 18,8 на 100 на среднодневния размер на паричното обезщетение (от 35,18 лева през 2019 година на 41,79 лева през 2021 г.), до момента в който броят на лицата с заплащане от ДОО, на болничните листове и на изплатените работни дни понижава за интервала. Интерес съставляват разноските за погашение на парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина. Ръстът на разноските за този тип компенсации следва темпа на разпространяване на COVID-19 за интервала 2020-2021 година Техният дял в структурата на разноските по типове парични компенсации се променя както следва: 3,2% през 2019 година, 9,8% през 2020 година и 13,7% през 2021 година За обсъждания интервал повишаването на разноските е 5,8 пъти, или от 18,8 млн. лева през 2019 година до 109,1 млн. лева през 2021 година
Тази група се отличава от останалите с най-голяма динамичност, която се дължи на: нарастване 4,3 пъти на броя на изплатените от ДОО работни дни на лицата с компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина - от 559,3 хиляди работни дни през 2019 година, на 1 514,9 хиляди работни дни през 2020 година, до 2 399,6 хиляди работни дни през 2021 година Повишението на изплатените работни дни е вследствие на високата заболеваемост и разпространяването с извънредно бързи темпове на COVID-19 и слагането под карантина както на заболелите, по този начин и на контактните лица; повишаване с 3,5 пъти на броя на лицата с платени компенсации от ДОО - от 104,7 хиляди души през 2019 година на 367,1 хиляди души през 2021 г.; повишаване 2,6 пъти на броя на издадените болнични листове с причина карантина, по които има заплащане от ДОО - от 187,5 хиляди болнични листове през 2019 година до 491,2 хиляди болнични листове през 2021 г.; растеж от 35,2% (или с 11,83 лева на ден) на среднодневния размер на паричното обезщетение при краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина - от 33,65 лева дневно през 2019 година на 45,48 лева през 2021 година
С минимален дял са разноските за паричните компенсации за санаторно-курортно лекуване заради общо заболяване (с дял сред 0,02% през 2019 година и 0,01% през 2021 г.) и за компенсациите за трудоустрояване при краткотрайно понижена продуктивност заради общо заболяване (с дял сред 0,01% през 2019 година и 0,004% през 2021 г.). В тези две групи разноски е налице спад на изплатените суми, надлежно с 5,7% за компенсации за санаторно-курортно лекуване и с 28,1% за компенсациите за трудоустрояване.
Разпределението по териториален симптом демонстрира, че с максимален дял от лицата с изплатено обезщетение при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно понижена продуктивност за общо заболяване са лицата, получили такова обезщетение от Търговско предприятие на Национален осигурителен институт София-град - близо 1/3 от получателите на този тип компенсации. Следват Търговско предприятие на Национален осигурителен институт Пловдив (10,6% за 2021 г.), Варна (6,3%), Стара Загора (5,1%), Бургас (4,5%) и така нататък Същата е обстановката и с разпределението на болничните листове с заплащане от ДОО. На първо място е Търговско предприятие на Национален осигурителен институт София-град с платени 720,9 хиляди листове за 2021 година или 30,7% от всички болнични листове с заплащане от ДОО, следвано от Търговско предприятие на Национален осигурителен институт Пловдив (253,5 хиляди или 10,8%), Варна (142,1 хиляди бр. или 6,1%), Стара Загора (127,4 хиляди или 5,4%) и Бургас (103,5 хиляди или 4,4%). Тези пет териториални поделения имат максимален принос в растежа, регистриран за обсъждания интервал, на болничните листове (принос от 65,4% от растежа в общ размер на 284,8 хиляди болнични листове), на изплатените работни дни в отпуск по болест (принос от 76,0% от растежа в общ размер на 1 309,3 хиляди изплатени работни дни) и на осъществения разход за този тип компенсации (принос от 63,7% от растежа в общ размер на 130 319,7 хиляди лева.). Посочените области са с най-голяма централизация на лечебни заведения и са с най-висока степен на икономическо развиване. При всички възрастови групи се регистрира повишение%йностите на индикаторите, характеризиращи изплатените компенсации при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно понижената продуктивност заради общо заболяване.
Най-голямо нарастване в процентно изражение на издадените болнични листове с заплащане от ДОО, изплатената сума за тях и на платените работни дни за интервала 2019-2021 година се регистрира при най-високите възрастови групи - 45-54 година, 55-64 година и 65 и повече години. На тези три възрастови групи се дължи 71,2% (с 202,8 хил.) от повишаването на болничните листове с заплащане от ДОО, 66,5% (със 136 104,1 хиляди лева.) от повишаването на осъществения разход по тях и 79,6% (с 1 370,5 хил.) от растежа на изплатените работни дни в отпуск по болест. По-възрастните поколения като цяло са с по-лош здравен статус и в допълнение към този факт разпространяването на болестта COVID-19 засегна в по-голяма степен стопански дейното население на възраст над 45 години. По-възрастните служащи са и с по-висок застрахователен приход от по-младите, което води и до нарастване в общата среднодневната сума за 2021 година (42,03 лева.) по отношение на 2019 година (34,36 лева.).
Среднодневният размер на компенсацията на 45-54-годишните се е нараснал с 23,2% (от 35,50 лева за 2019 година на 43,73 лева за 2021 г.), на 55-64 годишните с 23,9% (от 34,06 лева на 42,21 лева.), а на лицата на 65 и повече години - с 24,3% (от 29,45 лева на 36,61 лева.). Над 80% от болничните листове с заплащане от ДОО през 2021 година са издадени от лечебни заведения от извънболничната помощ (индивидуални и групови, профилирани и неспециализирани извънболнични практики, медицински, дентални, диагностично-консултативни центрове и т.н.). На този вид заведения се дължи и 70,7% от изплатената сума и 70,8% от изплатените работни дни за 2021 година За обсъждания интервал броят на болничните листове, издадени от заведенията в извънболничната помощ се е нараснал с 333,2 хиляди болнични листове (с 20,7%), осъщественият разход за тях е повишен със 169 676,1 хиляди лева (с 43,1%), а броят на платените дни в отпуск по болест се е нараснал с 1 945,5 хиляди дни (с 16,9%). Среднодневният размер на тази цялост за 2021 година е 41,96 лева, при 34,30 лева за 2019 година Обратната обстановка се следи при лечебните заведения от болничната помощ (специализирани и многопрофилни лечебни заведения, диспансери и др.). При тях е налице спад с 48,4 хиляди (с 10,7%) на издадените болнични листове с заплащане от ДОО и с 222,8 хиляди (с 3,9%) на изплатените работни дни. Въпреки това, през 2021 година се регистрира растеж в изразходваната сума в размер на 35 030,5 хиляди лева (със 17,6%) по отношение на 2019 година, което се дължи на нарасналия се с 22,3% среднодневен размер на компенсацията, изплатено по болнични листове, издадени от тази група медицински заведения. В разпределението по диагнози преди всичко през 2021 година са издадените болнични листове с диагноза " COVID-19 - Идентифициран вирус " с 283,5 хиляди листове със междинна дълготрайност от 17,6 дни. Те заемат дял от 10,1% от всички издадени болнични листове през годината. Следват болничните листове (б. л.) с диагноза " Остра зараза на горните дихателни пътища, неуточнена " - 193,9 хиляди б. л. (дял от 6,9%) с дълготрайност от 5,1 дни, диагноза " Вирусна зараза, неуточнена " - 179,6 хиляди б. л. (6,4%) с дълготрайност от 5,2 дни, диагноза " Остър бронхит, неизяснен " - 144,3 хиляди б. л. (5,1%) с дълготрайност от 8,5 дни, диагноза " Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния дирек с радикулопатия " - 119,2 хиляди б. л. (4,2%) с дълготрайност от 13,4 дни, диагноза " Заплашващ аборт " - 76,6 хиляди б. л. (2,7%) с дълготрайност от 28,0 дни, диагноза " COVID-19 - Неидентифициран вирус " - 72,4 хиляди б. л. (2,6%) с дълготрайност от 10,9 дни и така нататък Над 1/3 от болничните листове през 2021 година са издадени във връзка със болести на горните и долните дихателни пътища, пневмонии, бронхити, вирусни инфекции и други сходни.
В хода на пандемията, популяризирала се при започване на 2020 година, Световната здравна организация е въвела нови кодове в Международната статистическа подредба на заболяванията и проблемите, свързани със здравето (МКБ-10), за отчитане на COVID-19. Това са кодове U07.1 " COVID-19, разпознат вирус ", както и U07.2 " COVID-19, неидентифициран вирус ". На инфектираните лица, както и на лицата с публикуван болничен лист за карантина заради контакт със инфектирано с COVID-19 лице, които дават отговор на изискванията за разпределяне на парично обезщетение според КСО, се отпуска такова обезщетение. Във връзка с горепосочените два кода през 2021 година са издадени 355,9 хиляди болнични листове, на които се пада дял от 12,6% от всички листове, като за съпоставяне през 2020 година броят им е бил 146,1 хиляди с дял от 5,5%. За обсъждания интервал издадените болнични листове с заплащане от ДОО се усилват с 284,8 хиляди, което се дължи на растежа при издадените първоначални болнични листове и продължения на такива с дълготрайност сред 8 и 14 дни. Нарастването в тези две групи е значително по отношение на 2019 година, като при първичните болнични листове е с 345,1 хиляди или с 68,5%, а при продълженията - с 20,4 хиляди или с 36,9%. Общият резултат от 365,5 хиляди растеж на болничните листове с дълготрайност сред 8 и 14 дни е обезщетен от спада, който се регистрира при множеството от останалите групи. Най-голям спад в безусловно изражение е налице при първичните болничните листове с дълготрайност сред 4 и 7 дни (с 55,7 хиляди по-малко) и при продълженията на болничните листове с дълготрайност сред 15 и 30 дни (с 22,8 хиляди по-малко).
Източник:
За интервала от 2019 до 2021 година в структурата на издадените болнични листове и на изплатените работни дни по размера на предприятието, в което работи обезпечения, както и на самите предприятия, няма основна смяна. На най-големите компании (с личен състав 500 и повече лица) принадлежи максимален дял от издадените болнични листове с заплащане от ДОО и от изплатените работни дни в отпуск по болест - надлежно 45,4% и 41,9% за 2021 година На тези предприятия се дължи 48,9% от повишаването на болничните листове и 56,7% от повишаването на изплатените дни, въпреки че техният дял е едвам 1,7% от всички предприятия, в които работят лица с публикуван болничен лист през годината. Средният брой дни на един болничен лист за тази група предприятия през 2021 година е 7,5 дни, при 7,3 дни през 2020 година Най-малките компании (с личен състав до 9 лица) са с максимален дял в структурата на предприятията (37,1% за 2021 г.), само че те имат дял от едвам 6,5% от всички изплатени болнични листове и единствено 8,3% от изплатените работни дни. Те са с негативен принос за повишаването на болничните листове и изплатените дни за обсъждания интервал. За тази група предприятия болничните листове с заплащане от ДОО понижават с 0,5 хиляди, а изплатените дни - с 43,1 хиляди Средният брой на изплатените дни на един болничен лист за най-малките предприятия през 2020 година и през 2021 година е 10,3 дни (10,5 дни за 2019 г.). Както беше маркирано, за обсъждания интервал структурата на компаниите, в които работят лицата с изплатени болнични листове, съгласно размера им не се е трансформирала значително, само че се следи растеж при броя на по-малките компании (с личен състав до 9 лица, от 10 до 19 лица и от 20 до 49 лица), който се е нараснал в безспорна стойност общо с 9 353 предприятия или с 8,0%. За разлика от тях, броят на по-големите компании (с личен състав от 50 до 99 лица, от 100 до 249 лица, от 250 до 499 лица и над 499 лица) понижава общо с 999 предприятия или с 3,1%.
О бобщение на данните демонстрира, че за интервала 2019-2021 година разноските за компенсации при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно понижена рабоспособност заради общо заболяване нарастват с 204 706,6 хиляди лева или с 34,5%. Основен принос в това повишаване имат компенсациите при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване и заради гледане на болен член от фамилията и карантина, като разноските за последните нарастват неколкократно (фигура № 3).
Болничните листове с заплащане от ДОО нарастват с 284,8 хиляди или с 13,8%, лицата с платено обезщетение от ДОО се усилват с 283,2 хиляди (с 29,1%) , макар спада в средномесечния брой на обезпечените лица за фонд " Общо заболяване и майчинство ", а изплатените работни дни от ДОО означават растеж от 1 722,8 хиляди (с 10,0%). За повишаването на тези три индикатора изрично с максимален принос са компенсациите при краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина.
Традиционно делът на болничните листове издадени във връзка със болести на горните и долните дихателни пътища, пневмонии, бронхити, вирусни инфекции и други сходни е висок, само че единствено през 2021 година издадените болнични листове с диагноза " COVID-19 - Идентифициран вирус " заемат дял от 10,1% от всички издадени болнични листове през годината.
Близо 80% от болничните листове с заплащане от ДОО са издадени от лечебни заведения от извънболничната помощ. Останалите болнични листове са издадени от лечебни заведения, диспансери и други медицински заведения от болничната помощ. Почти половината от изплатените болнични листове са издадени на лица, чиновници в огромни предприятия с 500 и повече обезпечени лица.
Причината за повишаването на болничните листове, по които е налице заплащане от ДОО, е повишаването на листовете (първични и продължения) с дълготрайност от 8 до 14 дни в това число, за разлика от болничните с друга дълготрайност, които за коментирания интервал понижават.
Среднодневният размер на компенсацията при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно понижена рабоспособност заради общо заболяване се усилва от 34,36 лева на 42,03 лева или с 22,3% , като повишаване на среднодневната сума се регистрира при всички типове компенсации от тази група. Това е вследствие както на икономическите фактори и политиките по приходите водещи до увеличението на приходите, върху които са импортирани или дължими осигурителни вноски във фонд " Общо заболяване и майчинство " през последните години, по този начин и в резултат на увеличение на каузи на получателите на компенсации точно на обезпечените от най-високодоходните групи.
Данните включват изплатените парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно понижена продуктивност заради общо заболяване, в това число: краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване; краткотрайна нетрудоспособност заради нетрудови злополуки; краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина; санаторно-курортно лекуване заради общо заболяване и трудоустрояване при краткотрайно понижена продуктивност заради общо заболяване.
От Национален осигурителен институт напомнят, че въведената през 2020 година и траяла през цялата 2021 година епидемиологична конюнктура в страната е наложила промени в Наредбата за здравната експертиза и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на здравната експертиза и на районните картотеки на медицинските експертизи по отношение на споразумяване въпросите с слагането на огромни групи хора в режим на карантина. От 17 август 2021 година са основани условия за омекотен режим при издаването на болничен лист с причина " карантина ". Въведено е изключение от общото предписание за оптималната дълготрайност на отпуска заради краткотрайна нетрудоспособност и предоставена опция за издаването му от лекуващия доктор, без значение от броя на дните във краткотрайна нетрудоспособност на лицето към съответния миг. Промяната касае и оптимално позволения брой дни отпуск заради краткотрайна нетрудоспособност от ЛКК без позволение на ТЕЛК от 180 дни без спиране и 360 дни с спиране в актуалната и две предишни години. През интервала 2019-2021 година продължава наклонността на повишение на разноските на ДОО за погашение на паричните компенсации при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно понижена продуктивност заради общо заболяване. През 2021 година разноските за тези компенсации са в размер на 797 547,7 хиляди лева и са с 204 706,6 хиляди лева (или с 34,5%) повече по отношение на 2019 година и със 111 938,9 хиляди лева (с 16,3%) повече по отношение на 2020 година
Увеличението на разноските за парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно намелена продуктивност се дължи на: нарастването в броя на лицата с платени компенсации от ДОО с 29,1%, при намаляващ средномесечен брой обезпечени лица за фонд " Общо заболяване и майчинство " с почти 80,0 хиляди души за интервала. Броят на лицата, на които е начислено най-малко едно парично обезщетение, е повишен с 283,2 хиляди души - от 972,9 хиляди души през 2019 година на 1 256,1 хиляди души през 2021 г.; растежа в броя на изплатените от ДОО работни дни - от 17,3 млн. дни до близо 19,0 млн. дни. Нарастването за интервала е с 1,7 млн. работни дни или с 10%; повишаването на общия брой издадени през 2021 година (2 821,8 хил.) болнични листове - с 6,2% по отношение на 2020 година и с 4,1% по отношение на 2019 година (2 710,6 хил.); повишаването на общия брой издадени през 2021 година (2 346,1 хил.) болнични листове, по които има заплащане от ДОО - с 6,7% по отношение на 2020 година и с 13,8% по отношение на 2019 година (2 061,3 хил.); растежа на среднодневния размер на паричните компенсации при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно понижена продуктивност заради общо заболяване - от 34,36 лева дневно през 2019 година на 42,03 лева през 2021 година, или с 22,3%.
24 500 болнични за Коронавирус карантина са издадени у нас
Вчерашният ден бележи връх - 734 болнични листове
Общо заявените от работодателите като изплатени на обезпечените от тях лица работни дни във краткотрайна нетрудоспособност (общо за всички причини) нарастват от 5,6 млн. работни дни през 2019 година до съвсем 5,9 млн. работни дни през 2021 година За проучвания интервал повишаването е с 289,9 хиляди работни дни или с 5,2%. През 2020 година е регистрирано едва намаляване на изплатените работни дни от шеф с 1,7% по отношение на 2019 година, което се дължи главно на обстоятелството, че през годината понижава общият брой на обезпечените лица във фонд " Общо заболяване и майчинство " - от 2 615,6 хиляди обезпечени лица през 2019 година (средномесечно) до към 2 490,9 хиляди обезпечени лица през 2020 година и 2 535,6 хиляди обезпечени лица през 2021 година
През обсъждания интервал се следи както повишаване на средствата за погашение на компенсациите при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, компенсациите при краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина и при компенсациите при краткотрайна нетрудоспособност заради нетрудови злополуки, по този начин и промени в структурно отношение.
Най-голям дял (между 83,0% през 2019 година и 75,1% през 2021 г.) в структурата на разноските по типове парични компенсации заемат разноските за компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване. През 2021 година средствата (598,8 млн. лева.) нарастват с 21,7% (или със 106,9 млн. лева.) по отношение на 2019 година и с 11,8% (или с 63,2 млн. лева.) по отношение на 2020 година
Увеличението на разноските за парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване се дължи на: повишаване в броя на лицата с платено обезщетение от ДОО с 3,6% по отношение на 2019 година Броят на лицата, на които е начислено най-малко едно парично обезщетение от този тип, е повишен с 27,4 хиляди души - от 770,4 хиляди души през 2019 година на 797,8 хиляди души през 2021 г.; растеж на изплатените от ДОО работни дни с 0,5% по отношение на 2019 година - от 14 360,1 хиляди дни през 2019 година до 14 431,7 хиляди дни през 2021 година, като по едно и също време с това е регистриран спад в броя на болничните листове с 0,2% през обсъждания период; растеж на среднодневния размер на паричното обезщетение при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване с 21,1% - от 34,26 лева дневно през 2019 година на 41,49 лева през 2021 година
Повишаването на среднодневния размер е главната причина за нарастването на разноските за този тип парично обезщетение. На второ място в структурата на разноските по типове парични компенсации обичайно (с изключение на 2021 г.) следват разноските за погашение на паричните компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради нетрудови злополуки с дял сред 13,8% през 2019 година и 11,2% през 2021 година Темпът на повишаване на разноските за интервала при този тип обезщетение е с 9,2% (или със 7,5 млн. лева.) по отношение на 2019 година и с 8,5% по отношение на 2020 година Увеличението на разноските се дължи главно на повишаването с 18,8% на среднодневния размер на паричното обезщетение (от 35,18 лева през 2019 година на 41,79 лева през 2021 г.), до момента в който броят на лицата с заплащане от ДОО, на болничните листове и на изплатените работни дни понижава за интервала. Интерес съставляват разноските за погашение на парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина. Ръстът на разноските за този тип компенсации следва темпа на разпространяване на COVID-19 за интервала 2020-2021 година Техният дял в структурата на разноските по типове парични компенсации се променя както следва: 3,2% през 2019 година, 9,8% през 2020 година и 13,7% през 2021 година
За обсъждания интервал повишаването на разноските е 5,8 пъти, или от 18,8 млн. лева през 2019 година до 109,1 млн. лева през 2021 година Най-голям дял (между 83,0% през 2019 година и 75,1% през 2021 г.) в структурата на разноските по типове парични компенсации заемат разноските за компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване. През 2021 година средствата (598,8 млн. лева.) нарастват с 21,7% (или със 106,9 млн. лева.) по отношение на 2019 година и с 11,8% (или с 63,2 млн. лева.) по отношение на 2020 година
Източник:
Увеличението на разноските за парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване се дължи на: повишаване в броя на лицата с платено обезщетение от ДОО с 3,6 на 100 по отношение на 2019 година Броят на лицата, на които е начислено най-малко едно парично обезщетение от този тип, е повишен с 27,4 хиляди души - от 770,4 хиляди души през 2019 година на 797,8 хиляди души през 2021 г.; растеж на изплатените от ДОО работни дни с 0,5 на 100 по отношение на 2019 година - от 14 360,1 хиляди дни през 2019 година до 14 431,7 хиляди дни през 2021 година, като по едно и също време с това е регистриран спад в броя на болничните листове с 0,2 на 100 през обсъждания период; растеж на среднодневния размер на паричното обезщетение при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване с 21,1 на 100 - от 34,26 лева дневно през 2019 година на 41,49 лева през 2021 година
Повишаването на среднодневния размер е главната причина за нарастването на разноските за този тип парично обезщетение. На второ място в структурата на разноските по типове парични компенсации традиционно(с изключение на 2021 г.) следват разноските за погашение на паричните компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради нетрудови злополуки с дял сред 13,8% през 2019 година и 11,2% през 2021 година Темпът на повишаване на разноските за интервала при този тип обезщетение е с 9,2 на 100 (или със 7,5 млн. лева.) по отношение на 2019 година и с 8,5 на 100 по отношение на 2020 година Увеличението на разноските се дължи главно на повишаването с 18,8 на 100 на среднодневния размер на паричното обезщетение (от 35,18 лева през 2019 година на 41,79 лева през 2021 г.), до момента в който броят на лицата с заплащане от ДОО, на болничните листове и на изплатените работни дни понижава за интервала. Интерес съставляват разноските за погашение на парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина. Ръстът на разноските за този тип компенсации следва темпа на разпространяване на COVID-19 за интервала 2020-2021 година Техният дял в структурата на разноските по типове парични компенсации се променя както следва: 3,2% през 2019 година, 9,8% през 2020 година и 13,7% през 2021 година За обсъждания интервал повишаването на разноските е 5,8 пъти, или от 18,8 млн. лева през 2019 година до 109,1 млн. лева през 2021 година
Тази група се отличава от останалите с най-голяма динамичност, която се дължи на: нарастване 4,3 пъти на броя на изплатените от ДОО работни дни на лицата с компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина - от 559,3 хиляди работни дни през 2019 година, на 1 514,9 хиляди работни дни през 2020 година, до 2 399,6 хиляди работни дни през 2021 година Повишението на изплатените работни дни е вследствие на високата заболеваемост и разпространяването с извънредно бързи темпове на COVID-19 и слагането под карантина както на заболелите, по този начин и на контактните лица; повишаване с 3,5 пъти на броя на лицата с платени компенсации от ДОО - от 104,7 хиляди души през 2019 година на 367,1 хиляди души през 2021 г.; повишаване 2,6 пъти на броя на издадените болнични листове с причина карантина, по които има заплащане от ДОО - от 187,5 хиляди болнични листове през 2019 година до 491,2 хиляди болнични листове през 2021 г.; растеж от 35,2% (или с 11,83 лева на ден) на среднодневния размер на паричното обезщетение при краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина - от 33,65 лева дневно през 2019 година на 45,48 лева през 2021 година
С минимален дял са разноските за паричните компенсации за санаторно-курортно лекуване заради общо заболяване (с дял сред 0,02% през 2019 година и 0,01% през 2021 г.) и за компенсациите за трудоустрояване при краткотрайно понижена продуктивност заради общо заболяване (с дял сред 0,01% през 2019 година и 0,004% през 2021 г.). В тези две групи разноски е налице спад на изплатените суми, надлежно с 5,7% за компенсации за санаторно-курортно лекуване и с 28,1% за компенсациите за трудоустрояване.
Разпределението по териториален симптом демонстрира, че с максимален дял от лицата с изплатено обезщетение при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно понижена продуктивност за общо заболяване са лицата, получили такова обезщетение от Търговско предприятие на Национален осигурителен институт София-град - близо 1/3 от получателите на този тип компенсации. Следват Търговско предприятие на Национален осигурителен институт Пловдив (10,6% за 2021 г.), Варна (6,3%), Стара Загора (5,1%), Бургас (4,5%) и така нататък Същата е обстановката и с разпределението на болничните листове с заплащане от ДОО. На първо място е Търговско предприятие на Национален осигурителен институт София-град с платени 720,9 хиляди листове за 2021 година или 30,7% от всички болнични листове с заплащане от ДОО, следвано от Търговско предприятие на Национален осигурителен институт Пловдив (253,5 хиляди или 10,8%), Варна (142,1 хиляди бр. или 6,1%), Стара Загора (127,4 хиляди или 5,4%) и Бургас (103,5 хиляди или 4,4%). Тези пет териториални поделения имат максимален принос в растежа, регистриран за обсъждания интервал, на болничните листове (принос от 65,4% от растежа в общ размер на 284,8 хиляди болнични листове), на изплатените работни дни в отпуск по болест (принос от 76,0% от растежа в общ размер на 1 309,3 хиляди изплатени работни дни) и на осъществения разход за този тип компенсации (принос от 63,7% от растежа в общ размер на 130 319,7 хиляди лева.). Посочените области са с най-голяма централизация на лечебни заведения и са с най-висока степен на икономическо развиване. При всички възрастови групи се регистрира повишение%йностите на индикаторите, характеризиращи изплатените компенсации при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно понижената продуктивност заради общо заболяване.
Най-голямо нарастване в процентно изражение на издадените болнични листове с заплащане от ДОО, изплатената сума за тях и на платените работни дни за интервала 2019-2021 година се регистрира при най-високите възрастови групи - 45-54 година, 55-64 година и 65 и повече години. На тези три възрастови групи се дължи 71,2% (с 202,8 хил.) от повишаването на болничните листове с заплащане от ДОО, 66,5% (със 136 104,1 хиляди лева.) от повишаването на осъществения разход по тях и 79,6% (с 1 370,5 хил.) от растежа на изплатените работни дни в отпуск по болест. По-възрастните поколения като цяло са с по-лош здравен статус и в допълнение към този факт разпространяването на болестта COVID-19 засегна в по-голяма степен стопански дейното население на възраст над 45 години. По-възрастните служащи са и с по-висок застрахователен приход от по-младите, което води и до нарастване в общата среднодневната сума за 2021 година (42,03 лева.) по отношение на 2019 година (34,36 лева.).
Среднодневният размер на компенсацията на 45-54-годишните се е нараснал с 23,2% (от 35,50 лева за 2019 година на 43,73 лева за 2021 г.), на 55-64 годишните с 23,9% (от 34,06 лева на 42,21 лева.), а на лицата на 65 и повече години - с 24,3% (от 29,45 лева на 36,61 лева.). Над 80% от болничните листове с заплащане от ДОО през 2021 година са издадени от лечебни заведения от извънболничната помощ (индивидуални и групови, профилирани и неспециализирани извънболнични практики, медицински, дентални, диагностично-консултативни центрове и т.н.). На този вид заведения се дължи и 70,7% от изплатената сума и 70,8% от изплатените работни дни за 2021 година За обсъждания интервал броят на болничните листове, издадени от заведенията в извънболничната помощ се е нараснал с 333,2 хиляди болнични листове (с 20,7%), осъщественият разход за тях е повишен със 169 676,1 хиляди лева (с 43,1%), а броят на платените дни в отпуск по болест се е нараснал с 1 945,5 хиляди дни (с 16,9%). Среднодневният размер на тази цялост за 2021 година е 41,96 лева, при 34,30 лева за 2019 година Обратната обстановка се следи при лечебните заведения от болничната помощ (специализирани и многопрофилни лечебни заведения, диспансери и др.). При тях е налице спад с 48,4 хиляди (с 10,7%) на издадените болнични листове с заплащане от ДОО и с 222,8 хиляди (с 3,9%) на изплатените работни дни. Въпреки това, през 2021 година се регистрира растеж в изразходваната сума в размер на 35 030,5 хиляди лева (със 17,6%) по отношение на 2019 година, което се дължи на нарасналия се с 22,3% среднодневен размер на компенсацията, изплатено по болнични листове, издадени от тази група медицински заведения. В разпределението по диагнози преди всичко през 2021 година са издадените болнични листове с диагноза " COVID-19 - Идентифициран вирус " с 283,5 хиляди листове със междинна дълготрайност от 17,6 дни. Те заемат дял от 10,1% от всички издадени болнични листове през годината. Следват болничните листове (б. л.) с диагноза " Остра зараза на горните дихателни пътища, неуточнена " - 193,9 хиляди б. л. (дял от 6,9%) с дълготрайност от 5,1 дни, диагноза " Вирусна зараза, неуточнена " - 179,6 хиляди б. л. (6,4%) с дълготрайност от 5,2 дни, диагноза " Остър бронхит, неизяснен " - 144,3 хиляди б. л. (5,1%) с дълготрайност от 8,5 дни, диагноза " Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния дирек с радикулопатия " - 119,2 хиляди б. л. (4,2%) с дълготрайност от 13,4 дни, диагноза " Заплашващ аборт " - 76,6 хиляди б. л. (2,7%) с дълготрайност от 28,0 дни, диагноза " COVID-19 - Неидентифициран вирус " - 72,4 хиляди б. л. (2,6%) с дълготрайност от 10,9 дни и така нататък Над 1/3 от болничните листове през 2021 година са издадени във връзка със болести на горните и долните дихателни пътища, пневмонии, бронхити, вирусни инфекции и други сходни.
В хода на пандемията, популяризирала се при започване на 2020 година, Световната здравна организация е въвела нови кодове в Международната статистическа подредба на заболяванията и проблемите, свързани със здравето (МКБ-10), за отчитане на COVID-19. Това са кодове U07.1 " COVID-19, разпознат вирус ", както и U07.2 " COVID-19, неидентифициран вирус ". На инфектираните лица, както и на лицата с публикуван болничен лист за карантина заради контакт със инфектирано с COVID-19 лице, които дават отговор на изискванията за разпределяне на парично обезщетение според КСО, се отпуска такова обезщетение. Във връзка с горепосочените два кода през 2021 година са издадени 355,9 хиляди болнични листове, на които се пада дял от 12,6% от всички листове, като за съпоставяне през 2020 година броят им е бил 146,1 хиляди с дял от 5,5%. За обсъждания интервал издадените болнични листове с заплащане от ДОО се усилват с 284,8 хиляди, което се дължи на растежа при издадените първоначални болнични листове и продължения на такива с дълготрайност сред 8 и 14 дни. Нарастването в тези две групи е значително по отношение на 2019 година, като при първичните болнични листове е с 345,1 хиляди или с 68,5%, а при продълженията - с 20,4 хиляди или с 36,9%. Общият резултат от 365,5 хиляди растеж на болничните листове с дълготрайност сред 8 и 14 дни е обезщетен от спада, който се регистрира при множеството от останалите групи. Най-голям спад в безусловно изражение е налице при първичните болничните листове с дълготрайност сред 4 и 7 дни (с 55,7 хиляди по-малко) и при продълженията на болничните листове с дълготрайност сред 15 и 30 дни (с 22,8 хиляди по-малко).
Източник:
За интервала от 2019 до 2021 година в структурата на издадените болнични листове и на изплатените работни дни по размера на предприятието, в което работи обезпечения, както и на самите предприятия, няма основна смяна. На най-големите компании (с личен състав 500 и повече лица) принадлежи максимален дял от издадените болнични листове с заплащане от ДОО и от изплатените работни дни в отпуск по болест - надлежно 45,4% и 41,9% за 2021 година На тези предприятия се дължи 48,9% от повишаването на болничните листове и 56,7% от повишаването на изплатените дни, въпреки че техният дял е едвам 1,7% от всички предприятия, в които работят лица с публикуван болничен лист през годината. Средният брой дни на един болничен лист за тази група предприятия през 2021 година е 7,5 дни, при 7,3 дни през 2020 година Най-малките компании (с личен състав до 9 лица) са с максимален дял в структурата на предприятията (37,1% за 2021 г.), само че те имат дял от едвам 6,5% от всички изплатени болнични листове и единствено 8,3% от изплатените работни дни. Те са с негативен принос за повишаването на болничните листове и изплатените дни за обсъждания интервал. За тази група предприятия болничните листове с заплащане от ДОО понижават с 0,5 хиляди, а изплатените дни - с 43,1 хиляди Средният брой на изплатените дни на един болничен лист за най-малките предприятия през 2020 година и през 2021 година е 10,3 дни (10,5 дни за 2019 г.). Както беше маркирано, за обсъждания интервал структурата на компаниите, в които работят лицата с изплатени болнични листове, съгласно размера им не се е трансформирала значително, само че се следи растеж при броя на по-малките компании (с личен състав до 9 лица, от 10 до 19 лица и от 20 до 49 лица), който се е нараснал в безспорна стойност общо с 9 353 предприятия или с 8,0%. За разлика от тях, броят на по-големите компании (с личен състав от 50 до 99 лица, от 100 до 249 лица, от 250 до 499 лица и над 499 лица) понижава общо с 999 предприятия или с 3,1%.
О бобщение на данните демонстрира, че за интервала 2019-2021 година разноските за компенсации при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно понижена рабоспособност заради общо заболяване нарастват с 204 706,6 хиляди лева или с 34,5%. Основен принос в това повишаване имат компенсациите при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване и заради гледане на болен член от фамилията и карантина, като разноските за последните нарастват неколкократно (фигура № 3).
Болничните листове с заплащане от ДОО нарастват с 284,8 хиляди или с 13,8%, лицата с платено обезщетение от ДОО се усилват с 283,2 хиляди (с 29,1%) , макар спада в средномесечния брой на обезпечените лица за фонд " Общо заболяване и майчинство ", а изплатените работни дни от ДОО означават растеж от 1 722,8 хиляди (с 10,0%). За повишаването на тези три индикатора изрично с максимален принос са компенсациите при краткотрайна нетрудоспособност заради гледане на болен член от фамилията и карантина.
Традиционно делът на болничните листове издадени във връзка със болести на горните и долните дихателни пътища, пневмонии, бронхити, вирусни инфекции и други сходни е висок, само че единствено през 2021 година издадените болнични листове с диагноза " COVID-19 - Идентифициран вирус " заемат дял от 10,1% от всички издадени болнични листове през годината.
Близо 80% от болничните листове с заплащане от ДОО са издадени от лечебни заведения от извънболничната помощ. Останалите болнични листове са издадени от лечебни заведения, диспансери и други медицински заведения от болничната помощ. Почти половината от изплатените болнични листове са издадени на лица, чиновници в огромни предприятия с 500 и повече обезпечени лица.
Причината за повишаването на болничните листове, по които е налице заплащане от ДОО, е повишаването на листовете (първични и продължения) с дълготрайност от 8 до 14 дни в това число, за разлика от болничните с друга дълготрайност, които за коментирания интервал понижават.
Среднодневният размер на компенсацията при краткотрайна нетрудоспособност и краткотрайно понижена рабоспособност заради общо заболяване се усилва от 34,36 лева на 42,03 лева или с 22,3% , като повишаване на среднодневната сума се регистрира при всички типове компенсации от тази група. Това е вследствие както на икономическите фактори и политиките по приходите водещи до увеличението на приходите, върху които са импортирани или дължими осигурителни вноски във фонд " Общо заболяване и майчинство " през последните години, по този начин и в резултат на увеличение на каузи на получателите на компенсации точно на обезпечените от най-високодоходните групи.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ