Електронното правителство в България струва 2 милиарда лева, в Естония - 50 милиона
За интервала от 2002 до 2016 година България е изхарчила към два милиарда лв. - или приблизително по 150 милиона лв. годишно национално и европейско финансиране, за въвеждане на електронно ръководство. За съпоставяне, безспорният водач Естония е дала към 50 милиона лв., от които 70 % са за хардуер. Използвани са съвсем напълно безвъзмездни софтуерни стратегии с отворен код. Това съпоставяне вършат от Българската стопанска камара (БСК) в 18-тата подред обява от тематиката " Стига към този момент! ".
Къде е България и къде Естония след близо две десетилетия от първичните стъпки за въвеждане на електронни услуги?
У нас работата стартира през 2002 година с приемането на " Стратегия за електронно ръководство ". Естония още година по-рано показва национална персонална карта с вградена електронна идентификация, която дава достъп до 5 000 услуги (днес) от 900 осведомителни системи. С нея естонците могат да получат достъп до услугите на банки и компании за комунални услуги, да заплащат билети за паркинг или градски превоз, а при потребност от незабавна помощ лекарите могат да я употребяват, с цел да видят електронния здравен картон на потърпевшия с цялата нужна информация - епикризи, предписания, рентгенови фотоси и така нататък Всеки притежател на такава персонална карта получава и формален имейл адрес.
През 2016 година България взема решение да последва образеца на Естония и основава съвет.
Както споменахме, Естония предлага 5 000 електронни услуги, множеството от които сложни. България - 2 900 електронни услуги, 87% от които " първоначални ". Едва 19% от администрациите дават е-услуги у нас, а единствено 12% имат профилирани регистри за даване на е-услуги. Още нещо: всеки трети административен указател (27%) се поддържа единствено и само на книжен притежател. Затова несъмнено не е учудващо, че броят на принтерите в администрацията пораства три пъти по-бързо от броя на сървърите. В същото време естонската администрация пести по два тона хартия всяка година .
3% от административните структури изобщо не одобряват електронно подписани документи, а 98% от заявките за е-услуги са единствено към пет администрации: Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, Национална агенция за приходите, ГИТ и НАПОО.
Затова и единствено 19% от българите са " общували онлайн " с администрацията през последните 12 години - при 77% в Естония. Там множеството нотариални услуги се правят в интернет, а цялата нужна информация като ипотеки, платени налози или удостоверение за съдимост е налична онлайн.
От 2007 година насам в балтийската страна са нужни единствено 15 минути за основаване на компания, като компанията бива легализирана в границите на часове, а предприемачът може да стартира работа същия ден. В България за започване на бизнес са нужни 23 дни ! А към този момент почнали работа, българските мениджъри отделят 16% от времето си за справяне с бюрократичните разпореждания - 2.4 пъти повече, в сравнение с в Естония.
Към 2017 година Естония към този момент има единна осведомителна система за продан на данни и информация в действително време сред държавните организации и служби, по този начин и сред страната и жителите. Има и е-училище, което свързва родители, учители и възпитаници с цялата нужна информация. Отново в действително време.
Естонците няма потребност на носят и купища документи в себе си, до момента в който карат . Книжка, застрахователни документи, такива на колата и още куп други са ненужни, защото цялата информация е в електронната персонална карта. От 2007 година те гласоподават и в интернет с този документ.
До какво води това?
По индикатора " Публични институции " на World Economic Forum Естония е на 22-ро място, а България - на 107-мо. От 190 страни Световната банка слага Естония на 12 позиция по ниско равнище на компликация за започване на бизнес - ние сме на 50-то.
Цялото съпоставяне и източниците вижте ТУК.
Къде е България и къде Естония след близо две десетилетия от първичните стъпки за въвеждане на електронни услуги?
У нас работата стартира през 2002 година с приемането на " Стратегия за електронно ръководство ". Естония още година по-рано показва национална персонална карта с вградена електронна идентификация, която дава достъп до 5 000 услуги (днес) от 900 осведомителни системи. С нея естонците могат да получат достъп до услугите на банки и компании за комунални услуги, да заплащат билети за паркинг или градски превоз, а при потребност от незабавна помощ лекарите могат да я употребяват, с цел да видят електронния здравен картон на потърпевшия с цялата нужна информация - епикризи, предписания, рентгенови фотоси и така нататък Всеки притежател на такава персонална карта получава и формален имейл адрес.
През 2016 година България взема решение да последва образеца на Естония и основава съвет.
Както споменахме, Естония предлага 5 000 електронни услуги, множеството от които сложни. България - 2 900 електронни услуги, 87% от които " първоначални ". Едва 19% от администрациите дават е-услуги у нас, а единствено 12% имат профилирани регистри за даване на е-услуги. Още нещо: всеки трети административен указател (27%) се поддържа единствено и само на книжен притежател. Затова несъмнено не е учудващо, че броят на принтерите в администрацията пораства три пъти по-бързо от броя на сървърите. В същото време естонската администрация пести по два тона хартия всяка година .
3% от административните структури изобщо не одобряват електронно подписани документи, а 98% от заявките за е-услуги са единствено към пет администрации: Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, Национална агенция за приходите, ГИТ и НАПОО.
Затова и единствено 19% от българите са " общували онлайн " с администрацията през последните 12 години - при 77% в Естония. Там множеството нотариални услуги се правят в интернет, а цялата нужна информация като ипотеки, платени налози или удостоверение за съдимост е налична онлайн.
От 2007 година насам в балтийската страна са нужни единствено 15 минути за основаване на компания, като компанията бива легализирана в границите на часове, а предприемачът може да стартира работа същия ден. В България за започване на бизнес са нужни 23 дни ! А към този момент почнали работа, българските мениджъри отделят 16% от времето си за справяне с бюрократичните разпореждания - 2.4 пъти повече, в сравнение с в Естония.
Към 2017 година Естония към този момент има единна осведомителна система за продан на данни и информация в действително време сред държавните организации и служби, по този начин и сред страната и жителите. Има и е-училище, което свързва родители, учители и възпитаници с цялата нужна информация. Отново в действително време.
Естонците няма потребност на носят и купища документи в себе си, до момента в който карат . Книжка, застрахователни документи, такива на колата и още куп други са ненужни, защото цялата информация е в електронната персонална карта. От 2007 година те гласоподават и в интернет с този документ.
До какво води това?
По индикатора " Публични институции " на World Economic Forum Естония е на 22-ро място, а България - на 107-мо. От 190 страни Световната банка слага Естония на 12 позиция по ниско равнище на компликация за започване на бизнес - ние сме на 50-то.
Цялото съпоставяне и източниците вижте ТУК.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ