Осинових съученик на сина си, който беше зарязан от родителите си
За първи път видях Рони на 9-ия рожден ден на сина ми. Евгени беше поканил няколко свои съученици, с цел да отпразнуваме рождения му ден. Празненството включваше кино, а след това поканих момчетата на пица. По пътя към дома, децата обсъждаха прелестната вечер и учтиво ми благодариха за приятното време. Усмихнато им отговорих, че всяка майка обича детето си и би сторила всичко, с цел да бъде то щастливо. Но ненадейно едно от момчетата безшумно прошепна: „ Не всички майки са като вас. Моята майка не ме обича, по тази причина си потегли от мен. “ Когато чух това, имах острото чувство, че сърцето ми ще се пръсне на дребни частици.
На другия ден разпитах учителката на сина ми и от нея разбрах, че майката на Рони е алкохоличка и наркоманка и е лишена от наставнически права. Момчето живееше с татко си в дома на новата му жена, а тя не обичала деца. В жилището й имало единствено едно легло, по тази причина се налагало той да спи на земята. Много постоянно двамата зарязвали Рони самичък, а те скитали до сутринта по кръчмите. Няколко дни по-късно, на връщане от работа, инцидентно минах около учебното заведение и на стълбите видях Рони да стои самичък. Беше много късно и образователните часове от дълго време бяха свършили. Спрях колата и попитах момчето за какво не си е вкъщи в този час, а стои уединен на стълбите. Рони отговори, че чака татко си да го прибере, само че най-вероятно той още веднъж е не запомнил за него. Шокирана прибрах момчето в колата и го закарах до дома му. По пътя му купих два сандвича, тъй като очевидно момчето беше доста гладно. Оттогава всеки ден дружно с моя наследник прибирах и Рони от учебно заведение. Давах му да вечеря, ревизирах му домашните, а след това го изпращах до тях.
След по-малко от една година татко му ме попита мога ли да приема сина му „ за известно време “. Новата му жена си намерила различен и в този момент Рони и татко му нямали къде да живеят. Няма проблем! Аз съм самотна майка, само че домът ми е постоянно отворен за посетители. Няколко часа по-късно бащата на Рони му донесе багажа в един чувал за отпадък – това беше всичко, което нещастното дете имаше. От този миг станах приемна майка на момченцето. Аз съм тази, която го отгледа. Грижех се за него като мой личен наследник, бдях по цели нощи, когато той боледуваше, ходех на наставнически срещи, водех го на кино и концерти…
Днес моят осиновен наследник е на 19 години и е прелестен юноша. Завърши гимназия с отличие, след това влезе в колежа и получи стипендия. Но най-хубавото е, че той е страховит човек: радостен, образован, общителен и любящ. Обичам го по този начин, както обичам моя роден наследник!
